Мартин Лутър Кинг (1929 ~ 1968) печели Нобеловата награда (1964

Мартин Лутър Кинг (1929 ~ 1968) печели Нобеловата премия (1964 г.) за своята битка против расизма и расовата дискриминация в Съединени американски щати. Той учи социология в Морхауз Колидж в Атланта, Джорджия. През 1955 той пази докторат по Систематична теология в Бостънския университет. Впоследствие Мартин Лутър Кинг става един от най-влиятелните водачи на Движението за цивилен права в Съединени американски щати. Той е бил задържан над 30 пъти, поради своята радикална, само че ненасилствена битка против расовата дискриминация. Кинг получава почетни докторати от над 20 интернационалните университета. На 4 април 1968 той провежда протестен протест в Мемфис (Тенеси), където е погубен от снайперист. 

1. В своята последна тирада, часове преди да бъде погубен, Мартин Лутър Кинг споделя: “Аз не знам какво ще се случи оттук насетне. Очакват ни сложни дни. Не се тревожа за себе си, тъй като аз към този момент бях на върха на планината. Като всеки човек и аз бих желал да имам дълъг живот; дълголетието е хубаво нещо, само че в този момент не ме е грижа за това. Аз просто желая да правя Божията воля. А Бог ми разреши да се изкача на планината и оттова аз погледнах към Обещаната Земя. Аз може да не съм с вас, когато навлизате в тази земя, само че желая да знаете, че всички ние като народ ще успеем да я покорим. Затова аз съм благополучен и не се опасявам от нищо. Никакви закани не могат да ме разколебаят. Моите очи към този момент виждат славата на идващия Господ. ” (MARTIN LUTHER KING, “The Words of Martin Luther King, Jr. ”, New York, Newmarket Press, 1983, 94). 

2. В своята Нобелова тирада (11 декември 1964, Осло) Кинг споделя: “Дълбоко врязано във фибрите на нашата религиозна традиция е убеждението, че хората са основани по облик и сходство на Бога, и че техните души имат безкрайна метафизична полезност и ненакърнимо достолепие. Ако почувстваме дълбочината на това морално разбиране, ние към този момент в никакъв случай няма да можем да се примирим с обстоятелството, че в този свят към момента има страдащи и гладуващи хора. ” (КИНГ, представен в “Peace! ”, Marek Thee - editor, UNESCO Publishing, 1995). 

3. В своята Вашингтонска тирада (17 май 1957) Кинг споделя: “Ние би трябвало да посрещаме омразата с обич. Трябва да се изправяме против физическата мощ с нашата духовна мощ. Има един глас, който ехти от дълбините на времето, казвайки: „ Обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат и се молете за тези, които ви ненавиждат ”. Тогава и единствено тогава, вие ще можете да постъпите в учебното заведение на безконечния живот. Същият този глас отеква с галактическа мощ: „ Всички, които са хванали меч, от меч ще загинат ”. А човешката история е изпълнена с избелелите кости на народи, които са пренебрегвали това предизвестие. Ето за какво ние би трябвало да се обърнем към правилото на любовта и ненасилието. Тук аз не приказвам за сантименталната и повърхностна обич, не приказвам за „ ерос ”, която е някакъв тип естетическа и сантиментална обич. Аз даже нямам поради „ филия ”, която е някакъв тип личностна обвързаност сред близки другари. Тук аз приказвам за „ агапе ”. Говоря за всеопрощаващата обич на Бога, която е в сърцата на всички хора. Говоря за онази обич, която ни оказва помощ да не ненавиждаме индивида, който е направил някакво закононарушение, и в същото време ни кара да ненавиждаме самото закононарушение, което този човек е направил. ” (KING 1957). 

4. В същата Вашингтонска тирада (17 май 1957) Кинг споделя: “Всеки от нас би трябвало да резервира вярата си в бъдещето. Нека да не се отчайваме и да осъзнаем, че в нашата битка за правдивост и независимост ние получаваме помощ, която е с космополитен мащаби. Такава е безконечната религия на юдео-християнската традиция, съгласно която Бог не е някакъв Аристотелов имобилен Първодвигател, който стои оттатък и просто съзерцава себе си. Той не е просто един самонаблюдаващ се Бог, а е постоянно любящ Творец, който непрекъснато работи в човешката история за установяването на Божието царство. А тези от нас, които приканват името на Иисус Христос, ще открият нещо неповторимо в нашата християнска религия. Те ще открият повелята: “Никога не се отчайвайте, в никакъв случай не се предавайте, в никакъв случай не допускайте, че идеята на справедливостта и благочестието е обречена. ” (KING 1957). 

5. “Аз към момента имам вяра, че един ден човечеството ще се поклони пред олтара на Бога, че то ще победи над войните и кръвопролитията, и че положителната воля ще ръководи света. ” (KING 1983, 91). 

6. “Аз взех решение да обичам. Ако вие търсите най-висшето богатство, можете да го намерите само посредством любовта. А най-хубавото е, че ние не можем да сторим никакво зло, когато сме стимулирани от любовта. Апостол Йоан е бил прав, като е споделил, че “Бог е обич ”. Човекът, който ненавижда, не познава Бога, а индивидът, който обича, има ключа, който отключва портите към смисъла на цялото ни битие. ” (KING 1967).

* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация “Спектра ”, Варна

Снимка: Dr. Martin Luther King giving his " I Have a Dream " speech during the March on Washington in Washington, D.C., on 28 August 1963, Wikipedia, public domain