Освобождаване от „майчината вина“
„ Майчината виновност “ е възприятието, че не си задоволително добра майка. Може да се появи в доста форми: не извозвам задоволително време с детето си, не съм задоволително търпелива, любяща, занимателна или заинтригувана от децата си, не предлагам на децата си живота, фамилията и опциите, които би трябвало и още, и още...
Списъкът с способи, по които ние, майките, можем да провалим децата си, е безконечен. Това написа в публикацията си за безконечните безредици на майчиното сърце, които в множеството случаи са неоправдани, Нанси Колиър. Тя е психотерапевт, създател на „ Не мога да спра да мисля: Как да се отървете от безпокойството и да се освободите от обсесивното прекарване “, „ Силата на изключване “ и „ Емоционално изтощената жена: за какво сте изтощени и по какъв начин да получите това, от което се нуждаете “.
Повечето дами и изключително майките се борим с убеждението, че не сме задоволително положителни. Чувстваме се по този начин, като че ли проваляме децата си и не съумяваме да оправдаем облика на съвършената майка, която е безкористна, няма лични потребности и съществува единствено за децата си. Това ни е останало от ролята, която дамите са играли в фамилията в предходните генерации. Въпреки че нашата културно обусловена визия за това какви би трябвало да бъдем от дълго време към този момент не се вписва в актуалния живот, в който дамите работят наедно с мъжете отвън дома, вижданията ни за съвършената майка остават непроменени.
Въпреки че нашата визия за съвършенство постоянно е в спор с нашето лично благоденствие, ние продължаваме да се срамим и да се упрекваме, че не сме това, което си представяме, че би трябвало да бъдем. Майчината виновност е построена върху концепцията какви би трябвало да бъдем, а не кои сме.
Още като дребни девойки ни се насажда парадигмата, че нашата прочувствена сигурност, приемане и утвърждение се гради върху способността ни да бъдем безкористни и да се грижим за потребностите на другите хора. Колкото по-добри сме в грижата за другите хора, толкоз повече ни харесват, което ни кара да се усещаме скъпи и ни кара да харесваме себе си. Да бъдеш майка е най-хубавият тест за нашите грижовни качества. Колко оптимално можем да дадем от себе си в работа на нашите деца - това е пробата, определящ нашата стойност.
Преодоляването на майчината виновност стартира с осъзнаване, забелязване по какъв начин и по кое време „ би трябвало “ да се чувствате инжектирани с доза позор и виновност за това, че не успявате да живеете съгласно някаква втълпена ви концепция за идеалната майката. Обърнете внимание на мислите за личната си недооцененост и по какъв начин вашата вътрешна майка ви подлага на критика, че не сте каквато светът ви желае.
Помислете за личното си благосъстояниеКогато разберете, че се въртите в клопката на майчината виновност, излезте от тази измислена история. Помислете коя и каква в действителност желаете да бъдете - в този миг, в тази обстановка и в този живот.Направете смелата стъпка - като жена и майка - спрете да вярвате, че би трябвало да сте невидима. Напомнете си, че вашите стремежи и потребности имат значение. Върнете достоверното си аз в историята.Запитайте се какво би станало, в случай че позволите личното ви благоденствие също да има значение, а освен това на вашите деца. Има ли метод да се грижите за себе си, така както се грижите за децата си?
Напомняйте си да продължавате да се връщате към сегашния моментКогато сте потънали в възприятието за майчина виновност, вие не сте съсредоточени в сегашния миг. Не сте с децата си, което в последна сметка е същността на положителното майчинство. Когато се хванете, че се чувствате отговорни, кажете на вътрешния си критик да спре да ви споделя какво не е наред с вас.Съсредоточете се върху усещането, което създавате у децата си по какъв начин наподобява грижата за себе си. Съсредоточете се върху това, което харесвате в себе си, какво ви прави добра майка. Позволете на децата си да се срещнат с това, което в действителност сте, вместо с измъчената версия на вашето аз, което се пробва да бъде не-аз.
Практикувайте емпатия към себе сиНе забравяйте, че да си майка може да бъде извънредно сложна роля. Някои споделят, че това е най-трудната работа на света. Всички проваляме децата си и всички сме били проваляни от личните си майки (и бащи). За благополучие, хората са издръжливи. Нашите деца намират метод да са добре през множеството време. Това е действителността. Така че дръжте минусите си в вероятност и си напомняйте за всички неща, които вършиме вярно, а освен за тези, които смятате, че вършиме неправилно.
Използвайте всичко, което не харесвате във вашето родителство, като опция да растете и да бъдете по-внимателни, а не като опция да съдите себе си. Напомняйте си също, че вършиме най-хубавото, което можете в този миг, даже когато има място за усъвършенстване.
Майките, като всички човешки същества, са в развой на развиване. Да бъдеш най-хубавата майка, която можеш да бъдеш през днешния ден, това е задачата – с всички дефекти и блага, които са включени в сегашния миг.Това е задоволително.
Списъкът с способи, по които ние, майките, можем да провалим децата си, е безконечен. Това написа в публикацията си за безконечните безредици на майчиното сърце, които в множеството случаи са неоправдани, Нанси Колиър. Тя е психотерапевт, създател на „ Не мога да спра да мисля: Как да се отървете от безпокойството и да се освободите от обсесивното прекарване “, „ Силата на изключване “ и „ Емоционално изтощената жена: за какво сте изтощени и по какъв начин да получите това, от което се нуждаете “.
Повечето дами и изключително майките се борим с убеждението, че не сме задоволително положителни. Чувстваме се по този начин, като че ли проваляме децата си и не съумяваме да оправдаем облика на съвършената майка, която е безкористна, няма лични потребности и съществува единствено за децата си. Това ни е останало от ролята, която дамите са играли в фамилията в предходните генерации. Въпреки че нашата културно обусловена визия за това какви би трябвало да бъдем от дълго време към този момент не се вписва в актуалния живот, в който дамите работят наедно с мъжете отвън дома, вижданията ни за съвършената майка остават непроменени.
Въпреки че нашата визия за съвършенство постоянно е в спор с нашето лично благоденствие, ние продължаваме да се срамим и да се упрекваме, че не сме това, което си представяме, че би трябвало да бъдем. Майчината виновност е построена върху концепцията какви би трябвало да бъдем, а не кои сме.
Още като дребни девойки ни се насажда парадигмата, че нашата прочувствена сигурност, приемане и утвърждение се гради върху способността ни да бъдем безкористни и да се грижим за потребностите на другите хора. Колкото по-добри сме в грижата за другите хора, толкоз повече ни харесват, което ни кара да се усещаме скъпи и ни кара да харесваме себе си. Да бъдеш майка е най-хубавият тест за нашите грижовни качества. Колко оптимално можем да дадем от себе си в работа на нашите деца - това е пробата, определящ нашата стойност.
Шийла наместваше децата си в колата за следващото пътешестване през уикенда предишното лято. Всяко такова пътешестване изискваше големи старания и разноски (и не беше толкоз забавно). Изведнъж й хрумна, че прави всичко това, с цел да живее съгласно някаква концепция в главата си каква би трябвало да е положителната майка и какво би трябвало да предложи на децата си през лятото.Във всеки миг можем да излезем от историята, която си описваме, за това кои би трябвало да бъдем и в този миг да поканим и приветстваме майката, която в действителност сме.
В същото време осъзна, че не желае да го прави. Честно казано и децата й мрънкаха, че не желаят да пътуват.
Иронията беше в това, че в действителност в тази кола никой не искаше да отпътува за още един „ фамилен “ уикенд. Никой не искаше да живее този „ съвършен фамилен живот “. Жената беше поробена от някаква архаична история за това, което трябваше да се случи през идиличните летни месеци, тъй като това би предиздвикало другите да я възприемат като „ съвършената майка “, правеща всичко за „ съвършеното си семейство “, живеещо един „ съвършен живот “.
В един революционен миг тя реши да даден заден ход, да разопакова багажника незабавно и в същия миг да стартира да живее в това, което е истина, а не в някаква концепция за това, което би трябвало да бъде.
Тя реши да излезе от въображаемата си история и да влезе в действителността.
Как да спрем да се упрекваме безсмислено
Осъзнайте вътрешната си виновностПреодоляването на майчината виновност стартира с осъзнаване, забелязване по какъв начин и по кое време „ би трябвало “ да се чувствате инжектирани с доза позор и виновност за това, че не успявате да живеете съгласно някаква втълпена ви концепция за идеалната майката. Обърнете внимание на мислите за личната си недооцененост и по какъв начин вашата вътрешна майка ви подлага на критика, че не сте каквато светът ви желае.
Помислете за личното си благосъстояниеКогато разберете, че се въртите в клопката на майчината виновност, излезте от тази измислена история. Помислете коя и каква в действителност желаете да бъдете - в този миг, в тази обстановка и в този живот.Направете смелата стъпка - като жена и майка - спрете да вярвате, че би трябвало да сте невидима. Напомнете си, че вашите стремежи и потребности имат значение. Върнете достоверното си аз в историята.Запитайте се какво би станало, в случай че позволите личното ви благоденствие също да има значение, а освен това на вашите деца. Има ли метод да се грижите за себе си, така както се грижите за децата си?
Напомняйте си да продължавате да се връщате към сегашния моментКогато сте потънали в възприятието за майчина виновност, вие не сте съсредоточени в сегашния миг. Не сте с децата си, което в последна сметка е същността на положителното майчинство. Когато се хванете, че се чувствате отговорни, кажете на вътрешния си критик да спре да ви споделя какво не е наред с вас.Съсредоточете се върху усещането, което създавате у децата си по какъв начин наподобява грижата за себе си. Съсредоточете се върху това, което харесвате в себе си, какво ви прави добра майка. Позволете на децата си да се срещнат с това, което в действителност сте, вместо с измъчената версия на вашето аз, което се пробва да бъде не-аз.
Практикувайте емпатия към себе сиНе забравяйте, че да си майка може да бъде извънредно сложна роля. Някои споделят, че това е най-трудната работа на света. Всички проваляме децата си и всички сме били проваляни от личните си майки (и бащи). За благополучие, хората са издръжливи. Нашите деца намират метод да са добре през множеството време. Това е действителността. Така че дръжте минусите си в вероятност и си напомняйте за всички неща, които вършиме вярно, а освен за тези, които смятате, че вършиме неправилно.
Използвайте всичко, което не харесвате във вашето родителство, като опция да растете и да бъдете по-внимателни, а не като опция да съдите себе си. Напомняйте си също, че вършиме най-хубавото, което можете в този миг, даже когато има място за усъвършенстване.
Майките, като всички човешки същества, са в развой на развиване. Да бъдеш най-хубавата майка, която можеш да бъдеш през днешния ден, това е задачата – с всички дефекти и блага, които са включени в сегашния миг.Това е задоволително.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ