Минималната заплата става 650 лв. от 1 януари 2021 г. |
Минималната заплата се усилва от сегашните 610 на 650 лв. от 1 януари 2021 година, а минималната часова ставка става 3.92 лв. (при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица), планува план на разпореждане, импортиран от обществения министър Деница Сачева за публично разискване. Новият размер на минимално месечно заплащане ще е в действие и за държавната администрация, и за дипломатическите длъжности.
В отчета до сътрудниците си министри и премиера Сачева написа, че " неналичието на актуализация на минималната заплата ще окаже отрицателно влияние върху действителните приходи на служащите и върху способността на българския бизнес да моделира сполучливо моделите на ръководство в сходство с икономическото развиване и вероятност ".
" Икономическото развиване през 2020 година е мощно наранено от изключителните условия, свързани с ръководството на рисковете от развиване на епидемиологичната обстановка от COVID-19 и отбрана здравето на популацията. Именно поради това въведените обезщетителни принадлежности и фундаментът на самото закъснение дават учредения да се предвижда бързо възобновяване " - написа Сачева.
Според нея размерът на минималната заплата може да повлияе позитивно на конкурентоспособността и виталното ниво. Тя се базира на данни, съгласно които междинната заплата за страната нараства през последните две години, надлежно с 10,5% през 2018 година (1 146 лева.) и с 11,1% през 2019 година (1 247 лева.). През първото тримесечие на 2020 година тя нараства с 9,0% и доближава 1 317 лева По-голямо е нарастването за администрацията - с 10,6% (1 339 лева.), в сравнение с в частния бранш - 8,6% (1 311 лева.). През второто тримесечие на 2020 година има закъснение. Средната заплата e 1 337 лева, а растежът е с 6,1% по отношение на същото тримесечие на 2019 година Отново заплатите в държавната администрация са се нараснали повече, в сравнение с в частния бранш. При първите междинната заплата е достигнала 1 370 лева (годишен растеж от 6,9%), а при вторите - 1 326 (5,8%).
" Последните данни на Национален статистически институт за пазара на труда за 2019 година потвърждават, че нарастванията на минималната работна заплата през последните три години не оказват отрицателно въздействие върху заетостта и безработицата и коефициентът на безработица доближи 4,2% ", пише Сачева и се опира на данни от Агенцията по заетостта за интервала 3.02.2020 година – 04.10.2020 година, съгласно които новорегистрираните безработни са 291 165, а постъпилите на работа от записаните в бюрата по труда са 186 839.
" Увеличението на минималната работна заплата с 6,6% - от 610 лева на 650 лева, ще способства за понижаване на бедността измежду работещите, понижаване на неравенствата в разпределението на приходите, повишение на потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда, повишение на тяхната мотивация и заинтригуваност от опазване на работните места и понижаване на нелоялната конкуренция.
Съгласно Конвергентната стратегия 2020-2023 година от април 2020 година се чака Брутният вътрешен продукт през настоящата година да спадне с 3,0% в действително изражение. Средният за годината спад на заетите се прави оценка на 2.1%, а равнището на безработица се чака да се повиши с към 2 прочие п. по отношение на 2019 година до 6.2%. За 2021 година е направено допускане, че възобновяване на икономическата интензивност в страната ще бъде обвързвано и с възобновяване в броя на заетите на равнището им от 2019 година ", се споделя още в отчета.
Общественото разискване на плана продължава до 6 ноември, след което той ще бъде гласуван от Министерския съвет.
В отчета до сътрудниците си министри и премиера Сачева написа, че " неналичието на актуализация на минималната заплата ще окаже отрицателно влияние върху действителните приходи на служащите и върху способността на българския бизнес да моделира сполучливо моделите на ръководство в сходство с икономическото развиване и вероятност ".
" Икономическото развиване през 2020 година е мощно наранено от изключителните условия, свързани с ръководството на рисковете от развиване на епидемиологичната обстановка от COVID-19 и отбрана здравето на популацията. Именно поради това въведените обезщетителни принадлежности и фундаментът на самото закъснение дават учредения да се предвижда бързо възобновяване " - написа Сачева.
Според нея размерът на минималната заплата може да повлияе позитивно на конкурентоспособността и виталното ниво. Тя се базира на данни, съгласно които междинната заплата за страната нараства през последните две години, надлежно с 10,5% през 2018 година (1 146 лева.) и с 11,1% през 2019 година (1 247 лева.). През първото тримесечие на 2020 година тя нараства с 9,0% и доближава 1 317 лева По-голямо е нарастването за администрацията - с 10,6% (1 339 лева.), в сравнение с в частния бранш - 8,6% (1 311 лева.). През второто тримесечие на 2020 година има закъснение. Средната заплата e 1 337 лева, а растежът е с 6,1% по отношение на същото тримесечие на 2019 година Отново заплатите в държавната администрация са се нараснали повече, в сравнение с в частния бранш. При първите междинната заплата е достигнала 1 370 лева (годишен растеж от 6,9%), а при вторите - 1 326 (5,8%).
" Последните данни на Национален статистически институт за пазара на труда за 2019 година потвърждават, че нарастванията на минималната работна заплата през последните три години не оказват отрицателно въздействие върху заетостта и безработицата и коефициентът на безработица доближи 4,2% ", пише Сачева и се опира на данни от Агенцията по заетостта за интервала 3.02.2020 година – 04.10.2020 година, съгласно които новорегистрираните безработни са 291 165, а постъпилите на работа от записаните в бюрата по труда са 186 839.
" Увеличението на минималната работна заплата с 6,6% - от 610 лева на 650 лева, ще способства за понижаване на бедността измежду работещите, понижаване на неравенствата в разпределението на приходите, повишение на потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда, повишение на тяхната мотивация и заинтригуваност от опазване на работните места и понижаване на нелоялната конкуренция.
Съгласно Конвергентната стратегия 2020-2023 година от април 2020 година се чака Брутният вътрешен продукт през настоящата година да спадне с 3,0% в действително изражение. Средният за годината спад на заетите се прави оценка на 2.1%, а равнището на безработица се чака да се повиши с към 2 прочие п. по отношение на 2019 година до 6.2%. За 2021 година е направено допускане, че възобновяване на икономическата интензивност в страната ще бъде обвързвано и с възобновяване в броя на заетите на равнището им от 2019 година ", се споделя още в отчета.
Общественото разискване на плана продължава до 6 ноември, след което той ще бъде гласуван от Министерския съвет.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ