Крахът на съветските танкови войски при Дубно
Масово битува неправилното мнение, че най-голямата танкова борба през Втората международна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това в действителност не е една борба, а огромна интервенция, представляваща голяма върволяк от обособени сражения, разиграли се по по този начин наречената „ Огнена дъга ” към град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води обособена борба. Най-голямата от тази поредност е борбата в полето край дребното село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка против ок. 600 съветски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки съществено близо 400 машини и губейки едвам към 70. Макар и с доста тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата и въпреки също да не реализират поставените си цели в тази борба, резултатът от ситуацията в дълготраен проект се оказва в тяхна изгода.
Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и тъй като приключва с решаваща руска победа за тази интервенция могат да се намерят тонове литература, публикации, филми, само че когато стане въпрос за интервенциите от началото на войната внезапно изобилието от материали внезапно секва.
По този метод да вземем за пример борбата на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 година, която по размери превъзхожда даже и тази при Курск, постоянно остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този горист ъгъл от историята елементарно можем да се досетим за какво следвоенните съветски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане горист. Някои линии от събитията:
Само ден след началото на немската инвазия в Съюз на съветските социалистически републики в региона на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на немската група армии „ Юг ” в руския „ Югозападен фронт ”.
Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал декор Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).
Когато се приказва за конфликт сред руски и немски танкове множеството хора незабавно си показват страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри към момента няма, те се появяват чак в края на 1942 година при Сталинград, само че даже и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едвам към 130 Тигъра, което е незначителна численост на фона на общата повсеместност на бронираните войски по този фронт. Докато в борбата при Дубно руснаците към този момент разполагат с Т-34 на всеобщо въоръжение, въпреки и с към момента по-малкото 76 мм оръдие, само че пък в състава им към този момент имат и тежки танкове като КВ, каквито германците към момента нямат.
В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като единствено към половината са с над 50 мм оръдия, в това число Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, само че доминират Pz-II (20 мм).
В региона са съсредоточени крупни руски сили под командването на военачалник Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, в това число 893 Т-34 и КВ общо. Тоест единствено тежките и междинни танкове в състава на съветските елементи, на които немците към момента нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази борба. А сумарно тук руските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съответствие почти 8 към 1.
Тези числа не са напълно точни заради честата нередовност или полуизправност на доста от машините и от двете страни. А и заради шеметното нахлуване на немците хванало руснаците сюрпризирани и неподготвени, огромна част от съветските сили изобщо не схоласват да вземат присъединяване в борбата. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че защитата не е била издигната в дълбочина, което единствено по себе си благоприятства немския пробив.
Още на 22 юни 1-а танкова войска на декор Клайст се вклинява на стика сред 5-а и 6-а руска войска и с цел да я спре, щаба на Югозападния фронт възнамерява едно небрежно скалъпено и зле извършено контранастъпление. Когато обаче плануваните за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че на практика работят без съвсем никаква връзка и съгласуваност по сред си, а някои от тях изобщо и не съумяват да се включат в интервенцията най-вече заради хаоса в щаба, само че се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не доближат до фронта по време на борбата.
Първото сблъскване става на 24 юни. В опит да стартират масирана контраофанзива съветските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където ненадейно попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто гневен огън в малко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава под паника да се изтеглят обратно.
На идващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген. Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова войска, само че само съумяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в това време немските 11-а и 16-а танкови дивизии стартират да минават в бездънен обход към тила на съветските войски, с което над тях надвисва заплаха от обграждане.
Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с към този момент обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян още веднъж с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, до момента в който съветската към момента не съумява да се провежда срещу нея. Така стотици съветски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без изобщо да съумеят да излетят, а тези които влизат в багра се заемат да пазят обитаеми места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и изобщо в този сериозен миг заповедите, които идват от щаба на Военновъздушни сили са много несъответстващи. В последна сметка поради пагубните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред боен съд и разстрелян по бързата процедура.
През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии завладяват Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 руски танкови дивизии и през целия ден се бие сама против тях до момента в който й дойдат подкрепленията.
На 26 юни в Броди идва 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация съумява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, тъй като още преди да доближи фронта над 400 танка са изоставени поради механически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 руски корпуса, чиито офанзиви немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии съумява да отбие въпреки и с много загуби.
До 29 юни съветските танкове са останали съвсем напълно без гориво и муниции. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са изцяло доунищожени и то единствено от немската пехота.
На идващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на съветските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в цялостно обграждане. Това дефинитивно принуждава щаба на 6-а руска войска да заповяда всеобщо оттегляне от региона на Лвов.
На 1 юли остатъците от руските сили вършат финален обезверен опит да спрат немското нахлуване, само че съумяват да го задържат единствено за ден, в някои сектори съумяват да напреднат до 10 км, само че заради дезорганизираност или цялостна липса на връзки частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възвръщат ситуацията благодарение на Луфтвафе.
В съветския щаб царува цялостен безпорядък – случва се да вземем за пример ген. Рабишев да получи заповед за оттегляне от ген. Кирпонос, а в това време от ген-щаба Жуков да му заповяда тъкмо противоположното да остане на позицията и да отбива немските офанзиви до последно, като сходни противоречащи си заповеди изобщо не са казус през този интервал.
Така вследствие на тези злополучни събития се отваря необятна междина сред руските 5-а и 6-а армии, цялата защита на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът към този момент решително марширува към Киев…
Към 1 юли всички участващи в тези боеве руски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт към този момент са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по към 70% …
Точният брой на провалите понесени от руснаците е мъчно изчислим. Но може да се добие приблизителна визия за размерите им. Въпреки смазващото числено предимство на руснаците първоначално, немците губят едвам 168 танка, част от които даже съумяват да поправят в следствие и още веднъж да вкарат в багра. Докато Червената войска губи окончателно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е към 15 към 1 в интерес на немците.
А висш главнокомандващ на всички изброени тук съветски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената войска е Георгий Жуков, считан през днешния ден за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този конфликт несъмнено са справедливи – детайлът на изненадата, към момента сполучливото използване на тактиката на блицкрига, надалеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия насъбран военен опит на немските танкисти си споделят думата. Само след 2-3 години обстановката дотолкоз се променя, че и помен не остава от тези първични шеметни немски победи. Но от позиция на коректността и статистиката, не трябва съзнателно да се не помнят сходни толкоз значими събития.
