Миналата година се натъкнах на изображението, което виждате тук, и

Миналата година се натъкнах на изображението, което виждате тук, и от този момент не мога да си го избия от главата. Накара ме да се замисля за всички, които работят за по-високоплатени и бездарни мениджъри.

Ако работите за човек, чието его е по-голямо от футболен стадион, сигурно изгаряте да махнете няколко неща от плещите си. Нека ви оказа помощ. Може би следното писмо „ инцидентно “ ще се озове в пощата на шефа ви:

Скъпо дебелоглаво страшилище,

Дълбоко в себе си ти си добър човек. Казвам това поради вярата си в човечеството, а не тъй като си ми дал доказателства.

Разбери ме вярно, знаеш по какъв начин да използваш чара си. Умееш да грабваш вниманието. Това, в действителност, е най-хубавото ти качество.

Овладял си клатенето на главата, намигването, топлата усмивка и здрависването, и даже извънредно сложния бездънен, вторачен взор.

В момента евентуално си мислиш, че бъркам. Казвам това освен тъй като постоянно мислиш, че другите са в неточност, само че и тъй като вярваш, че най-хубавите ти качества включват визия, разсъдък, прозорливост, съчувствие и благотворителност.

Не тъкмо...

Всяка хубава концепция би трябвало да е твоя. Крадеш непознатите положителни хрумвания и виниш другите, когато твоите неприятни се провалят.

Ако тези думи те нараняват, към този момент имаш най-малко бегла визия какво усещат другите, когато ги накълцваш на късчета пред сътрудниците им. Само садист би постъпил по този начин. Или пък човек, който не може да управлява страстите си.

Дали те назовавам садист?

Сам реши. Аз загатвам, че качествата, които са ти разрешили да стигнеш до сегашния си пост – твърдоглавие, неотстъпчивост и здравословни дози лакомия и его, – нямат нищо гений или прозорливост.

Един ден към този момент няма да имаш огромна работа. Когато това се случи, ще осъзнаеш, че хората не те харесват поради самия теб; че се боят от теб поради това, което можеш да им причиниш. Ти си добре изглеждаща Годзила, бродеща на независимост и унищожаваща животи на случаен принцип. Когато това е случи, може да развиеш някаква състрадателност, само че тогава ще бъде прекомерно късно.

Аз, несъмнено, съм един от твоите миньони (раболепни слуги). Липсва ми кураж да се изправя пред теб лице в лице, по тази причина пуснах това вбесяващо писмо в пощенската ти кутия. Не, дано се поправя. Не съм страхливец – умен съм. Достатъчно умен съм да знам, че в никакъв случай не изразяваш благодарност за откровената противоположна връзка, тъй че няма смисъл да си поставям името изпод.

Между другото, би било отлично да ме опровергаеш за последното.

Най-добри пожелания,

***

Уау! Току-що получих имейл от четец, който счита, че в „ писмото “ липсват няколко параграфа. Имам единодушието му да споделя неговото мнение, с ангажимента да запазя анонимността му. Ето какво написа той (продължава на идната страница) :