Минимална заплата от 933 лв. е стъпка напред, но КНСБ ще настоява за повече
Минимална работна заплата (МРЗ) в размер на 933 лева е най-малкото, което заслужава българският служащ. Увеличението е стъпка в вярната посока, само че ние ще настояваме за повече. Това сподели за Българска телеграфна агенция основният икономист на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания Любослав Костов. Преди дни Проектът на Постановление на Министерския съвет за установяване на размера на МРЗ за страната от 1 януари 2024 година беше оповестен за публични съвещания. За тази година МРЗ е 780 лева
Предложението за 933 лева в действителност извършва механизма, написан в Кодекса на труда след направената смяна при започване на тази година, уточни Костов. Предходният парламент гласоподава МРЗ за страната за идната календарна година да се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Костов обаче напомни, че още тогава синдикатите са настояли да се запише размерът на МРЗ да бъде най-малко 50% от междинната брутна заплата, а не тъкмо 50%. Затова и при идното разискване на държавния бюджет за 2024 година от КНСБ ще желаят " формулата да бъде довършена, като над тези 933 лева се контракти тест за адекватност, въпреки и равномерен, който да отразява в последна сметка покупателната дарба поради инфлацията ".
Костов акцентира, че МРЗ би трябвало да подсигурява заслужен стандарт на живот. Увеличението на МРЗ води до растеж на заетостта, уверен е икономистът. И добави: " Минималната заплата би трябвало да стане съответна, с цел да може, като си платите налозите и осигуровките, да ви подсигурява заслужен стандарт на живот ".
По думите на Костов се чака плановете на Закон за държавния бюджет, на бюджет на Държавното публично обезпечаване и на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година да влязат за разискване в Националния съвет за тристранно съдействие в средата на октомври. Именно тогава ще се разисква и размерът на МРЗ, уточни той.
Директивата за съответни минимални работни заплати
За синдикатите остава значимо транспонирането на Директивата за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз. Все отново директивата касае и груповото трудово договаряне, освен минималното възнаграждение, уточни Костов. Той сподели, че Междуведомствената работната група за транспониране на директивата към Министерството на труда и обществената политика (МТСП) не се е събирала скоро.
От пресцентъра на общественото министерство прецизираха за Българска телеграфна агенция, че междуведомствената работна група е основана при започване на 2023 година, като са извършени до момента три съвещания. " Предвид новия политически кабинет на МТСП и с оглед идния период за транспониране на Директивата (до ноември 2024 г.), активността на междуведомствената работна група следва да бъде възобновена, а съставът ѝ – обновен ", дадоха отговор от ведомството след питане на Българска телеграфна агенция.
МТСП е инициирало процедура по актуализация на състава на членовете на междуведомствената работна група, която към момента не е завършила, споделиха още от министерството.
За опцията за МРЗ по райони и реакцията на бизнеса
На въпрос по отношение на отзиви, изказани в общественото пространство, за опцията размерът на минимална работна заплата да се дефинира по райони, Любослав Костов сподели, че тази концепция не е добра. Според него това може да докара до обезлюдяване на дребните обитаеми места в страната. Икономистът даде образец, че за гражданин на Кюстендил ще е по-добре да пътува, само че да работи в София за повече пари, в случай че има диференцирана МРЗ по региони.
„ Проблемът е, че просто бизнесът е привикнал да поддържа ниска цена на труда и да изяснява това с пазарната стопанска система “, разяснява той по отношение на възраженията на бизнеса за оферти размер на МРЗ за следващата година.
Преди дни Съюзът за стопанска самодейност уточни в позиция, че предлагането за нарастване на минималната работна заплата с над 150 лева визира най-малко 20 на 100 от наетите у нас и ще се отрази отрицателно на работодателите в дребните обитаеми места и в браншове с ниска добавена стойност. На среща със обществения министър Иванка Шалапатова през юли от Българската стопанска камара показаха, че е нужна анулация на възприетия метод в Кодекса на труда за автоматизъм при определянето на МРЗ.
Предложението за 933 лева в действителност извършва механизма, написан в Кодекса на труда след направената смяна при започване на тази година, уточни Костов. Предходният парламент гласоподава МРЗ за страната за идната календарна година да се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Костов обаче напомни, че още тогава синдикатите са настояли да се запише размерът на МРЗ да бъде най-малко 50% от междинната брутна заплата, а не тъкмо 50%. Затова и при идното разискване на държавния бюджет за 2024 година от КНСБ ще желаят " формулата да бъде довършена, като над тези 933 лева се контракти тест за адекватност, въпреки и равномерен, който да отразява в последна сметка покупателната дарба поради инфлацията ".
Костов акцентира, че МРЗ би трябвало да подсигурява заслужен стандарт на живот. Увеличението на МРЗ води до растеж на заетостта, уверен е икономистът. И добави: " Минималната заплата би трябвало да стане съответна, с цел да може, като си платите налозите и осигуровките, да ви подсигурява заслужен стандарт на живот ".
По думите на Костов се чака плановете на Закон за държавния бюджет, на бюджет на Държавното публично обезпечаване и на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година да влязат за разискване в Националния съвет за тристранно съдействие в средата на октомври. Именно тогава ще се разисква и размерът на МРЗ, уточни той.
Директивата за съответни минимални работни заплати
За синдикатите остава значимо транспонирането на Директивата за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз. Все отново директивата касае и груповото трудово договаряне, освен минималното възнаграждение, уточни Костов. Той сподели, че Междуведомствената работната група за транспониране на директивата към Министерството на труда и обществената политика (МТСП) не се е събирала скоро.
От пресцентъра на общественото министерство прецизираха за Българска телеграфна агенция, че междуведомствената работна група е основана при започване на 2023 година, като са извършени до момента три съвещания. " Предвид новия политически кабинет на МТСП и с оглед идния период за транспониране на Директивата (до ноември 2024 г.), активността на междуведомствената работна група следва да бъде възобновена, а съставът ѝ – обновен ", дадоха отговор от ведомството след питане на Българска телеграфна агенция.
МТСП е инициирало процедура по актуализация на състава на членовете на междуведомствената работна група, която към момента не е завършила, споделиха още от министерството.
За опцията за МРЗ по райони и реакцията на бизнеса
На въпрос по отношение на отзиви, изказани в общественото пространство, за опцията размерът на минимална работна заплата да се дефинира по райони, Любослав Костов сподели, че тази концепция не е добра. Според него това може да докара до обезлюдяване на дребните обитаеми места в страната. Икономистът даде образец, че за гражданин на Кюстендил ще е по-добре да пътува, само че да работи в София за повече пари, в случай че има диференцирана МРЗ по региони.
„ Проблемът е, че просто бизнесът е привикнал да поддържа ниска цена на труда и да изяснява това с пазарната стопанска система “, разяснява той по отношение на възраженията на бизнеса за оферти размер на МРЗ за следващата година.
Преди дни Съюзът за стопанска самодейност уточни в позиция, че предлагането за нарастване на минималната работна заплата с над 150 лева визира най-малко 20 на 100 от наетите у нас и ще се отрази отрицателно на работодателите в дребните обитаеми места и в браншове с ниска добавена стойност. На среща със обществения министър Иванка Шалапатова през юли от Българската стопанска камара показаха, че е нужна анулация на възприетия метод в Кодекса на труда за автоматизъм при определянето на МРЗ.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ