Между 15 декември 2023 г. и 14 януари 2024 г.

Между 15 декември 2023 година и 14 януари 2024 година Дона Уркхарт е направила необикновен героизъм. Тя е пробягала общо 1402,21 км в снежен терен в границите на 28 дни и по този метод ученият от Мелбърн е приключила най-дългия полярен ултрамаратон пешком , постиган в миналото от жена, оповестиха от „ Рекордите на Гинес “.

Спортистът-рекордьор е почнала съществено да обмисля концепцията за полярна експедиция по време на пандемията през 2021 година Вдъхновението я е осенило по време на изолираност, до момента в който е слушала Ерик Филипс, австралийски полярен откривател.

„ Нещо надълбоко в мен се раздвижи. Чудех се: „ Възможно ли е да тичам в Антарктида? И в случай че да, до каква степен? Колко надалеч можем да бягаме в полярен район? “ Така стартира всичко “ , споделя тя.

Това не е първият път , когато Дона си е мечтаела да поеме голямото предизвикателство, само че въпросите и несигурността постоянно са я спирали да се впусне в приключението на живота си. Целта й обаче е била амбициозна – по-амбициозна от нормално тичане. Със своя екип тя е желала да прокара граници и най-много записът да резонира с други дами, които не са се чувствали уверени в спорта.

„ Отдавна бленувам да се впусна в огромно премеждие. Да направиш нещо смело и поставящо нови позиции. Нещо отвън зоната ми на комфорт и такова, което изследва физическите и психическите граници “ , съобщи тя, допълвайки:

„ Вярвам, че спортът има тази невероятна мощ – да трансформира живота. Исках да употребявам опита за връх като платформа за повишение на осведомеността и поддръжката за младите девойки в спорта и да им дам опция да обикнат спорта и да схванат какво е допустимо за тях “ – Дона.

Подготовката

С помощта на своя екип „ Run Antarctica “, Дона е почнала да тренира старателно , разширявайки границите си, с цел да се изправи пред най-студената пустиня на планетата.

„ Условията могат да бъдат необикновено рискови и щях да бъда изложена на действителен риск от хипотермия и измръзване “, изяснява тя, разказвайки за нейния подготвителен режим , с цел да се изправи пред такова изменящо живота достижение.

Първоначално Дона и нейният екип са считали, че просто би трябвало да упражняват, с цел да се аклиматизират към студа. Скоро обаче те са открили, че би трябвало да разработят специфичен подготвителен режим , с цел да бъдат готови за всяко едно друго предизвикателство, пред което е можела да се изправи Дона в Антарктида: мраз , вятър и сняг . За да пресъздаде ниските температури, Дона е провеждала тренировките си търговски аеродинамичен тунел и великански „ фризер “ – резервоар за хладилно предпазване , възложен от Titan Containers. Там тя е тичала на бягаща пътека при -10 градуса в продължение на до 4 часа дневно , а през уикендите е тичала по пясък , който е имитирал тичане върху мек сняг.

„ Въпреки че не мисля, че нещо би могло да ме приготви изцяло за суровата среда на Антарктида, това образование беше скъпо и ми обезпечи основи да се приспособявам към живота и придвижването в полярен район “, разясни тя.

Дона е работила в посока да се приготви душевен и прочувствено за предизвикването.

„ Това включваше разнообразни тактики – от проучване на това, което оценявам и коя желая да бъда, до момента в който тичам, по какъв начин да вдишвам, насърчаване и осъзнаване на страстите ми и способи, които да ми оказват помощ да се оправя с тях “ , спомня си тя.

В екипа са взели участие 15 специалисти , които са работили дружно, с цел да трансфорат това към този момент групово премеждие в триумф.

„ Тези хора ме въодушевяваха всеки ден “ , споделя Дона.

С тях, спомня си тя, не е имало предизвикателство и компликация, които да наподобяват непреодолими макар голямото напрежение на нейното полярно премеждие. Работата в екип сбъдна фантазията ми !

Полярните провокации

„ Най-трудният миг беше първата седмица, когато дойдох “, изяснява Дона, като третият ден е бил изключително призрачен . При минусови температури и мощен вятър , тичане по пълен сняг, който я карал да пада постоянно, този ден е бил предизвикателство за нейното физическо и психическо здраве.

„ Опитвах се да схвана по какъв начин се живее в лагер в полярен район, по какъв начин да тичам по 50 км дневно всеки ден и по какъв начин да осъществявам задачата, която си бях сложил да пробягам 1300 км за 30 дни в Антарктика. Осъзнах огромността на това, което си бях сложила. Чувствах се претрупана “ , уточни тя.

Тя си спомня и компликациите , с които се е сблъсквала заран – започването на работа е било постепенно и трудоемко, защото е отнемало до 3 часа , с цел да облече цялото си съоръжение и да опакова нещата за деня. Спомням си, че като е изтичала първия кръг, си е помислила: „ Пръстите ме болят. Какво значи това? Това проблем ли е? Това ли е първият симптом на измръзване? “ Но не знаех, че това е единствено началото. “

По-конкретно от този непосилен трети ден Дона си спомня по какъв начин се е чувствала необикновено уплашена и уязвима . Заобиколена единствено от сняг и компликации, в болежка и уплашена, тя е почнала да се чуди дали може да извърши предизвикването. Въпреки защитните ограничения, Дона е развила инфектиране на кожата . Всеки ден тя се е събуждала с подпухнало лице и подуто тяло. Това беше най-предизвикателният ден от приключението, спомня си тя и прибавя, че се е чувствала „ незначителна в огромната простор на Антарктида “.

Въпреки че е траяла да се сблъсква с по-лоши метеорологични условия през идващите 25 дни от своето премеждие, в този съответен ден тя не е знаела по какъв начин да се оправи с бруталната действителност и външните компликации , показани от Южния полюс.

„ Плаках по средата на стадия. Плаках, защото се усещах несигурна. /…/ Плаках, тъй като Рис, брачният партньор ми, се беше подхлъзнал и паднал на рамото си, до момента в който ме придружаваше – рамото, което беше оперирал преди няколко години. Чувствах се виновна. Плаках още веднъж на идващия ден, когато синът ми Макси, който беше в Мелбърн, ме попита „ Мамо, по кое време ще се прибереш? “ , споделя тя.

Въпреки че е желала да се откаже, тя е устояла . Тези първи дни са били решаващи за нейното тяло и разум , тъй като са й разрешили последователно да се приспособява към рисковите условия. Тя се е научила по какъв начин да избегне отока и всяка вечер е разговаряла със сина си Макси.

„ Адаптирахме се. Преобразихме се. Беше много задълбочено. Научих се по какъв начин да се обличам за студа и вятъра и по какъв начин да търча по разнообразни настилки “ , разяснява тя.

Дона също си е разрешила да бъде уязвима , прегръщайки страстите си и разкривайки на съотборниците си от „ Run Antarctica “ своите усеща и страхове. Това също й е осигурило голям прочувствен комфорт , който се е оказал решителен за триумфа на върха й.

„ Плаках и излях страстта и се почувствах доста по-добре, когато споделих на моя екип по какъв начин се усещам. Разчитам на моя брилянтен екип от Рис, Антъни и Том – думите не могат да обяснят поддръжката, която ми предоставиха. Не бих могъл да го направя без тях. Точка. Това, което споделихме, беше необикновено особено и ще го оценявам вечно “ , споделя тя.

След първите няколко дни всичко е изглеждало по-лесно . Въпреки че пътят към момента е бил дълъг и сложен, Дона е намерила верния нрав и тялото й е почнало да се приспособява към компликациите на Южния полюс.

„ Момент, който в никакъв случай няма да не помни, е, когато тичах в Антарктида през втората седмица “, спомня си тя.

„ Спрях да тичам и останах неподвижна. Огледах се в близост, сканирайки хоризонта отляво надясно и по-късно на 360 градуса към мен. Пейзажът спираше дъха. Беше като във кино сцена. Беше толкоз красиво и недокоснато. Чувствах се толкоз необикновено признателна, че заставам там. Чувствах се толкоз въодушевена от всичко към мен. Сетивата ми бяха изострени. Не чувах нищо. Тишина. Не подушвах нищо. Или може би бих могла да помириша студа във въздуха, в случай че това е допустимо “, разяснява още тя.

След общо 28 ужасяващи дни в студа , заобиколена единствено от непокътнат сняг и лед, Дона се е извисила над всички компликации. Тя и нейният екип са пресекли финалната линия на Юниън Глетчер, Антарктика . Дона публично е първата жена, която в миналото се е пробвала и е направила сходно достижение.

Счупване на върха

Сега Дона се гордее , че е част от фамилията на „ Световните върхове на Гинес “ и с това изменящо живота прекарване .

„ Голяма чест е да бъда в фамилията на Световните върхове на Гинес “, споделя тя за връчването на документа си. „ Прочетох книгата като дете и бях заинтересован и въодушевен от спортистите, които са сложили върхове. “

Тя чете Книгата на върховете на Гинес на своя 11-годишен наследник Макси: „ Спомням си, че си мислех какъв брой необикновено би било да счупя връх, само че в никакъв случай не съм си представяла, че това ще стане и с мен. Случилото се е доста особено за мен, защото става дума за хора, които изследват своя капацитет и откриват на какво сме способни като човешка раса. Това е вдъхновяващо. “

Това е единствено началото на подвизите на Дона – и евентуално на нейното рекордно пътешестване.

„ Изпитах разликата, която спортът може да направи в живота на хората. Затова ме тревожи, че 50% от девойките стопират да спортуват по време на юношеството (на възраст 15-19 години) “, споделя Дона.

Сега още веднъж в обичания си Мелбърн, Дона се надява, че с образеца си може да помогне и въодушеви всички тези девойки и дами, които се борят да навлязат в света на спорта. И разяснява:

„ Младите девойки се сблъскват с провокации всякога, когато стъпят на корт, поле или овал – провокациите на живота. Предизвикателства на вярата в себе си. Предизвикателства на увереността. Посланието, което бих желал да предам, е това, което научих посредством тази експедиция – не е нужно да знаете, че можете да го извършите, или да имате цялостната религия, че можете да постигнете задачата си. Разбрах, че не е нужно да знаеш или да вярваш, че можеш да го направиш – просто би трябвало да опиташ, да пробваш. “

Дона обаче акцентира и значимостта на верните старания и подготовка , когато става въпрос за спорт, като в същото време осъзнавате поддръжката на хората към нея. Без значение какъв брой огромно е предизвикването, холистичният, изчерпателен фокус върху тялото и мозъка постоянно е основен: „ Планирайте и подгответе физическото си тяло, мозъка си, страстите си, духа си и което е значимо, направете го със страхотни хора към вас. “

Използвайки върха на Дона като платформа и образец, екипът на „ Run Antarctica “ започва акция , която цели да увеличи осведомеността за високия % на отпаднали тийнейджърки от спорта . Целта на бягането на Дона е било да въодушеви другите да прокарат граници, да изследват какво е допустимо за тях с фокус върху тренирането на умствените умения.

Съвместно екипите на „ Рекордите на Гинес “ и на „ Run Antarctica “ са основали организация с нестопанска цел – „ EmpowerHER Sport “ , с цел да се даде опция на младите девойки и дами да обичат и да открият какво е допустимо за тях в спорта и да разбият бариерите, които им пречат да вземат участие.

В момента Дона се любува на заслужената си отмора и чества върха си с околните си и екипа си . Тя се радва на времето със сина си и брачна половинка си, пътувайки из Мелбърн и тримата постоянно вървят на еднодневна екскурзия дружно. Синът й Макси също е неин почитател номер едно и няма самообладание майка му да счупи нови върхове.

„ Той ми сподели, че когато порасне, би желал да се опита да бие моя връх! “ , споделя Дона, добавяйки: „ Бих желала да го поддържа и да успее. “