Марк Болар е французин, но през последните 12 години живее

Марк Болар е французин, само че през последните 12 години живее в България. Дошъл е у нас поради брачната половинка си, която е била назначена за основен изпълнителен шеф на застрахователната компания „ Групама “. Харесало им да живеят в България и създали всичко допустимо да останат и да развият новаторски планове, да основат контакти. Една от първите му работи в България е била да бъде ръководител на УС на френското учебно заведение „ Виктор Юго “, на който пост е прекарал 4 години. След това идва и концепцията за новаторския план „ Насекомо “, който започва със своите сътрудници, измежду които и Ксавие Марсенак – също французин, пристигнал в България при започване на 90-те години като стажант в посолството на Франция, само че останал, оженил се за българка, основал семейство и бизнес. „ Насекомо “ е стартъп, който основава и развива технологии за индустриално отглеждане на една специфична муха, наречена Черен боец – на военачалник от Френската войска, който я е разкрил. Най-специфичното за нея е, че няма уста, а натрупа всички нужни за виталния си цикъл хранителни ресурси до момента в който е ларва. Във фермите за изхранването на ларвите се употребява примес от остатъчни артикули от хранително-вкусовата индустрия, отглеждането на животни, растениевъдството (например трици), от пивоварните (бирена мая) и вода. Когато към този момент са задоволително пораснали, самите ларви се преработват и от тях се създават 3 продукта – протеиново брашно, масло от ларви и биологична тор. Болар е един от съоснователите на „ Насекомо “ и началник оперативната и научноизследователската и развойна действия. Потърсихме го да опише повече за активността на компанията у нас, за технологиите, които се употребяват, както и да разяснява страховете на хората, че тези ферми вършат нещо рисково или неправилно. Още по тематиката 14:25 ч. Екология 1 апр 2022 Г-н Болар, за какво избрахте България за развиването на този новаторски бизнес? Срещнахме се с Ксавие Марсенак и брачната половинка му Олга, когато бях в управлението на Френското учебно заведение, на което и той бе член. Сприятелихме се, по-късно взехме решение дружно да развием този бизнес. Това се случи през 2017 година Знаехме, че в България има прелестна почва за развиване на новаторски планове. Първо трябваше да намерим квалифицирани хора, които да одобряват плана драговолно като нас, само че и да имат мощна връзка с природата. В основата на работата в „ Насекомо “ е устойчивостта и смяната на метода, по който произвеждаме нашата храна. Да бъде стабилно това, което ядем, значи, че не е належащо да унищожаваме едно място на планетата, с цел да нахраним друго. България е положително място за развиване на подобен бизнес, тъй като хората са мощно свързани с локалната природа. Намерихме и фрагменти, които желаят да трансформират нещата към по-добро и създадохме доста мощен колектив. Второто значимо нещо са изискванията за земеделие. В България те са много удобни за нас, защото тук няма толкоз развито отглеждане на животни, колкото в други страни, гъстотата на фермите не е огромна. Така елементарно намерихме пространство за развиване на нашето отглеждане на животни. От друга страна обаче България има много съществено развито растениевъдство – зърнени култури, слънчоглед, грозде и така нататък За да отглеждат тези аграрни култури, фермерите генерират някои артикули. Част от тях е много мъчно да бъдат оползотворявани наново, от време на време заради високата цена. Фермите, които генерират такава биомаса, би трябвало да намерят решение. И тук идваме ние с нашите инсекти и технологии. Ние купуваме тези биопродукти и ги използваме за храна на нашите инсекти. А е и доста значимо с какво ги храним, тъй като за тях храната би трябвало да бъде с доста високо качество. В Европа условията за качеството на храната са най-високи в целия свят. Всички стандарти, въведени по света, се базират на европейските. И не можеш да храниш животни, а нашите инсекти са животни, с всяко нещо, което си решиш. Трябва да да се съобразиш с доста рестриктивен лист от артикули. Ние би трябвало да отговаряме на тези условия, тъй като нашите артикули отиват за храна на други животни. Ние сме в Европейски Съюз, България е в Европейски Съюз, нашите клиенти са в Европейски Съюз, по тази причина би трябвало да съблюдаваме строго условията. Самите клиенти ни управляват. Сред първите им въпроси е с какво храним насекомите. Затова би трябвало да им покажем и да ги уверим, че използваме единствено висококачествени съставки и артикули, отговарящи на най-високите условия на Европейски Съюз. За да стартираме, трябваше да преминем през доста щателна инспекция от Европейския орган за сигурност на храните, който ревизира всичко за тази биотрансформираща промишленост. Идентифицираха, проучиха и най-после взеха решение, че това е безвредно. И по този начин към този момент можехме да отглеждаме нашите инсекти във ферми и да ги преработваме във фуражи и храни, тъй като те към този момент бяха оценени и легализирани като отговарящи на условията на Европейски Съюз. Трудно ли намирате нужните за вашия бизнес фрагменти в България? Да. Това е годно за всеки бизнес, само че за нас – в особена мощ. Ние в действителност сътворяваме и създаваме новаторски технологии. Никой преди нас не е правил това. Наистина прескачаме границите, по тази причина ни трябват хора с най-високи знания и умения в другите области, в които вършим изследвания и разработки. Имаме потребност, да вземем за пример, от най-хубавите биолози. Някои намерихме в България, други - в чужбина. Повечето са от Европа, само че има и от по-далеч. Трябват ни и най-хубавите технолози, инженери, които създават роботи, автоматизират процеси. Имаме също потребност и от хора, работещи и с изкуствен интелект, тъй като нашия бизнес основава доста информация и данни. Всички тези експерти е много мъчно да се намерят. Но най-после успяхме да създадем доста забавен и кадърен екип. Преди няколко месеца сътрудникът Ви Ксавие Марсенак изясни, че концепцията на „ Насекомо “ е не толкоз да създава в България, едвам продава тази технология в чужбина. Има ли компанията към този момент такива клиенти? Да, има. По отношение на продукцията, нашите клиенти са от Европа, най-вече от Западна. Основният пазар за нас сега са предприятията, произвеждащи храни за домашни любимци, както и ветеринарни хранителни добавки. При тяхното произвеждане по принцип се употребяват инсекти, с помощта на които се вземат решение здравословни проблеми при котки и кучета. Това е един премиум пазар. Ние работим, с цел да развием тези висококачествени артикули. Паралелно към този момент можем да се похвалим и с първи клиент на нашата технология в България. Всъщност ние развиваме с него партньорски връзки. И започваме да построяваме първата такава плантация с индустриална цел. Водим ежедневна връзка с евентуални клиенти и сътрудници в доста европейски страни, даже от други континенти. Имаме план в Гърция, имаме и в Румъния, имахме и в Украйна, само че не знам тъкмо какво става с него сега, имаме в Япония, Германия, Франция, Шотландия, Съединени американски щати, имаме и в Южна Америка. Разкажете освен това за този план в България! Той е доста значим за нас, тъй като е първият ни, в който ще изградим цялостната връзка сред технологиите на „ Насекомо “ и наш сътрудник за биоконверсията във плантация за инсекти. Ние търсим вярното местонахождение, което да дава отговор на всички условия, с цел да може да изградим фермата. Ключов аспект е също по този начин да намерим и с какво ще се хранят насекомите там. Всички тези процеси текат сега. Защо има страни като Франция, Нидерландия, Англия, Съединени американски щати, в които вашата активност е развита, а в други – не? В момента вложенията в този бизнес са ориентирани най-вече в Европа, някъде и в Северна Америка. Но в Азия също има доста сериозна и новаторска промишленост, основана на насекомите, която също се развива и пораства. Освен това като цяло в света сега има напредък в бизнеса с развъждането на инсекти. Хората отглеждат инсекти от епохи. Но във времето обратно мащабът е бил много по-малък, нормално е ставало въпрос за фамилен бизнес. Например скакалците – доста хора по света ги ядат, по тази причина е имало и такива, които ги отглеждат. И до през днешния ден в Азия може да се видят дребни фамилни ферми за скакалци. От друга страна разрастването на този бизнес изисква повече и по-нови технологии. А в годините обратно хората не са ги имали, нито пък нужните знания. Дори тези, от които в „ Насекомо “ се нуждаем, преди единствено 5-10 години още ги нямаше. Без изкуствен интелект, да вземем за пример, доста мъчно да управляваме по-голяма плантация. Насекомите са мощно свързани със личната си екосистема и локалната околна среда. Ако нямат във всеки миг съвършената екосистема, те стартират да страдат. Имаме също потребност от автоматизация, машинизация, роботизация и технологии, с цел да създаваме и оперираме една такава плантация. Всичко това го нямаше преди 10 година А през днешния ден и в „ Насекомо “ имаме доста мощни партньорски връзки със международните водачи в тези области като Гугъл, Amazon, Microsoft, Schneider, Siemens и други Сътрудничим си на високо равнище и със международните водачи в областта на биологията, размножаването, селектирането на животни, тъй като ни трябват по-добри и по-силни инсекти, които да движат напред нашата промишленост. Поради всички тези аргументи тя стартира да се развива точно в този момент. И да бяхме почнали по-рано, нямаше да имаме нужните познания и технологии. Защо една компания в чужбина би избрала „ Насекомо “ за сътрудник, а не някой съперник от Западна Европа, да вземем за пример? Нашият бизнес модел и визия са радикално разнообразни от тези на съперниците. Ние желаеме да намираме локални сътрудници и дружно да построяваме плантация за инсекти и даже мрежа от такива. Една плантация би трябвало да бъде ситуирана покрай доставчика на органична биомаса, с която се хранят нашите мухи. Не е уместно тя да се придвижва, най-малкото тъй като нормално е влажна или напряко в течно положение. Затова, в случай че желаеме да сме устойчиви, би трябвало да изградим фермата в съседство до източника на биомаса. Затова в действителност би трябвало да има мрежа от ферми, с цел да бъдат те ефикасни и устойчиви. В Западна Европа са построени независими ферми. Но към този момент хората схващат, че има по-добър вид, по тази причина и ни търсят от ден на ден и повече. Например някой, който не разполага с технологии, с ноу-хау, само че има биомаса. Други пък имат свободен капитал, трети разполагат с специалисти. Затова се сплотяваме и сътворяваме мрежа от ферми. „ Насекомо “ сме единствените, които работят по този метод. Обикновено, когато възникне проблем към нещо ново, въвеждането на законодателство и регулации оказва помощ. Има ли такава потребност във връзка с развъждането на инсекти? По-скоро има потребност от транспониране, особено за България. Европейските регулации би трябвало да бъдат пренесени и на локлано равнище, с цел да се знае какви са те за този бранш. Влезем ли в детайлите обаче, има избрани регулации, които към момента не ни дават вярна визия. Например къде да бъдат разполагани инсталациите във фермите, за което липсва пълнота на разпоредбите. И това не се отнася единствено за фермите за инсекти, а като цяло за отглеждането на животни. Понякога срещаме пропуски, заради което гледаме по какъв начин е решен въпросът в Европа и започваме да се водим от тези съществени правила, в случай че има липса на такива правила и регулации в България. Регулациите постоянно са измежду провокациите пред новаторските промишлености. Трябва да бъдат основани правила, да бъдат посочени границите. Затова и работим интензивно с Брюксел, с цел да бъдат написани разпоредбите по какъв начин нашата промишленост да работи и да се развива. Така към този момент бе разрешено нейната продукция да се употребява за храна за кучета и котки, риба, пилета, свине. Но пък към момента няма регулации, да вземем за пример, какво е органично отгледано насекомо. Има такива за марулята, само че не и за мухата. Затова, като член на IPIFF (Международната платформа за инсекти за храни и фуражи), ние интензивно работим с Брюксел за основаването на тези изчезнали към момента правила. Насекомите не са най-любимото нещо на хората като цяло. Как можете да ги убедите, че те няма да вредят? Живях няколко години във Виетнам. Хората там имат радикално разнообразни връзки с природата и в частност с насекомите. Те ги употребяват доста повече от нас в Европа, познават питателните им качества, химичните свойства, употребяват ги като медикаменти. Точно както в България е публикувано билкарството. Но във Виетнам употребяват не растения, а инсекти. Когато споделях с някого там, че изпитвам еди какво си възприятие или имам еди какъв си проблем, те ми споделяха, че би трябвало да употребявам прахуляк от несъмнено насекомо, който ще реши казуса. Така че в някои точки на света имат и такава връзка с природата и я употребяват. В европейския свят доста по-рано и по-масово сме населили градовете, поради което сме изгубили огромна част от връзката си с природата. Но в други елементи на света, изключително в Азия, хората са я запазили, имат избрани знания и не престават да ги ползват. Освен това насекомите от дълго време се употребяват за произвеждане на козметични и медицински артикули. Конкретно нашите мухи създават естествени антибиотици. Мога да дам и различен образец. Преди хиляди години хората са употребявали млякото единствено като напитка, тъй като не са знаели по какъв начин да го съхраняват, да го преработват. С времето се появяват маслото, сиренето, българското кисело мляко и така нататък Днес в магазините има 1000 продукта с млечен генезис. Процесът, през който ние вървим сега с насекомите, е сходен. Просто занапред се учим по какъв начин да ги отглеждаме, защо можем да ги използваме, какво можем да произведем или добием от тях и така нататък Нашата технология, да вземем за пример, разрешава да добием богат на протеини прахуляк, масла и органична тор. Но това е единствено началото. Как ще успокоите хората в Лозен, които стачкуват против построяването на демонстрационния ви център? Нашият план е основан напълно на устойчивостта. За всяко нещо, което вършим, ревизираме дали не вредим на нещо наоколо или по-далеч. Причината да използваме инсекти, е че те са основен детайл от естествените екосистеми и са свързани безусловно с всяка интензивност на планетата. Но хората разбираме едвам една милионна част от това, което те фактически вършат. Те са тук, те задействат екосистемите, те оказват помощ на земеделието. Например пчелите. Ако ги унищожим, както вършим сега, планетата умира. Ние сме длъжни да разберем това. Хората би трябвало да се образоват по-добре, с цел да знаят какъв брой са значими насекомите за биологичните процеси. Екосистемата работи от милиарди години по уравновесен метод, резистентен. И за какво ние, хората, просто да не копираме това. Човечеството съставлява едвам една 10 000-на част от общото биоразнообразие на Земята. И тъкмо тази оскъдна част нарушава 99.99% от салдото. Но въпреки всичко хората в Лозен не престават да се тормозят и да стачкуват. Обикновено хората се опасяват от нещата, които не познават. Ние работим, с цел да им разбираем с какво се занимаваме, по какъв начин го вършим. Нямаме какво да крием. Разбира се има неща, които би трябвало да запазим в загадка поради интелектуалната благосъстоятелност, защото създаваме нови технологии. Не можем да разкрием всичко, постоянно и пред всекиго, тъй като би трябвало да защитим своята интелектуална благосъстоятелност. Опитваме се да намерим баланс сред това и прозрачността. Но в процесите, които правим и насекомите, с които работим, всичко е изцяло безвредно. Както към този момент споделих, нашата активност е легализирана от Европейския орган за сигурност на храните. Те са одобрили както насекомите, които използваме, по този начин и това, с което ги храним. Основната са триците. Така че и мухите са безвредни, и храните им са безвредни, процесите са безвредни, на процедура всичко. Също по този начин не оказваме никакво въздействие на региона към нас – не генерираме звук, не усилваме автомобилния трафик, не излъчваме миризми. Разбираме, че хората се тормозят, по тази причина се стараем всичко да бъде транспарантно, те да знаят какво вършим. Затова сме ги канили постоянно да дойдат и да видят с очите си. Нека да зададат всеки въпрос, който ги вълнува, а ние ще отговорим. С времето хората ще схванат какво съставляват фермите за инсекти и че в действителност насекомите са към нас непрестанно – те летят към нас и с живеем с тях. Те не са като кравите, прасетата, конете, които се срещат на избрани места, в множеството случаи надалеч от домовете. Насекомите са на всички места, хората от Лозен също са заобиколени от инсекти към къщите си. Не осъзнаваме, че те са милиарди, тъй като не ги виждаме. И ние от Насекомо не променяме този баланс в природата. На хората им се коства необичайно, само че в действителност в природата има доста сериозна връзка сред хората и насекомите. И това, че не го схващат, се дължи на неналичието на познания. Всъщност насекомите, които ни напрягат или ни основават дискомфорт, са единствено няколко – комари, елементарни мухи, оси, хлебарки и може би още един-два типа. За останалата част от голямото биологично многообразие ние нямаме знания. Защото те са в доста мощна синергия със своята екосистема, само че нямат никакви допирни точки с хората. В Лозен, в София и в България в никакъв случай не са чували за мухата „ Черен боец “ преди да се появи „ Насекомо “ с този план. Защото тя няма връзка с нас, с екосистемата, в която живеем. От друга страна работата на Черния боец в природата е да „ рециклира “ органичната биомаса, органичните боклуци във първокачествен протеин, с който да храни останалите организми, които са нагоре в хранителната верига, птиците, да вземем за пример. Около фермата ни в Елин Пелин се навъртат доста локални птици, на които им се желае да влязат вътре и да изядат насекомите, само че не могат да го създадат (смее се). Всъщност България има огромни обичаи в развъждането на инсекти. На първо място би трябвало да посочим пчелите, кошерите и меда. Много забавен образец е бубарството – развъждането на копринени буби, което е локална специфичност. И България е останала в историята с производството на коприна от такива инсекти. Сега ние просто прибавяме още едно насекомо към особено отглежданите. Плановете ви за обекта в Лозен бяха там да бъде демонстрационен център. Запазват ли се те? Да, само че още не е приключен. Все още сме в развой на приемане на разрешителни. Ние в действителност построяваме научно-изследователски център. В Лозен, с нашите вискоквалифицирани фрагменти, ние ще развиваме технологии, ноу-хау, интелектуална благосъстоятелност, които по-късно ще продаваме по целия свят. И по този начин ще сътворяваме добавена стойност за България и хората тук. Целта не е да използваме тези технологии, с цел да построим една или две ферми в България, а да бъде построена световна мрежа в Европа и по-далечни дестинации. Ако искаш да развиваш една стопанска система, тя би трябвало да се развива, да се основават нововъведения. Ако искаш да усилваш заплати, би трябвало да създаваш нови доходи, а нововъведенията са метод да постигнеш това. Ние работим освен в Лозен, партнираме си доста съществено и с Биологическия факултет на Софийския университет, да вземем за пример, където работим на научно равнище. А какво ще кажете по отношение на терзанията, че в Лозен ще се прави генно инженерство? В екипа ни има и експерти по генетика. Но тук не приказваме за генетични промени в нашите инсекти. Става въпрос за процеса на селекцията. Избираме най-хубавите, най-силните екземпляри, които да основат най-здравото потомство. Няма никакви генетични модификации в нашия план. Има генетични усъвършенствания, основани на естествения асортимент. Използваме същата методология, която се употребява от десетилетия, в случай че не и от епохи, да вземем за пример при дойните крави. Аз съм управлявал стратегия за генетични усъвършенствания на дойни крави във Франция. По нея ние проучваме биковете и кравите, по-късно избираме най-хубавите от тях и единствено те се оставят да основат идващото потомство крави и бикове. В „ Насекомо “ реализираме същия развой на естествена селекция. Просто управляваме този развой и го насочваме в посоката, която ще помогне за постигането на екологичните и икономическите цели. Така получаваме инсекти, които порастват по-ефективно, доближават по-голямо лично тегло с по-малко храна. Това е натурален асортимент, само че ръководен за реализиране на по-високо качество. Трябва да отбележим също, че в Европа няма нито едно генно модифицирано животно в питателните вериги. Това е безусловно неразрешено. От друга страна не ни е належащо да вършим това. Генното инженерство за нас би било загуба на време и пари. Ако се върнем на слуховете за ГМО в Лозен, това са подправени вести. Казват ни, че там има избрани ползи към мястото, на което се намираме. И хората зад тях пускат клюки през обществените мрежи, където е мъчно да отсееш подправените вести от истината. Затова нашите порти са отворени, хората могат да дойдат, да видят, ще отговорим на всичките им въпроси, с цел да се уверят сами какво вършим. Мога да дам образец и с Елин Пелин. Досега там никой от локалните хора не е идвал да види дали нещо мирише, какво се прави там. Имахме голям брой инспекции от Регионална инспекция за опазване на околната среда, БАБХ, полицията даже е идвала. В никой от отчетите си не загатват за нищо рисково, нищо не са ни забранили. В света има едно само животно, което е генно модифицирано и позволено за развъждане и продажба на пазара. Това се случи преди 4-5 години в Съединени американски щати и става дума за един тип сьомга. Но беше цялостен неуспех. Никой не купуваше този артикул. Той не доближи до потребителите, защото никой един търговец не посмя да го вземе от производителя и да го продава. Защото знаеха, че никой няма да го купи.