Маската, която дълго закриваше истинската природа и цел на международното

Маската, която дълго закриваше същинската природа и цел на „ интернационалното право “, хипотетичната основа на сегашния световен ред, най-сетне е изключен. Тъй като виковете на палестинците за помощ от Газа остават без отговор, злокобната истина в този момент несъмнено става ясно: интернационалното правораздаване по-често се употребява като инструмент за пробутване на имперски ползи, а не като правораздаване.

Това, несъмнено, от дълго време се знае от всеки, който в миналото е изследвал, даже и незадълбочено, историята на империализма, от европейската борба за Африка до по-скорошните намеси на Съединените щати в Латинска Америка, и е наблюдавал по какъв начин че тъмното минало е помогнало за оформянето на метода, по който светът действа сега.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Иранският Хаменей предизвестява Израел, че бомбардирането на Газа може да докара до отговор Масови арести на палестинци в окупирания Западен бряг Израелските сили бомбардират регионите на Газа, където споделиха на 1 милион души да отидат Опечален татко в Газа се сбогува с умрелите си синове завършек на списъка

Разбира се, на пръв взор интернационалното право наподобява благородна идея, насърчаваща мира, универсалното използване на човешките права, съдействието и справедливостта сред нациите. Въпреки това, надраскайте под повърхността и ще се появи друг роман, завършен от призраците на предишното на империализма.

Само вижте по какъв начин интернационалното право нетърпеливо беше употребявано и към момента се употребява, с цел да отбрани, излекува и раздаде правдивост на украинския народ в лицето на съветската експанзия. Сега сравнете това с това по какъв начин същите закони, правила и правила бяха сведени до елементарни бележки под линия и оферти в отговора на Запада на продължаващото израелско нахлуване против палестинците. Западът, воден от Съединените щати, явно пази придържането към интернационалното право и учредения на правила световен ред единствено когато това дава отговор на неговия дневен ред.

И по какъв начин стигнахме до тук?

Векове наред колониалната агресия и употреба, водени от жадност за запаси и геополитическо владичество, дефинират западната история. Шепа европейски страни разделиха света между тях, завладявайки земи, крадейки запаси и брутално подчинявайки и поробвайки нации. През целия този интервал на колониално владичество западните страни действаха по този начин, като че ли суверенитетът и самоопределението бяха тяхно естествено право и привилегия и нечии други.

Двете международни войни, които опустошиха европейските сили и форсираха утежняването на техния надзор над множеството от техните колониални територии, нарушиха това незаслужено и несъстоятелно статукво.

В края на 40-те години на предишния век, когато европейските страни се борят да се възстановят и придвижванията за национална самостоятелност в Африка и отвън нея набират скорост, стартира да се оформя нов учреден на правила интернационален ред и концепции като човешките права и правото на себе си -определянето на нациите стартира да се кодифицира в закона. С образуването на Обединените народи и основаването на органи като Международния съд и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации се сътвори илюзията, че тези нови правила се ползват за всички – както за могъщите западни страни, по този начин и за техните (бивши) колонии – еднообразно и непрекъснато.

Докато прокарваха концепцията за народен суверенитет и човешки права на повърхността обаче, западните сили продължиха навика си да управляват, крадат и експлоатират други народи. Те започнаха да употребяват този новооснован „ основан на правила “ ред, с цел да продължат скрито своите колониални политики и да попречват сходни старания на своите противници. Първоначален тест за интернационалното право и институциите, основани да го запазят, пристигна в делото Англо-иранска петролна компания пред Международния съд при започване на 50-те години на предишния век. Когато резултатите не обслужваха имперските ползи, Съединени американски щати и Обединеното кралство започнаха интервенция Аякс.

Съединени американски щати също сеят безпорядък в Латинска Америка през втората половина на 20-ти век, като смъкват демократично определени държавни управления, въоръжават убийствени милиции и поддържат диктатори, благосклонни към техния дневен ред. Не единствено, че в никакъв случай не беше изправен пред никакви наказания за тези дейности, които жестоко нарушаваха интернационалното право, осмиваха концепцията за народен суверенитет и нарушаваха главните човешки права на милиони, както е въплътено в интервенция „ Кондор “.

Продължаващата блокада на Газа под егидата на интервенция „ Железни мечове “ и поддръжката на западния свят за нея е най-новият – и може би най-очевидният – образец за лицемерието в основата на интернационалното право.

Израел, който нелегално окупира палестинска земя и подлага палестинците на апартейд от десетилетия, в този момент държи над два милиона палестинци, половината от които деца, под цялостна обсада в Газа и ги бомбардира безсистемно. < /p>

Пред лицето на такива очевидни нарушавания на интернационалното право и заявеното желание да се извършат доста повече, по какъв начин западните водачи на интернационалната общественост, самозваните бранители на правата на индивида по целия свят, отговор?

Те оповестиха непоколебимата си поддръжка за Израел.

Защо е това?

Стратегическото местонахождение на района, богат на петролни и газови ресурси, постоянно е служило като магнит, привличайки вниманието на тези, които се стремят да обезпечат енергийните си ползи, и исторически е повлияло на западните политики в района. Преди 1948 година петролните ползи в Iraq-Petroleum Company се простираха от Киркук, Ирак, до Хайфа, Палестина. Днес това са разрастващите се средиземноморски ползи на природен газ на Chevron и British Petroleum. Това може да не са единствените аргументи, само че значими променливи, които би трябвало да се вземат поради при осмислянето на настоящите геополитически позиции. Паралелите сред историческите събития и актуалните дейности са поразителни. Палестинският въпрос от дълго време служи като гаечен ключ в тези имперски упоритости и в този момент те виждат опция да диктуват личното си дефинитивно решение.

И по този начин, в този момент маската е изключена.

Западните сили към този момент не могат да настояват, че „ интернационалното право “ е висшо и се ползва еднообразно за всички. Тъй като те нахално дават зелена светлина за нелегално и нечовешко нахлуване против Газа, те не могат да спрат съзнателните жители на света да слагат под подозрение целостта на интернационалната правна система и да оспорват концепцията, че тя е неутрален съдия на справедливостта. Те към този момент не могат да крият обстоятелството, че интернационалното право е инструмент, основан да служи на имперските ползи – инструмент, който им разрешава да работят безнаказано.

Палестинската битка не е единствено битка против окупацията, апартейда и колониализма; това е битка против империализма.

Нуждаем се и заслужаваме нов, обективен и обективен интернационален ред –  подобен, който в действителност поддържа правилата на правдивост, тъждество и ценене на правата на всички народи, без значение от техния размер или геополитическо значение.

Само посредством признание на същинската природа на интернационалното право и неговата цялостна безполезност при даването на каквато и да е правдивост на хора, опитващи се да се опълчват на имперското владичество, можем да се надяваме да разрушим сегашния световен ред и да стартираме да построяваме свят където справедливостта надвива над силата и човечеството победи над политиката. Това е обезсърчаваща задача, само че е от значително значение, в случай че желаеме да създадем бъдеще, в което правата и достолепието на всеки човек, без значение от неговата народност, се зачитат и пазят – бъдеще, в което интернационалното право се ползва за всички и не е оръжие от мощни страни против своите противници.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.