Ето как се кръщават небесните тела и техните повърхности
Международният астрономически съюз (IAU) има редица правила за предоставяне на имена на планетите, спътници и техните повърхностни особености. Временните и окончателните названия на метеорити и комети се утвърждават от Комитета за имена на дребни тела (Small Bodies Names Committee - SBNC) благодарение на Централното бюро за астрономически телеграми и Центъра за дребни планети в Харвардския университет.
Според разпоредбите на IAU от 1925 година насам новооткритите метеорити получават краткотрайни означения, кодиращи датата на откриването им. Първите 4 числа в подобен краткотраен код значат годината на разкриване, следва писмен знак, посочваща в коя част от месеца е намерено тялото. Тези предварителни означения се дават от Центъра за дребни планети. Когато орбитата е изчислена задоволително тъкмо, метеоритът получава непрекъснат номер и може да бъде наречен.
Право да предложи име има единствено откривателят. Предложението би трябвало да е съпроводено от къса аргументация. Изборът не би трябвало да има афектиран темперамент или да наподобява прекалено много на към този момент съществуващо име. Предложението се преглежда от членовете на SBNC, където, в случай че няма възражения, то се утвърждава. Имената стават публични единствено след публикуването им в Minor Planet Circular.
Политици, религиозни водачи и пълководци, както и събития, се преглеждат единствено в случай че са живели или са се случили до края на 18. век. Други категории лица може да станат кръстници на метеорити единствено три години след гибелта си. Изключения се вършат за астронавти и обособени персони с изключителни заслуги пред астрономията. Такъв е казусът с нашите проф. Шкодров и доктор Иванова.
Назоваването на повърхностни белези по обособените небесни тела има свои доста особени тънкости. Така да вземем за пример кратерите на Меркурий се назовават на музиканти, художници и писатели с огромен принос в своята област и считани за обилни фигури не по-малко от половин век. А планините на най-близката до Слънцето планета се посочват с думата «горещо» на разнообразни езици.
Венера е същински мавзолей на богини от всякакво естество. Но и тук има категории. Разломите се назовават на богини на лова или Луната, хребетите – на небесни богини. Кратерите с диаметър над 20 км носят имена на значими исторически персони от женски пол, по-малките – просто женски имена.
На Луната има обекти, носещи имена отпреди основаването на твърди правила. Днес обаче новият ред работи и някои от постулатите са много забавни. Като да вземем за пример заделените кратери към Московско море и тези към кратера Аполо - първите ще получават имена на починали руски и съветски космонавти, последните – на американски астронавти със същата орис.
Големите кратери на Марс се назовават на учени с принос към проучванията на Червената планета. Малките ями пък носят имена на дребни села и градове по света с население под 100 хиляди души. Няма по какъв начин да не забележим тук опция за увеличение на българските извънземни територии.
