Общинари правят опити да затрият единствените каракачански стада у нас
Местният вестник „ Струма “ назовава пренебрежително Сидер Седефчев „ топ еколог ” и го упреква, че е затрупал селото с „ лайна “. Всъщност истината е, че по този начин назовават овчия тор. На процедура излиза, че съгласно локалните медии в селото не би трябвало да се гледат животни, а да има единствено вили. И може би тъкмо в това се корени и казусът, въпреки да става дума за елементарна клюка, защото къщата на Седефчев се намира най-после на селото, а кошарата и торището са до нея и не пречат на никого.
Той и фамилията му са оживили умрялото село Влахи преди години, когато е имало единствено един непрекъснат гражданин. Сега са пет, дружно със Сидер Седефчев. Някогашните улици са буренясали и обрасли с шубраци.
Двамата братя са художници по обучение и не престават да рисуват. В края на 90-те стартират като занимание да развъждат каракачански кучета – изчезваща тогава порода. Отделни екземпляри са пръснати тук и там по планините, мешат се с други. Те събират едно по едно, дружно с другари основават нужния брой генерации и линии и стигат до там, че с помощта на тях породата е публично записана по киноложките стандарти. Сега от цяла България и чужбина идват от тях да купят чистокръвно каракачанско куче, от тях са взели екземплярите и развъдили породата и в други кучеферми. Друго, което локалната власт е задължило братята е да водят кучетата си на каишка.
Обикаляйки по планините около кучетата преди години, братята почнали да събират една по една изчезващи каракачански овце. Останали единици, намират се на места, колят ги.
Полека-лека събират малко стадо от десетина. Тогава се открили в село Влахи, стадото нараства до към 500 овце. Сидер се открива да живее за непрекъснато тук, край стадото. По-късно повтарят същото и с калоферски кози, доближават 200, след това ги понижават на половина, тъй като не могат да смогнат.
Породата е аналогична на каракачанската. Отличително за всички тези редки породи е, че са черни на цвят.
Сидер работи от мрачно до мрачно, Не е на курорт, няма първокласни вили и грамадна къща с високи дувари. Те почнали да създават и сирене. Направили дребна мандра, която бързо хлопва кепенците, тъй като няма кой да работи.
Пишат за тях, че по стратегия за 14 млн. лв. се грижели за няколко лешояди. Сидер и брат му не са орнитолози, нито са виждали сляп лешояд в този дял на Пирин и нямат нищо общо с това.
Никой не се интересува нито от вълната, нито от овчия тор. В Шотландия, където гледат доста овце, не остава неостригано стадо и неизкупена вълна. У нас е друго. Каракачанската вълна е с редки качества, само че никой не я търси. Местните зеленчукопроизводители към Сандански пък не се интересуват от овчи тор, употребяват единствено неестествен. Купувачи има единствено за агнета през пролетта за Гергьовден, и рядко от обособени животновъди, които желаят да си завъдят от породата.
И Седефчев става непотребен, гледат на него като зложелател. Рие тор и натрупа на торище. И въпреки да не пречи никому, го задължават да се махне от селото. Държавните дотации за редки породи са мизерни.
Съпругата на Сидер е биолог, двамата са създали учебен център за диви животни в селото. Има дребен зоопарк към него гледали два вълка и четири мечки. Поради липса на постоянно водоснабдяване на селото през лятото мечките са изпратени в избавителен център за диви животни в Италия. Лятно време в центъра идват групи възпитаници, единственото раздвижване в селото, с изключение на няколко виладжии през празничните дни.
Всъщност, по-дълбоката причина за офанзивата против Сидер Седефчев евентуално е брачната половинка му. Тя е член на еко-организации и е измежду протестиращите срещу маршрута на автомагистралата през дефилето. Макар да няма нищо общо със село Влахи, явно този въпрос е повода локалните управляващи да нападат протестиращите.
За съпоставяне – в скъпи алпийски курорти по тесните улички сред кафенетата вървят овце и кози и туристите ръкопляскат и им се радват.
Източник: Уикенд
