Плевенчанка спечели шестото място в престижно състезание по езда в Ал Ула - Саудитска арабия
Мария Йорданова, която се занимава с конен спорт от 1996 година, а с дисциплината „ индюрънс “ от 2007 година описа в студиото на Дарик радио в Плевен усещанията си от сполучливото й присъединяване в съревнование на 120 км, което се организира в Саудитска Арабия при започване на месец март тази година. На надпреварата, в което участваха 207 елитни състезатели от 40 страни от целия свят, тя съумя да завоюва влиятелното 6-то място.
Мария Йорданова е магистър по финанси и финансов мениджмънт, народен и интернационален арбитър по ендюранс - категория 3 звезди и докторант към НСА.
Състезанието се проведев град Ал Ула в пустинята на Саудитска Арабия на 4-ти март 2023 година, когато в България се отбелязва Тодоровден. Градът е впечатляващ с големите скални формирания в пустинята и с палмовите гори в региона.
„ Изживяването беше извънредно, поради разликата в температурите, която се отразява както на конете, по този начин и на водачите. Ние, идвайки от температури – 10 градуса под и близки до нулата, внезапно се оказахме на 32 градуса при горещо и жарко слънце. Отделно, самата пустиня си е същинско предизвикателство, като за мен то беше освен чисто физическо, само че и тестване за духа. Товабеше цяло премеждие катоза да дойде там трябваше да сменя три полета в едната и три полета в противоположната посока.
Състезанието е доста влиятелно и с всяка година ползата към него се ускорява, като уредниците имат за цел през 2025 или 2026-та година, Световното състезание да бъде извършено точно там.
За популяризирането се поставят доста старания, като се влагат ужасно доста средства. Домакините дават безспорни улеснения за конете като даже в палатките им има климатици, с цел да се усещат удобно конете, както и хората, означи Мария.
„ Безупречна беше и организацията по трасето на надпреварата. Без вода мъчно би оживял човек или кон в това съревнование. Там имаше може би стотици тонове вода по цялото трасе, като помощ на състезателите оказваха персоналните екипи на състезателитеи хора, обезпечени от уредниците, коитодаваха вода на ездачите “.
Мария Йорданова описа за Дарик, по какъв начин е стигнала до присъединяване си в надпреварата Fursan Cup, което е доста влиятелно и с всяка година ползата към него се ускорява, като уредниците имат за цел в най-близко бъдеще да провеждат Световно състезание точно там/2025 или 2026-та година/.
За популяризирането му се поставят доста старания и финансови средства. Наградният фонд от 15 000 000 саудитски риала или малко над 7 млн. лв. притегля доста състезатели, само че броят на участниците е стеснен до 200, според разпоредбите на Международната федерация по конен спорт. Предварително се дефинира кои страни да получат квоти и за какъв брой на брой състезатели, които да съставляват дадената страна.
„ Работила съм четири години във Франция, където сътворих доста контакти и вследствие на това, мой другар ми се обади с въпроса: „ Искаш ли да яздиш в Ал Лула? “. Аз несъмнено споделих да, само че по какъв начин ще стане това, откакто за това съревнование има една единствена квота за България и тя към този момент е заета.
По правилник страните, които желаят да вземат участие в това съревнование получават друг брой квоти, като за България е единствено една и там отива първият от Световната сан листа – първият българин, който е на първо време в класацията на Международната федерация по конен спорт. Аз бях малко по-назад в тази ранглиста, само че приятелят ми от Франция сподели, че има метод да вземам участие с квота на Бахрейн ".
Човекът от Франция,всъщност работи сотбора в Бахрейн, само че не е имал опция да взе участие и по този начин предлага на Мария да се включи като представител от Европа.
" Всъщност, той е решил, че аз имам нужните умения и качества за това съревнование. Казах „ да “, избраха ме и въпреки и малко мъчно съумяха да извоюват тази квота “.
Мария описа повече и за самото съревнование като стартира несъмнено със старта:
„ В старта напрежението беше много огромно. Притеснявах се, че нямах опция да се кача на коня си и да усетя дали ще се разберем ".
Мария описа повече и за същността и характера на самото съревнование:
Дисциплината „ endurance - устойчивост “, е конкуренция сред спортни тандеми „ ездач-кон ”, в пресечена околност, с дължина на трасето, варираща от 40 до 160 километра за един ден.
В случая, в Саудитска Арабия трасето е било 120 км., разграничено на четири стадия, с друга дължина (38,2км, 32,1км, 27,3км, 22,4км). Мария изясни, че има карта на цялото трасе, която състезателите и техните екипи получават в деня преди старта и могат да разучат авансово.
За да не се изгубят, участниците следват прецизно маркировка в съответен цвят. Краят на всяка измината обиколка съответствува с мястото, откъдето са стартирали тандемите.
След като състезателите и техните екипи, се погрижат да охладят коня и да възстановят сърдечния му темп до 64 удара в минута, го показват за наложителен ветеринарен обзор, който цели да откри дали животното е в положително положение и може да продължи на идващия стадий. Опитни ветеринарни лекари от целия свят деликатно съблюдават редица индикатори, с цел да открият положението на коня.
В студиото на Дарик, Мария Йорданова описа:
„ На старта се усещаше напрежение както у ездачите, по този начин и в конете, които се въртяха нервно. Всички отброяваха оставащите минути до началото. Точно в 7:00 ч., 187 участника се впуснаха в конкуренцията - кой изпълнен с вяра, кой със боязън, кой с упоритост за победа.
За страдание, заради ред аргументи, аз не съумях да пояздя кобилата си предходните дни и да усетя какъв е темперамента й както и какво да чакам от нея. Изключително значимо е да познаваш качествата на коня си, да умееш да го „ чуваш какво ти приказва ” и да го водиш ловко през всеки терен.
Тактиката би трябвало да бъде гъвкава и съответна, съгласно настоящото положение на коня, провокациите на климата и позициите на другите ездачи. Съобразяването на доста фактори би трябвало да става деликатно, тъй като всяко едно неправилно взето решение може да те извади от конкуренцията.
Тъй като 4х4 колите не можеха да доближат на всички места, уредниците бяха подсигурили спомагателен личен състав, който да оказва помощ на конете и ездачите. В тази дисциплинираност, както и всяка друга дисциплинираност на конния спорт, на най-високо място стои правилото “welfare of the horse ”, или в превод „ благосъстоянието на коня ”, или неговото здраве. Това оправдава съществуването на толкоз доста вода, която беше осигуренав пустините условия, за да се запазят конете и да им оказват помощ да завършат в положително положение това тежко тестване.
„ С всеки идващ стадий ставаше все по-трудно, въпреки дължината на обиколките да намаляваше. За благополучие моята кобила Durra`t al Fateh бе доста свежа и отмалялост съвсем не се усещаше у нея.
За страдание другите двама състезатели от моя бахрейнски тим отпаднаха и аз останах тяхната единствена вяра. След всяка обиколка се придвижвах на по-челни позиции, само че за мен главната цел бе да завърша сполучливо и кобилата ми да се усеща добре, когато надпреварата завърши.
Екипът ми помагаше непрекъснато и не ме оставяше да върша съвсем нищо друго, с изключение на да се концентрирам върху ездата и да си почивам сред стадиите.
Когато ме изпращаха на старта за последните обиколки викаха въодушевено, с цел да окуражат мен и кобилата.
Такова беше и посрещането, когато пресякохме финалната линия тъкмо в 16:06:24 ч.
Все още обаче беше рано да се радваме, защото предстоеше последната ветеринарна контрола, на която трима ветеринари гласоподават анонимно за походката на коня, а един от тях преглежда напълно коня за неговия метаболитен статус.
Когато прегледът завърши, член на Гранд журито афишира резултата като или поздравява ездача, или му оповестява неприятната вест, че отпадаако коня не е в положително положение. Понякога се случва тандемите да изминат цялото разстояние и да отпаднат на последния стадий. Тогава разочарованието е най-голямо.
Малко по-късно, на 25-то място приключи и другиятбългарски играч Денис Фурлански с кон Павел, който дойде от България седмица преди старта.
" За коня Павел, беше мъчно да се аклиматизира изцяло единствено за 7 дни, само че даде всичко от себе си, с цел да се справии съумя ", сподели за Дарик Мария Йорданова, която е в Десятката на.
" Класирането в топ 10 е огромен триумф като състезателен резултат, поради обстоятелството че от общо 207 състезатели приключиха сполучливо 62-ма. Останалите 145 спортни двойки отпаднаха, някои от които още на предварителния ветеринарен обзор в деня преди старта. Те даже нямаха опцията да започват.
Получих голям брой поздравления от другари от целия свят. А вечерта, откакто отпразнувахме успеха в старинната част на град Ал Ула, която кипеше от живот през нощта, ме поздрави бахрейнския шейх. Бях поласкана от персоналното му позвъняване и благите думи, които ми сподели.
Няма да укривам, че бях много изморена след надпреварата, само че насладата и еуфорията ми помогнаха да се възстановя бързо от натоварването. Върнах се в България щастлива и изпълнена с нови очаквания. Надявам се отново да се върна в Ал Ула някой ден и още веднъж да покоря пясъците на пустинята “, казаМария Йорданова.
Мария Йорданова е магистър по финанси и финансов мениджмънт, народен и интернационален арбитър по ендюранс - категория 3 звезди и докторант към НСА.
Състезанието се проведев град Ал Ула в пустинята на Саудитска Арабия на 4-ти март 2023 година, когато в България се отбелязва Тодоровден. Градът е впечатляващ с големите скални формирания в пустинята и с палмовите гори в региона.
„ Изживяването беше извънредно, поради разликата в температурите, която се отразява както на конете, по този начин и на водачите. Ние, идвайки от температури – 10 градуса под и близки до нулата, внезапно се оказахме на 32 градуса при горещо и жарко слънце. Отделно, самата пустиня си е същинско предизвикателство, като за мен то беше освен чисто физическо, само че и тестване за духа. Товабеше цяло премеждие катоза да дойде там трябваше да сменя три полета в едната и три полета в противоположната посока.
Състезанието е доста влиятелно и с всяка година ползата към него се ускорява, като уредниците имат за цел през 2025 или 2026-та година, Световното състезание да бъде извършено точно там.
За популяризирането се поставят доста старания, като се влагат ужасно доста средства. Домакините дават безспорни улеснения за конете като даже в палатките им има климатици, с цел да се усещат удобно конете, както и хората, означи Мария.
„ Безупречна беше и организацията по трасето на надпреварата. Без вода мъчно би оживял човек или кон в това съревнование. Там имаше може би стотици тонове вода по цялото трасе, като помощ на състезателите оказваха персоналните екипи на състезателитеи хора, обезпечени от уредниците, коитодаваха вода на ездачите “.
Мария Йорданова описа за Дарик, по какъв начин е стигнала до присъединяване си в надпреварата Fursan Cup, което е доста влиятелно и с всяка година ползата към него се ускорява, като уредниците имат за цел в най-близко бъдеще да провеждат Световно състезание точно там/2025 или 2026-та година/.
За популяризирането му се поставят доста старания и финансови средства. Наградният фонд от 15 000 000 саудитски риала или малко над 7 млн. лв. притегля доста състезатели, само че броят на участниците е стеснен до 200, според разпоредбите на Международната федерация по конен спорт. Предварително се дефинира кои страни да получат квоти и за какъв брой на брой състезатели, които да съставляват дадената страна.
„ Работила съм четири години във Франция, където сътворих доста контакти и вследствие на това, мой другар ми се обади с въпроса: „ Искаш ли да яздиш в Ал Лула? “. Аз несъмнено споделих да, само че по какъв начин ще стане това, откакто за това съревнование има една единствена квота за България и тя към този момент е заета.
По правилник страните, които желаят да вземат участие в това съревнование получават друг брой квоти, като за България е единствено една и там отива първият от Световната сан листа – първият българин, който е на първо време в класацията на Международната федерация по конен спорт. Аз бях малко по-назад в тази ранглиста, само че приятелят ми от Франция сподели, че има метод да вземам участие с квота на Бахрейн ".
Човекът от Франция,всъщност работи сотбора в Бахрейн, само че не е имал опция да взе участие и по този начин предлага на Мария да се включи като представител от Европа.
" Всъщност, той е решил, че аз имам нужните умения и качества за това съревнование. Казах „ да “, избраха ме и въпреки и малко мъчно съумяха да извоюват тази квота “.
Мария описа повече и за самото съревнование като стартира несъмнено със старта:
„ В старта напрежението беше много огромно. Притеснявах се, че нямах опция да се кача на коня си и да усетя дали ще се разберем ".
Мария описа повече и за същността и характера на самото съревнование:
Дисциплината „ endurance - устойчивост “, е конкуренция сред спортни тандеми „ ездач-кон ”, в пресечена околност, с дължина на трасето, варираща от 40 до 160 километра за един ден.
В случая, в Саудитска Арабия трасето е било 120 км., разграничено на четири стадия, с друга дължина (38,2км, 32,1км, 27,3км, 22,4км). Мария изясни, че има карта на цялото трасе, която състезателите и техните екипи получават в деня преди старта и могат да разучат авансово.
За да не се изгубят, участниците следват прецизно маркировка в съответен цвят. Краят на всяка измината обиколка съответствува с мястото, откъдето са стартирали тандемите.
След като състезателите и техните екипи, се погрижат да охладят коня и да възстановят сърдечния му темп до 64 удара в минута, го показват за наложителен ветеринарен обзор, който цели да откри дали животното е в положително положение и може да продължи на идващия стадий. Опитни ветеринарни лекари от целия свят деликатно съблюдават редица индикатори, с цел да открият положението на коня.
В студиото на Дарик, Мария Йорданова описа:
„ На старта се усещаше напрежение както у ездачите, по този начин и в конете, които се въртяха нервно. Всички отброяваха оставащите минути до началото. Точно в 7:00 ч., 187 участника се впуснаха в конкуренцията - кой изпълнен с вяра, кой със боязън, кой с упоритост за победа.
За страдание, заради ред аргументи, аз не съумях да пояздя кобилата си предходните дни и да усетя какъв е темперамента й както и какво да чакам от нея. Изключително значимо е да познаваш качествата на коня си, да умееш да го „ чуваш какво ти приказва ” и да го водиш ловко през всеки терен.
Тактиката би трябвало да бъде гъвкава и съответна, съгласно настоящото положение на коня, провокациите на климата и позициите на другите ездачи. Съобразяването на доста фактори би трябвало да става деликатно, тъй като всяко едно неправилно взето решение може да те извади от конкуренцията.
Тъй като 4х4 колите не можеха да доближат на всички места, уредниците бяха подсигурили спомагателен личен състав, който да оказва помощ на конете и ездачите. В тази дисциплинираност, както и всяка друга дисциплинираност на конния спорт, на най-високо място стои правилото “welfare of the horse ”, или в превод „ благосъстоянието на коня ”, или неговото здраве. Това оправдава съществуването на толкоз доста вода, която беше осигуренав пустините условия, за да се запазят конете и да им оказват помощ да завършат в положително положение това тежко тестване.
„ С всеки идващ стадий ставаше все по-трудно, въпреки дължината на обиколките да намаляваше. За благополучие моята кобила Durra`t al Fateh бе доста свежа и отмалялост съвсем не се усещаше у нея.
За страдание другите двама състезатели от моя бахрейнски тим отпаднаха и аз останах тяхната единствена вяра. След всяка обиколка се придвижвах на по-челни позиции, само че за мен главната цел бе да завърша сполучливо и кобилата ми да се усеща добре, когато надпреварата завърши.
Екипът ми помагаше непрекъснато и не ме оставяше да върша съвсем нищо друго, с изключение на да се концентрирам върху ездата и да си почивам сред стадиите.
Когато ме изпращаха на старта за последните обиколки викаха въодушевено, с цел да окуражат мен и кобилата.
Такова беше и посрещането, когато пресякохме финалната линия тъкмо в 16:06:24 ч.
Все още обаче беше рано да се радваме, защото предстоеше последната ветеринарна контрола, на която трима ветеринари гласоподават анонимно за походката на коня, а един от тях преглежда напълно коня за неговия метаболитен статус.
Когато прегледът завърши, член на Гранд журито афишира резултата като или поздравява ездача, или му оповестява неприятната вест, че отпадаако коня не е в положително положение. Понякога се случва тандемите да изминат цялото разстояние и да отпаднат на последния стадий. Тогава разочарованието е най-голямо.
Малко по-късно, на 25-то място приключи и другиятбългарски играч Денис Фурлански с кон Павел, който дойде от България седмица преди старта.
" За коня Павел, беше мъчно да се аклиматизира изцяло единствено за 7 дни, само че даде всичко от себе си, с цел да се справии съумя ", сподели за Дарик Мария Йорданова, която е в Десятката на.
" Класирането в топ 10 е огромен триумф като състезателен резултат, поради обстоятелството че от общо 207 състезатели приключиха сполучливо 62-ма. Останалите 145 спортни двойки отпаднаха, някои от които още на предварителния ветеринарен обзор в деня преди старта. Те даже нямаха опцията да започват.
Получих голям брой поздравления от другари от целия свят. А вечерта, откакто отпразнувахме успеха в старинната част на град Ал Ула, която кипеше от живот през нощта, ме поздрави бахрейнския шейх. Бях поласкана от персоналното му позвъняване и благите думи, които ми сподели.
Няма да укривам, че бях много изморена след надпреварата, само че насладата и еуфорията ми помогнаха да се възстановя бързо от натоварването. Върнах се в България щастлива и изпълнена с нови очаквания. Надявам се отново да се върна в Ал Ула някой ден и още веднъж да покоря пясъците на пустинята “, казаМария Йорданова.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ