Тайните кадровици в съда
Медиите „ Дневник “, „ Клуб Зет “, „ Фрог “ и „ Медиапул “, разпространиха в края на предходната седмица следващата „ декларация “ до Висшия правосъден съвет (ВСС) на получилото стотици хиляди лв. грантове от непознати фондации Неправителствени организации „ Съюз на съдиите в България “. Очаквано, целта и този път е депутатът Делян Пеевски, издател на „ Телеграф “ и „ Монитор “, заяви организация " Монитор ". Сега Съюзът на съдиите, ръководен от печално известния арбитър Калин Калпакчиев, оправдал подсъдимите по делото „ САПАРД “, пита: „ Кадрувал ли Пеевски в правосъдната система? “ 
Съюзът на съдиите в България – значим детайл в пъзела от зависимости на Прокопиев
В декларацията се претоплят остарели подправени вести, с присъединяване на компрометирания някогашен ръководител на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. Активиран е и Методи Лалов, напуснал прозорливо преди две години председателското място в Районния съд, откакто инспекции установяваха десетки финансови измами по време на ръководството му. Още преди седмица Лалов, напълно неслучайно и в цялостен синхрон с последвалата декларация на Съюза на съдиите, даде старт на операцията с изявлението си на маргиналната конференция, проведена от грантово подвластното Неправителствени организации „ Правосъдие за всеки “ и финансираното от Цветан Василев съдружие „ Боец “.
ВИЖ ОЩЕ: Висш съдебен съвет ревизира подвластен ли е Панов от Прокопиев
Разбира се, крайната концепция на манипулаторите е подчиненият на задкулисието ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов да вкара декларацията за разискване още тази седмица, на съвещанието на съдийската гилдия. Така подсъдимите олигарси за следващ път ще имат мотив да отклонят вниманието от себе си, като трансферират топката в полето на омразния им Пеевски, чиито вестниците от години разкриват корупцията и зависимостите сред същите тези олигарси и магистрати в правосъдната система.
Че се разиграва класическо интензивно мероприятие, спор няма. Както и няма подозрение кои са неговите режисьори и реализатори. Първо, както към този момент посочихме, преди седмица бе извършена конференция с гръмкото име „ Независим съд – свободна страна! За правото и справедливостта “, уредници на която бяха съдружие „ Боец “ - което е на ръчно ръководство на избягалия в Сърбия екс-банкер Цветан Василев, както и от НПО-то „ Правосъдие за всеки “, обвързвано с различен обвиняем олигарх – Иво Прокопиев. На сектантската колекция са позволени единствено медиите на кръга „ Капитал “ и „ публицисти “ като Люба Кулезич (водеща задушевни диалози с Цветан Василев онлайн и по скайп в отбрана на налудничавите му брътвежи по проблема КТБ) и Арман Бабикян, оголен като притежател на мрежа от уеб сайтове за подправени вести. Естествено, няма по какъв начин лекция да не прочете и „ почетният посетител “ - ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, който вместо да изясни по какъв начин жена му си е закупила парцел от „ Артекс “ за 382 евро на квадрат (докато половината държавно управление хвърли оставки поради „ ниските “ цени на техните покупко-продажби от по 800 евро) и по какъв начин самият той се е сдобил с първокласна вила единствено за 26 хиляди лв. на морския бряг, избра още веднъж да заложи на високопарни изречения за това, че бил „ герой за право “, правейки умопобъркани съпоставения на правосъдната ни система с тази на нацистка Германия по времето на Адолф Хитлер. Че Лозан Панов се е сринал до следващия маргинал в дългия лист на провалените прислужници на Прокопиев, е повече от ясно. Не е ясно единствено какъв брой още провокации ще сътвори този маргинал, уронил сериозно престижа на магистратската специалност, до момента в който справедливо потъне в забвение.
Методи Лалов – през далаверите до основната роля
На същата конференция тирада е държал и хвърлилият оставка като ръководител на Софийски областен съд Методи Лалов, като е споделил, че имал сделка с „ неприятните “, с цел да стане началник на съда - визирайки среща с тогавашния ръководител на Върховен административен съд Георги Колев и шефката на Софийски градски съд Владимира Янева. Но до момента в който словото на Панов беше напоително отразено от медиите на Прокопиев, Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев още в същия ден, думите на Лалов бяха непокътнати за по-удобен миг, явно на правилото „ на час по лъжичка “. Седмица по-късно уеб сайтът на български език на радио „ Свободна Европа “, който приюти някогашни фрагменти на Прокопиев и Донев като Иван Бедров, Полина Паунова и Борис Митов, пусна материал със заглавие „ Да не се отметне това момче “. Пеевски и въздействието му над Темида, което Висш съдебен съвет не ревизира “, към което беше прикачен и клип с изявлението на Лалов на въпросната сектантска колекция. Няколко дни по-късно разумно „ цъфна “ и декларацията до Висш съдебен съвет на Съюза на съдиите.
Всъщност, както декларацията, по този начин и думите на Лалов, не съдържат въобще името Пеевски, само че за сметка на това изобилстват от клевети и зле скалъпени фалшификации, в духа на някогашната Държавна сигурност. Интересно е и по какъв начин Методи Лалов внезапно, след седем години се е сетил, че „ неприятните “ му били помогнали да стане началник, в случай, че в никакъв случай не се е оплаквал някой в миналото да му е оказвал какъвто и да било напън. Сигурно внезапно е „ прогледнал “, по сходство на скандалната „ гнила ябълка “ Румяна Ченалова, която от знак на корупцията в правосъдната ни система (изобличена точно посредством „ Капитал “), откакто стартира да бълва фейкове срещу Пеевски внезапно беше припозната от Прокопиев като … герой срещу корупцията (да „ герой “, без майтап). Другият забъркан в декларацията е Веселин Пенгезов, който бе освободен от началническото му място в апелативния съд още през 2011г. поради уронване престижа на правосъдната власт. Тогава се разкри и аферата на щерка му с отстъпеното й право на градеж в Приморско за 563 кв.м., против смешната сума от 2 хиляди лв.. През 2014г. прокуратурата повдигна обвинявания на Пенгезов и за корист с евросредства в размер на 700 000 лв., като делото и все още е висящо. Наистина, за разлика от позакъснялата изповед на гузната съвест на Лалов, Пенгезов не е декларирал обществено съпричастността си с въпросната декларация. Съюзът на съдиите употребява името му, очевидно с цел да съобщи повече драматизъм на сюжета.
И този път е повече от ясно кои са изпълнителите в следващата завера против нашия издател Делян Пеевски. Разбира се това са поръчковите медии на подсъдимите олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев. Това са и грантовото подвластният Съюз на съдиите и останалият без работа поради позволени нередности в работата на Районния съд Методи Лалов – осъден от Висш съдебен съвет до момента в който беше арбитър за забавени 22 каузи, както и даден на прокурор поради инспекция от Сметната палата, открила спекулация при проведена от него социална поръчка за доставка на принтери. Липсва (за сега) единствено известната като „ гнилата ябълка “ на правосъдната система, само че подвизаваща се през днешния ден като знаме на Прокопиевата правосъдна промяна, някогашна съдийка Румяна Ченалова. Но и нейното включване по тематиката няма да закъснее – всички, сложили се в услуга на Прокопиев, имат своята непокътната роля в сюжета.
Кой е същинският „ кадровик “ в правосъдната система?
По-важното обаче е, кои са режисьорите на този водевилен театър на задкулисието. За тази цел задоволително е да се съпоставят обстоятелствата, тъй като тогава лъсва цялостната неплатежоспособност на клеветите по отношение на Пеевски, за сметка на изобличаването на действителните „ кадровици “ в правосъдната ни система. Факти за кадруване на Пеевски в правосъдната система няма и не може да има, тъй като не Пеевски е индивидът, който има за другари съдии. Не той е и лицето, което е обвързвано с висши магистрати, нито пък има десетки НПО-та на хранилката на Сорос, с които да провежда „ конференции “, „ кръгли маси “ и „ митинги “, с цел да въздейства върху публичното мнение и да извива ръцете на съда.
Истината в тази ситуация е видна и от птичи взор – действителният подмолен кадровик в правосъдната власт е не различен, а подсъдимият олигарх Иво Прокопиев, който има за другар не просто арбитър, а арбитър № 1 в системата – Лозан Панов. Именно на Лозан Панов и на подчинените му по веригата съдии, разчитат и Прокопиев, и Цветан Василев, и Огнян Донев (последният към този момент оневинен на първа инстанция за укриване на данъци), с цел да получат по този начин значимите оправдателни присъди за осъществените от тях закононарушения.
Цялото управление на Съюза на съдиите също е под директното ръководство на Прокопиев, а очевидно и на Цветан Василев, откакто Съюзът на съдиите взе участие в дейни мероприятия дружно с НПО-то на избягалия фараон – сдружението „ Боец “. Сам по себе си този факт е извънредно компрометиращ. Рамо до рамо една съдийска организация и Неправителствени организации на обвиняем и то не какъв да е, а подсъдимият за най-голямата в историята на страната финансова машинация. В една в действителност правова и демократична страна, щеше ли този факт да мине неусетно? За допълнението на взаимовръзките не трябва да се не помни и събитието, че още до момента в който беше член на Висш съдебен съвет, сегашният ръководител на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев (самият той углавен арбитър и в същото време създател в изданието на подсъдимия Огнян Донев „ Клуб Зет “), беше уловен на фотография, по какъв начин се разхожда с водача на олигархичната партия на Прокопиев „ Да, България “ Христо Иванов.
Изобщо където и да ги чукнете, ще се спукат, тъй като до момента в който за Пеевски се фабрикуват нелепи изказвания от извънредно компрометирани лица, сложили се в услуга на олигархичното задкулисие (защото друга реализация те към този момент нямат), то за зависимостите на Съюза на съдиите и на членуващи в него магистрати с подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и неговото обграждане, обстоятелствата са доста. А и участниците в тези взаимовръзки изобщо не се крият. Защото съгласно техните разбирания, да си подвластен от Прокопиев е някаква социална „ привилегия “.
Мантрата издиша: Няма по какъв начин да губиш правосъдни каузи, в случай че „ кадруваш “ съдии
Всъщност би трябвало да се проучват единствено някои от правосъдните каузи, по които „ Телеграф “ и „ Монитор “ са страни пред Темида, с цел да се разбере, че за жалост на задкулисието, мантрата им за Пеевски, че „ кадрувал “ в системата, не работи. По тези каузи ищци са и Прокопиев, и дясната му ръка Юри Катанов, който е в управата на „ Да, България “, и Сашо Дончев. Дела за хиляди левове, поради това, че „ Телеграф “ и „ Монитор “ са казвали истината за незаконното замогване на олигархията, по време на по този начин наречения Преход. Но истината надали има някакво значение за съдиите, които „ правораздават “ по тези процеси. Защо ли? Много просто – всички са членове на същия Съюз на съдиите... Например „ Телеграф “ беше наказан на първа инстанция, че е споделил истината за замогването на Сашо Дончев и за ролята му в обществото на посредник, на гърба на народа, поради облагите му от търговията с газ. Адвокат по делото е Татяна Дончева, друга фаворитка на кръга „ Капитал “, а арбитър – членът на Съюза на съдиите Евгени Георгиев. Същият бе и подсилен от Съюза на съдиите за ръководител на Софийски градски съд. Може би е случайност? Или решения срещу „ Телеграф “, по две каузи с просител Юри Катанов, съдии по които са още веднъж членове на Съюза на съдиите - Райна Мартинова и Милена Каменова. И тук ли е случайност? А може би още веднъж е случайност, че Върховен касационен съд – персоналният съд на Лозан Панов, осъди „ Телеграф “ по дело заведено от Иво Прокопиев, а съдии по делото бяха Веска Райчева и Светла Бояджиева – и каква „ изненада “ – още веднъж членове на Съюза на съдиите. Можем да продължаваме още, тъй като борбата за истината минава през завладения от Прокопиев и олигархичното задкулисие съд, където другите (противниците на задкулисието) нямат никакви шансове да се преборят за нея.
Е, по този начин ли в действителност „ кадрува “ Пеевски в правосъдната система, овладяна от Иво Пвокопиев? Голямо „ кадруване “ ще да е паднало. А предстоят и още доста сходни „ инцидентни “ каузи. Как мислите, ще отсъди арбитър Красимир Мазгалов, който „ инцидентно “ е заместник-председател на управителния съвет на Съюза на съдиите и който „ инцидентно “ гледа делото в Софийски градски съд на „ Черния лебед “ – дамата на Лозан Панов, също срещу „ Телеграф “ и „ Монитор “. Нищо, че исковата молба на Елисавета Панова беше отхвърлена от районния съд, тъй като престъпната й регистрация е съответно открит факт (каква храброст е трябвало на районния арбитър с цел да постанови това решение – с помощта на такива магистрати към момента има някаква надежда). Важното в този момент е, че юрист на дамата на ръководителя на Върховен касационен съд по това дело, към този момент пред горната инстанция, е Георги Атанасов, съучастник с Даниела Доковска и Ина Лулчева, застанали един до друг с Лозан Панов на стълбите на Съдебната палата на прословутия „ пърформанс “ през 2015г. Няма ужасно, в този момент делото към този момент е при „ верния “ арбитър и няма да има неприятни изненади.
А да познаем ли още занапред какво ще реши арбитър Гергана Коюмджиева, също член на Съюза на съдите, която ще гледа делото на Сашо Дончев, и той се бил „ обидил “ от обяснимата остра реакция на Пеевски срещу чудовищната операция наречена „ Бяла книга за свободата на медиите “, публикувана предходната година от олигархичното задкулисие. Няма потребност да гадаем, арбитър Коюмджиева ще осъди Пеевски, можем да се обзаложим. И по какъв начин въобще делата против „ Телеграф “, „ Монитор “ или против Пеевски се разпределят за решение все на членове на Съюза на съдиите. Или разпределението в завладения от Прокопиев съд не е „ инцидентно “ или Съюзът на съдиите се е увеличен неимоверно, че магистрати отвън него не са останали. Второто, като се вземат поради намаляващите членове на съюза за всяко последващо общо заседание, очевидно не е вярното съмнение. Скоро магистратите, членуващи в Съюза на съдиите ще могат да се преброят на двете ни ръце. Значи „ отговорно “ е разпределението или по-скоро ръката, която го прави.
Да, по този начин точно „ кадрува “ Пеевски – като губи делата пред „ самостоятелния “ съд, а по този начин „ обективно “ отсъжда Съюзът на съдиите, до момента в който пуска заявления срещу него. Всичко друго е единствено следващата операция, съшита с бели конци.
Това са все скандални връзки, за които няма да прочетете нито в „ декларациите “ на магистратите от Съюза на съдиите, нито в медиите на Прокопиев, Дончев, Донев или Василев. НПО-тата на Сорос и „ Боец “ също няма да провеждат „ конференции “ или митинги, на които да ги изобличат. Вместо това ще повтарят до погнуса пред обществото мантрата за Пеевски и за „ подвластната “ от него правосъдна система, до момента в който олигархията не получи по този начин мечтаната правосъдна индулгенция.
„ Телеграф “ пита Висш съдебен съвет за зависимостта на Темида от Иво Прокопиев
„ Телеграф “ обаче ще насочи публично питане към Висшия правосъден съвет за това съществува ли взаимозависимост на избрани магистрати и съсловни организации от подсъдими олигарси и в частност от Иво Прокопиев, както и има ли въздействие Прокопиев върху самия Висш правосъден съвет. Вестникът ще попита подвластни ли са Лозан Панов и Калин Калпакчиев от разградския олигарх-приватизатор, притискани ли са съдии, членове на Съюза на съдиите, с цел да постановяват решения в интерес на подсъдими олигарси, както и възможно ли е ръководител на Върховен касационен съд да е „ гост-лектор “ на колекция, проведена от Неправителствени организации, представляващия на което показва непосредственост с подсъдимо и търсено от Интерпол лице.
Защото това са значителните въпроси, на които би трябвало да се отговори, с цел да се почисти правосъдната ни система, а не на дневен ред непрестанно да са подправени мантри, налагани от същинските виновници за това съдът да продължава да се употребява с най- ниското доверие на обществото.
Съюзът на съдиите в България – значим детайл в пъзела от зависимости на Прокопиев
В декларацията се претоплят остарели подправени вести, с присъединяване на компрометирания някогашен ръководител на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. Активиран е и Методи Лалов, напуснал прозорливо преди две години председателското място в Районния съд, откакто инспекции установяваха десетки финансови измами по време на ръководството му. Още преди седмица Лалов, напълно неслучайно и в цялостен синхрон с последвалата декларация на Съюза на съдиите, даде старт на операцията с изявлението си на маргиналната конференция, проведена от грантово подвластното Неправителствени организации „ Правосъдие за всеки “ и финансираното от Цветан Василев съдружие „ Боец “.
ВИЖ ОЩЕ: Висш съдебен съвет ревизира подвластен ли е Панов от Прокопиев
Разбира се, крайната концепция на манипулаторите е подчиненият на задкулисието ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов да вкара декларацията за разискване още тази седмица, на съвещанието на съдийската гилдия. Така подсъдимите олигарси за следващ път ще имат мотив да отклонят вниманието от себе си, като трансферират топката в полето на омразния им Пеевски, чиито вестниците от години разкриват корупцията и зависимостите сред същите тези олигарси и магистрати в правосъдната система.
Че се разиграва класическо интензивно мероприятие, спор няма. Както и няма подозрение кои са неговите режисьори и реализатори. Първо, както към този момент посочихме, преди седмица бе извършена конференция с гръмкото име „ Независим съд – свободна страна! За правото и справедливостта “, уредници на която бяха съдружие „ Боец “ - което е на ръчно ръководство на избягалия в Сърбия екс-банкер Цветан Василев, както и от НПО-то „ Правосъдие за всеки “, обвързвано с различен обвиняем олигарх – Иво Прокопиев. На сектантската колекция са позволени единствено медиите на кръга „ Капитал “ и „ публицисти “ като Люба Кулезич (водеща задушевни диалози с Цветан Василев онлайн и по скайп в отбрана на налудничавите му брътвежи по проблема КТБ) и Арман Бабикян, оголен като притежател на мрежа от уеб сайтове за подправени вести. Естествено, няма по какъв начин лекция да не прочете и „ почетният посетител “ - ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, който вместо да изясни по какъв начин жена му си е закупила парцел от „ Артекс “ за 382 евро на квадрат (докато половината държавно управление хвърли оставки поради „ ниските “ цени на техните покупко-продажби от по 800 евро) и по какъв начин самият той се е сдобил с първокласна вила единствено за 26 хиляди лв. на морския бряг, избра още веднъж да заложи на високопарни изречения за това, че бил „ герой за право “, правейки умопобъркани съпоставения на правосъдната ни система с тази на нацистка Германия по времето на Адолф Хитлер. Че Лозан Панов се е сринал до следващия маргинал в дългия лист на провалените прислужници на Прокопиев, е повече от ясно. Не е ясно единствено какъв брой още провокации ще сътвори този маргинал, уронил сериозно престижа на магистратската специалност, до момента в който справедливо потъне в забвение. Методи Лалов – през далаверите до основната роля
На същата конференция тирада е държал и хвърлилият оставка като ръководител на Софийски областен съд Методи Лалов, като е споделил, че имал сделка с „ неприятните “, с цел да стане началник на съда - визирайки среща с тогавашния ръководител на Върховен административен съд Георги Колев и шефката на Софийски градски съд Владимира Янева. Но до момента в който словото на Панов беше напоително отразено от медиите на Прокопиев, Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев още в същия ден, думите на Лалов бяха непокътнати за по-удобен миг, явно на правилото „ на час по лъжичка “. Седмица по-късно уеб сайтът на български език на радио „ Свободна Европа “, който приюти някогашни фрагменти на Прокопиев и Донев като Иван Бедров, Полина Паунова и Борис Митов, пусна материал със заглавие „ Да не се отметне това момче “. Пеевски и въздействието му над Темида, което Висш съдебен съвет не ревизира “, към което беше прикачен и клип с изявлението на Лалов на въпросната сектантска колекция. Няколко дни по-късно разумно „ цъфна “ и декларацията до Висш съдебен съвет на Съюза на съдиите. Всъщност, както декларацията, по този начин и думите на Лалов, не съдържат въобще името Пеевски, само че за сметка на това изобилстват от клевети и зле скалъпени фалшификации, в духа на някогашната Държавна сигурност. Интересно е и по какъв начин Методи Лалов внезапно, след седем години се е сетил, че „ неприятните “ му били помогнали да стане началник, в случай, че в никакъв случай не се е оплаквал някой в миналото да му е оказвал какъвто и да било напън. Сигурно внезапно е „ прогледнал “, по сходство на скандалната „ гнила ябълка “ Румяна Ченалова, която от знак на корупцията в правосъдната ни система (изобличена точно посредством „ Капитал “), откакто стартира да бълва фейкове срещу Пеевски внезапно беше припозната от Прокопиев като … герой срещу корупцията (да „ герой “, без майтап). Другият забъркан в декларацията е Веселин Пенгезов, който бе освободен от началническото му място в апелативния съд още през 2011г. поради уронване престижа на правосъдната власт. Тогава се разкри и аферата на щерка му с отстъпеното й право на градеж в Приморско за 563 кв.м., против смешната сума от 2 хиляди лв.. През 2014г. прокуратурата повдигна обвинявания на Пенгезов и за корист с евросредства в размер на 700 000 лв., като делото и все още е висящо. Наистина, за разлика от позакъснялата изповед на гузната съвест на Лалов, Пенгезов не е декларирал обществено съпричастността си с въпросната декларация. Съюзът на съдиите употребява името му, очевидно с цел да съобщи повече драматизъм на сюжета.
И този път е повече от ясно кои са изпълнителите в следващата завера против нашия издател Делян Пеевски. Разбира се това са поръчковите медии на подсъдимите олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев. Това са и грантовото подвластният Съюз на съдиите и останалият без работа поради позволени нередности в работата на Районния съд Методи Лалов – осъден от Висш съдебен съвет до момента в който беше арбитър за забавени 22 каузи, както и даден на прокурор поради инспекция от Сметната палата, открила спекулация при проведена от него социална поръчка за доставка на принтери. Липсва (за сега) единствено известната като „ гнилата ябълка “ на правосъдната система, само че подвизаваща се през днешния ден като знаме на Прокопиевата правосъдна промяна, някогашна съдийка Румяна Ченалова. Но и нейното включване по тематиката няма да закъснее – всички, сложили се в услуга на Прокопиев, имат своята непокътната роля в сюжета.
Кой е същинският „ кадровик “ в правосъдната система?
По-важното обаче е, кои са режисьорите на този водевилен театър на задкулисието. За тази цел задоволително е да се съпоставят обстоятелствата, тъй като тогава лъсва цялостната неплатежоспособност на клеветите по отношение на Пеевски, за сметка на изобличаването на действителните „ кадровици “ в правосъдната ни система. Факти за кадруване на Пеевски в правосъдната система няма и не може да има, тъй като не Пеевски е индивидът, който има за другари съдии. Не той е и лицето, което е обвързвано с висши магистрати, нито пък има десетки НПО-та на хранилката на Сорос, с които да провежда „ конференции “, „ кръгли маси “ и „ митинги “, с цел да въздейства върху публичното мнение и да извива ръцете на съда.
Истината в тази ситуация е видна и от птичи взор – действителният подмолен кадровик в правосъдната власт е не различен, а подсъдимият олигарх Иво Прокопиев, който има за другар не просто арбитър, а арбитър № 1 в системата – Лозан Панов. Именно на Лозан Панов и на подчинените му по веригата съдии, разчитат и Прокопиев, и Цветан Василев, и Огнян Донев (последният към този момент оневинен на първа инстанция за укриване на данъци), с цел да получат по този начин значимите оправдателни присъди за осъществените от тях закононарушения.
Цялото управление на Съюза на съдиите също е под директното ръководство на Прокопиев, а очевидно и на Цветан Василев, откакто Съюзът на съдиите взе участие в дейни мероприятия дружно с НПО-то на избягалия фараон – сдружението „ Боец “. Сам по себе си този факт е извънредно компрометиращ. Рамо до рамо една съдийска организация и Неправителствени организации на обвиняем и то не какъв да е, а подсъдимият за най-голямата в историята на страната финансова машинация. В една в действителност правова и демократична страна, щеше ли този факт да мине неусетно? За допълнението на взаимовръзките не трябва да се не помни и събитието, че още до момента в който беше член на Висш съдебен съвет, сегашният ръководител на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев (самият той углавен арбитър и в същото време създател в изданието на подсъдимия Огнян Донев „ Клуб Зет “), беше уловен на фотография, по какъв начин се разхожда с водача на олигархичната партия на Прокопиев „ Да, България “ Христо Иванов.
Изобщо където и да ги чукнете, ще се спукат, тъй като до момента в който за Пеевски се фабрикуват нелепи изказвания от извънредно компрометирани лица, сложили се в услуга на олигархичното задкулисие (защото друга реализация те към този момент нямат), то за зависимостите на Съюза на съдиите и на членуващи в него магистрати с подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и неговото обграждане, обстоятелствата са доста. А и участниците в тези взаимовръзки изобщо не се крият. Защото съгласно техните разбирания, да си подвластен от Прокопиев е някаква социална „ привилегия “.
Мантрата издиша: Няма по какъв начин да губиш правосъдни каузи, в случай че „ кадруваш “ съдии
Всъщност би трябвало да се проучват единствено някои от правосъдните каузи, по които „ Телеграф “ и „ Монитор “ са страни пред Темида, с цел да се разбере, че за жалост на задкулисието, мантрата им за Пеевски, че „ кадрувал “ в системата, не работи. По тези каузи ищци са и Прокопиев, и дясната му ръка Юри Катанов, който е в управата на „ Да, България “, и Сашо Дончев. Дела за хиляди левове, поради това, че „ Телеграф “ и „ Монитор “ са казвали истината за незаконното замогване на олигархията, по време на по този начин наречения Преход. Но истината надали има някакво значение за съдиите, които „ правораздават “ по тези процеси. Защо ли? Много просто – всички са членове на същия Съюз на съдиите... Например „ Телеграф “ беше наказан на първа инстанция, че е споделил истината за замогването на Сашо Дончев и за ролята му в обществото на посредник, на гърба на народа, поради облагите му от търговията с газ. Адвокат по делото е Татяна Дончева, друга фаворитка на кръга „ Капитал “, а арбитър – членът на Съюза на съдиите Евгени Георгиев. Същият бе и подсилен от Съюза на съдиите за ръководител на Софийски градски съд. Може би е случайност? Или решения срещу „ Телеграф “, по две каузи с просител Юри Катанов, съдии по които са още веднъж членове на Съюза на съдиите - Райна Мартинова и Милена Каменова. И тук ли е случайност? А може би още веднъж е случайност, че Върховен касационен съд – персоналният съд на Лозан Панов, осъди „ Телеграф “ по дело заведено от Иво Прокопиев, а съдии по делото бяха Веска Райчева и Светла Бояджиева – и каква „ изненада “ – още веднъж членове на Съюза на съдиите. Можем да продължаваме още, тъй като борбата за истината минава през завладения от Прокопиев и олигархичното задкулисие съд, където другите (противниците на задкулисието) нямат никакви шансове да се преборят за нея.
Е, по този начин ли в действителност „ кадрува “ Пеевски в правосъдната система, овладяна от Иво Пвокопиев? Голямо „ кадруване “ ще да е паднало. А предстоят и още доста сходни „ инцидентни “ каузи. Как мислите, ще отсъди арбитър Красимир Мазгалов, който „ инцидентно “ е заместник-председател на управителния съвет на Съюза на съдиите и който „ инцидентно “ гледа делото в Софийски градски съд на „ Черния лебед “ – дамата на Лозан Панов, също срещу „ Телеграф “ и „ Монитор “. Нищо, че исковата молба на Елисавета Панова беше отхвърлена от районния съд, тъй като престъпната й регистрация е съответно открит факт (каква храброст е трябвало на районния арбитър с цел да постанови това решение – с помощта на такива магистрати към момента има някаква надежда). Важното в този момент е, че юрист на дамата на ръководителя на Върховен касационен съд по това дело, към този момент пред горната инстанция, е Георги Атанасов, съучастник с Даниела Доковска и Ина Лулчева, застанали един до друг с Лозан Панов на стълбите на Съдебната палата на прословутия „ пърформанс “ през 2015г. Няма ужасно, в този момент делото към този момент е при „ верния “ арбитър и няма да има неприятни изненади.
А да познаем ли още занапред какво ще реши арбитър Гергана Коюмджиева, също член на Съюза на съдите, която ще гледа делото на Сашо Дончев, и той се бил „ обидил “ от обяснимата остра реакция на Пеевски срещу чудовищната операция наречена „ Бяла книга за свободата на медиите “, публикувана предходната година от олигархичното задкулисие. Няма потребност да гадаем, арбитър Коюмджиева ще осъди Пеевски, можем да се обзаложим. И по какъв начин въобще делата против „ Телеграф “, „ Монитор “ или против Пеевски се разпределят за решение все на членове на Съюза на съдиите. Или разпределението в завладения от Прокопиев съд не е „ инцидентно “ или Съюзът на съдиите се е увеличен неимоверно, че магистрати отвън него не са останали. Второто, като се вземат поради намаляващите членове на съюза за всяко последващо общо заседание, очевидно не е вярното съмнение. Скоро магистратите, членуващи в Съюза на съдиите ще могат да се преброят на двете ни ръце. Значи „ отговорно “ е разпределението или по-скоро ръката, която го прави.
Да, по този начин точно „ кадрува “ Пеевски – като губи делата пред „ самостоятелния “ съд, а по този начин „ обективно “ отсъжда Съюзът на съдиите, до момента в който пуска заявления срещу него. Всичко друго е единствено следващата операция, съшита с бели конци.
Това са все скандални връзки, за които няма да прочетете нито в „ декларациите “ на магистратите от Съюза на съдиите, нито в медиите на Прокопиев, Дончев, Донев или Василев. НПО-тата на Сорос и „ Боец “ също няма да провеждат „ конференции “ или митинги, на които да ги изобличат. Вместо това ще повтарят до погнуса пред обществото мантрата за Пеевски и за „ подвластната “ от него правосъдна система, до момента в който олигархията не получи по този начин мечтаната правосъдна индулгенция.
„ Телеграф “ пита Висш съдебен съвет за зависимостта на Темида от Иво Прокопиев
„ Телеграф “ обаче ще насочи публично питане към Висшия правосъден съвет за това съществува ли взаимозависимост на избрани магистрати и съсловни организации от подсъдими олигарси и в частност от Иво Прокопиев, както и има ли въздействие Прокопиев върху самия Висш правосъден съвет. Вестникът ще попита подвластни ли са Лозан Панов и Калин Калпакчиев от разградския олигарх-приватизатор, притискани ли са съдии, членове на Съюза на съдиите, с цел да постановяват решения в интерес на подсъдими олигарси, както и възможно ли е ръководител на Върховен касационен съд да е „ гост-лектор “ на колекция, проведена от Неправителствени организации, представляващия на което показва непосредственост с подсъдимо и търсено от Интерпол лице.
Защото това са значителните въпроси, на които би трябвало да се отговори, с цел да се почисти правосъдната ни система, а не на дневен ред непрестанно да са подправени мантри, налагани от същинските виновници за това съдът да продължава да се употребява с най- ниското доверие на обществото.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ