Правителството пласира дълг с рекордно високи лихвени проценти
Министерството на финансите заяви, че на 15 септември е пласирало на интернационалните финансови пазари два транша облигации с общ размер от 2,25 милиарда евро. Първият транш е със срочност 7 години, размер от 1,5 милиарда евро и лихвен ваучър 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 години, размер от 0,75 милиарда евро и лихвен ваучър 4,625 %. Всъщност това са най-високите лихвени проценти по български върховен дълг на интернационалните пазари от близо 10 години насам. През 2012-а тогавашното държавно управление на Бойко Борисов пласира петгодишни облигации за 950 млн. евро с рента от 4.25% годишно. Всички останали последващи излъчвания и през 2014-а и през 2015-а и през 2016-а бяха с надалеч по-ниски лихви от сегашните съгласно срочността си. При това те също бяха издадени в спешни за Европейски Съюз и за България условия - дефолта на Гърция и последвалия финансов надзор в южната ни съсека (небезизвестната банкова ваканция) и банкрута на Корпоративна банка у нас.
Сегашните облигации са при доста по-тежки финансови условия за България в сравнение с издадения в спешния интервал - 2014-а - 2016-а държавен дълг, тъй като доходността, която е препоръчана на вложителите по тях е по-висока от годишната рента. По седем годишните облигации тя е 4.346% което е със 185 базисни пункта над mid-swap (това е коефициентът, който дефинира вероятността от неплащане по подобен тип облигации в световен мащаб), а по дванадесетгодишните облигации доходността е 4.823%, което е с 225 базисни точки над mid-swap.
Тук евентуално доста хора ще заявят, че поради рецесията и войната изискванията по всички суверенни задължения са се влошили фрапантно и доходността им се е повишила. Принципно това е по този начин и за това при оценката дали в България е по-лошо и какъв брой по-лошо е, по предписание се взема сравнението с аналогичните немски държавни скъпи бумаги. Приемаше се, че разлика от 100 базисни точни е допустима и тя беше такава до есента на предходната година. А в този момент тази разлика е към 300 базисни точки. С други думи, оценката на интернационалните пазари е, че рискът ни се е нараснал три пъти за една година.
Друг значим миг е, че при пласирането на дълг с рекордно високи лихви, се натоварват непосредствено разноските на държавния бюджет. Тъй като точно лихвите намират отражение в бюджета.
За да сме правилни, е добре да се знае, че служебното държавно управление не носи виновност за резултата от настоящето разпространение на облигационните излъчвания. Той отразява грешките и пропуските в политиките на предходните служебни и постоянното държавно управление. Още в средата на предходната година изпълнителната власт можеше да емитира дълг на интернационалните пазари. Това можеше да направи и постоянното държавно управление, когато пристигна на власт. Тогава нямаше война, инфлационните процеси бяха в зародиш, Централните банки не бяха вдигнали лихвите. Коефициентите mid-swap по книжата със средносрочен и дълготраен матуритет се движеха сред 40 и 90 базисни точки и бяха надалеч от сегашните 150 -260 базисни точни. А този коефициент е базата за доходността, която би трябвало да предложи всяка една облигация. Другата част е надбавката за националния риск на всяка една обособена страна. А предходното служебно и последвалото го постоянно държавно управление се постараха посредством фискалната си политика и нарастването на бюджетните разноски защо ли не, да покачват и надбавката за националния риск. Разбира се, че за страна като нашата, която образува политики водещи до стабилно повишаване на бюджетните дефицити, рисковата надбавка по дълга ще се усилва.
На настоящето служебното държавно управление не му остана нищо друго, с изключение на да пусне актуалните облигации и да изясни следното: " Емисията е част от Средносрочната световна стратегия за издаване на дълг на интернационалните финансови пазари, като до постигане на лимита на Програмата остават 2,1 милиарда евро. Дълговата интервенция е в границите на избрания оптимален размер от 10,3 милиарда лева на новия дълг, който може да бъде стихотворец през 2022 година, заложен в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година. До момента на емисията, привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 милиарда лева и е осъществено посредством разпространение на ДЦК на вътрешния пазар в интервала март - май 2022 година. Отчитайки размера на издадените еврооблигации, общият размер на държавния дълг ще доближи 34,5 милиарда лева (съгласно националната методология), което съставлява 22,9 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година. До края на 2022 година Министерството на финансите не възнамерява друго излизане на външните финансови пазари ".
В известието на финансовото ведомство се показва, че осъществената емисия е един от инструментите за финансиране на бюджета, който МФ употребява, придържайки се към главната цел на дълговото ръководство - финансиране на планувания недостиг за тази година по консолидираната фискална стратегия от 6,2 милиарда лева (4,1% от БВП), обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение и застраховане на законово регламентираните равнища на фискалния запас.
" В осъществяване на признатия от Народното събрание бюджет за актуалната година служебното държавно управление е длъжно да обезпечи нужната ликвидност за застраховане на заложените в бюджета разноски, които по проект надвишават плануваните данъчни приходи. Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява трендовете на интернационалните пазари за повишаване на паричния запас в изискванията на световна икономическа и политическа неустановеност ", разяснява служебният финансов министър Росица Велкова.
Сегашните облигации са при доста по-тежки финансови условия за България в сравнение с издадения в спешния интервал - 2014-а - 2016-а държавен дълг, тъй като доходността, която е препоръчана на вложителите по тях е по-висока от годишната рента. По седем годишните облигации тя е 4.346% което е със 185 базисни пункта над mid-swap (това е коефициентът, който дефинира вероятността от неплащане по подобен тип облигации в световен мащаб), а по дванадесетгодишните облигации доходността е 4.823%, което е с 225 базисни точки над mid-swap.
Тук евентуално доста хора ще заявят, че поради рецесията и войната изискванията по всички суверенни задължения са се влошили фрапантно и доходността им се е повишила. Принципно това е по този начин и за това при оценката дали в България е по-лошо и какъв брой по-лошо е, по предписание се взема сравнението с аналогичните немски държавни скъпи бумаги. Приемаше се, че разлика от 100 базисни точни е допустима и тя беше такава до есента на предходната година. А в този момент тази разлика е към 300 базисни точки. С други думи, оценката на интернационалните пазари е, че рискът ни се е нараснал три пъти за една година.
Друг значим миг е, че при пласирането на дълг с рекордно високи лихви, се натоварват непосредствено разноските на държавния бюджет. Тъй като точно лихвите намират отражение в бюджета.
За да сме правилни, е добре да се знае, че служебното държавно управление не носи виновност за резултата от настоящето разпространение на облигационните излъчвания. Той отразява грешките и пропуските в политиките на предходните служебни и постоянното държавно управление. Още в средата на предходната година изпълнителната власт можеше да емитира дълг на интернационалните пазари. Това можеше да направи и постоянното държавно управление, когато пристигна на власт. Тогава нямаше война, инфлационните процеси бяха в зародиш, Централните банки не бяха вдигнали лихвите. Коефициентите mid-swap по книжата със средносрочен и дълготраен матуритет се движеха сред 40 и 90 базисни точки и бяха надалеч от сегашните 150 -260 базисни точни. А този коефициент е базата за доходността, която би трябвало да предложи всяка една облигация. Другата част е надбавката за националния риск на всяка една обособена страна. А предходното служебно и последвалото го постоянно държавно управление се постараха посредством фискалната си политика и нарастването на бюджетните разноски защо ли не, да покачват и надбавката за националния риск. Разбира се, че за страна като нашата, която образува политики водещи до стабилно повишаване на бюджетните дефицити, рисковата надбавка по дълга ще се усилва.
На настоящето служебното държавно управление не му остана нищо друго, с изключение на да пусне актуалните облигации и да изясни следното: " Емисията е част от Средносрочната световна стратегия за издаване на дълг на интернационалните финансови пазари, като до постигане на лимита на Програмата остават 2,1 милиарда евро. Дълговата интервенция е в границите на избрания оптимален размер от 10,3 милиарда лева на новия дълг, който може да бъде стихотворец през 2022 година, заложен в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година. До момента на емисията, привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 милиарда лева и е осъществено посредством разпространение на ДЦК на вътрешния пазар в интервала март - май 2022 година. Отчитайки размера на издадените еврооблигации, общият размер на държавния дълг ще доближи 34,5 милиарда лева (съгласно националната методология), което съставлява 22,9 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година. До края на 2022 година Министерството на финансите не възнамерява друго излизане на външните финансови пазари ".
В известието на финансовото ведомство се показва, че осъществената емисия е един от инструментите за финансиране на бюджета, който МФ употребява, придържайки се към главната цел на дълговото ръководство - финансиране на планувания недостиг за тази година по консолидираната фискална стратегия от 6,2 милиарда лева (4,1% от БВП), обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение и застраховане на законово регламентираните равнища на фискалния запас.
" В осъществяване на признатия от Народното събрание бюджет за актуалната година служебното държавно управление е длъжно да обезпечи нужната ликвидност за застраховане на заложените в бюджета разноски, които по проект надвишават плануваните данъчни приходи. Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява трендовете на интернационалните пазари за повишаване на паричния запас в изискванията на световна икономическа и политическа неустановеност ", разяснява служебният финансов министър Росица Велкова.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ