Как да познаем истинския мед
Медът е един от най-невероятните блага на природата. В наличието му доминират фруктозата и глюкозата (над 75%), а най-ценните му съставки – цветният прашец и ферментите, които създават пчелите, не надвишават 3%. Именно те обаче дават неповторимите потребни свойства на целия артикул – укрепващо организма и имунната система.
Само до преди 500 години медът бил главният подслаждащ артикул в Европа. С него се приготвяли всички сладкиши и даже алкохолните питиета. През XVI век обаче испанците донесли от колонизираните си територии захарта. Тъй като била доста по-евтина, тя бързо набрала известност и скоро изместила меда от трапезата на европейците. Днес медът се употребява извънредно рядко в производството и даже обичайни артикули като меденките постоянно съдържат заместители.
Цветът, ароматът и качествата на меда зависят от растенията, от които е събиран. Той е като сандъче със съкровища, в което се съхраняват най-полезните субстанции от цветовете. Затова всеки тип мед си има специализация – да вземем за пример акациевият облекчава стомашно-чревни проблеми, а липовият има антибактериално и противовъзпалително деяние. Това скъпо качество обаче може да има и противоположна страна. Например медът от отровни растения като е изключително рисков. Той предизвиква мощно замайване, а от време на време и гибел. Но за наше утешение шанса да попаднем на него по нашите географски ширини е еднакъв на нула.
Ако медът е събиран най-вече от един тип растение, то той се назовава монофлорален. В множеството случаи обаче пчелите преработват нектар от всички растения наоколо до кошера и тогава медът е полифлорален. За подредба се употребява типа на местността – полски, горски или планински.
Пчелите обаче събират освен пъстър прашец. Ако към кошера няма обилие на цъфтящи растения те събират т. н. манна – сладостен сок, които се отделя от някои дървета или по-рядко от секретите на други инсекти. Той е мрачен на цвят и има характерен мирис. Относно потребните му качества мненията са крайни. Едни експерти го афишират за най-ценния артикул на пчелите, а други настояват, че в огромни дози може да бъде отровен.
Да си купите първокласен мед е същинско изкуство. Заради високата му цена можете да попаднете на артикул със подозрителен генезис. В някои случаи пчелите са били хранени със захарен сироп и полученият мед на процедура не съдържа никакви потребни субстанции. В други същински мед е разбъркан с глюкоза. Ето и няколко съвета по какъв начин да различите качествения мед от фалшификата:
Истинският мед е в течно положение единствено през летния сезон. До два-три месеца откакто е изваден от кошера той стартира да се захаросва. Ако до зимата медът не кристализира, значи сте попаднали на фалшификат. Изключение прави единствено акациевият мед, които съдържа най-вече фруктоза.
Ако пчелите са били хранени със захарен сироп, медът е доста ярък, няма мирис и усетът му е накъртващо сладостен.
Ако медът се пени, когато го добавяте към напитката си, значи е неузрял.
Поставете лъжичка мед в чаша с вода. Ако тъмни частици се утаят на дъното й, значи медът е нечист.
Само до преди 500 години медът бил главният подслаждащ артикул в Европа. С него се приготвяли всички сладкиши и даже алкохолните питиета. През XVI век обаче испанците донесли от колонизираните си територии захарта. Тъй като била доста по-евтина, тя бързо набрала известност и скоро изместила меда от трапезата на европейците. Днес медът се употребява извънредно рядко в производството и даже обичайни артикули като меденките постоянно съдържат заместители.
Цветът, ароматът и качествата на меда зависят от растенията, от които е събиран. Той е като сандъче със съкровища, в което се съхраняват най-полезните субстанции от цветовете. Затова всеки тип мед си има специализация – да вземем за пример акациевият облекчава стомашно-чревни проблеми, а липовият има антибактериално и противовъзпалително деяние. Това скъпо качество обаче може да има и противоположна страна. Например медът от отровни растения като е изключително рисков. Той предизвиква мощно замайване, а от време на време и гибел. Но за наше утешение шанса да попаднем на него по нашите географски ширини е еднакъв на нула.
Ако медът е събиран най-вече от един тип растение, то той се назовава монофлорален. В множеството случаи обаче пчелите преработват нектар от всички растения наоколо до кошера и тогава медът е полифлорален. За подредба се употребява типа на местността – полски, горски или планински.
Пчелите обаче събират освен пъстър прашец. Ако към кошера няма обилие на цъфтящи растения те събират т. н. манна – сладостен сок, които се отделя от някои дървета или по-рядко от секретите на други инсекти. Той е мрачен на цвят и има характерен мирис. Относно потребните му качества мненията са крайни. Едни експерти го афишират за най-ценния артикул на пчелите, а други настояват, че в огромни дози може да бъде отровен.
Да си купите първокласен мед е същинско изкуство. Заради високата му цена можете да попаднете на артикул със подозрителен генезис. В някои случаи пчелите са били хранени със захарен сироп и полученият мед на процедура не съдържа никакви потребни субстанции. В други същински мед е разбъркан с глюкоза. Ето и няколко съвета по какъв начин да различите качествения мед от фалшификата:
Истинският мед е в течно положение единствено през летния сезон. До два-три месеца откакто е изваден от кошера той стартира да се захаросва. Ако до зимата медът не кристализира, значи сте попаднали на фалшификат. Изключение прави единствено акациевият мед, които съдържа най-вече фруктоза. Ако пчелите са били хранени със захарен сироп, медът е доста ярък, няма мирис и усетът му е накъртващо сладостен. Ако медът се пени, когато го добавяте към напитката си, значи е неузрял. Поставете лъжичка мед в чаша с вода. Ако тъмни частици се утаят на дъното й, значи медът е нечист. Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ