Методий ИвановНапоследък се наблюдава известно прегрупиране в лагера на софийските

Методий Иванов

Напоследък се следи известно прегрупиране в лагера на софийските македонисти. Някои от тях отидоха на директна плата в Скопие, други откриха топъл банкет в задгранични университети, трети позаглъхнаха медийно. На тяхно място обаче се включиха някои нови гласове - остарели лисици от зората на „ демокрацията “, писатели и публицисти, които в никакъв случай преди този момент не са се занимавали с „ македонския въпрос “, демократични икономисти с сякаш десни и анти-русофилски разбирания и всякакви елементарни шарлатани. Част от новите труженици, взаимно с част от старите даже оповестиха, че имат намерение да учредят някакво българо-македонско Неправителствени организации, посредством което

да прокарват тезите и настояванията на публично Скопие

и да оказват напън върху българските институции. Защото както и преди сме отбелязвали, припадниците на КСМ* в никакъв случай не подлагат на критика настоящата власт в Северна Македония, нито предявяват някакви искания към македонската политика, претенции и диалект на ненавист, само че това е в границите на техните морални дефицити и професионални задължения. За сметка на това, поддръжниците на политиката на предходния македонски министър председател Заев и на настоящия Ковачевски с комсомолско безстрашие измислят нови и нови опорки, с които се пробват да разколебават формалната българска позиция.
Нека дружно разгледаме една

„ китка “ от техните причини за манипулиране на публичните настройки,

като стартираме с няколко от досегашните вопли на македонистите в Скопие, пети на втори глас от петата им колона в София:
- България отхвърля правото на самоопределяне на жителите на РСМ;
- България отхвърля македонският народ и македонският език;
- България изнудва РСМ на прага на нейното евро-членство;
- България блокира процеса на присъединение на Западните Балкани;
- България желае да се признае „ българско малцинство “ в РСМ;
- България нарушава Договора за добросъседство;
- РСМ е изпълнила всички претенции, приела е изцяло европейските полезности и е изцяло подготвена за започване на преговорния процес;
- Българското несъгласие е казус, подбуден от ретроградна националистическа политика;
- Историята не е значима за сегашното, би трябвало да я загърбим и да гледаме прагматично напред в бъдещето;
- Езикът на омразата по отношение на българите е резултат от разочарованието от наложеното вето;
- Няма публично подадени тъжби от македонски жители за репресии и нарушение на права;
- Македонската нация е етническа, а не политическа по своя произход;
- Тезата за съществуване на някаква историческа истина е артикул на българската националистическа просвета от епохата на живковизма, нейните поддръжници са се сложили в услуга на непознати ползи, най-много руски;
- Лицата, получили българско поданство, не се усещат българи и го вършат от користни подбуди, с цел да могат да пътуват и работят в Европа;
- РСМ не краде и не фалшифицира българска история - това е остаряло мислене, в модерната просвета на респект е „ мултиперспективността “ на интерпретациите, всеки има право да пояснява дадени персони и събития от своя позиция и да прави свои „ интелектуални издигнатия “.

Всички горепосочени изказвания са несъстоятелни и не могат да устоят справедлива рецензия (което е обяснявано неведнъж, да вземем за пример, б.а.).

Нека в този момент забележим и проучваме

настоящите опорки,

взети на въоръжение от македонистите:
- „ Трябва незабавно да стартираме договаряния с РСМ, пък тя ще се промени по натурален път и ще приключи лъжите за историята и говора на ненавист по отношение на българите, откакто стане член на Европейски Съюз “.
За момента няма никакви гаранции, че в процеса на присъединение ще можем да защитим правата на българите. Това е химера, с която македонистите се пробват да ни прилъжат да вдигнем ветото. Европейски Съюз не се е съгласил да включи това (или което и да е друго) наше искане в преговорната рамка и няма причина да го направи, тъй като това би означавало да се трансформират разпоредбите за банкет на нови членки и да се направи самостоятелна рамка особено за РСМ, и то само за да се решат нейни проблеми от двустранно естество. Философията на Европейски Съюз преднамерено е тъкмо противоположната - такива въпроси да се почистват ПРЕДИ започването на договарянията. Имаме и неприятния образец за проявена сходна доверчивост от страна на Германия - преди приемането си в Европейски Съюз Чехия подписва меморандум, че ще извърши немските претенции за решение на двустранните проблеми със Судетите. След като става членка обаче, Чехия комфортно " не помни " за обещаното, до ден-днешен. Съответно, на Германия и се наложи да „ изпие една студена вода “ по случая и да се помири с ситуацията, макар че е най-голямата мощ в Европейски Съюз. Така че, възможностите ни нещо в РСМ да се промени са единствено преди започването на преговорния развой, след това ще е късно. И би трябвало да се радваме на обстоятелството, че България бе призната преди РСМ, тъй като в противоположния случай щяхме да бъдем обект на грандиозна канонада от претенции и искания, в това число и за малцинство. Тук е значимо да отбележим още един миг - в случай че допуснем нереформираната РСМ в Европейски Съюз, тя ще стартира незабавно да употребява всички вероятни механизми и най-много парите от еврофондовете за продължение на пропагандата и натиска против нас.
- „ Поддържането на ветото за започване на преговорния развой с РСМ е

в услуга на руско-сръбските ползи “

Желанието за допускане на Северна Македония в Европейски Съюз дружно с тоталитарната сърбокомунистическа теория на македонизма, която е построена на анти-българска основа и поради която и до през днешния ден се шири масиран диалект на ненавист и репресии над българите, е точно нещото, което е в синхрон с ползите на Белград и Москва. Така те биха имали следващ „ троянски кон “ в Европейски Съюз, който да разгражда съюза от вътрешната страна, а ние вечно бихме се сбогували освен с българската идея в РСМ, само че и с огромна част от нашето културно-историческо завещание, към което имат искания сърбоманите. Същевременно е реалност, че сме сложени в доста неприятна позиция от ръководещите в последните 30г. - да би трябвало да избираме по-малкото зло, тъй като стратегически ползата ни е РСМ да бъде призната в Европейски Съюз, въпреки и не непременно. И можем да признаем, че ненапълно Москва е в обстановка „ win-win “, до момента в който ние сме в „ lose-lose “, поради недалновидната ни политика и липса на национална тактика. Но при все че, няма причина да не пазиме ползите си, нито да бързаме да ги одобряваме в съюза - нито икономическа, нито политическа. Без промени, без осъществяване на Договора, без гарантиране на правата на българите и прекъсване на историческите фалшификации, нямаме никакъв интерес да бъде вдигнато ветото. Македонистите желаят това да се случи, без Скопие да извърши каквото и да било наше изискване, като упорстват единствено София да направи величествен компромис с ползите си, напълно в услуга на Сърбия и Русия. Обаче не трябва да забравяме, че ние от дълго време сме член на Европейски Съюз, а РСМ е претендент и не ние, а те са тези, които би трябвало да се реформират. И в случай че съумеят да го създадат, това достижение ще бъде в интерес и на тях, и на България, и на целия Европейски Съюз.
- „ Българският метод е на процедура същият като съветския към украинците, които принудително би трябвало да бъдат уверени, че са един народ с руснаците “.
В поддръжка на горното изказване в обществените мрежи неотдавна се завъртя една анонимна картинка, представляваща таблица с две колони, в които са показани съветските и българските претенции и надлежно отношението на руснаците към украинците и това на българите към македонците. Още от първите няколко реда е видно, че сравнението с съветската позиция по отношение на Украйна е изцяло несвоевременно. Опорките, че ние отхвърляме съществуването на македонците, на тяхната страна, правото им да назовават езика и себе си както желаят от дълго време са разобличени като изцяло погрешни операции. Разликите сред историческото развиване на Украйна и РСМ, сред днешното равнище на развиване на техните две народи, сред двустранните им връзки със прилежащите им страни са колосални и ясно забележими за всеки здравомислещ човек, както прочее и първоизточника за тази мнима параленост. Но най-същественото е, че за разлика от това на сатрапа Путин, нашето виждане за историята е аргументирано с хиляди документални извори и се поддържа от цялата международна историография.
- „ България е изолирана в своята позиция от останалите европейски страни “.
България напълно не е в изолираност. Преди няколко седмици, на 6.04.2022 година Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна на място в София да засвидетелства поддръжката си за страната ни, като утвърди и Плана за възобновяване. На пряк въпрос на медиите какво мисли за позицията ни за ветото тя отговори, че има вяра на държавното управление и че двете страни ще съумеят да решат двустранните си проблеми. Това е очевидна и цялостна поддръжка за позицията ни. Ако не беше по този начин, тя умерено можеше да направи политическо изявление, че мощно се надява да бъде открит компромис за разрешаване на разногласията, или че би трябвало да се гледа общата картина за сметка на дребните междусъседски разногласия, или че съгласно нея РСМ е изцяло подготвена и приканва за допустимо най-бързо пускане на преговорния развой, и така нататък Но тя не го направи, а

поддържа България

Нека не забравяме, че България е пълновръстен член на фамилията на Европейски Съюз, а не страна-кандидат, и няма по какъв начин да е в изолираност.

- „ До преди 2019, болшинството българи бяха „ ЗА “ участието на РСМ, само че заради митингите против ръководещите една от партиите в обединението прокарва настояването за несъгласие и от този момент стартира нашата увереност за прекъсване на Македония от договарянията “.
Не е правилно, че едвам през 2019 концепцията за ветото е била наложена от тогавашния вицепремиер. Още през 2012г външният министър Младенов вкара термина " червени линии ", по отношение на идното тогава оповестяване на позицията на България по въпроса за участието на Македония в Европейски Съюз. Тогава започнаха и офанзивите против нас както от Скопие, по този начин и посредством петата им колона в София. Имаше публични диспути, имаше и дискусия с анкета във в. “Капитал “, която ясно сподели, че още тогава 2/3 от хората поддържат тези червени линии. Именно поради тях се забави с години и подписването на Договора от 2017, когато те сякаш най-сетне бяха признати от Македония. 5 години по-късно виждаме, че нищо от обещаното не е изпълнено, а имаме единствено платена клеветническа акция против България, както и

необикновен диалект на ненавист

Това е повода през миналите години поддръжниците на твърдата политика у нас да се усилят до над 80%, както и да бъде наложено самото несъгласие.
- „ Българските претенции, заложени в Рамковата позиция и Декларацията на Народното събрание от 2019г. нямат място в пътната карта за участие в Европейски Съюз, нито следва да са изискване за започване на договаряния “.
Има елементарно и бързо постижими претенции, има и такива, които ще лишават доста време. Общото сред тях е, че Скопие не си е мръднало пръста, с цел да стартира да ги извършва. От 5 години имаме контракт, по който с изключение на изпращането на една доста забавена нота до Организация на обединените нации, безусловно НИЩО не е направено. Нямаме никакъв мотив да се надяваме, че възможен старт на договарянията би трансформирал нещо, в противен случай. Това единствено би окуражило българомразците там, че са победили „ бугарите-фашисти “, че Европейски Съюз е на тяхна страна и би нараснало платената клеветническа акция против нас с парите от еврофондовете, насърчавани мощно от командния им център в Белград. И макар, че висящите въпроси на пръв взор могат да наподобяват двустранни, действително те имат тясна връзка с приема в Европейски Съюз. Всички те са свързани с неналичието на демократизация, неналичието на промени на тоталитарното сърбокомунистическо завещание, неизпълнението на Копенхагенските критерии и цялостната липса на схващане на основни европейски полезности. Наш дълг като член на съюза е да не оказваме помощ за вкарването в него на нови проблеми, на съветски „ троянски кон “, на една нереформирана и неготова страна. Това би трябвало да бъде обяснявано непрекъснато и на нашите сътрудници от Европейски Съюз, с цел да схванат естеството на казуса и да защитят нашите ползи, а не тези на страна, която даже не е почнала преговорния развой, само че за сметка на това се пробва да изнудва целия Европейски Съюз. Нека изпълнят най-малко част от лесните ни претенции и покажат воля и явен проект за осъществяване на останалите, и тогава можем да мислим да стартираме да преговаряме нататък.
- „ Говоренето на българските политици в посока поддържане на националната ни позиция втърдява още повече македонското публично мнение и по този начин даже да желае, никой македонски политик не може да направи нещо, с цел да извърши нашите претенции “.
Нагнетяване на напрежението от страна на наши политици през годините имаше само от страна на партия " Вътрешна македонска революционна организация ". Всички останали през тези 10 години приказват с естествен, цивилизован звук. Имаше и доста усмивки и обятия за пред камерите с македонските управници. Днес политиците ни също са извънредно доброжелателни и самодейни, като единствено някои представители на партия „ Има Такъв Народ “ за жалост минават границите на положителния звук. За ширене на език на ненавист към македонците в България не може да става дума, изключително на фона на институционализираната ненавист към всичко българско от другата страна на границата. За да не сме голословни, ще представим за образец някои обстоятелства: в България не сме горили неведнъж македонското знаме; български държавни чиновници не са наричали македонска министърка " кучка ", не са изявявали по малкия екран предпочитание да покажат междинен пръст на РСМ, не са апелирали всички македонци да се репатрират; български публицисти не са рушили с чук македонски боен паметник; българи не са осквернявали неведнъж македонски надгробни плочи и паметници; по българските медии

не назоваваме съседите ни " татари ", " фашисти ", " роми "

или с други обидни квалификации; в българските учебници не написа, че македонците са някакво диво варварско племе, което единствено гледа да ни нападне и ограби; при преброяванията у нас никой не върви да тормози тези, които се усещат македонци; българските управляващи в никакъв случай не са спирали на границата македонски книги; в България не уволняват за изразени благосклонности към Македония; в България не са регистрирани единствено за 3 месеца над 10 000 изявления с език на омразата по отношение на Македония; в България не вършат обществени описи с изявени македонци, съпроводени с апели за саморазправа; в България не написа на 100 места по стените " македонци, умрете ", и така нататък Тази ненавист е насаждана с десетилетия с цялата репресивна мощност на тоталитарна Югославия, а не е подбудена от говоренето на българските политици. Тя е и базата на днешната македонска еднаквост. И до момента в който продължава да бъде подхранвана и стартирана, няма по какъв начин да бъде призната като нещо обикновено в Европейски Съюз.
- „ Искането за прекъсване речта на омразата не кореспондира със свободата на словото, което е основна европейска полезност “.
Свободата на словото не е безспорна. Езикът на омразата е неприемлив в Европейски Съюз. Има съответни закони в множеството страни - от възбрана на хваленето на дадена тоталитарна идеология, през инкриминиране на отричането на исторически обстоятелства, до напълно пресните ограничавания, свързани с войната в Украйна. В Европейски Съюз не можеш да мразиш и обиждаш съседа си, просто е.
- „ Искането за превръщане на учебниците не е съответно, тъй като да вземем за пример България си е била окупатор, а щом е била с Германия значи има съображение да ни назовават “фашистки окупатор “.
Царство България не е било фашистка страна, нито е имало фашистки режим. Това са клевети на комунистите и македонистите. Колкото до окупацията - окупатор са Германия и Италия, България е админ на част от тези земи. Това бе обществено прието даже от някогашния македонски министър председател Заев. Всеки здравомислещ човек може елементарно да откри в интернет клипове и фотоси от посрещането на българските войски в Македония, както и данни за % на назначените локални хора в администрацията, които съгласно титовистите са се " самоокупирали ".
- „ Българите не могат да бъдат вписани в Конституцията на РСМ “.
Този въпрос е извънредно сложен за македонистите, тъй като те нямат разумен мотив кардинално да откажат нашето искане. Затова започнаха един

противен пазарлък със орисите на хората

Първо дадоха обещание да го създадат надали не незабавно, като първо изпълнено изискване. После се усетиха и се отметнаха, като новият министър председател Ковачевски шикалкавеше, че нямал нужното парламентарно болшинство за задачата. Което е нонсенс, тъй като в случай че е правилно, че множеството от партиите в техния парламент са срещу това да бъдат предпазени правата на част от жителите с тази козметична корекция, то става явно, че РСМ не извършва базовите критерии и не е подготвена за Европейски Съюз. Затова най-после министър Османи просто разгласи, че конституцията им ще бъде изменена, само че не незабавно, а само след започването на преговорния развой. При това, без да показва след какъв брой тъкмо време – месец, година, 10 години?
- „ Искането за отбрана на правата на българите с вписването им в Конституцията е резонно, само че с това няма по какъв начин да се подсигуряват правата им от македонските институции “.
Искането ни (което е част от пакета 5+1) е да се включат българите в преамбюла на македонската конституция като държавотворен народ на РСМ, наред с останалите изброени " елементи от нации " (власи, албанци и тн), като с това ще се реализиран две огромни цели. Първо, ще се разбие един главен принцип на македонизма - че в Северна Македония няма и в никакъв случай не би могло да има българи, тъй като македонците постоянно са били изцяло друг от нас народ. Факт е, че болшинството от македонските жители през днешния ден нямат българско съзнание и се дефинират като етнически македонци. Когато обаче страната им публично признае, че измежду тях живеят и българи, с които те нямат никакви културни или езикови разлики, тогава от ден на ден хора ще стартират да си задават въпроса по какъв начин това е допустимо, в случай че става дума за изцяло обособени нации? Второ, ще се даде

институционална отбрана на българите,

наедно с останалите народности там, и те ще могат да заемат длъжности на квотен принцип, да учат български език, да провеждат свободно културни мероприятия, да могат да заемат длъжности в полицията и армията, да има рубрика " българин " на преброяванията, да имат медии и книги на български и може би най-важното - да имат групова правна отбрана като действително действителен и приет етнос. За разлика от ситуацията сега, при което, както сподели президентът Пендаровски, „ в случай че някой българин има проблем с тормоз от страната, то можел да я съди в Страсбург “.

- „ Искането за регистриране на българите в Конституцията на РСМ ще докара до реципрочно искане за признание на македонско малцинство у нас “.
Първо, ние сме член на Европейски Съюз и няма за какво да си променяме конституцията, в случай че държава-кандидат има някакви искания. Второ, сходно на доста други европейски страни, ние сме решили, че ще даваме единствено самостоятелни права на жителите си, а не групови на етнически малцинства и никой не може да ни принуди да променим избора си. Ако и РСМ беше направила същия избор, вместо да се дефинира като мултиетническа страна, ние нямаше да можем да пожелаваме специфични права за българите там. Трето, у нас „ ОМО “ не може да бъде записано поради сепаратистки цели в устава си, което е изцяло резонно – в България не се разрешава сдружаване на етническа, расова или сепаратистка основа. Четвърто, публично РСМ неведнъж и документално се е отказала от малцинствени и териториални искания към нас, само че все пак продължава със заигравки на тази тематика с „ ОМО “ и сходни квази-организации. Това обаче е провокация и нарушаване на Договора за другарство и добросъседство, което управляващите в Скопие вършат на инат на поетите задължения. България би трябвало да обърне внимание на Европейски Съюз за този проблем и да бъде глобено това им държание.
Това са в общи линии новите опорки на македонистите, с които тези „ самостоятелни “ специалисти и анализатори настойчиво се пробват да ни убеждават, че би трябвало да бъде вдигнато ветото. Те обаче по този начин и не са в положение да показват някакви рационални причини за какво това би било вярно, нито пък могат да посочат по какъв начин тъкмо ще бъдат предпазени ползите ни, ако допуснем това да се случи. Защото истината е една – действително няма причина България да се поддава на натиска за бързото приемане на РСМ в Европейски Съюз, без да са осъществени нужните промени, което е било и условието към всички останали към този момент признати страни. Това не би било добре и за самия Европейски Съюз, само че както към този момент посочихме, би обслужило в доста огромна степен ползите на Белград и Москва. Затова единственият късмет РСМ да бъде откъсната от орбитата на съветското въздействие е да бъде принудена да извърши нужните промени, просто тъй като такива са изискванията за банкет в Европейски Съюз, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейски Съюз, Европейската харта за правата на индивида и Копенхагенските критерии. Европейският съюз няма полза от приемането на нова страна-членка, която нарушава правата на свои жители, не съблюдава интернационалните си контракти, не е скъсала с комунистическото си минало и не желае да развива добросъседство.

*КСМ – Кръжок на софийските македонисти. Неформален (все още) кръг от поддръжници на анти-българската политика на публично Скопие, които горещо ратуват за повдигане на „ ветото “ и приемане на РСМ в Европейски Съюз, наред с признаването на всички сърбокомунистически постулати за „ милениумската посебност “ на „ македонския народ “ и „ македонския език “.