Майка ми ме е родила на 38 години. Да си

Майка ми ме е родила на 38 години. Да си късно родено дете значи, че още в юношеска възраст би трябвало да мислиш за родителите ти, които скоро ще остареят. Тези мисли ме глождеха от самото начало, до момента в който учех в университета. Тогава се омъжих и започнах да мисля повече за себе си.

За страдание, нямах шанс в персоналния ми живот. Година след сватбата забременях и шест месеца по-късно брачният партньор ми и аз осъзнахме, че взаимният ни живот е по-скоро изтезание, в сравнение с благополучен брак. Разведохме се по взаимно единодушие, само че след раждането на Надя, татко й се промени.

Отказа да заплаща прехрана. Започна да приказва, че детето не е негово и така нататък Бях толкоз отвратена да чуя всичко това, че взех решение да не вървя в съда. Мислех, че можем да се оправим по някакъв метод сами. Така и стана. Първите 3 години бяха доста сложни. Но по-късно, животът ни стартира да се усъвършенства лека-полека.

Сега щерка ми е на 10 години, а аз съм на 31. Реших да се преместим да живеем в чужбина при един другар, с който учехме в един университет. Той ми оказа помощ с документите и други неща.

Адаптирахме се доста бързо. Дъщеря ми си откри нови другари, а аз имах шанса да стартира работа. Като цяло считам, че тук мога да осигуря по-добро бъдеще на щерка си.

Всичко беше наред, до момента в който майка ми не стартира да ми звъни и да се оплаква от живота си. Родителите ми имат потребност от моите грижи.

Майка ми в този момент е на 69 години. Съгласна съм, че това е сериозна възраст, само че за мен не е сериозна.

Освен това, не си припомням да е имала хронични болести или нещо сходно. Започнахме да приказваме по-често и ми се стори, че казусът въобще не е, че тя и татко ми се нуждаят от грижи.

Просто майка ми мисли, че в никакъв случай повече няма да се върна.

Като цяло съм изправена пред сериозен избор: да се прибера или да остана в чужбина с щерка си. Във всеки случай няма да се прибера незабавно. Ако се наложи ще наема здравна сестра за родителите си.

Според майка ми, това не е решение на казуса. Тя счита, че медицинските сестри взимат парите и не си правят работата. Родителите ми започнаха да стачкуват като дребни деца. Не знам какво да върша. От една страна желая да им оказа помощ. От друга страна имам щерка. И тя е най-важното нещо на света за мен.

Колкото по-възрастни са родителите, толкоз по-голям е шансът в един миг да стартират да манипулират порасналите си деца. Но решението на сходни проблеми постоянно е да приоритизирате личния си живот и да отбраните границите си.

Вие какво ще ме посъветвате?