Министерството на финансите обяви какви мерки ще предложи да залегнат

...
Министерството на финансите обяви какви мерки ще предложи да залегнат
Коментари Харесай

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно: Кокорчо обяви мерките срещу ,,безпрецедентната криза“

Министерството на финансите разгласи какви ограничения ще предложи да залегнат при актуализацията на бюджета. Според тях рецесията е невиждана, само че подбудена от войната в Украйна, което е довело и до високите цени.

Ето и какво оферират от екипа на Асен Василев:

Със законопроекта се планува незабавен пакет от антикризисни ограничения, ориентирани към понижаване на отрицателните последици от възходящите цени на горивата и силата, надлежно възходящия инфлационен напън върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се поддържат българските жители и бизнеса в изискванията на невиждана рецесия, подбудена от военните дейности в Украйна и да се смекчат разтърсванията, провокирани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за стопанската система на България.

В региона на данъчната политика:

– освобождение от данък на електрическата сила, втечнения нефтен газ и природния газ – мярката има за цел да подкрепи бизнеса и жителите, консуматори на електрическа сила, втечнения нефтен газ и природен газ по отношение на непредвидения забележителен скок на цените на енергийните артикули, подбуден от повишеното търсене в европейски и международен мащаб.

– въвеждане на понижена ставка на Данък добавена стойност в размер на 9 % за доставки на централно отопление – мярката е обвързвана с нуждата от намаляване на въздействието на високите цени на силата върху семействата и предприятията, по-специално върху най-уязвимите, като в същото време се заобикаля спирането на доставките.

– въвеждане на понижена ставка на Данък добавена стойност в размер на 9 % за доставки на природен газ – мярката цели намаляване на въздействието на високите цени на силата върху семействата и предприятията, като в същото време се заобикаля спирането на доставките.

– въвеждане на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставка на самун от 01.07.2022 година Въвеждането на нулева ставка на Данък добавена стойност за доставката на самун е обвързвано с нуждата от намаляване на въздействието на високите цени на хляба върху семействата, по-специално върху най-уязвимите, като в същото време се заобикаля спирането на доставките.

– понижаване на размера на законната рента от ОЛП+10 на 100 на ОЛП+8 на 100 – мярката има за цел актуализиране на размера на законната рента по просрочени парични отговорности, като същият да бъде съгласуван с новите стопански условия в страната. С препоръчаната мярка се цели да бъдат подкрепени и насърчени да заплатят съответните отговорности лицата, които заплащат законна рента по просрочени парични отговорности.

– увеличение размера на данъчните облекчения за деца (от 4 500 лева на 6 000 лева годишно) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9 000 лева на 12 000 лева годишно), както и въвеждане на опция за предплатено прилагане (тримесечно) за 2022 година на двете данъчни облекчения – с препоръчаната мярка страната ще обезпечи своевременен финансов тласък в хода на годината, обвързван с увеличение на действителния наличен приход на фамилиите с малолетни деца, както и на фамилиите, отглеждащи деца с увреждания.

– увеличение на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи произведения и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари – въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличение на акциза върху всички продуктови категории тютюневи произведения ще обезпечи бистрота на процеса, предвидимост за бизнеса и непоклатимост за потребителите.

Основни ограничения в разноските и бюджетните взаимоотношения (трансфери) по държавния бюджет:

– осъвременяване на пенсиите от юли 2022 година и използване на нов механизъм за възстановяване на адекватността на пенсиите от октомври 2022 година – препоръчан повсеместен пакет от ограничения, ориентирани към възстановяване адекватността на пенсиите, изплащани от ДОО и от Учителския пенсионен фонд. Всички пенсии за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2021 година, се осъвременяват считано от 1 юли 2022 година с 10 на 100. Изплащаните към 30 юни спомагателни суми (т.нар. „ COVID-19 добавки “ от 60 лева.) и самостоятелни обезщетителни суми се включват в размера на получаваната персонална пенсия за трудова активност след използване на осъвременяването с 10 на 100. Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст се усилва от 370 лева на 467 лева, а оптималният размер на получаваните една или повече пенсии се усилва от 1 500 лева на 2 000 лева от юли 2022 година, а от началото на октомври 2022 година в допълнение на 3 400 лв.. Размерът на обществената пенсия за напреднала възраст и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова активност, както и добавки, се усилва от 170 лева на 247 лева (45,3 на сто) от 1 юли 2022 година. Очаква се междинната пенсия на един пенсионер през юли 2022 година (вкл. УПФ) да доближи 666 лева, което е растеж от 23,2% по отношение на юни 2022 година (без спомагателните суми) или с 9,4 % с включване на спомагателните суми.

– компенсиране на крайни консуматори на горива – физически лица, които употребяват за лични потребности бензин и газьол (дизел), без добавки полутечен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан) – планува създаване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни консуматори на горива, която ще вкара механизъм за отплата от 0.25 лева./литър за посочените горива.

– препоръчани са промени за финансово застраховане на нарастване на трудовите хонорари на медицинския личен състав, ангажиран в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на опазването на здравето и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и учебни заведения, в детските ясли и яслените групи към детски градини.

– за поддръжка на уязвимите браншове в селското стопанство по отношение на разноските за поддръжка по Временната рамка за ограничения за държавна помощ при поддръжка на стопанската система след експанзията на Русия против Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните.

– смяна в размера на вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз за 2022 година

Нетният резултат в разноските по КФП от посочените промени възлиза на нарастване на годишния план за 2022 година с 1 973,3 млн. лева, което съставлява 1,3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината. Посочените чисти резултати в приходите и разноските по КФП са разчетени при опазване на заложената целева стойност във връзка с размера на недостига по КФП, отвеян към прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2022 година, като надлежно салдото по КФП за 2022 година се планува да бъде негативно в размер на 4,1 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.

Промените в упованията за развиването на макроикономическата среда постановат съответни промени при редица детайли на приходната част на бюджета за актуалната година. От друга страна, препоръчаните ограничения в региона на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните резултати при обособените налози, което също е обвързано в обновените планове по приходите. Отчитайки тези резултати, с обновените планове се чака чисто приходите по консолидираната фискална стратегия (КФП) да набъбнат с 1 645,2 млн. лева (1,1 на 100 от прогнозния БВП), като принос за това имат главно по-високите от в началото плануваните данъчни приходи и предстоящите по-високи доходи в частта на сметките за средства от Европейски Съюз. В утвърждения от Съвета на Европейски Съюз План за възобновяване и резистентност на Република България бе контрактувания профил на заплащанията в границите на техническите съвещания с Европейска комисия, в който е планувано през 2022 година България да получи по-високи от плануваните грантове от Европейски Съюз.

С плана на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 година се оферират ограничения и във връзка с обезпечаването на спомагателен запас от дългови източници през 2022 година за обслужването на идните погашения по държавния дълг, в това число падежа през първото тримесечие на 2023 година на облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишение на главните лихви допуска идно последователно увеличение на цената на финансиране на държавните управления. В тази конюнктура по-ранното „ излизане на пазара “ и реализирането на авансово финансиране на падежиращ дълг би могло да спести бъдещи разноски по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава тактика, би било оправдано още през 2022 година да се обезпечи запас за префинансиране на идните през март 2023 година падежи на еврооблигации, издадени на интернационалните финансови пазари, както и падежи на държавни скъпи бумаги, издадени на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през идната година, които са в общ размер на към 3,0 милиарда лв.. В тази връзка със законопроекта е препоръчано нарастване на оптималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2022 година от 7,3 милиарда лева на 10,3 милиарда лева, както и смяна на ограничаването за оптимален размер на държавния дълг към края на 2022 година от 35,5 милиарда лева на 38,5 милиарда лв..
Източник: 7dnibulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР