Месни Заговезни (Неделя пустна) е последният ден, в който се

Месни Заговезни (Неделя пустна) е последният ден, в който се яде преди. Празникът е с плаваща дата. Денят постоянно съответствува с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, обвързван с настъпващата пролет.

2023 година - 19 февруари

Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост. Както при другите, се върви на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, самун без мая, сирене и яйца.

Седмицата след Месни Заговезни се назовава Сирница. През нея до идната неделя, когато е, може да се ядат сирене, мляко, масло - всевъзможни млечни артикули и яйца.

Тези две седмици са самобитна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в съвсем всички антични култури, като форма на пречистване от злото, като тестване на индивида вкопчил се в материалното, като превъзходство над желанията и пристрастеностите. Едно себеосъзнаване за непрекъснатия ни блян, за мястото ни в духовното ни развиване.

Безспорно обаче, в прехода на природата сред зима и пролет, в постите се крие и конфигуриране и отмора на организма ни, водещо до изчистване от токсините.

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им блага: варена кокошка, ритуален самун и вино, през днешния ден най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни артикули софра. Наближават дните, в които веселбите са неразрешени.

Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка,, свинско с булгур или нахут, сарми с, баница с животинска лой (мас, краве масло), баница с.