Менда Стоянова (ГЕРБ) и Йордан Цонев (ДПС). Снимка: Архив БГНЕС

Менда Стоянова (ГЕРБ) и Йордан Цонев (ДПС). Снимка: Архив БГНЕС

ГЕРБ и Движение за права и свободи окастриха стремежа на Българската национална банка (БНБ) да затегне по-сериозно контрола върху заемите към свързани лица. Именно по тази скица бяха източени милиарди от КТБ, което докара до нейния банкрут.

В средата на ноември, повече от три години след краха на четвъртата по величина банка у нас, Българска народна банка се сети да затегне контрола върху обвързваните заеми, и то не толкоз по своя самодейност, колкото поради натиска на Международния валутен фонд и Европейската комисия.

За задачата централната банка написа план за промени в Закона за кредитните институции, който мина експресно през Народното събрание, и без междуведомствено координиране, за малко над две седмици.

След изключително съвещание на бюджетната комисия във вторник по предложение на депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев от плана е отпаднала една от най-важните разпореждания. Според нея в кръга на обвързваните лица, които би трябвало да се следят и рапортуват на Българска народна банка на всеки три месеца, трябваше да влязат компании в " икономическа и делова съгласуваност " със съответната банка-кредитор. Българска народна банка даже трябваше да създаде с разпоредба знаци за подобен вид съгласуваност, което е доста по-широко разбиране от критериите за съгласуваност през собствеността.

Благодарение на концепцията на Цонев, която бе подкрепена от ГЕРБ и по време на второто четене на измененията в пленарна зала в сряда, свързаността и отсега нататък ще се следи единствено посредством по-тесния аршин (тоест през собствеността), който постоянно удря в стената на офшорни компании или подставени лица.

Целта на измененията в законопроекта на Българска народна банка бе освен да се разшири кръгът на обвързваните лица, само че и на типовете покупко-продажби, които ще подлежат на докладване и надзор.

И след окастрянето на текстовете за свързани лица ще се броят компании, върху които акционерите или админите на дадена банка имат директен или заобиколен надзор, а също и лицата, с които шефовете и чиновниците на трезорите живеят във фактическо общуване.

Според друга наредба за свързани субекти ще се смятат и " лицата, които упражняват директно или непряко надзор върху банката ".

В момента сходни заеми се отпускат с решение на управителния съвет на финансовата институция, до момента в който отсега нататък ще се желае и авансово утвърждение от надзорния съвет.

Според текстовете банките ще одобряват вътрешни правила за наблюдаване и докладване на заемите към свързани лица. От трезорите ще се изисква да изработят механизъм, по който да стигат до " действителния притежател " на кредитополучателите си.

Българска народна банка пък ще разпише разпоредба, с която банките ще й рапортуват на всеки три месеца в специфичен доклад обвързваните си заеми.

По предложение на ГЕРБ, патриотите и Движение за права и свободи се одобриха и промени в Закона за Българска народна банка, съгласно които централната банка би трябвало да стане по-прозрачна. Според текстовете Българска народна банка ще би трябвало да разгласява на интернет страницата си решенията на управителния си съвет с изключение на когато те съдържат професионална, банкова, комерсиална или друга предпазена със закон загадка.

В този си тип обаче текстовете ще доведат до относително слаби на практика промени, тъй като централната банка си е разписала в настоящето законодателство, че съвсем цялата й активност във връзка с банковия контрол е " професионална загадка ". За разлика от най-строго защитаваните държавни секрети с гриф " Строго секретно ", които се пазят за период от най-много 60 години, професионалната загадка на Българска народна банка е за безконечни времена.