Марс не е мъртва планета: подскачащи камъни разказват за чести марсотресения
Марсиански камъни, които се търкалят по скатовете на кратерите и оставят присъщи шарки във тип на рибена кост, може да свидетелстват за скорошни трусове на планетата. Така считат индийски учени, които са изследвали голям брой сходни следи, снимани от камерата HiRISE на борда на орбиталната станция Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА.
Индийските учени са разкрили на Марс хиляди следи, оставени от падащи и търкалящи се камъни под формата на вериги и са открили, че множеството от тях изчезват в границите на няколко години. Такива следи могат да се употребяват за точното установяване на скорошна сеизмична интензивност на планетата и да покажат, че Марс към момента е жив динамичен свят, където доста геоложки процеси към момента не са завършили. Статия за това е оповестена в списание Geophysical Research Letters.
Подобни каменопади са следени и на други места в Слънчевата система, в това число на Луната и даже на комети. Но значителната разлика се крие във времето, когато са се случили тези каменопади - в случай че на към този момент мъртви небесни тела те са се случвали в далечното минало, то на Марс това се случва сега.
За да стигнат до това умозаключение, доктор Виджаян, планетолог от Лабораторията за физически проучвания в индийския град Ахмедабад, и неговите сътрудници изучили хиляди изображения на екваториалната област на Марс. Снимките били направени сред 2006 и 2020 година от камерата с висока резолюция HiRISE на борда на Mars Reconnaissance Orbiter, която разрешава да се получат фотоси с резолюция 30 см на пиксел от височина 300 км над повърхността на Марс. „ По този метод можем да отличим обособените камъни “, изяснява доктор Виджаян.
Научният екип разгледал множеството изображения и търсел присъщи верижни детайли - признаци от рухване на камъни по скатовете на ударни кратери. Обикновено те оставят характерен модел вид рибена кост. Д-р Виджаян и екипът му разкрили повече от 4500 такива следи от камъни, най-дългата от които се простира на повече от два километра. Общата им дължина е към 900 км. Според доктор Виджаян от време на време следите сменят посоката, от време на време ненадейно се разклоняват. Такива промени евентуално свидетелстват, че камъкът се е разчупил на части и фрагментите му са траяли да се търкалят надолу по ската.
Снимка: NASA/HiRISE/Stuart Atkinson
В същото време към една трета от следите, изследвани от учените, липсват на по-ранни изображения, което значи, че те са се образували след 2006 година
По-новите следи се виждат на разсипи марсиански реголит. Индийските откриватели считат, че тези формирания изхвърчат от пръстта всякога, когато камъкът се удари в повърхността.
Проследявайки едни и същи следи на изображенията в друго време, екипът открил, че следите от камъните нормално остават забележими единствено за към четири до осем години. Изследователите стигнали до заключението, че ветровете, които непрестанно се носят над повърхността на Марс, посипват прахуляк и пясък и изтриват следите. Някои от тези следи изчезват единствено за две до четири марсиански години, до момента в който други могат да се запазят повече от шест марсиански години, което допуска друга степен на тяхното изветряне. На Земята сходна ветрова ерозия протича още по-интензивно.
Учените забелязали, че относително бързо изчезващите следи разрешават да се проследят местата, където камъните са се изместили напълно скоро. И защото сеизмичната интензивност е постоянно срещана причина за каменопадите на Земята, може да се допусна, че нещо сходно се случва и на Марс. Виджаян и екипът му пресметнали, че към 30% от откритите следи от камъни са съсредоточени в депресията Цербер Фоса на Марс. Изследователите считат това събитие за изразена особеност, защото целият този район обгръща единствено 1% от изследваната повърхност.
Свлачище в депресията Цербер Фоса. Снимка: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
„ В близките кратери има доста камъни - споделя доктор Виджаян. – При някои от тях даже се следят няколко рухвания на едно и също място. "
Новите доказателства за геологичната интензивност на Марс опонират на общоприетото разбиране, че при него всичко е в предишното - споделя Ингрид Даубар, американски планетолог от университета Браун в Провидънс, която не е взела участие в проучването, само че го разяснява за The New York Times. - Дълго време смятахме, че Марс е студена, мъртва планета “, споделя тя.
Алфред Макюън от Университета в Аризона, платнетолог и основен експерт по работата с камерата HiRISE, е склонен, че геологията на Цербер Фоса, ситуирана във вулканичния район Тарсис, може да е предразположена към сеизмична интензивност. „ Тези великански маси от плътни скали на повърхността основават напрежение по цялата околна марсианска кора “, споделя доктор Макюън.
От 2019 година спускаемият модул InSight на НАСА, профилиран в проучването на вътрешния градеж и състав на Марс и оборудван със сеизмограф, на собствен ред е записал стотици марсотресения, като двете най-големи от тях са се случили предходната година в описания район.
В бъдеще доктор Виджаян и неговите сътрудници възнамеряват да разширят проучванията си и в полярните региони на Марс. В същото време всички планетолози се надяват, че камерата HiRISE няма да ги подведе и ще продължи работата си, без значение че плановият живот на инструмента от дълго време е изминал.
Лабиринтът на нощта на Марс. Снимка: ESA/DLR/FU Berlin, CC BY-SA 3.0 IGO
Следи търкалящи се по скатовете камъни са регистрирани и от камерата CaSSIS на европейско-руския уред ExoMars Trace Gas Orbiter. Тези изображения демонстрират част от системата на каньона Лабиринтът на нощта. Цялата мрежа от плата и каньони, които съставляват тази система, се простира на 1200 км, а обособените скали доближават височина от 5 км. При оптимално нарастване били следени няколко камъка, падащи от ръба на канара и оставящи дребни вдлъбнатини в меката пръст, до момента в който се търкалят надолу по ската. Trace Gas Orbiter е на орбита през 2016 година, а главната му задача е да търси следи от живот в сегашното или предишното на Марс.
Още от КОСМОС:
Индийските учени са разкрили на Марс хиляди следи, оставени от падащи и търкалящи се камъни под формата на вериги и са открили, че множеството от тях изчезват в границите на няколко години. Такива следи могат да се употребяват за точното установяване на скорошна сеизмична интензивност на планетата и да покажат, че Марс към момента е жив динамичен свят, където доста геоложки процеси към момента не са завършили. Статия за това е оповестена в списание Geophysical Research Letters.
Подобни каменопади са следени и на други места в Слънчевата система, в това число на Луната и даже на комети. Но значителната разлика се крие във времето, когато са се случили тези каменопади - в случай че на към този момент мъртви небесни тела те са се случвали в далечното минало, то на Марс това се случва сега.
За да стигнат до това умозаключение, доктор Виджаян, планетолог от Лабораторията за физически проучвания в индийския град Ахмедабад, и неговите сътрудници изучили хиляди изображения на екваториалната област на Марс. Снимките били направени сред 2006 и 2020 година от камерата с висока резолюция HiRISE на борда на Mars Reconnaissance Orbiter, която разрешава да се получат фотоси с резолюция 30 см на пиксел от височина 300 км над повърхността на Марс. „ По този метод можем да отличим обособените камъни “, изяснява доктор Виджаян.
Научният екип разгледал множеството изображения и търсел присъщи верижни детайли - признаци от рухване на камъни по скатовете на ударни кратери. Обикновено те оставят характерен модел вид рибена кост. Д-р Виджаян и екипът му разкрили повече от 4500 такива следи от камъни, най-дългата от които се простира на повече от два километра. Общата им дължина е към 900 км. Според доктор Виджаян от време на време следите сменят посоката, от време на време ненадейно се разклоняват. Такива промени евентуално свидетелстват, че камъкът се е разчупил на части и фрагментите му са траяли да се търкалят надолу по ската.
Снимка: NASA/HiRISE/Stuart Atkinson
В същото време към една трета от следите, изследвани от учените, липсват на по-ранни изображения, което значи, че те са се образували след 2006 година
По-новите следи се виждат на разсипи марсиански реголит. Индийските откриватели считат, че тези формирания изхвърчат от пръстта всякога, когато камъкът се удари в повърхността.
Проследявайки едни и същи следи на изображенията в друго време, екипът открил, че следите от камъните нормално остават забележими единствено за към четири до осем години. Изследователите стигнали до заключението, че ветровете, които непрестанно се носят над повърхността на Марс, посипват прахуляк и пясък и изтриват следите. Някои от тези следи изчезват единствено за две до четири марсиански години, до момента в който други могат да се запазят повече от шест марсиански години, което допуска друга степен на тяхното изветряне. На Земята сходна ветрова ерозия протича още по-интензивно.
Учените забелязали, че относително бързо изчезващите следи разрешават да се проследят местата, където камъните са се изместили напълно скоро. И защото сеизмичната интензивност е постоянно срещана причина за каменопадите на Земята, може да се допусна, че нещо сходно се случва и на Марс. Виджаян и екипът му пресметнали, че към 30% от откритите следи от камъни са съсредоточени в депресията Цербер Фоса на Марс. Изследователите считат това събитие за изразена особеност, защото целият този район обгръща единствено 1% от изследваната повърхност.
Свлачище в депресията Цербер Фоса. Снимка: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
„ В близките кратери има доста камъни - споделя доктор Виджаян. – При някои от тях даже се следят няколко рухвания на едно и също място. "
Новите доказателства за геологичната интензивност на Марс опонират на общоприетото разбиране, че при него всичко е в предишното - споделя Ингрид Даубар, американски планетолог от университета Браун в Провидънс, която не е взела участие в проучването, само че го разяснява за The New York Times. - Дълго време смятахме, че Марс е студена, мъртва планета “, споделя тя.
Алфред Макюън от Университета в Аризона, платнетолог и основен експерт по работата с камерата HiRISE, е склонен, че геологията на Цербер Фоса, ситуирана във вулканичния район Тарсис, може да е предразположена към сеизмична интензивност. „ Тези великански маси от плътни скали на повърхността основават напрежение по цялата околна марсианска кора “, споделя доктор Макюън.
От 2019 година спускаемият модул InSight на НАСА, профилиран в проучването на вътрешния градеж и състав на Марс и оборудван със сеизмограф, на собствен ред е записал стотици марсотресения, като двете най-големи от тях са се случили предходната година в описания район.
В бъдеще доктор Виджаян и неговите сътрудници възнамеряват да разширят проучванията си и в полярните региони на Марс. В същото време всички планетолози се надяват, че камерата HiRISE няма да ги подведе и ще продължи работата си, без значение че плановият живот на инструмента от дълго време е изминал.
Лабиринтът на нощта на Марс. Снимка: ESA/DLR/FU Berlin, CC BY-SA 3.0 IGO
Следи търкалящи се по скатовете камъни са регистрирани и от камерата CaSSIS на европейско-руския уред ExoMars Trace Gas Orbiter. Тези изображения демонстрират част от системата на каньона Лабиринтът на нощта. Цялата мрежа от плата и каньони, които съставляват тази система, се простира на 1200 км, а обособените скали доближават височина от 5 км. При оптимално нарастване били следени няколко камъка, падащи от ръба на канара и оставящи дребни вдлъбнатини в меката пръст, до момента в който се търкалят надолу по ската. Trace Gas Orbiter е на орбита през 2016 година, а главната му задача е да търси следи от живот в сегашното или предишното на Марс.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ