Заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС
Министърът на външните работи Николай Милков взе участие в постоянното месечно съвещание на Съвет „ Външни работи “, което се състоя през днешния ден в Брюксел.
Съветът разиска продължаващата съветска експанзия в Украйна, опциите за по-нататъшно ангажиране с страните от Западните Балкани и неустойчивостта в района на Големите африкански езера. Преди съвещанието министрите се срещнаха и с водача на беларуската съпротива Светлана Тихановская, която ги срещна с последните развития на политическата конюнктура в страната.
Съветът осъди продължаващата съветска експанзия против Украйна и дейностите на съветските въоръжени сили против жизненоважна инфраструктура на Украйна. Потвърден беше общият метод на Европейски Съюз по отношение на Русия. Външните министри на страните членки на Европейски Съюз подчертаха мощния ангажимент на Европейски Съюз за поддръжка на Украйна по всички посоки, включително даването на макро-икономическа помощ, филантропична помощ, подпомагане за готовност за зимния сезон, военна помощ на украинските въоръжени сили по линия на Европейския инструмент за мир, и други Съветът утвърди стартирането на активността на военната ОПСО задача с непослушен мандат за подкрепяне на Украйна (EUMAM), която ще консолидира напъните за образованието на въоръжените сили на Украйна в тясна съгласуваност с сътрудниците. Българският външен министър осведоми сътрудниците си за решението на Народното събрание да бъде оказана военна помощ на Украйна. Той открои смисъла на новата ОПСО задача за възстановяване на качествата на украинските въоръжени сили. Българското държавно управление създава разнообразни разновидности за присъединяване в задачата. Министър Милков подчертава и върху нуждата от дейно противопоставяне на дезинформацията и хибридните закани. Министрите обсъдиха и подвеждането под наказателна отговорност на причинителите на интернационалните закононарушения в Украйна, както и продължаването на работата по нови ограничаващи ограничения. В съвещанието се включи по видео връзка и украинският външен министър Дмитро Кулеба.
Сред акцентите в работата на ноемврийското съвещание на Съвета беше усилването на уговорката на Европейски Съюз с страните от района на Западните Балкани по линия на външната политика и сигурността. Фокусът на полемиката беше подложен на последните развития в района, напрежението сред Сърбия и Косово, изборите в Босна и Херцеговина, политическата конюнктура в Черна гора, усилването на кибер офанзивите в района. Министрите разискаха резултатите от Срещата на върха по Берлинския развой на 3 ноември 2022 година и идната Среща на върха ЕС-Западни Балкани на 6 декември 2022 година в Тирана. Приветстваха продължаването на мандата на интервенция “Алтея ” в Босна и Херцеговина като значим фактор на сигурността и стабилността в района. Изразена беше необятна поддръжка за рекомендацията на Европейската комисия за даване на Босна и Херцеговина на статут на страна претендент за участие в Европейски Съюз, както и за визова либерализация за Косово. Министър Николай Милков акцентира основното значение на цялостното придържане към европейските полезности и правила, провеждането на нужните промени, задълбочаването на районното съдействие и съблюдаването на добросъседските връзки, включително със прилежащи страни членки на Европейски Съюз, като едни от най-важните критерии по европейския път на страните от Западните Балкани. Той уточни, че е належащо реализиране на цялостна степен на присъединение на всички претенденти за участие в Европейски Съюз към решенията и позициите по линия на общата външна политика и политика за сигурност на Европейски Съюз. В своето изявление по тематиката той изрази угриженост от политическата рецесия в Черна гора и напрежението сред Белград и Прищина.
На идната среща на върха ЕС-Западни Балкани се чака да бъде разгласен подготвяният от Европейска комисия нов Енергиен пакет за подкрепяне на района в размер на 1 милиарда евро. Ще бъдат оповестени също значими начинания и ограничения в региона на районното съдействие и свързаността, използването на Икономическия и капиталов проект за Западните Балкани, насърчаването на зеления и цифровия преход на локалните стопански системи, противодействието на незаконната миграция, усилването на устойчивостта на страните по отношение на кибер и хибридни закани и дезинформация.
Външните министри дискутираха и обстановката в Ливан и Иран, както и следващи дейности след Конференцията на страните страни по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменението на климата (COP27), Конференцията на страните страни по Конвенцията по биоразнообразието (СОР15), следващи дейности след Министерската среща сред Европейски Съюз и Общността на латиноамериканските и карибските страни (CELAC), активността на Капацитета на Европейски Съюз за наблюдаване в Армения и други
Приети бяха Заключения на Съвета по Дневния ред за Жени, мир и сигурност.
Съветът разиска продължаващата съветска експанзия в Украйна, опциите за по-нататъшно ангажиране с страните от Западните Балкани и неустойчивостта в района на Големите африкански езера. Преди съвещанието министрите се срещнаха и с водача на беларуската съпротива Светлана Тихановская, която ги срещна с последните развития на политическата конюнктура в страната.
Съветът осъди продължаващата съветска експанзия против Украйна и дейностите на съветските въоръжени сили против жизненоважна инфраструктура на Украйна. Потвърден беше общият метод на Европейски Съюз по отношение на Русия. Външните министри на страните членки на Европейски Съюз подчертаха мощния ангажимент на Европейски Съюз за поддръжка на Украйна по всички посоки, включително даването на макро-икономическа помощ, филантропична помощ, подпомагане за готовност за зимния сезон, военна помощ на украинските въоръжени сили по линия на Европейския инструмент за мир, и други Съветът утвърди стартирането на активността на военната ОПСО задача с непослушен мандат за подкрепяне на Украйна (EUMAM), която ще консолидира напъните за образованието на въоръжените сили на Украйна в тясна съгласуваност с сътрудниците. Българският външен министър осведоми сътрудниците си за решението на Народното събрание да бъде оказана военна помощ на Украйна. Той открои смисъла на новата ОПСО задача за възстановяване на качествата на украинските въоръжени сили. Българското държавно управление създава разнообразни разновидности за присъединяване в задачата. Министър Милков подчертава и върху нуждата от дейно противопоставяне на дезинформацията и хибридните закани. Министрите обсъдиха и подвеждането под наказателна отговорност на причинителите на интернационалните закононарушения в Украйна, както и продължаването на работата по нови ограничаващи ограничения. В съвещанието се включи по видео връзка и украинският външен министър Дмитро Кулеба.
Сред акцентите в работата на ноемврийското съвещание на Съвета беше усилването на уговорката на Европейски Съюз с страните от района на Западните Балкани по линия на външната политика и сигурността. Фокусът на полемиката беше подложен на последните развития в района, напрежението сред Сърбия и Косово, изборите в Босна и Херцеговина, политическата конюнктура в Черна гора, усилването на кибер офанзивите в района. Министрите разискаха резултатите от Срещата на върха по Берлинския развой на 3 ноември 2022 година и идната Среща на върха ЕС-Западни Балкани на 6 декември 2022 година в Тирана. Приветстваха продължаването на мандата на интервенция “Алтея ” в Босна и Херцеговина като значим фактор на сигурността и стабилността в района. Изразена беше необятна поддръжка за рекомендацията на Европейската комисия за даване на Босна и Херцеговина на статут на страна претендент за участие в Европейски Съюз, както и за визова либерализация за Косово. Министър Николай Милков акцентира основното значение на цялостното придържане към европейските полезности и правила, провеждането на нужните промени, задълбочаването на районното съдействие и съблюдаването на добросъседските връзки, включително със прилежащи страни членки на Европейски Съюз, като едни от най-важните критерии по европейския път на страните от Западните Балкани. Той уточни, че е належащо реализиране на цялостна степен на присъединение на всички претенденти за участие в Европейски Съюз към решенията и позициите по линия на общата външна политика и политика за сигурност на Европейски Съюз. В своето изявление по тематиката той изрази угриженост от политическата рецесия в Черна гора и напрежението сред Белград и Прищина.
На идната среща на върха ЕС-Западни Балкани се чака да бъде разгласен подготвяният от Европейска комисия нов Енергиен пакет за подкрепяне на района в размер на 1 милиарда евро. Ще бъдат оповестени също значими начинания и ограничения в региона на районното съдействие и свързаността, използването на Икономическия и капиталов проект за Западните Балкани, насърчаването на зеления и цифровия преход на локалните стопански системи, противодействието на незаконната миграция, усилването на устойчивостта на страните по отношение на кибер и хибридни закани и дезинформация.
Външните министри дискутираха и обстановката в Ливан и Иран, както и следващи дейности след Конференцията на страните страни по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменението на климата (COP27), Конференцията на страните страни по Конвенцията по биоразнообразието (СОР15), следващи дейности след Министерската среща сред Европейски Съюз и Общността на латиноамериканските и карибските страни (CELAC), активността на Капацитета на Европейски Съюз за наблюдаване в Армения и други
Приети бяха Заключения на Съвета по Дневния ред за Жени, мир и сигурност.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ