Милиарди евро по Плана за възстановяване са под риск
Милиарди евро по Плана за възобновяване и развиване с общ бюджет от 724 милиарда евро, който Европейската комисия одобри през 2020 година в отговор на пандемията от ковид, са под риск от загуба, написа Mediapool.
Причината - по-голямата част от страните не съблюдават поетите задължения за осъществяване на обещаните промени и ограничения. Това демонстрира обзор на оповестените данни от Европейската комисия.
Целта на основания фонд беше рестартиране на засегнатите от Covid пандемията стопански системи, като на страните се дават грантове и евтини заеми против промени и вложения. Държавите трябваше да поемат уговорките с отбраната на националните си проекти. Тези, които ги внесоха в Брюксел до края на 2021 година, получиха предплатени заплащания в размер на 13% от утвърждения им бюджет (22 страни). България закъсня и не взе задатък.
Съгласно разпоредбите всяка година може да се декларират по две заплащания - едно до 30 юни и второ - до 31 декември. Заради изоставането на две трети от страните Еврокомисията позволи сливане на заплащанията при изискване, че са изпълнени поетите задължения. По този метод служителите в Брюксел се надяват страните да преодолеят изоставането си.
Срокът за асимилиране на средствата е до края на 2026 година и към този момент няма индикации, че той ще бъде изменен, на което се надяват огромна част от страните.
Кои са отличниците?
С днешна дата едвам 7 страни се придържат към осъществяването на националните си проекти. Това са Испания, Хърватия, Италия, Словакия, Малта, Португалия и Румъния.
От тях Словакия, Португалия, Хърватия и Испания към този момент са получили по три транша - предплатено заплащане плюс още две, подадени до края на 2022 година Останалите страни са подали настояванията си за второто заплащане, само че към момента не са им утвърдени от Европейска комисия.
Испания да вземем за пример към този момент е получила над 31 милиарда евро грантове и е подала настояването си за третото заплащане от 6 милиарда евро (срокът е до 30 юни 2023 г.). Това, съгласно обясненията на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов, се дължи на обстоятелството, че Мадрид има устойчиво държавно управление, което разполага с цялостно болшинство в Народното събрание. " Какво вършат те - приготвят законите, внасят ги в Народното събрание и ги одобряват ", разяснява наскоро Пеканов.
Пред Испания по получени средства е само Италия - страна, която не може да се похвали със устойчиво ръководство. Рим е получил 19 милиарда евро грантове (аванс и първо плащане) плюс още 27 милиарда евро евтини заеми. Заявил е в края на предходната година и настояването за още 19 милиарда евро, което обаче към момента не е утвърдено от Брюксел. Италианското държавно управление наскоро разгласи, че също има желание да прави промени по проекта.
Прави усещане, че северната ни съседка Румъния също се оправя чудесно и към този момент е получила над 3.7 милиарда евро грантове плюс 2.7 милиарда евро заеми. Заявила е и второ заплащане за 3.2 милиарда евро.
На дъното
Към този миг пет страни - Ирландия, Швеция, Нидерландия, Полша и Унгария към момента не са получили нито едно евро от фонда на Европейски Съюз за избавяне на европейската стопанска система след пандемията.
Средствата за Полша и Унгария са блокирани от Брюксел поради продължаващите разногласия с Европейската комисия по отношение на върховенството на закона. Планът на Виктор Орбан беше признат финален с голямо забавяне едвам в края на 2022 година, само че напоследък унгарският министър председател смекчава позицията си по основни европейски въпроси.
Други страни, откакто предадоха проектите си в точния момент и получиха предплатените си заплащания, обаче в следствие взеха решение да ги предоговарят. Това да вземем за пример направиха Финландия и Германия.
В сходна обстановка е и Словения, която също изиска промени в проекта си след промяната на държавното управление. Финансовият министър на страната Клемен Бощянчич разкритикува проекта, като " прекомерно комплициран " и договаря за промени с Европейска комисия. " Има място за смяна, само че тя не е огромна. Не чакам най-големите промени да бъдат заличени ", споделя Бощянчич пред основаното в Брюксел издание " Политико ".
Белгия също изостава в графика. След като получи предплатено заплащане в края на 2021 година до този миг страната не е декларирала искане за ново заплащане, а повода е в сложната пенсионна промяна. В сходна обстановка е и Франция, която към този момент седмици наред е разтърсвана от митинги против пенсионната промяна. Освен задатъка, Париж получи и парите по първото заплащане, само че изостава със заявяването на идващите.
Къде е България?
На този декор представянето на България не наподобява зле - страната ни е в златната среда. В края на 2021 година България изпусна предплатеното заплащане в размер на 13% от контрактувания все още бюджет от близо 5.7 милиарда евро. Затова пък през декември 2022 година получи чек от 1.37 милиарда евро по първото заплащане откакто извърши 22 етапни ограничения и цели. Така близо една четвърт (24%) от средствата са разполагаем на българските управляващи.
От тях с днешна дата действително са влезнали в българската стопанска система по-малко от един %. Справка в осведомителната система за еврофондовете ИСУН 2020 демонстрира, че са усвоени едвам 0.56% от отпуснатите средства.
От 12 целта по Плана за възобновяване действително усвоени средства има единствено по три. Най-много са по " Транспортна съгласуваност ", което се дължи на осъществяването на плана за доизграждане на третата метролиния до кварталите " Хаджи Димитър " и " Левски Г " в София за 217.4 млн. лева, от които над 53 милиона лв. към този момент са платени на " Метрополитен ". Договорено е още и построяването на интермодалния терминал в Русе за близо 52 млн. лева, както и внедряването на ERTMS по жп линията Русе - Каспичан за 206 млн. лева Средствата за превоз в ПВУ са общо над 2 милиарда лв. и има огромно забавяне с осъществяването на поставените периоди. С към 8 месеца се бавят най-големите търгове за доставка на новия преносим състав за държавната железница. Заместник-министърът на превоза Красимир Папукчийски разяснява пред Mediapool, че всеки миг търговете ще бъдат пуснати. По думите му повода за забавянето е, че тръжната документи е била съгласувана с Европейската комисия. Рискът с изоставането по тази поръчка е, че най-късно до края на 2024 година България би трябвало да има определен реализатор, с цел да може локомотивите и влаковете да бъдат създадени до края на 2026 година От друга страна това ще бъде голямо предизвикателство за жп фирмите, тъй като такива поръчки имат и други европейски страни. " Алстом " да вземем за пример се похвали с историческа поръчка за 130 влака в Германия за 2.5 милиарда евро.
Разплатени средства има и по целта " Дигитална съгласуваност ". Те са свързани с създаване на цифровата система ТЕТРА и радиорелейна мрежа от Министерство на вътрешните работи за 149.4 млн. лева, от които към този момент са усвоени над 27 млн. лева Това беше поръчката, поради която закъсняха парите по първото заплащане. Това е и единственият контрактуван план по този приоритет, където са заложени общо 884 млн. лева
Плащания има и по целта " Бизнес среда " с бюджет от близо 470 милиона лв., като две трети от средствата към този момент са контрактувани (62.1%). Платените 1.87 милиона лв. са за обезпечаване на осведомителна и административна среда за осъществяване на Плана за възобновяване и резистентност. Целият план е на обща стойност над 13.7 милиона лв. и се извършва от Министерския съвет. Договорът за осведомителната система за ПВУ е подписан с обединяване " ДА-СИ " ДЗЗД, в което влизат " Давид Холдинг " и " Сиела Норма ", и е за 1.5 млн. лева
Нито лев не е усвоен и контрактуван по предпочитаните оси " Интелигентна промишленост ", " Биоразнообразие ", " Устойчиво земеделие " и " Местно развиване ", демонстрира справката в ИСУН 2020.
По останалите цели договарянето на средствата с бенефициентите тече. Наддоговаряне на бюджета (140%) има по целта " Научни проучвания и нововъведения ". От избрания бюджет в размер на 453.4 милиона лв. са контрактувани планове за 593 млн. лева, само че заплащания досега няма.
Ще загуби ли България милиарди?
" Усвояването на средствата по Плана за възобновяване и резистентност върви постепенно в редица страни, само че в България е изключително постепенно поради политическата неустойчивост. Това е огромен проблем, тъй като става въпрос за доста пари - близо 6 милиарда евро. Това са средства, които ще оказват помощ за трансформацията на България и ще е доста тъпо, в случай че загубим тези пари. Всички контракти с изпълнителите би трябвало да се сключат до края на 2024 година, с цел да могат да се изпълнят до края на 2026 година Ако това не се случи, тези пари изгарят, което би било извънредно за страна като България, която има потребност от тези вложения ", разяснява пред Mediapool Ева-Мария Попчева, евродепутат от Испания и заместник-председател на Комисията по стопански и парични въпроси в Европейския парламент.
Липсата на постоянно държавно управление и настоящ парламент пречи на България да приема нужните закони и промени и надлежно закъсняваме с осъществяването на графика. Второто заплащане от 724 млн. евро трябваше да бъде подадено при започване на годината. За задачата трябваше да бъдат изпълнени общо 66 етапни ограничения и цели до края на 2022 година, като от тях все още са изпълнени 31.
От оставащите за осъществяване 35 ограничения, 16 са свързани със законови промени, като основни са тези свързани с корупцията и правосъдната промяна. " Докато тези закони не бъдат признати не може да желаяме последващо заплащане по Плана за възобновяване ", разяснява неведнъж вицепремиерът Атанас Пеканов.
Останалите 19 ограничения, които към момента не са признати, обаче са свързани с редица документи, като тактики и проекти на обособените министерства, както и оповестяване на публични поръчки по разнообразни процедури. Например Министерството на енергетиката би трябвало да сътвори национална скица за подкрепяне на семействата в региона на силата от възобновими източници, както и да отвори покана за сключване на контракти за разпределяне на безплатни средства за възобновяване на уличните лампи. Енергийният министър има обвързване да разгласи и търг за създаване на потенциал от 285 MW за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници (вятърна и слънчева енергия).
Министерството на опазването на здравето пък се бави с приемането на Национална здравна тактика 2021 - 2030 година, както и с Национална тактика за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа до 2030 година Все още не е направен и Националният проект за здравно обучение в българското учебно заведение до 2027 година и така нататък
Според проекта за 2023 година до края на годината би трябвало да бъдат изпълнени поетите задължения по още две заплащания. По трето в размер над 748 млн. евро е заложено осъществяването на 46 етапни цели и ограничения, от които е изпълнена единствено една. По четвъртото заплащане за близо 612 млн. евро не е изпълнена нито една от 41 ограничения.
Ако след изборите на 2 април още веднъж няма постоянен кабинет и Народното събрание не проработи, рискът над 2 милиарда евро да не влязат в българската стопанска система до края на годината е извънредно огромен.
Към това би трябвало да се прибави и предоговарянето на Плана за възобновяване във връзка с затварянето на въглищните централи, каквото решение одобри в края на мандата си последното Народно заседание. Вече са извършени първите диалози с Европейска комисия. Във вторник енергийният министър Росен Христов съобщи в Брюксел, че " както беше предстоящо, срещнахме твърдо мнение, че няма да е елементарно да предоговорим Плана за възобновяване и резистентност ".
По думите му " най-важната причина е категоричността, с която предходното постоянно държавно управление е подписало документа, без да направи нужните разбори и да одобри задължения, които са изпълними ". " Повечето доводи, които в този момент акцентираме, че не можем да осъществим тези цели, са съществували и тогава, по тази причина в този момент е мъчно да убедим Европейската комисия за какво желаеме смяна, откакто проектът е подписан от постоянно държавно управление ", разяснява Росен Христов. По думите му това, което е харесала Европейска комисия било " концепцията ни да интегрираме плановете по ПВУ, новата стратегия RePowerEU и териториалните проекти в общата цел за зелен преход ". По думите на Росен Христов след 3 седмици е планувана нова среща с Европейска комисия, на която да се посочат и стъпките по какъв начин ще стане това.
От RePowerEU България чака да получи в допълнение към 480 милиона евро. Според Пеканов към 200 млн. евро би трябвало да се насочат към бизнеса за ВЕИ с акумулатори, а останалите да отидат за обновяването на жилищни здания.
В момента съвсем всички страни предоговарят проектите си поради новия инструмент RePowerEU, който бе утвърден през предходната година в отговор на енергийната рецесия поради съветската инвазия в Украйна.
Причината - по-голямата част от страните не съблюдават поетите задължения за осъществяване на обещаните промени и ограничения. Това демонстрира обзор на оповестените данни от Европейската комисия.
Целта на основания фонд беше рестартиране на засегнатите от Covid пандемията стопански системи, като на страните се дават грантове и евтини заеми против промени и вложения. Държавите трябваше да поемат уговорките с отбраната на националните си проекти. Тези, които ги внесоха в Брюксел до края на 2021 година, получиха предплатени заплащания в размер на 13% от утвърждения им бюджет (22 страни). България закъсня и не взе задатък.
Съгласно разпоредбите всяка година може да се декларират по две заплащания - едно до 30 юни и второ - до 31 декември. Заради изоставането на две трети от страните Еврокомисията позволи сливане на заплащанията при изискване, че са изпълнени поетите задължения. По този метод служителите в Брюксел се надяват страните да преодолеят изоставането си.
Срокът за асимилиране на средствата е до края на 2026 година и към този момент няма индикации, че той ще бъде изменен, на което се надяват огромна част от страните.
Кои са отличниците?
С днешна дата едвам 7 страни се придържат към осъществяването на националните си проекти. Това са Испания, Хърватия, Италия, Словакия, Малта, Португалия и Румъния.
От тях Словакия, Португалия, Хърватия и Испания към този момент са получили по три транша - предплатено заплащане плюс още две, подадени до края на 2022 година Останалите страни са подали настояванията си за второто заплащане, само че към момента не са им утвърдени от Европейска комисия.
Испания да вземем за пример към този момент е получила над 31 милиарда евро грантове и е подала настояването си за третото заплащане от 6 милиарда евро (срокът е до 30 юни 2023 г.). Това, съгласно обясненията на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов, се дължи на обстоятелството, че Мадрид има устойчиво държавно управление, което разполага с цялостно болшинство в Народното събрание. " Какво вършат те - приготвят законите, внасят ги в Народното събрание и ги одобряват ", разяснява наскоро Пеканов.
Пред Испания по получени средства е само Италия - страна, която не може да се похвали със устойчиво ръководство. Рим е получил 19 милиарда евро грантове (аванс и първо плащане) плюс още 27 милиарда евро евтини заеми. Заявил е в края на предходната година и настояването за още 19 милиарда евро, което обаче към момента не е утвърдено от Брюксел. Италианското държавно управление наскоро разгласи, че също има желание да прави промени по проекта.
Прави усещане, че северната ни съседка Румъния също се оправя чудесно и към този момент е получила над 3.7 милиарда евро грантове плюс 2.7 милиарда евро заеми. Заявила е и второ заплащане за 3.2 милиарда евро.
На дъното
Към този миг пет страни - Ирландия, Швеция, Нидерландия, Полша и Унгария към момента не са получили нито едно евро от фонда на Европейски Съюз за избавяне на европейската стопанска система след пандемията.
Средствата за Полша и Унгария са блокирани от Брюксел поради продължаващите разногласия с Европейската комисия по отношение на върховенството на закона. Планът на Виктор Орбан беше признат финален с голямо забавяне едвам в края на 2022 година, само че напоследък унгарският министър председател смекчава позицията си по основни европейски въпроси.
Други страни, откакто предадоха проектите си в точния момент и получиха предплатените си заплащания, обаче в следствие взеха решение да ги предоговарят. Това да вземем за пример направиха Финландия и Германия.
В сходна обстановка е и Словения, която също изиска промени в проекта си след промяната на държавното управление. Финансовият министър на страната Клемен Бощянчич разкритикува проекта, като " прекомерно комплициран " и договаря за промени с Европейска комисия. " Има място за смяна, само че тя не е огромна. Не чакам най-големите промени да бъдат заличени ", споделя Бощянчич пред основаното в Брюксел издание " Политико ".
Белгия също изостава в графика. След като получи предплатено заплащане в края на 2021 година до този миг страната не е декларирала искане за ново заплащане, а повода е в сложната пенсионна промяна. В сходна обстановка е и Франция, която към този момент седмици наред е разтърсвана от митинги против пенсионната промяна. Освен задатъка, Париж получи и парите по първото заплащане, само че изостава със заявяването на идващите.
Къде е България?
На този декор представянето на България не наподобява зле - страната ни е в златната среда. В края на 2021 година България изпусна предплатеното заплащане в размер на 13% от контрактувания все още бюджет от близо 5.7 милиарда евро. Затова пък през декември 2022 година получи чек от 1.37 милиарда евро по първото заплащане откакто извърши 22 етапни ограничения и цели. Така близо една четвърт (24%) от средствата са разполагаем на българските управляващи.
От тях с днешна дата действително са влезнали в българската стопанска система по-малко от един %. Справка в осведомителната система за еврофондовете ИСУН 2020 демонстрира, че са усвоени едвам 0.56% от отпуснатите средства.
От 12 целта по Плана за възобновяване действително усвоени средства има единствено по три. Най-много са по " Транспортна съгласуваност ", което се дължи на осъществяването на плана за доизграждане на третата метролиния до кварталите " Хаджи Димитър " и " Левски Г " в София за 217.4 млн. лева, от които над 53 милиона лв. към този момент са платени на " Метрополитен ". Договорено е още и построяването на интермодалния терминал в Русе за близо 52 млн. лева, както и внедряването на ERTMS по жп линията Русе - Каспичан за 206 млн. лева Средствата за превоз в ПВУ са общо над 2 милиарда лв. и има огромно забавяне с осъществяването на поставените периоди. С към 8 месеца се бавят най-големите търгове за доставка на новия преносим състав за държавната железница. Заместник-министърът на превоза Красимир Папукчийски разяснява пред Mediapool, че всеки миг търговете ще бъдат пуснати. По думите му повода за забавянето е, че тръжната документи е била съгласувана с Европейската комисия. Рискът с изоставането по тази поръчка е, че най-късно до края на 2024 година България би трябвало да има определен реализатор, с цел да може локомотивите и влаковете да бъдат създадени до края на 2026 година От друга страна това ще бъде голямо предизвикателство за жп фирмите, тъй като такива поръчки имат и други европейски страни. " Алстом " да вземем за пример се похвали с историческа поръчка за 130 влака в Германия за 2.5 милиарда евро.
Разплатени средства има и по целта " Дигитална съгласуваност ". Те са свързани с създаване на цифровата система ТЕТРА и радиорелейна мрежа от Министерство на вътрешните работи за 149.4 млн. лева, от които към този момент са усвоени над 27 млн. лева Това беше поръчката, поради която закъсняха парите по първото заплащане. Това е и единственият контрактуван план по този приоритет, където са заложени общо 884 млн. лева
Плащания има и по целта " Бизнес среда " с бюджет от близо 470 милиона лв., като две трети от средствата към този момент са контрактувани (62.1%). Платените 1.87 милиона лв. са за обезпечаване на осведомителна и административна среда за осъществяване на Плана за възобновяване и резистентност. Целият план е на обща стойност над 13.7 милиона лв. и се извършва от Министерския съвет. Договорът за осведомителната система за ПВУ е подписан с обединяване " ДА-СИ " ДЗЗД, в което влизат " Давид Холдинг " и " Сиела Норма ", и е за 1.5 млн. лева
Нито лев не е усвоен и контрактуван по предпочитаните оси " Интелигентна промишленост ", " Биоразнообразие ", " Устойчиво земеделие " и " Местно развиване ", демонстрира справката в ИСУН 2020.
По останалите цели договарянето на средствата с бенефициентите тече. Наддоговаряне на бюджета (140%) има по целта " Научни проучвания и нововъведения ". От избрания бюджет в размер на 453.4 милиона лв. са контрактувани планове за 593 млн. лева, само че заплащания досега няма.
Ще загуби ли България милиарди?
" Усвояването на средствата по Плана за възобновяване и резистентност върви постепенно в редица страни, само че в България е изключително постепенно поради политическата неустойчивост. Това е огромен проблем, тъй като става въпрос за доста пари - близо 6 милиарда евро. Това са средства, които ще оказват помощ за трансформацията на България и ще е доста тъпо, в случай че загубим тези пари. Всички контракти с изпълнителите би трябвало да се сключат до края на 2024 година, с цел да могат да се изпълнят до края на 2026 година Ако това не се случи, тези пари изгарят, което би било извънредно за страна като България, която има потребност от тези вложения ", разяснява пред Mediapool Ева-Мария Попчева, евродепутат от Испания и заместник-председател на Комисията по стопански и парични въпроси в Европейския парламент.
Липсата на постоянно държавно управление и настоящ парламент пречи на България да приема нужните закони и промени и надлежно закъсняваме с осъществяването на графика. Второто заплащане от 724 млн. евро трябваше да бъде подадено при започване на годината. За задачата трябваше да бъдат изпълнени общо 66 етапни ограничения и цели до края на 2022 година, като от тях все още са изпълнени 31.
От оставащите за осъществяване 35 ограничения, 16 са свързани със законови промени, като основни са тези свързани с корупцията и правосъдната промяна. " Докато тези закони не бъдат признати не може да желаяме последващо заплащане по Плана за възобновяване ", разяснява неведнъж вицепремиерът Атанас Пеканов.
Останалите 19 ограничения, които към момента не са признати, обаче са свързани с редица документи, като тактики и проекти на обособените министерства, както и оповестяване на публични поръчки по разнообразни процедури. Например Министерството на енергетиката би трябвало да сътвори национална скица за подкрепяне на семействата в региона на силата от възобновими източници, както и да отвори покана за сключване на контракти за разпределяне на безплатни средства за възобновяване на уличните лампи. Енергийният министър има обвързване да разгласи и търг за създаване на потенциал от 285 MW за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници (вятърна и слънчева енергия).
Министерството на опазването на здравето пък се бави с приемането на Национална здравна тактика 2021 - 2030 година, както и с Национална тактика за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа до 2030 година Все още не е направен и Националният проект за здравно обучение в българското учебно заведение до 2027 година и така нататък
Според проекта за 2023 година до края на годината би трябвало да бъдат изпълнени поетите задължения по още две заплащания. По трето в размер над 748 млн. евро е заложено осъществяването на 46 етапни цели и ограничения, от които е изпълнена единствено една. По четвъртото заплащане за близо 612 млн. евро не е изпълнена нито една от 41 ограничения.
Ако след изборите на 2 април още веднъж няма постоянен кабинет и Народното събрание не проработи, рискът над 2 милиарда евро да не влязат в българската стопанска система до края на годината е извънредно огромен.
Към това би трябвало да се прибави и предоговарянето на Плана за възобновяване във връзка с затварянето на въглищните централи, каквото решение одобри в края на мандата си последното Народно заседание. Вече са извършени първите диалози с Европейска комисия. Във вторник енергийният министър Росен Христов съобщи в Брюксел, че " както беше предстоящо, срещнахме твърдо мнение, че няма да е елементарно да предоговорим Плана за възобновяване и резистентност ".
По думите му " най-важната причина е категоричността, с която предходното постоянно държавно управление е подписало документа, без да направи нужните разбори и да одобри задължения, които са изпълними ". " Повечето доводи, които в този момент акцентираме, че не можем да осъществим тези цели, са съществували и тогава, по тази причина в този момент е мъчно да убедим Европейската комисия за какво желаеме смяна, откакто проектът е подписан от постоянно държавно управление ", разяснява Росен Христов. По думите му това, което е харесала Европейска комисия било " концепцията ни да интегрираме плановете по ПВУ, новата стратегия RePowerEU и териториалните проекти в общата цел за зелен преход ". По думите на Росен Христов след 3 седмици е планувана нова среща с Европейска комисия, на която да се посочат и стъпките по какъв начин ще стане това.
От RePowerEU България чака да получи в допълнение към 480 милиона евро. Според Пеканов към 200 млн. евро би трябвало да се насочат към бизнеса за ВЕИ с акумулатори, а останалите да отидат за обновяването на жилищни здания.
В момента съвсем всички страни предоговарят проектите си поради новия инструмент RePowerEU, който бе утвърден през предходната година в отговор на енергийната рецесия поради съветската инвазия в Украйна.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ