Олга бяга от войната в Украйна, за да роди детето си в България, но не успява да го прегърне живо
Майката – Олга е бежанка, идва през април в България бременна в 5-ти месец. Пристига напълно сама. Мъжът й остава в град Днепр. Тя живее в една база, след това в друга. Олга е на 37 години. Няма други деца. Чакала е дълги години да забременее. Накрая чудото се случило. Заминава за България, с цел да избави детето си. Уви!
Тя ни описа за компликациите, през които е предходна да си откри лекарски грижи по време на бременността – поликлиниките, в които е ходила са й отказвали или са желали по 50 лв. на обзор. Не е съумяла да откри персонален доктор. Ходила е да се моли в гинекологичното поделение на болница св. Анна във Варна, само че и там са й отказали грижи. Накрая отива в родилното поделение на същата болница и там доктори се смиляват да я следят понякога.
Докато е бременна, Олга оказва помощ като доброволец на украинските бежанци. Опитва да се да бъде потребна на общността. Бременността й сякаш върви безпроблемно и тя би трябвало да роди на 16-ти Август. Обаче водите й изтичат три седмици преди термина. Викат кола за спешна помощ, тя обаче я закарва в неверна болница, губи се време. Накрая стига до св. Анна. На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите й я вкарват в отделението чак откакто някакъв лекар е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, вършат ехограф на плода – няма сърдечна активност. Правят й незабавно секцио и откриват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са й споделили какво се случва с детето й. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И по този начин 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията. След известно усъвършенстване бебенцето към този момент не е на командно дишане. Но сърцето му не устоя и стопира на 7-ми август.
Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато към този момент е мъртво.
За повода на гибелта оповестяват – зараза. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време. А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без съответна информация. Когато почине дете при раждане, в България се прави следствие с някаква комисия. В случая на умряли деца на украинки явно такива не се вършат, а в случай че се вършат, то проформа! Майката е в потрес, тъй като не може да си изясни по какъв начин при естествена бременност, без индикации за проблеми, дълго чаканото й дете умира. И нейното не е единственото!
Олга е без средства, тъй като е изгубила работата си на менажер във компания. Мъжът й също е без работа откогато войната стартира. Украинските управляващи го пускат да пристигна в България, с цел да погребе детето си.
И тук ужасът на тези двама родители продължава – множеството украинци са религиозни хора. Родителите доста желаят да има работа на погребението със духовник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отхвърлят, тъй като „ детето не било кръстено и тъй като Българската православна черква не утвърждава кремацията! “ Представяте ли си?! Казали са им да вървят да молят митрополита, само че те са се отказали, поради тотално психологично безсилие. БПЦ обърна гръб на хора, които са в голяма потребност. Бежанците от Украйна желаят да кремират околните си, с цел да върнат останките им назад в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и безчовечен премеждия за украинското население, явно не впечатлява българската черква, която отхвърля да изпрати покойници в традициите на тяхната религия!
Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без духовник и гала, от двамата си родители – в цялостна тишина. По лицата им капеха тихи сълзи, до момента в който галеха ангелското личице на детенцето.
Фондацията покри дребното му телце с 10 бели гладиоли – по една за всеки ден, в който тази почтена душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са изключително мъчителни, тъй като в тях няма вяра, а има единствено тъга....
Тя ни описа за компликациите, през които е предходна да си откри лекарски грижи по време на бременността – поликлиниките, в които е ходила са й отказвали или са желали по 50 лв. на обзор. Не е съумяла да откри персонален доктор. Ходила е да се моли в гинекологичното поделение на болница св. Анна във Варна, само че и там са й отказали грижи. Накрая отива в родилното поделение на същата болница и там доктори се смиляват да я следят понякога.
Докато е бременна, Олга оказва помощ като доброволец на украинските бежанци. Опитва да се да бъде потребна на общността. Бременността й сякаш върви безпроблемно и тя би трябвало да роди на 16-ти Август. Обаче водите й изтичат три седмици преди термина. Викат кола за спешна помощ, тя обаче я закарва в неверна болница, губи се време. Накрая стига до св. Анна. На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите й я вкарват в отделението чак откакто някакъв лекар е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, вършат ехограф на плода – няма сърдечна активност. Правят й незабавно секцио и откриват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са й споделили какво се случва с детето й. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И по този начин 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията. След известно усъвършенстване бебенцето към този момент не е на командно дишане. Но сърцето му не устоя и стопира на 7-ми август.
Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато към този момент е мъртво.
За повода на гибелта оповестяват – зараза. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време. А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без съответна информация. Когато почине дете при раждане, в България се прави следствие с някаква комисия. В случая на умряли деца на украинки явно такива не се вършат, а в случай че се вършат, то проформа! Майката е в потрес, тъй като не може да си изясни по какъв начин при естествена бременност, без индикации за проблеми, дълго чаканото й дете умира. И нейното не е единственото!
Олга е без средства, тъй като е изгубила работата си на менажер във компания. Мъжът й също е без работа откогато войната стартира. Украинските управляващи го пускат да пристигна в България, с цел да погребе детето си.
И тук ужасът на тези двама родители продължава – множеството украинци са религиозни хора. Родителите доста желаят да има работа на погребението със духовник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отхвърлят, тъй като „ детето не било кръстено и тъй като Българската православна черква не утвърждава кремацията! “ Представяте ли си?! Казали са им да вървят да молят митрополита, само че те са се отказали, поради тотално психологично безсилие. БПЦ обърна гръб на хора, които са в голяма потребност. Бежанците от Украйна желаят да кремират околните си, с цел да върнат останките им назад в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и безчовечен премеждия за украинското население, явно не впечатлява българската черква, която отхвърля да изпрати покойници в традициите на тяхната религия!
Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без духовник и гала, от двамата си родители – в цялостна тишина. По лицата им капеха тихи сълзи, до момента в който галеха ангелското личице на детенцето.
Фондацията покри дребното му телце с 10 бели гладиоли – по една за всеки ден, в който тази почтена душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са изключително мъчителни, тъй като в тях няма вяра, а има единствено тъга....
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ