В болницата едва ходещ дядо всеки ден идваше при своята баба. И се замислих за моето поколение
Майка ми се разболя тежко, тъй че трябваше да влезе в болница. Аз постоянно ходех при нея, с цел да нося храна и просто да си побъбрим за това по какъв начин се усеща.
Нейната съквартирантка се оказала стара жена над осемдесет години. Личеше си, че към този момент е видяла и претърпяла доста в живота си, не беше изненадващо, че е там. Съпругът й, също толкоз възрастен, колкото бабата, идваше доста постоянно да я види.
След всяко посещаване на дядото при неговата остаряла дама й те непрекъснато се прегръщаха и ми правеше усещане какъв брой доста се обичат даже на тази възраст.
Преди да си тръгне дядото постоянно оставяше храна, която в началото натрошаваше доста, тъй че да е комфортно за бабата да яде.
Беше ми мъчително за този благ дядо не по-малко в сравнение с за остарялата жена, защото самият той на процедура едвам се придвижваше и ходеше като костенурка.
Не можех да си показва какъв брой време му отнемаше да стигне до болничното заведение с такава скорост.
Не видях, че тези старци развълнувано да разискват нещо, в противен случай – те общуваха също толкоз постепенно и умерено. Можеха просто да седят безмълвно, гледайки се в очите половин час.
Опитах се да не им обръщам внимание, само че погледът ми най-после постоянно се спираше върху тях.
Неусетно се замислих за разликата сред поколенията.
Струва ми се, че младежите би трябвало да се почитат повече. Че би трябвало да погледнат по какъв начин се отнасят възрастните хора като тези в болничното заведение един към различен.
Техните връзки са доста по-добри от тези на младежите, които губят младостта си единствено в кавги и кавги.
Връзките в наше време са се трансформирали прекалено много и несъмнено в никакъв случай няма да бъдат същите като тези на нашите баби и дядовци. Чувствата се обезцениха, в случай че въобще ги има.
А е хубаво да си спомним, че всички ще остареем с времето и че рискуваме да останем напълно сами.
Хората от нашето потомство обаче се стремят бързо да се разведат с половинката си, откакто всичко може просто да се разиска, а не да се подхващат толкоз фрапантни мерки…
Не можете да се карате с някого през цялата си младост и да сменяте сътрудниците си като ръкавици. Хубаво е да създадете с някого същински здрава връзка. Ей по този начин, да има кой да ви натроши храната, като останете без зъби…
