Д-р Велислава Донкина, психолог: Мерките трябва да се предлагат, не да се налагат |
Мерките за справяне с пандемията би трябвало да се оферират, а не да се постановат, това е работещият подход казва клиничният психолог доктор Велислава Донкина и отбелязва, че сега институциите са си взели поука по какъв начин да споделят лимитираният с хората.
" Пандемията стартира доста неприятно, с доста принуждение, с доста корист. Мерките бяха несъразмерни. И ние от това си извадихме извода, че на ограниченията не би трябвало да се има вяра. Че нещата не са такива, каквито властта се пробва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците. Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори проект, втори дневен ред, който обслужва ползите на властта, само че не обслужва ползите на обществото ", коментира тя по БНР.
Според нея когато доста интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкоз по огромна е съпротивата . Свободният избор на човек да се имунизира или да не го прави не може да се слага под никакво подозрение, безапелационна бе доктор Донкина.
" Трябва да се оферират други възможности, да се признава правото на свободен избор. Аз, да вземем за пример, нямам никакви проблеми с имунизациите, само че имам сериозен проблем със зеления документ. Не съм се ваксинирал, тъй като съм преболедувал, само че ще се имунизирам единствено, в случай че реша да заведа децата си някъде в чужбина. Това, обаче, към този момент е насила, а не избор. От това се поражда и моят митинг и опозиция против ограниченията. Защото самият аз съм жертва и моите цивилен и човешки права са лимитирани. Практически в този момент ние нямаме свободен избор какво да вършим, с цел да си върнем живота ", коментира клиничният психиатър доктор Владимир Сотиров.
По думите му българите са " провинциална и затворена просвета ".
" Изолирани сме били заради ред аргументи - стопански, културни. А провинциалната просвета по формулировка се отнася с огромно съмнение към всяко ново нещо, към новите технологии в това число. А всяко ново нещо, което идва извън се приема като опасност. Като нещо, което ще унищожи идентичността и нормалният метод на живот ", сподели още доктор Сотиров.
Той счита, че от пандемията можем да излезем с осъзнаването, че можем по-добре да опознаем себе си, да променим себе си, спирайки се за миг и да се запитаме - " какво ме кара да съм толкоз ядосан и краен, толкоз изплашен? "
" Пандемията стартира доста неприятно, с доста принуждение, с доста корист. Мерките бяха несъразмерни. И ние от това си извадихме извода, че на ограниченията не би трябвало да се има вяра. Че нещата не са такива, каквито властта се пробва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците. Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори проект, втори дневен ред, който обслужва ползите на властта, само че не обслужва ползите на обществото ", коментира тя по БНР.
Според нея когато доста интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкоз по огромна е съпротивата . Свободният избор на човек да се имунизира или да не го прави не може да се слага под никакво подозрение, безапелационна бе доктор Донкина.
" Трябва да се оферират други възможности, да се признава правото на свободен избор. Аз, да вземем за пример, нямам никакви проблеми с имунизациите, само че имам сериозен проблем със зеления документ. Не съм се ваксинирал, тъй като съм преболедувал, само че ще се имунизирам единствено, в случай че реша да заведа децата си някъде в чужбина. Това, обаче, към този момент е насила, а не избор. От това се поражда и моят митинг и опозиция против ограниченията. Защото самият аз съм жертва и моите цивилен и човешки права са лимитирани. Практически в този момент ние нямаме свободен избор какво да вършим, с цел да си върнем живота ", коментира клиничният психиатър доктор Владимир Сотиров.
По думите му българите са " провинциална и затворена просвета ".
" Изолирани сме били заради ред аргументи - стопански, културни. А провинциалната просвета по формулировка се отнася с огромно съмнение към всяко ново нещо, към новите технологии в това число. А всяко ново нещо, което идва извън се приема като опасност. Като нещо, което ще унищожи идентичността и нормалният метод на живот ", сподели още доктор Сотиров.
Той счита, че от пандемията можем да излезем с осъзнаването, че можем по-добре да опознаем себе си, да променим себе си, спирайки се за миг и да се запитаме - " какво ме кара да съм толкоз ядосан и краен, толкоз изплашен? "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ