Проблемът на Милан не е Монтела
Милан уволни треньора си Винченцо Монтела още преди края на полусезона в калчото. Отборът стартира акцията с огромни упоритости, само че действителността е жестока за тифозите на „ росонерите” – седмо място във краткотрайното класиране с шест загуби от началото на шампионата.
Когато нещата в един тим не вървят, най-логично е първи да си замине треньорът. 43-годишният ментор беше подложен на критика на Апенините поради непрекъснатите си рокади и липса на концепция по какъв метод да наподобява образът на един от най-успешните отбори в света.
Монтела позволи две огромни неточности, които му костваха и поста. Първата бе, че от началото на сезона стартира с разнообразни стартови сформира във всеки един дуел, в това число в Лига Европа. Когато експериментираш непрекъснато и нямаш избистрени титуляри, то объркваш освен съперниците, само че и личните си футболисти. Втората огромна неточност на Монтела бе, че отхвърляше да признае посредствеността на Милан. Дори след загубите той твърдеше, че „ росонерите” са играли добре и се следи усъвършенстване в образа на отбора.
Монтела към този момент го няма, само че проблемите на Милан не стопират дотук. Те едвам в този момент стартират. Ръководството в лицето на Масимилиано Мирабели и Марко Фасоне работи безредно. Защо Монтела се уволнява в миг, в който на отбора предстоят привидно лесни мачове (срещу Беневенто, Риека и Болоня), и се назначава човек с нулев треньорски опит на високо равнище в лицето на Дженаро Гатузо?
Гатузо е една от най-емблематичните фигури в историята на Милан и е един от любимците на почитателите. До този миг обаче той не е водил огромен тим и напрежението и упованията могат да му изиграят неприятна смешка. Още при започване на сезона шефовете сложиха цел влизане в топ четири, което ще подсигурява присъединяване в Шампионската лига през идващия сезон, което е тъждествено и на повече финанси.
Проблемите на Милан обаче започнаха още по време на меркатото. С прехвърляния за близо €200 милиона „ росонерите” дадоха огромна поръчка, само че единствено на хартия. На процедура обстановката не е розова. Изненадващият трансфер на Леонардо Бонучи шокира Италия. Когато Бонучи желае да играе в тима ти, нямаш право да му откажеш. Тук идва въпросът нуждаеше ли се Милан от него, откакто разполага с Матео Мусакио и Алесио Романьоли. Пристигането на Бонучи наложи смяна в схемата на игра. Монтела тества 3-5-2, 3-4-3 (за да извлече максимума от Сусо) и даже 4-4-2. Тактическата сграда следваше закупените футболисти, а не противоположното, каквато би трябвало да е логиката.
Монтела не е казусът на Милан. Поне не единственият. Проблемите започнаха по време на трансферния сезон, а хаосът по високите етажи и назначението на треньор с нулев опит в огромния футбол единствено загатват мрачния сюжет за Милан. А точно, оставане отвън Шампионската лига и следващ несъвършен сезон, след който основите на „ червено-черната” катедрала могат да рухнат.
Когато нещата в един тим не вървят, най-логично е първи да си замине треньорът. 43-годишният ментор беше подложен на критика на Апенините поради непрекъснатите си рокади и липса на концепция по какъв метод да наподобява образът на един от най-успешните отбори в света.
Монтела позволи две огромни неточности, които му костваха и поста. Първата бе, че от началото на сезона стартира с разнообразни стартови сформира във всеки един дуел, в това число в Лига Европа. Когато експериментираш непрекъснато и нямаш избистрени титуляри, то объркваш освен съперниците, само че и личните си футболисти. Втората огромна неточност на Монтела бе, че отхвърляше да признае посредствеността на Милан. Дори след загубите той твърдеше, че „ росонерите” са играли добре и се следи усъвършенстване в образа на отбора.
Монтела към този момент го няма, само че проблемите на Милан не стопират дотук. Те едвам в този момент стартират. Ръководството в лицето на Масимилиано Мирабели и Марко Фасоне работи безредно. Защо Монтела се уволнява в миг, в който на отбора предстоят привидно лесни мачове (срещу Беневенто, Риека и Болоня), и се назначава човек с нулев треньорски опит на високо равнище в лицето на Дженаро Гатузо?
Гатузо е една от най-емблематичните фигури в историята на Милан и е един от любимците на почитателите. До този миг обаче той не е водил огромен тим и напрежението и упованията могат да му изиграят неприятна смешка. Още при започване на сезона шефовете сложиха цел влизане в топ четири, което ще подсигурява присъединяване в Шампионската лига през идващия сезон, което е тъждествено и на повече финанси.
Проблемите на Милан обаче започнаха още по време на меркатото. С прехвърляния за близо €200 милиона „ росонерите” дадоха огромна поръчка, само че единствено на хартия. На процедура обстановката не е розова. Изненадващият трансфер на Леонардо Бонучи шокира Италия. Когато Бонучи желае да играе в тима ти, нямаш право да му откажеш. Тук идва въпросът нуждаеше ли се Милан от него, откакто разполага с Матео Мусакио и Алесио Романьоли. Пристигането на Бонучи наложи смяна в схемата на игра. Монтела тества 3-5-2, 3-4-3 (за да извлече максимума от Сусо) и даже 4-4-2. Тактическата сграда следваше закупените футболисти, а не противоположното, каквато би трябвало да е логиката.
Монтела не е казусът на Милан. Поне не единственият. Проблемите започнаха по време на трансферния сезон, а хаосът по високите етажи и назначението на треньор с нулев опит в огромния футбол единствено загатват мрачния сюжет за Милан. А точно, оставане отвън Шампионската лига и следващ несъвършен сезон, след който основите на „ червено-черната” катедрала могат да рухнат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ