Методи Митев е създател на проекта Нулеви отпадъци“, учредител и

Методи Митев е основател на плана „ Нулеви боклуци “, основател и ръководител на съдружие „ Център за зелен напредък “ с учредители и членове ТУ, УАСГ,УНСС, Политехнически Университет и специалисти по Зелена договорка и Таксономия. Митев има опит в сферата с ръководството на боклуци, занимава се с решение на проблемите, свързани с утайките генерирани от ВиК бранша.

- Г-н Митев, какво е мнението Ви за отхвърли още веднъж на Европейска комисия да верифицира проекта за възобновяване и развиване след коронавирус в България?

- С риск да засегна министър-председателя мнението ми е доста друго от неговото и то е, че това деяние на Европейска комисия е следващото доказателство за компетенциите и качествата на кабинета.

- Какво имате поради?

- Имам поради следното. Европейска комисия желае от нас да сме сътрудник, който се придържа към поетите задължения и когато усети, че се опитваме да лавираме, заема твърда позиция с съответни въпроси и претенции. Един от въпросите, които получиха нашите ръководещи е по кое време ще осъществим уговорките си за понижаване на излъчванията от въглищните централи. И те по допустимо най-бърз,  елементарен и незапознат метод показаха две централи, които са частни. Без да прочетат сред редовете и получиха още веднъж отвод за повторно.

- Защо съгласно вас още веднъж ни отхвърлиха?

- Защото желаят от нас да предприемем съответни ограничения, като в това време да останем енергийно самостоятелни. Това е обвързвано не със затваряне на централи, а с преструктурирането им в по-зелени технологии. Управляващите не направиха разбор на плановете, които се развиват в енергийните региони, а взеха еднолично и неаргументирано решение без да дадат време да се случи прехода в тези централи.

- Как съгласно вас трябваше да се действа?

- Трябваше да се съберат представители на държавни и частни институции, както и представители на енергийните сдружения и да се попитат какво време им е належащо и с какво може да помогне страната с цел да се случи прехода без да се усети разтърсване в бранша и да стане равномерен прехода. Имайки тази информация, трябваше да се напише механизъм, който щеше да бъде с действителни дати, което в действителност е условието към нас от Европейска комисия.

- До в този момент приказваме какво е трябвало да се направи, а какво в действителност би трябвало да създадем с цел да се случи прехода?

- Да вземем една от нарочените централи Топлоелектрическа централа Бобов дол! Те имат планове, които са насочени  в вярна тенденция. Соларен парк, газови турбини, водород създаден от слънчевия парк (зелен водород). Трябва да се осъществят тези планове, както и да се надградят. Знаем, че производството на електрическа енергия от газ е приета за зелена, само че това ще е краткотрайно, до момента в който се доразвият технологиите за приемане на водород и себестойността му намалее. На площадката на централата би трябвало да се развие атомна котловина както е предписано в директивите на Европейска комисия.

- Какво значи това? Дайте малко повече изясненост.

- Трябва да се развиват технологиите за приемане на водород на площадката на Топлоелектрическа централа Бобов дол, защото има нужната инфраструктура. Трябва да се огледа по-смело към водорода и метода му за приемане. Получаването на водород от разнообразни технологии ще спомогне за навлизането му устойчиво като непълен сурогат на газа и изкопаемите горива. Направата на връзка с газопреносната мрежа спомага за инжектирането на водород в тази мрежа, когато е належащо и по този начин да се търгува, като по този метод се обогатява природният газ и се усъвършенстват качествата му. Местоположението на Топлоелектрическа централа Бовов дол му дава неповторимата опция да се построи и зарядна станция за тежкотоварни и леки коли, което е в унисон с предписанията на Европейска комисия.

- За какви технологии приказваме?

- Споменах за приемането на водород от фотоволаици, можем да прибавим приемането на водород от РДФ, а също по този начин й по химичен метод, а за какво не и от димните газове, които се изпускат в атмосферата. Всичките тези технологии ще основат артикул със междинна стойност. Вплитайки няколко технологии за приемането на един артикул ние получаваме сигурност в производството на водород.

- Какво ще рече това?

- Всяка технология си има преимущества и дефекти. Да вземем производството на водород от слънчев парк. Ограничени сме откъм време, можем да произвеждаме водород в светлата част на денонощието, което ще изисква стремително произвеждане на водород, с цел да може по-късно да се балансира с него. Добивайки водород от РДФ си подсигуряваме 24/7 произвеждане и в същото време сигурност при такова произвеждане на електрическа енергия. Генерирането на водород по химичен път е относително безценен метод, само че също по този начин ни дава сигурност и самостоятелност даже и в зимните дни на годината, където имаме едва произвеждане от солари. Добиването на водород от димните газове е също с висока себестойност, само че също по този начин подсигурява редуцирането на излъчванията, изпускани в атмосферата. Направата на подобен микс ще подсигурява производството на водород, а от там и ускорение на прехода, което е съществена цел на Европейска комисия.

- Това ли е което се чака от нас и от кое място ги знаете тези неща?

- Тези неща са от дълго време написани като насоки, просто ръководещите би трябвало да съумеят да ги моделират за потребностите на страната ни. Отдавна се знае, че ще се подтиква производството на водород от възобновими източници, използването му в превоза, кораби, самолети, тежкотоворни и леки коли, процентно инженктиране на водород в газопреносната мрежа, производството на електрическа енергия от водород, както и улавянето и съхранението на CO2. Трябва да се даде време на електроцетнралите да преминат гладко през прехода без да се изгубят скъпи фрагменти в енергетиката. Ние сме страната с най-голяма незаинтерасованост към към този момент построени фрагменти. С лека ръка се отхвърляме от експерти, които са изграждани с години и мъчно, по-скоро невероятно, бих споделил, заменими при нужда.