Подписаха Меморандум за сърдечносъдовото здраве в България
Меморандум за сърдечно-съдовото здраве в България беше подписан през днешния ден на среща в София, проведена от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Документът беше подписан от представители на институции, университетски среди, общини, съсловни организации, научни сдружения, сътрудници от промишлеността, неправителствения бранш, пациентски обединявания и медии.
Участниците, подписали меморандума, съставляват заинтригуваните страни за въвеждане на Национален проект за сърдечно-съдово здраве и в това си качество са членове на Национален алианс за сърдечносъдово здраве. Тази самодейност е извънредно значима за положителното на българските жители, сподели ръководителят на Дружеството на кардиолозите в България доцент Васил Трайков. Той акцентира, че цели на този документ са понижаване на предотвратимата смъртност от ССЗ с 30% до 2030 година, политика за предварителна защита в Националната здравна тактика, стимулиране на въвеждането на цифровите технологии и нововъведения, навременно лекуване и рехабилитация в изискванията на персонализирана здравна грижа, както и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.
„ Току-що се завърнах от конгрес на Европейското кардиологично сдружение, където показах проекта ни пред българските депутати и имаме уверението им за поддръжка на европейско равнище “, отбеляза доцент Трайков.
Проф. Асен Гудев, някогашен ръководител на ДКБ, при който Националният алианс за сърдечно-съдово здраве бе основан, бе безапелационен, че е време опазването на здравето да се преглежда като инвестиция и акцентира значимия принос на предварителната защита за попречване на затрудненията на сърдечно-съдовите болести и в медицински и публичен проект.
„ Колкото повече старания влагаме в предварителната защита, толкоз повече се улеснява задачата в идващите основни съставни елементи. Заедно можем да реализираме повече за бъдещето на България “, сподели проф. Кирил Карамфилов, който ще бъде идващият ръководител на ДКБ.
На собствен ред научният секретар на сдружението проф. Иван Груев съобщи, че лекарите не могат да се оправят сами с епидемията от сърдечно-съдовите болести и разчитат на системата на образованието, където да се положат основите на здравната просветеност и разбирането за значимостта на профилактиката и здравословния метод на живот ”.
Доц. Трайков бе безапелационен, че „ Алиансът е органът на покровители, който да изведе проекта преди всичко в дневния ред на институциите и обществото. ”
По време на срещата още веднъж бе очебийно, че към 50% от пациентите не се възползват от профилактичния обзор, който им се поставя всяка година. ППрипомняме, че за „ Здравен барометър “ сподели, че 53,3% от интервюираните знаят какво им се поставя, щом са здравноосигурени, само че 42,1 % от участниците в проучването не вървят на профилактичния обзор, който им се поставя всяка година. Близо 50% не посещават и профилактичните прегледи, които работодателят им провежда.
Меморандумът ще бъде изпратен при започване на 2024 година до институциите. От ДКБ показаха вяра, че националните управляващи ще ангажират всички участници за публичен консенсус във връзка с приемането и използването на Националния проект за сърдечно-съдово здраве, като предизвикват публично разискване в работни групи и начертаят пътна карта за имплементирането му и изработването на стратегии за осъществяването му от страна на обществената администрация до края на 2024 година.
Участниците, подписали меморандума, съставляват заинтригуваните страни за въвеждане на Национален проект за сърдечно-съдово здраве и в това си качество са членове на Национален алианс за сърдечносъдово здраве. Тази самодейност е извънредно значима за положителното на българските жители, сподели ръководителят на Дружеството на кардиолозите в България доцент Васил Трайков. Той акцентира, че цели на този документ са понижаване на предотвратимата смъртност от ССЗ с 30% до 2030 година, политика за предварителна защита в Националната здравна тактика, стимулиране на въвеждането на цифровите технологии и нововъведения, навременно лекуване и рехабилитация в изискванията на персонализирана здравна грижа, както и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.
„ Току-що се завърнах от конгрес на Европейското кардиологично сдружение, където показах проекта ни пред българските депутати и имаме уверението им за поддръжка на европейско равнище “, отбеляза доцент Трайков.
Проф. Асен Гудев, някогашен ръководител на ДКБ, при който Националният алианс за сърдечно-съдово здраве бе основан, бе безапелационен, че е време опазването на здравето да се преглежда като инвестиция и акцентира значимия принос на предварителната защита за попречване на затрудненията на сърдечно-съдовите болести и в медицински и публичен проект.
„ Колкото повече старания влагаме в предварителната защита, толкоз повече се улеснява задачата в идващите основни съставни елементи. Заедно можем да реализираме повече за бъдещето на България “, сподели проф. Кирил Карамфилов, който ще бъде идващият ръководител на ДКБ.
На собствен ред научният секретар на сдружението проф. Иван Груев съобщи, че лекарите не могат да се оправят сами с епидемията от сърдечно-съдовите болести и разчитат на системата на образованието, където да се положат основите на здравната просветеност и разбирането за значимостта на профилактиката и здравословния метод на живот ”.
Доц. Трайков бе безапелационен, че „ Алиансът е органът на покровители, който да изведе проекта преди всичко в дневния ред на институциите и обществото. ”
По време на срещата още веднъж бе очебийно, че към 50% от пациентите не се възползват от профилактичния обзор, който им се поставя всяка година. ППрипомняме, че за „ Здравен барометър “ сподели, че 53,3% от интервюираните знаят какво им се поставя, щом са здравноосигурени, само че 42,1 % от участниците в проучването не вървят на профилактичния обзор, който им се поставя всяка година. Близо 50% не посещават и профилактичните прегледи, които работодателят им провежда.
Меморандумът ще бъде изпратен при започване на 2024 година до институциите. От ДКБ показаха вяра, че националните управляващи ще ангажират всички участници за публичен консенсус във връзка с приемането и използването на Националния проект за сърдечно-съдово здраве, като предизвикват публично разискване в работни групи и начертаят пътна карта за имплементирането му и изработването на стратегии за осъществяването му от страна на обществената администрация до края на 2024 година.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ