Васил Терзиев да отговори: Възможно ли е трима от бащите на „Телерик“ да са щатни офицери от ДС?
Методи Андреев
Преди седмица претендентът на ПП-ДБ-Спаси София за кмет на столицата Васил Терзиев бе сюрпризиран от Иво Дошев с остри въпроси, които не бяха съгласувани с него, напълно не му харесваха, смутиха го, изнервиха го. По болната тематика „ Държавна сигурност “ Терзиев разгласи с подигравка и даже присмехулно: Питайте Методи Андреев, той знае всичко за Държавна сигурност и рода ми. Раздразнението на младия Телерик е разбираемо, само че също толкоз разбираемо е и моето предпочитание да знам истината за този човек. Но не тъй като съм захласнат от някакви мании. До преди два месеца тематиката за Терзиев въобще не ме е занимавала. Но през днешния ден е друго - той претендира да ръководи българската столица, желае публично доверие, а аз желая да направя
осведомен избор
Предполагам такова е желанието и на хиляди софиянци, които не желаят повече да бъдат лъгани и заблуждавани от политически спекуланти.
Героите от " Телерик ", Снимка: БГНЕС
Преди месец гордият правоприемник на партизански и десарски жанр и по майчина, и по бащина линия разгласи обществено, че компанията „ Телерик “, която е основал с трима другари - Светозар Георгиев, Христо Косев и Бойко Яръмов, и със скромните си спестявания няма нищо общо с Държавна сигурност. Успехът им бил плод само на тяхната съобразителност, креативност и непримиримост – да, за разлика от комунизма, демокрацията дава такива невероятни благоприятни условия. Но очевидно самонадеяните пояснения на Васил са подразнили пенсионирани чиновници на репресивната комунистическа работа, които към момента помнят и знаят кой къде е бил и с какво се е занимавал в годините на светлия комунизъм - могат да описват още доста достоверни истории. Те свидетелстват, че момчетата съдружници на Васил, които през днешния ден са горди милионери, не са се събрали току по този начин инцидентно. На трима от тях бащите им са не просто сътрудници на Държавна сигурност, а
щатни офицери,
заемали съществени позиции в репресивната машина. Имената им не са се появявали в бюлетините на двете Комисии по досиетата, тъй като не са кандидатствали за държавни постове и изборни позиции, и поради това и не са проверявани. В тази връзка като български жител упорствам тези изказвания публично да бъде тествани по надлежния ред. Тогава ще стане ясно дали Васил напълно инцидентно е попаднал на съдружниците си и дали е нямал визия какви са фамилиите им, с какво са се занимавали по времето на комунизма, какви възгледи са споделяли, какви полезности отстояват? Ако са правилни тези изказвания, които се носят в средите на към момента живите фрагменти на Държавна сигурност, то
някой различен е движил пръста на ориста,
а „ случайността “ очевидно събира все деца и внуци на тоталитарната номенклатура. Защо измежду телериците не е попаднал, примерно, наследникът на някой лежал по Белене или разгласен за зложелател на по този начин наречената национална власт?
Към възможния сюжет с бащите офицери от Държавна сигурност би трябвало да напомним и откритите към този момент обстоятелства, оповестени в медиите - че „ Телерик “ започва като част от „ Кимкооп трейдинг “ ООД, която се управлява от Георги Георгиев, татко на съдружника на Васил - Светозар Георгиев. Те и двамата признават, че „ Кимкооп “ им е дала офиси, логистика, консумативи, стартови заплати, а по-късно „ Телерик “ се е отделил от нея. Точно обаче в другите вариации на „ Кимкооп “, която изгрява в бизнеса още в зората на демокрацията, се оказва, че Георгиев има много забавни съдружници – Христо Димитров Караколев, офицер от Първо главно управление (на ДС), Златко Златев – сътрудник Карл, работил за Второ и Трето ръководство на Държавна сигурност, Александър Трифонов, също щатен офицер на Държавна сигурност, осветени под една или друга форма от Комисията по досиетата. В тази забавна задруга свети и името на някогашния водач на Българска социалистическа партия Михаил Миков. В случая става дума не просто за алена ниша, а за
алена автомагистрала в бизнеса
и преодоляване на позиции.
Законът за досиетата има доста основни пропуски, които пречат сходни свидетелства да се ревизират и да бъде открита правота в интерес на обществото. В тази обстановка единственият вид е съдружниците на Васил от „ Телерик “ да накарат бащите си да изискат инспекция сами от Комисията по досиетата, с цел да се потвърдят думите на Терзиев, че нямат нищо общо с Държавна сигурност. Това обаче сигурно няма да стане – тези хора знаят добре, че законът ги пази, а те комфортно могат да стоят в сянка и да се изявяват като мощни подмолни играчи. И мераклията за кмет на София разчита на това, инак можеше да отговори на въпроса: по какъв начин са избрали името Телерик или може би компанията е кръстена на едноименна специфична разработка на Държавна сигурност?
Видяхме, по какъв начин Васил Терзиев реагира на апела на журналиста Христо Христов - татко му Александър и чичо му Павел да разрешат достъпа до личните си кадрови каузи, само че и до тези на бащите им – партизаните генерали Васил и Тодор, с цел да се види, какъв брой чисти са били делата им. А това е единственият метод Васил да почисти подозренията, че родът му е обвързван със злодейства на Държавна сигурност, както и че „ Телерик “ няма нищо общо с репресивната работа.
Хората, които свидетелстват, че трима от бащите на „ Телирик “ са щатни офицери от Държавна сигурност, тъй като са били сътрудници с тях не желаят да осветят имената си по напълно разбираеми аргументи – опасяват се за живота на фамилиите си, тъй като потеглят против мощните на деня.
Освен с празни думи Васил Терзиев даже няма да направи опит да почисти името на „ Телерик “. След като беше ясно за предишното на дядовците, татко му и чичо му, той скри от обществото, че майка му Иглика е също чиновник на Първо главно управление (на ДС), а татко й ( дядото му Цеко, б.а.) е изтъкнат милиционерски началник от Видин, а на хората разправя сантиментални истории за селскостопанските си прекарвания с него. За обвързаностите им със службите на Българска комунистическа партия също свидетелстваха техни сътрудници.
Терзиев ще саботира излизането на всяко късче истина
за фамилията, сътрудниците му и обвързаностите им. Но и ние ще продължим да търсим и събираме всяко късче истина - тя няма опция, като светлината и постоянно намира процеп, с цел да блесне.
Голямото оскърбление остава за десния и демократично мислещ гласоподавател, който е изнасилен безусловно от водачите на ДСБ и " Да, България " да поддържат скандална кандидатура. Те са наясно със зависимостите си. Позорът няма да отмине тези водачи, само че тъпо е, че ще бъде изгубено време и пропиляна голяма социална сила.
Проблемен остава обаче самият Васил Терзиев, без значение какво ще е бъдещето му, не просто поради неприятното минало на фамилията му и поради подозренията към старта на „ Телерик “. А поради обстоятелството, че този човек не е претърпял същински катарзис, откакто проповядва, че в Държавна сигурност имало и „ положителни “ и „ неприятни “, а сходни служби съществували по целия свят. Васил просто отхвърля да прочете почтено предишното, в случай че желае да е стопанин на сегашното и бъдещето.
Преди седмица претендентът на ПП-ДБ-Спаси София за кмет на столицата Васил Терзиев бе сюрпризиран от Иво Дошев с остри въпроси, които не бяха съгласувани с него, напълно не му харесваха, смутиха го, изнервиха го. По болната тематика „ Държавна сигурност “ Терзиев разгласи с подигравка и даже присмехулно: Питайте Методи Андреев, той знае всичко за Държавна сигурност и рода ми. Раздразнението на младия Телерик е разбираемо, само че също толкоз разбираемо е и моето предпочитание да знам истината за този човек. Но не тъй като съм захласнат от някакви мании. До преди два месеца тематиката за Терзиев въобще не ме е занимавала. Но през днешния ден е друго - той претендира да ръководи българската столица, желае публично доверие, а аз желая да направя
осведомен избор
Предполагам такова е желанието и на хиляди софиянци, които не желаят повече да бъдат лъгани и заблуждавани от политически спекуланти.
Героите от " Телерик ", Снимка: БГНЕС
Преди месец гордият правоприемник на партизански и десарски жанр и по майчина, и по бащина линия разгласи обществено, че компанията „ Телерик “, която е основал с трима другари - Светозар Георгиев, Христо Косев и Бойко Яръмов, и със скромните си спестявания няма нищо общо с Държавна сигурност. Успехът им бил плод само на тяхната съобразителност, креативност и непримиримост – да, за разлика от комунизма, демокрацията дава такива невероятни благоприятни условия. Но очевидно самонадеяните пояснения на Васил са подразнили пенсионирани чиновници на репресивната комунистическа работа, които към момента помнят и знаят кой къде е бил и с какво се е занимавал в годините на светлия комунизъм - могат да описват още доста достоверни истории. Те свидетелстват, че момчетата съдружници на Васил, които през днешния ден са горди милионери, не са се събрали току по този начин инцидентно. На трима от тях бащите им са не просто сътрудници на Държавна сигурност, а
щатни офицери,
заемали съществени позиции в репресивната машина. Имената им не са се появявали в бюлетините на двете Комисии по досиетата, тъй като не са кандидатствали за държавни постове и изборни позиции, и поради това и не са проверявани. В тази връзка като български жител упорствам тези изказвания публично да бъде тествани по надлежния ред. Тогава ще стане ясно дали Васил напълно инцидентно е попаднал на съдружниците си и дали е нямал визия какви са фамилиите им, с какво са се занимавали по времето на комунизма, какви възгледи са споделяли, какви полезности отстояват? Ако са правилни тези изказвания, които се носят в средите на към момента живите фрагменти на Държавна сигурност, то
някой различен е движил пръста на ориста,
а „ случайността “ очевидно събира все деца и внуци на тоталитарната номенклатура. Защо измежду телериците не е попаднал, примерно, наследникът на някой лежал по Белене или разгласен за зложелател на по този начин наречената национална власт?
Към възможния сюжет с бащите офицери от Държавна сигурност би трябвало да напомним и откритите към този момент обстоятелства, оповестени в медиите - че „ Телерик “ започва като част от „ Кимкооп трейдинг “ ООД, която се управлява от Георги Георгиев, татко на съдружника на Васил - Светозар Георгиев. Те и двамата признават, че „ Кимкооп “ им е дала офиси, логистика, консумативи, стартови заплати, а по-късно „ Телерик “ се е отделил от нея. Точно обаче в другите вариации на „ Кимкооп “, която изгрява в бизнеса още в зората на демокрацията, се оказва, че Георгиев има много забавни съдружници – Христо Димитров Караколев, офицер от Първо главно управление (на ДС), Златко Златев – сътрудник Карл, работил за Второ и Трето ръководство на Държавна сигурност, Александър Трифонов, също щатен офицер на Държавна сигурност, осветени под една или друга форма от Комисията по досиетата. В тази забавна задруга свети и името на някогашния водач на Българска социалистическа партия Михаил Миков. В случая става дума не просто за алена ниша, а за
алена автомагистрала в бизнеса
и преодоляване на позиции.
Законът за досиетата има доста основни пропуски, които пречат сходни свидетелства да се ревизират и да бъде открита правота в интерес на обществото. В тази обстановка единственият вид е съдружниците на Васил от „ Телерик “ да накарат бащите си да изискат инспекция сами от Комисията по досиетата, с цел да се потвърдят думите на Терзиев, че нямат нищо общо с Държавна сигурност. Това обаче сигурно няма да стане – тези хора знаят добре, че законът ги пази, а те комфортно могат да стоят в сянка и да се изявяват като мощни подмолни играчи. И мераклията за кмет на София разчита на това, инак можеше да отговори на въпроса: по какъв начин са избрали името Телерик или може би компанията е кръстена на едноименна специфична разработка на Държавна сигурност?
Видяхме, по какъв начин Васил Терзиев реагира на апела на журналиста Христо Христов - татко му Александър и чичо му Павел да разрешат достъпа до личните си кадрови каузи, само че и до тези на бащите им – партизаните генерали Васил и Тодор, с цел да се види, какъв брой чисти са били делата им. А това е единственият метод Васил да почисти подозренията, че родът му е обвързван със злодейства на Държавна сигурност, както и че „ Телерик “ няма нищо общо с репресивната работа.
Хората, които свидетелстват, че трима от бащите на „ Телирик “ са щатни офицери от Държавна сигурност, тъй като са били сътрудници с тях не желаят да осветят имената си по напълно разбираеми аргументи – опасяват се за живота на фамилиите си, тъй като потеглят против мощните на деня.
Освен с празни думи Васил Терзиев даже няма да направи опит да почисти името на „ Телерик “. След като беше ясно за предишното на дядовците, татко му и чичо му, той скри от обществото, че майка му Иглика е също чиновник на Първо главно управление (на ДС), а татко й ( дядото му Цеко, б.а.) е изтъкнат милиционерски началник от Видин, а на хората разправя сантиментални истории за селскостопанските си прекарвания с него. За обвързаностите им със службите на Българска комунистическа партия също свидетелстваха техни сътрудници.
Терзиев ще саботира излизането на всяко късче истина
за фамилията, сътрудниците му и обвързаностите им. Но и ние ще продължим да търсим и събираме всяко късче истина - тя няма опция, като светлината и постоянно намира процеп, с цел да блесне.
Голямото оскърбление остава за десния и демократично мислещ гласоподавател, който е изнасилен безусловно от водачите на ДСБ и " Да, България " да поддържат скандална кандидатура. Те са наясно със зависимостите си. Позорът няма да отмине тези водачи, само че тъпо е, че ще бъде изгубено време и пропиляна голяма социална сила.
Проблемен остава обаче самият Васил Терзиев, без значение какво ще е бъдещето му, не просто поради неприятното минало на фамилията му и поради подозренията към старта на „ Телерик “. А поради обстоятелството, че този човек не е претърпял същински катарзис, откакто проповядва, че в Държавна сигурност имало и „ положителни “ и „ неприятни “, а сходни служби съществували по целия свят. Васил просто отхвърля да прочете почтено предишното, в случай че желае да е стопанин на сегашното и бъдещето.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ