Шампионката по обездка Мирела Райкова: Не мога да си представя и един ден без конете
Мирела Райкова е играч по конен спорт в дисциплината обездка. Тя е на 24 години, а от 11 години се занимава с конен спорт, който неизбежно се трансформира в неизменима част от живота й. Състезател на ЕСК " Конкур ".
Преди 8 години е определена в националния тим по обездка, в началото при юношите, а по-късно и като млад ездач, с цел да стигне и до най-високата категория " мъже/жени ". Мирела Райкова има голям брой участия и триумфи на национални и интернационалните надпревари.
Разговаряме с надарената ни ездачка дни откакто стана първенец на България.
- Мирела, неотдавна стана държавен първенец за първи път в най-високия клас, по какъв начин мина надпреварата за теб, с цел да стигнеш до златото?
- Състезанието мина добре и по проект. Закарахме конете, минахме ветеринарния обзор, който е първата стъпка от състезнието, с цел да се ревизира дали всички коне са в положително здравословно положение, с цел да вземат участие и по-късно стартира надпреварата. То се организира в границите на 3 дни от които всички състезатели събираха точни за финалното класиране, което разгласи първенците в дисциплината за няколко категории.
- Очакваше ли да спечелиш златото?
- Спортът ме е научил в никакъв случай да не потеглям с някакви упования, тъй като по този метод хората се пренавиват и това води до неточности. В конния спорт е още по-деликатно, тъй като конете са доста чувствителни и усещат, в случай че техният ездач има напрежение и това може да докара до неточности в осъществяването на упражненията по време на надпреварата. Нашите сътрудници са живи същества и от време на време се случват непредвидени обстановки даже по време на съревнование, лека травма от превоза или по нехайство на коня, до момента в който е бил в конюшнята, може да те извадят от състезнието за момент. Случвало ми се е и то не веднъж, само че това е част от играта.
- Има ли конкуренция у нас в тази дисциплинираност?
- Да, има конкуренция, въпреки и не доста огромна. През последните няколко години дисциплината се развива в позитивна посока и бележи положителни резултати в национални и интернационалните надпревари. Надявам се това развиване да се резервира и да пораства единствено нагоре и в позитивна посока.
- Каква година изпращаш, като триумфи и прекарвания?
Като цяло годината беше сполучлива за мен, макар, че в средата на сезона бях възпрепятствана да вземам участие на надпревари, заради здравословен проблем на моята кобила Бруклин. Въпреки това благодарение на екипа, който стои зад мен успяхме да преодолеем тези компликации, с цел да се завърна на спортната сцена и да запиша още един сполучлив сезон в моята история. Успехите в конния спорт постоянно се дължат на екипна работа от ветеринар, подковач, треньор, кон и ездач.
- Ще те върна обаче малко обратно във времето, по кое време попадна в националния тим по обездка?
За мен това беше едно от най-неочакваните прекарвания. Станах част от тима за юноши до 18 години през 2016 година Явих се на държавното състезание за юноши до 18 година и след показаните от мен резултати бях определена за член на тима. За мен това беше огромна изненада и самопризнание, защото конкуренцията беше огромна, само че усиленият и непрекъснат труд дават своя резултат в даден миг.
- Коя е най-ценната и най-сладката ти победа изобщо?
За мен всяка една победа е скъпа, тъй като това е индикатор и доказателство за многото положени старания и отделено време. Емоционално, бих споделила, че най-сладката ми победа бе сребърния орден от Балканиадата по обездка в Загреб през 2017г. Това беше първият ми орден от огромно интернационално съревнование и първата година в която се състезавах с Бруки.
- Разкажи ни повече за Бруклин, от какъв брой време се състезаваш с нея, какви триумфи имате дружно?
Кобилата Бруклин стана част от моето семейство преди 7 години. Тя е холандска топлокръвна порода и тази година навърши 17 години. Тя е първият мой спортен кон. С нея имаме доста национални и интернационалните триумфи - 3 пъти сме били държавни първенци в разнообразни категории, имаме сребърен и бронзов орден от Балканиади, медали от отборни участия и доста други призови места.
- А по какъв начин стартира да се занимаваш с конен спорт?
Започнах да се занимавам с конен спорт около моята по-малка сестра Сияна. Тя от дребна е фен на конете и една от фантазиите ѝ беше да язди. Започнахме да посещаваме конна база НИЕСА, с цел да водим Сияна на уроци по езда. Аз първоначално нямах никакъв интерес, даже вървях с отвращение, само че с течение на времето това се промени на 180 градуса. Не единствено започнах да яхвам, а заобичах конете повече от нея.
- С какво те сграбчи обездката?
Моята история с обездката беше напълно непредвидена, както и множеството хубави неща, които се случват в живота на човек. Когато купихме първата ми кобила Шакира, трябваше да избера някои от треньорите въз основата с който да работя, тъй като аз бях начинаеща, а кобилата не беше доста лесна за езда. Избрах Райко Гануков - дълготраен играч по обездка и треньор с доста опит, като концепцията беше да яхвам единствено любителски. В процеса ни на работа и тренировки, той видя някакъв капацитет в мен и ми предложи да опитам освен това от любителска езда, а точно обездка. Съгласих се, само че пред нас се изправи огромният проблем, че нямах подобаващ кон за тази дисциплинираност. Няколко седмици по-късно Райко пристигна при мен и сподели, че е приказвал с една от собственичките въз основата – Златолина Мукова и тя се е съгласила да ми даде един от нейните персонални коне, който е подобаващ да упражнявам обездка – кобилата Лукреция. Тук е моментът за следващ път да изкажа моите благодарности към Райко и Злати, тъй като без тях нямаше да съм тук, където съм през днешния ден! Така започнах да упражнявам с кобилата Лукреция, започнах да се явявам на надпревари напълно скоро по-късно, без да имам някакви огромни упования, защото бях нова в обездката. Една година след началото на това ново и непознато за мен начинание и напъните които положихме ни направиха част от националния тим за юноши по обездка през 2016 година Така се явих и на първата ми Балканиада по обездка, която се организира в Атина и спечелихме бронзов орден отборно. След това съревнование родителите ми взеха решение да ми купят мой персонален кон за обездка и по този начин се появи Бруки с която към този момент 7 годни работим дружно.
- Кое прави толкоз красива тази дисциплинираност?
За мен хармонията която съществува сред коня и ездача е най-красивото нещо. Отстрани излежда като че ли ездача седи от горната страна и единствено се вози, което и доста пъти съм чувала от мои прители или спортисти от други спортове „ Е, какво му е толкоз сложното на ездата, ти единствено седш и се возиш. “ Това надалеч, не е по този начин, ние поддържаме връзка с конете посредством невербалка връзка и езика на тялото. Всяко наше помръдване на тялото, крайник или ръка е сигнал за конете и всичко това траба да става незабележимо за публиката. Най-атрактивно и красиво за публиката в обездката е когато изпълняваме нашите така наречен стратегии " Свободен жанр " под акомпанимент на музика, по този начин наподобява като че ли коня танцува, изпълнявайки извършения по обездката. Много е значимо музиката да е особено продбрана и обработена за всеки друг кон, с цел да може придвижванията и музиката да са в синхрон и когато всичко това се получава с лекост и незабележимата интервенция на ездача, в действителност наподобява доста красиво.
- Кое е характерното в нея?
В природата на конете им е по-естествено да скачат, а обездката се занимава с придвижвания, които не са естествени за тях в природата. Затова се изисква доста време и самообладание, с цел да се приготви един кон за обездка.
- Кои са останалите хората, които стоят зад твоите триумфи и те поддържат?
Споменах към този момент за Злати и Райко. Искам да благодаря и на родителите ми, че повярваха в мен и ми дадоха опцията да яхвам моята прелестна Бруки. От 4 години насам основен „ провинен “ за моите триумфи е моята треньорка Веселина Соколова – народен селекционер по обездка. Искам да ѝ благодаря за това, че постоянно ме поддържа и е има вяра в мен, даже когато аз самата не мога. През последните години реализирах триумфи, за които даже не съм си мечтала и това е с помощта на ежедневните ми тренировки с нея. Нейната отдаденост и непримиримост е най-големия образец, който би трябвало да последвам.
- Какво значи за теб клуба, в който тренираш?
Ездови клуб „ Конкур “ е моето второ семейство и втори дом. Израстнах в този клуб и сътворих доста другарства и невероятни мемоари и се надявам това да не стопира за в бъдеще.
- Разкажи повече за конната база и по какъв начин минава един твой ден там?
- Тренирам в конна база НИЕСА, в град Ихтиман, както към този момент споделих. Ходя на тренировки 6-7 дни в седмицата. Обикновено яхвам по един или два коня всеки ден или даже и да не яхвам, наложително отвеждам конете. Те се нуждаят от всекидневни грижи и оживление, не е добре да седят затворени в конюшнята през целия ден. Всеки мой ден протича друго според от уговорките които имам денем, само че всеки ден извозвам най-малко 2-3 часа на конната база. Понякога се е налагало да потеглям в 5:30 сутринта или да се прибирам 23 часа вечерта, с цел да мога да съчетая тренировките с учебно заведение и университет. Понякога е изморително и ми се желае да мога да поспя малко повече, само че постоянно съм успявала да стана и да отида на време за подготовка, тъй като толкоз доста обичам тези четириноги създания, че не мога да си показва и ден без тях.
- Как се справяш с тренировките и учението?
Понякога е мъчно да се комбинира, тъй като конете изискват ежедневни грижи и старания. Предвид, че конната база се намира отвън София е належащо в допълнение време за напредване, само че с готовност и добра организация всичко се получава. На базата има над 20 деца, които вървят на учебно заведение и на тренировки всеки ден. Организацията на времето от време на време е предизвикателство, само че това не стопира никой от нас да продължава напред и да реализира триумфи.
- Какво искаш да постигнеш като резултати, какво би ти донесло най-голямо задоволство?
За мен най-важно е персоналното надграждане на умения и развиването по личния ми път. Никога не е било най-важно за мен това дали ще стана първа или втора и дали въобще ще влезна в класирането. За мен най-голямото задоволство е когато завърша всеки един мой старт на съревнование и изляза от манежа да чуя от Веси (треньорката ми) – „ Добре беше! “, това е най-голямата премия за мен. Конният спорт е единствения олимпийски спорт в които човек и животно се състезават в тандем, по тази причина и от време на време триумфът не зависи единствено от нас хората, конете също са живи същества и имат своите положителни и неприятни дни, както и някакъв потенциал и благоприятни условия. В обездката е доста значимо да имаш първокласен кон, които да има положителни алюри и визия. За страдание в България, постоянно виждаме деца и юноши, които имат доста капацитет, само че нямат подобаващи коне, тъй като конният спорт е скъпо наслаждение, а спонсори у нас мъчно се намират. Затова считам, че всеки би трябвало да гледа личния си път и да се състезава със себе си, да пораства по своя път и това би трябвало да му носи най-голямото задоволство, тъй като всеки има своята, друга история и благоприятни условия.
- Какво е твоето обръщение към хората, които не знаят доста за конете, спорта, и в частност за обездката, по какъв начин би провокирала интереса им?
Първият допир с конете е обвързван с доста страсти и от време на време боязън, тъй като те са красиви, огромни и респектиращи животни. Човек до момента в който не опита, няма да разбере какво е чувството и специфичната връзка, която съществува сред кон и ездач. Началото може да е мъчно за някои, само че удоволствието от ездата идва с течение на времето, когато напреднеш и можеш да контролираш коня си самичък. Посланието ми към хората е да опитат да се допрян до тези прелестни създания, даже и без да яздят.
- С какво те промени конния спорт?
Спортът като цяло ме научи на доста ред, дисциплинираност и отговорност. На това, че с цел да постигнеш резултати би трябвало доста да се трудиш и най-много да се състезаваш със себе си и да надграждаш своите умения. Конният спорт е доста друг от всички други спортове, тъй като нашите сътрудници са живи същества и те имат потребност от нашата ежедневна грижа. Затова се изисква огромна отговорност и отдаденост, тъй като за тях не е добре да стоят затворени в конюшнята нито един ден, те не са топка или тенис ракета, които може да оставиш в шкафа за няколко дни, би трябвало всеки ден да си там и да се погрижиш за тях, без значение дали е почивен ден или празник, постоянно отивам да ги разходя, даже и да не ги яхвам. Откакто се занимавам с езда, целият ми живот е зависещ на това и целите ми се трансформираха. На първо място са конете, тренировките и надпреварите и по-късно се възнамеряват почивките и заниманията, в дребното свободно време, което остава.
- Какво е възприятието да яздиш, да се състезаваш?
Не мисля, че може да се опише с думи, би трябвало да се опита. Да подчиниш това огромно и мощно животно единствено с езика на тялото, то да ти има доверие и да извършва твоите команди, звучи като фантазия, която не можеш да си позволиш, само че е действителност.
Автор Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Преди 8 години е определена в националния тим по обездка, в началото при юношите, а по-късно и като млад ездач, с цел да стигне и до най-високата категория " мъже/жени ". Мирела Райкова има голям брой участия и триумфи на национални и интернационалните надпревари.
Разговаряме с надарената ни ездачка дни откакто стана първенец на България.
- Мирела, неотдавна стана държавен първенец за първи път в най-високия клас, по какъв начин мина надпреварата за теб, с цел да стигнеш до златото?
- Състезанието мина добре и по проект. Закарахме конете, минахме ветеринарния обзор, който е първата стъпка от състезнието, с цел да се ревизира дали всички коне са в положително здравословно положение, с цел да вземат участие и по-късно стартира надпреварата. То се организира в границите на 3 дни от които всички състезатели събираха точни за финалното класиране, което разгласи първенците в дисциплината за няколко категории.
- Очакваше ли да спечелиш златото?
- Спортът ме е научил в никакъв случай да не потеглям с някакви упования, тъй като по този метод хората се пренавиват и това води до неточности. В конния спорт е още по-деликатно, тъй като конете са доста чувствителни и усещат, в случай че техният ездач има напрежение и това може да докара до неточности в осъществяването на упражненията по време на надпреварата. Нашите сътрудници са живи същества и от време на време се случват непредвидени обстановки даже по време на съревнование, лека травма от превоза или по нехайство на коня, до момента в който е бил в конюшнята, може да те извадят от състезнието за момент. Случвало ми се е и то не веднъж, само че това е част от играта.
- Има ли конкуренция у нас в тази дисциплинираност?
- Да, има конкуренция, въпреки и не доста огромна. През последните няколко години дисциплината се развива в позитивна посока и бележи положителни резултати в национални и интернационалните надпревари. Надявам се това развиване да се резервира и да пораства единствено нагоре и в позитивна посока.
- Каква година изпращаш, като триумфи и прекарвания?
Като цяло годината беше сполучлива за мен, макар, че в средата на сезона бях възпрепятствана да вземам участие на надпревари, заради здравословен проблем на моята кобила Бруклин. Въпреки това благодарение на екипа, който стои зад мен успяхме да преодолеем тези компликации, с цел да се завърна на спортната сцена и да запиша още един сполучлив сезон в моята история. Успехите в конния спорт постоянно се дължат на екипна работа от ветеринар, подковач, треньор, кон и ездач.
- Ще те върна обаче малко обратно във времето, по кое време попадна в националния тим по обездка?
За мен това беше едно от най-неочакваните прекарвания. Станах част от тима за юноши до 18 години през 2016 година Явих се на държавното състезание за юноши до 18 година и след показаните от мен резултати бях определена за член на тима. За мен това беше огромна изненада и самопризнание, защото конкуренцията беше огромна, само че усиленият и непрекъснат труд дават своя резултат в даден миг.
- Коя е най-ценната и най-сладката ти победа изобщо?
За мен всяка една победа е скъпа, тъй като това е индикатор и доказателство за многото положени старания и отделено време. Емоционално, бих споделила, че най-сладката ми победа бе сребърния орден от Балканиадата по обездка в Загреб през 2017г. Това беше първият ми орден от огромно интернационално съревнование и първата година в която се състезавах с Бруки.
- Разкажи ни повече за Бруклин, от какъв брой време се състезаваш с нея, какви триумфи имате дружно?
Кобилата Бруклин стана част от моето семейство преди 7 години. Тя е холандска топлокръвна порода и тази година навърши 17 години. Тя е първият мой спортен кон. С нея имаме доста национални и интернационалните триумфи - 3 пъти сме били държавни първенци в разнообразни категории, имаме сребърен и бронзов орден от Балканиади, медали от отборни участия и доста други призови места.
- А по какъв начин стартира да се занимаваш с конен спорт?
Започнах да се занимавам с конен спорт около моята по-малка сестра Сияна. Тя от дребна е фен на конете и една от фантазиите ѝ беше да язди. Започнахме да посещаваме конна база НИЕСА, с цел да водим Сияна на уроци по езда. Аз първоначално нямах никакъв интерес, даже вървях с отвращение, само че с течение на времето това се промени на 180 градуса. Не единствено започнах да яхвам, а заобичах конете повече от нея.
- С какво те сграбчи обездката?
Моята история с обездката беше напълно непредвидена, както и множеството хубави неща, които се случват в живота на човек. Когато купихме първата ми кобила Шакира, трябваше да избера някои от треньорите въз основата с който да работя, тъй като аз бях начинаеща, а кобилата не беше доста лесна за езда. Избрах Райко Гануков - дълготраен играч по обездка и треньор с доста опит, като концепцията беше да яхвам единствено любителски. В процеса ни на работа и тренировки, той видя някакъв капацитет в мен и ми предложи да опитам освен това от любителска езда, а точно обездка. Съгласих се, само че пред нас се изправи огромният проблем, че нямах подобаващ кон за тази дисциплинираност. Няколко седмици по-късно Райко пристигна при мен и сподели, че е приказвал с една от собственичките въз основата – Златолина Мукова и тя се е съгласила да ми даде един от нейните персонални коне, който е подобаващ да упражнявам обездка – кобилата Лукреция. Тук е моментът за следващ път да изкажа моите благодарности към Райко и Злати, тъй като без тях нямаше да съм тук, където съм през днешния ден! Така започнах да упражнявам с кобилата Лукреция, започнах да се явявам на надпревари напълно скоро по-късно, без да имам някакви огромни упования, защото бях нова в обездката. Една година след началото на това ново и непознато за мен начинание и напъните които положихме ни направиха част от националния тим за юноши по обездка през 2016 година Така се явих и на първата ми Балканиада по обездка, която се организира в Атина и спечелихме бронзов орден отборно. След това съревнование родителите ми взеха решение да ми купят мой персонален кон за обездка и по този начин се появи Бруки с която към този момент 7 годни работим дружно.
- Кое прави толкоз красива тази дисциплинираност?
За мен хармонията която съществува сред коня и ездача е най-красивото нещо. Отстрани излежда като че ли ездача седи от горната страна и единствено се вози, което и доста пъти съм чувала от мои прители или спортисти от други спортове „ Е, какво му е толкоз сложното на ездата, ти единствено седш и се возиш. “ Това надалеч, не е по този начин, ние поддържаме връзка с конете посредством невербалка връзка и езика на тялото. Всяко наше помръдване на тялото, крайник или ръка е сигнал за конете и всичко това траба да става незабележимо за публиката. Най-атрактивно и красиво за публиката в обездката е когато изпълняваме нашите така наречен стратегии " Свободен жанр " под акомпанимент на музика, по този начин наподобява като че ли коня танцува, изпълнявайки извършения по обездката. Много е значимо музиката да е особено продбрана и обработена за всеки друг кон, с цел да може придвижванията и музиката да са в синхрон и когато всичко това се получава с лекост и незабележимата интервенция на ездача, в действителност наподобява доста красиво.
- Кое е характерното в нея?
В природата на конете им е по-естествено да скачат, а обездката се занимава с придвижвания, които не са естествени за тях в природата. Затова се изисква доста време и самообладание, с цел да се приготви един кон за обездка.
- Кои са останалите хората, които стоят зад твоите триумфи и те поддържат?
Споменах към този момент за Злати и Райко. Искам да благодаря и на родителите ми, че повярваха в мен и ми дадоха опцията да яхвам моята прелестна Бруки. От 4 години насам основен „ провинен “ за моите триумфи е моята треньорка Веселина Соколова – народен селекционер по обездка. Искам да ѝ благодаря за това, че постоянно ме поддържа и е има вяра в мен, даже когато аз самата не мога. През последните години реализирах триумфи, за които даже не съм си мечтала и това е с помощта на ежедневните ми тренировки с нея. Нейната отдаденост и непримиримост е най-големия образец, който би трябвало да последвам.
- Какво значи за теб клуба, в който тренираш?
Ездови клуб „ Конкур “ е моето второ семейство и втори дом. Израстнах в този клуб и сътворих доста другарства и невероятни мемоари и се надявам това да не стопира за в бъдеще.
- Разкажи повече за конната база и по какъв начин минава един твой ден там?
- Тренирам в конна база НИЕСА, в град Ихтиман, както към този момент споделих. Ходя на тренировки 6-7 дни в седмицата. Обикновено яхвам по един или два коня всеки ден или даже и да не яхвам, наложително отвеждам конете. Те се нуждаят от всекидневни грижи и оживление, не е добре да седят затворени в конюшнята през целия ден. Всеки мой ден протича друго според от уговорките които имам денем, само че всеки ден извозвам най-малко 2-3 часа на конната база. Понякога се е налагало да потеглям в 5:30 сутринта или да се прибирам 23 часа вечерта, с цел да мога да съчетая тренировките с учебно заведение и университет. Понякога е изморително и ми се желае да мога да поспя малко повече, само че постоянно съм успявала да стана и да отида на време за подготовка, тъй като толкоз доста обичам тези четириноги създания, че не мога да си показва и ден без тях.
- Как се справяш с тренировките и учението?
Понякога е мъчно да се комбинира, тъй като конете изискват ежедневни грижи и старания. Предвид, че конната база се намира отвън София е належащо в допълнение време за напредване, само че с готовност и добра организация всичко се получава. На базата има над 20 деца, които вървят на учебно заведение и на тренировки всеки ден. Организацията на времето от време на време е предизвикателство, само че това не стопира никой от нас да продължава напред и да реализира триумфи.
- Какво искаш да постигнеш като резултати, какво би ти донесло най-голямо задоволство?
За мен най-важно е персоналното надграждане на умения и развиването по личния ми път. Никога не е било най-важно за мен това дали ще стана първа или втора и дали въобще ще влезна в класирането. За мен най-голямото задоволство е когато завърша всеки един мой старт на съревнование и изляза от манежа да чуя от Веси (треньорката ми) – „ Добре беше! “, това е най-голямата премия за мен. Конният спорт е единствения олимпийски спорт в които човек и животно се състезават в тандем, по тази причина и от време на време триумфът не зависи единствено от нас хората, конете също са живи същества и имат своите положителни и неприятни дни, както и някакъв потенциал и благоприятни условия. В обездката е доста значимо да имаш първокласен кон, които да има положителни алюри и визия. За страдание в България, постоянно виждаме деца и юноши, които имат доста капацитет, само че нямат подобаващи коне, тъй като конният спорт е скъпо наслаждение, а спонсори у нас мъчно се намират. Затова считам, че всеки би трябвало да гледа личния си път и да се състезава със себе си, да пораства по своя път и това би трябвало да му носи най-голямото задоволство, тъй като всеки има своята, друга история и благоприятни условия.
- Какво е твоето обръщение към хората, които не знаят доста за конете, спорта, и в частност за обездката, по какъв начин би провокирала интереса им?
Първият допир с конете е обвързван с доста страсти и от време на време боязън, тъй като те са красиви, огромни и респектиращи животни. Човек до момента в който не опита, няма да разбере какво е чувството и специфичната връзка, която съществува сред кон и ездач. Началото може да е мъчно за някои, само че удоволствието от ездата идва с течение на времето, когато напреднеш и можеш да контролираш коня си самичък. Посланието ми към хората е да опитат да се допрян до тези прелестни създания, даже и без да яздят.
- С какво те промени конния спорт?
Спортът като цяло ме научи на доста ред, дисциплинираност и отговорност. На това, че с цел да постигнеш резултати би трябвало доста да се трудиш и най-много да се състезаваш със себе си и да надграждаш своите умения. Конният спорт е доста друг от всички други спортове, тъй като нашите сътрудници са живи същества и те имат потребност от нашата ежедневна грижа. Затова се изисква огромна отговорност и отдаденост, тъй като за тях не е добре да стоят затворени в конюшнята нито един ден, те не са топка или тенис ракета, които може да оставиш в шкафа за няколко дни, би трябвало всеки ден да си там и да се погрижиш за тях, без значение дали е почивен ден или празник, постоянно отивам да ги разходя, даже и да не ги яхвам. Откакто се занимавам с езда, целият ми живот е зависещ на това и целите ми се трансформираха. На първо място са конете, тренировките и надпреварите и по-късно се възнамеряват почивките и заниманията, в дребното свободно време, което остава.
- Какво е възприятието да яздиш, да се състезаваш?
Не мисля, че може да се опише с думи, би трябвало да се опита. Да подчиниш това огромно и мощно животно единствено с езика на тялото, то да ти има доверие и да извършва твоите команди, звучи като фантазия, която не можеш да си позволиш, само че е действителност.
Автор Вяра Илиева
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ