Обучението в класната стая трябва да се промени. Но управлението на системата също
Мария Тодорова е интернационален учебен специалист с професионален опит от работа с просветителните системи на страни от Европейския съюз и разрастващи се страни, Европейската комисия, Международната организация на труда и като някогашен шеф на дирекция в Министерството на образованието и науката и на Министерството на нововъведенията и растежа.
С идването на ново постоянно държавно управление и във връзка обезкуражаващите резултати от разнообразни национални оценения и изпити на дневен ред още веднъж се слага въпросът за какво резултатите са такива, каквито са, и какво да се прави. Експерти, учители, родители, синдикати, представители на политическото управление на Министерството на образованието и науката (МОН) и всеки с мнение по разнообразни аспекти на просветителния развой повдигат въпроси, оферират решения и дават обещания за промени. Какво още и по-различно може да се каже по тематиката? " Вот на съмнение " към (част от) просветителните политики На първо място следва да си дадем сметка, че както и в други публични системи, каквато без подозрение е просветителната, " мобилизацията " на цялото население за разкриване и комуникиране на " пропуски " и отправяне на рекомендации за превъзмогването им е самобитен " избор на съмнение " по отношение на потенциала на политикоправещите органи (министерства и агенции) и водещите ги политически екипи през годините, до каква степен те виждат или са в положение да преодолеят съществуващите дефицити и провокации. Промяна е нужна в образованието в класната стая. И къде още? Прави усещане, че мненията и рекомендациите, в това число и обещанията за промени, се концентрират главно върху това " какво става или не в класната стая ". От една страна, това е разбираемо и съответстващо, имайки поради, че таман това е най-важното за учениците, родителите, педагогическите експерти - образованието в " класната стая " е същината на просветителната система. От друга страна, поставяйки акцент на целия публичен разговор на равнището на " доставянето на образованието (в интернационалната просветителна терминология - provision, delivery), оставя на назад във времето други не по-маловажни въпроси за " ръководството " на системата на национално равнище ( " governance " ). Все по-очевидна става нуждата да се надгради дебатът и с въпроса к акво може да се направи на по-високото равнище - равнището науправление на системата , тъй че това да докара до смяна и по-добри просветителни резултати на равнището на " образованието в класната стая ". Кои аспекти на равнището на ръководството на системата на образованието в народен проект се открояват като изключително сериозни?
Мария Тодорова е интернационален учебен специалист с професионален опит от работа с просветителните системи на страни от Европейския съюз и разрастващи се страни, Европейската комисия, Международната организация на труда и като някогашен шеф на дирекция в Министерството на образованието и науката и на Министерството на нововъведенията и растежа.
С идването на ново постоянно държавно управление и във връзка обезкуражаващите резултати от разнообразни национални оценения и изпити на дневен ред още веднъж се слага въпросът за какво резултатите са такива, каквито са, и какво да се прави. Експерти, учители, родители, синдикати, представители на политическото управление на Министерството на образованието и науката (МОН) и всеки с мнение по разнообразни аспекти на просветителния развой повдигат въпроси, оферират решения и дават обещания за промени. Какво още и по-различно може да се каже по тематиката? " Вот на съмнение " към (част от) просветителните политики На първо място следва да си дадем сметка, че както и в други публични системи, каквато без подозрение е просветителната, " мобилизацията " на цялото население за разкриване и комуникиране на " пропуски " и отправяне на рекомендации за превъзмогването им е самобитен " избор на съмнение " по отношение на потенциала на политикоправещите органи (министерства и агенции) и водещите ги политически екипи през годините, до каква степен те виждат или са в положение да преодолеят съществуващите дефицити и провокации. Промяна е нужна в образованието в класната стая. И къде още? Прави усещане, че мненията и рекомендациите, в това число и обещанията за промени, се концентрират главно върху това " какво става или не в класната стая ". От една страна, това е разбираемо и съответстващо, имайки поради, че таман това е най-важното за учениците, родителите, педагогическите експерти - образованието в " класната стая " е същината на просветителната система. От друга страна, поставяйки акцент на целия публичен разговор на равнището на " доставянето на образованието (в интернационалната просветителна терминология - provision, delivery), оставя на назад във времето други не по-маловажни въпроси за " ръководството " на системата на национално равнище ( " governance " ). Все по-очевидна става нуждата да се надгради дебатът и с въпроса к акво може да се направи на по-високото равнище - равнището науправление на системата , тъй че това да докара до смяна и по-добри просветителни резултати на равнището на " образованието в класната стая ". Кои аспекти на равнището на ръководството на системата на образованието в народен проект се открояват като изключително сериозни?
Повече просвета в образованието
Изследователите на българското обучение са разпознали слаба аналитична и научна подплатеност на българското обучение. Решенията и процесите в българското обучение са в незадоволителна степен основани на най-съвременните достижения на педагогическата просвета, психическите проучвания, само че и на проучванията за динамичните промени в образованието по отношение на навлизането на новите технологии и дигитализацията.
Реклама
Подходи въз основата на ad hoc извършени проучвания по обособени въпроси са добра първа стъпка, само че надалеч незадоволителна. Но даже и техните заключения, а още по-малко - дебатите и достиженията на известни интернационалните и европейски проучвателен институции и екипи, мъчно стигат до българската просветителна система, а лимитираното и спорадично потребление и анализиране на наличните данни (включително и за резултатите от външните оценявания) слагат политическите решения под риск да бъдат вземани въз основата на частична информация, по вътрешен глас или лобизъм на една или друга заинтригувана страна.
Очевидна става нуждата от насърчаване на стабилен изчерпателен и проучвателен капацитет, да вземем за пример посредством основаването на от дълго време дискутирания Институт по образованието или сходно независимо или интегрирано в друга конструкция аналитично-изследователско звено, което да има опциите и потенциала да изследва данни, да ги събира, обвързва и проучва, да следи просветителния развой и неговите резултати, да проучва трендове и недостатъци в него, да изготвя самостоятелни настоящи разбори и по-дългосрочни проучвания за разнообразни аспекти от просветителната политика и да насочва рекомендации към политиците, в това число надграждайки някои от дейностите на Националния инспекторат по образованието в това отношение.
Преразглеждане на отговорности на звената в системата
Известна е натовареността на политикоправещия орган - МОН - с методико-експертни функционалности по създаване на образователно наличие (a към това - и с мениджмънт на национални стратегии и европейски проекти). Аргументът, че това е обичайната роля на министерството, " олеква " на фона на постиганите неудовлетворителни резултати. Въпросът, който следва да си зададем, е дали да продължаваме с опити за " правене на същите неща по-добре ", или да обмислим и разновидността с " правене на други неща ". В министерството ли е мястото за тази активност, налична ли е експертизата по повод с изключение на на наличие, също и на познаване на условията на актуалния свят, нови технологии и цифровизация (особено в професионалното образование) и на поколенческите характерности на актуалните възпитаници?
Реклама
Доколко работи механизмът за прибавяне на експертиза с включване на " външни специалисти " в лицето на академични преподаватели и учители - в някои случаи едни и същи от години, евентуално в по-редки - без последователност сред годините? Какви други модели съществуват в други администрации в България и по света?
Друг образец в България е Министерството на труда и обществената политика, където на дирекции с политикоправещи функционалности дават отговор съответните изпълнителни организации на оперативно равнище, които също така имат и своите териториални структури. Там оперативни принадлежности, стратегии и платформи се създават и управляват от съответната изпълнителна организация или сертификационен център. Малкото на брой държавни чиновници в съответната дирекция на собствен ред се занимават с създаване и наблюдаване (не надзор!) на политики.
Много и работещи са образците за " изнесени " експертни функционалности от министерствата в национални/изпълнителни организации или бордове по образованието (Финландия!) и/или институти/методически центрове. Това с изключение на всичко друго води и до основаването на устойчива професионална експертна общественост (не безусловно със статута на държавни служители), мощно изчистена от административни отговорности и политически смени и зависимости, както и до понижаване на натиска върху учителската общественост, с изключение на да преподава наличие, също по този начин и да го написа - доста постоянно под натиска на къси административни периоди и за сметка на лятната отмора.
Един бърз финансов обзор на средствата, отделяни все още за заплати, възнаграждения, образования, работни групи и механизми, би дал отговор на въпроса дали основаването на подобен вид независим или като част от съществуваща конструкция институт или методическо звено би коствал на бюджета по-скъпо в съпоставяне със съществуващата обстановка. Дори и при малко по-скъп вид с изнасяне на съдържателно-експертно-методически функционалности от МОН (по опция - и функционалности за оперативно ръководство на планове!), следва да се вземат поради упоменатите нагоре явни преимущества.
С идването на ново постоянно държавно управление и във връзка обезкуражаващите резултати от разнообразни национални оценения и изпити на дневен ред още веднъж се слага въпросът за какво резултатите са такива, каквито са, и какво да се прави. Експерти, учители, родители, синдикати, представители на политическото управление на Министерството на образованието и науката (МОН) и всеки с мнение по разнообразни аспекти на просветителния развой повдигат въпроси, оферират решения и дават обещания за промени. Какво още и по-различно може да се каже по тематиката? " Вот на съмнение " към (част от) просветителните политики На първо място следва да си дадем сметка, че както и в други публични системи, каквато без подозрение е просветителната, " мобилизацията " на цялото население за разкриване и комуникиране на " пропуски " и отправяне на рекомендации за превъзмогването им е самобитен " избор на съмнение " по отношение на потенциала на политикоправещите органи (министерства и агенции) и водещите ги политически екипи през годините, до каква степен те виждат или са в положение да преодолеят съществуващите дефицити и провокации. Промяна е нужна в образованието в класната стая. И къде още? Прави усещане, че мненията и рекомендациите, в това число и обещанията за промени, се концентрират главно върху това " какво става или не в класната стая ". От една страна, това е разбираемо и съответстващо, имайки поради, че таман това е най-важното за учениците, родителите, педагогическите експерти - образованието в " класната стая " е същината на просветителната система. От друга страна, поставяйки акцент на целия публичен разговор на равнището на " доставянето на образованието (в интернационалната просветителна терминология - provision, delivery), оставя на назад във времето други не по-маловажни въпроси за " ръководството " на системата на национално равнище ( " governance " ). Все по-очевидна става нуждата да се надгради дебатът и с въпроса к акво може да се направи на по-високото равнище - равнището науправление на системата , тъй че това да докара до смяна и по-добри просветителни резултати на равнището на " образованието в класната стая ". Кои аспекти на равнището на ръководството на системата на образованието в народен проект се открояват като изключително сериозни?
Мария Тодорова е интернационален учебен специалист с професионален опит от работа с просветителните системи на страни от Европейския съюз и разрастващи се страни, Европейската комисия, Международната организация на труда и като някогашен шеф на дирекция в Министерството на образованието и науката и на Министерството на нововъведенията и растежа.
С идването на ново постоянно държавно управление и във връзка обезкуражаващите резултати от разнообразни национални оценения и изпити на дневен ред още веднъж се слага въпросът за какво резултатите са такива, каквито са, и какво да се прави. Експерти, учители, родители, синдикати, представители на политическото управление на Министерството на образованието и науката (МОН) и всеки с мнение по разнообразни аспекти на просветителния развой повдигат въпроси, оферират решения и дават обещания за промени. Какво още и по-различно може да се каже по тематиката? " Вот на съмнение " към (част от) просветителните политики На първо място следва да си дадем сметка, че както и в други публични системи, каквато без подозрение е просветителната, " мобилизацията " на цялото население за разкриване и комуникиране на " пропуски " и отправяне на рекомендации за превъзмогването им е самобитен " избор на съмнение " по отношение на потенциала на политикоправещите органи (министерства и агенции) и водещите ги политически екипи през годините, до каква степен те виждат или са в положение да преодолеят съществуващите дефицити и провокации. Промяна е нужна в образованието в класната стая. И къде още? Прави усещане, че мненията и рекомендациите, в това число и обещанията за промени, се концентрират главно върху това " какво става или не в класната стая ". От една страна, това е разбираемо и съответстващо, имайки поради, че таман това е най-важното за учениците, родителите, педагогическите експерти - образованието в " класната стая " е същината на просветителната система. От друга страна, поставяйки акцент на целия публичен разговор на равнището на " доставянето на образованието (в интернационалната просветителна терминология - provision, delivery), оставя на назад във времето други не по-маловажни въпроси за " ръководството " на системата на национално равнище ( " governance " ). Все по-очевидна става нуждата да се надгради дебатът и с въпроса к акво може да се направи на по-високото равнище - равнището науправление на системата , тъй че това да докара до смяна и по-добри просветителни резултати на равнището на " образованието в класната стая ". Кои аспекти на равнището на ръководството на системата на образованието в народен проект се открояват като изключително сериозни?
Повече просвета в образованието
Изследователите на българското обучение са разпознали слаба аналитична и научна подплатеност на българското обучение. Решенията и процесите в българското обучение са в незадоволителна степен основани на най-съвременните достижения на педагогическата просвета, психическите проучвания, само че и на проучванията за динамичните промени в образованието по отношение на навлизането на новите технологии и дигитализацията.
Реклама
Подходи въз основата на ad hoc извършени проучвания по обособени въпроси са добра първа стъпка, само че надалеч незадоволителна. Но даже и техните заключения, а още по-малко - дебатите и достиженията на известни интернационалните и европейски проучвателен институции и екипи, мъчно стигат до българската просветителна система, а лимитираното и спорадично потребление и анализиране на наличните данни (включително и за резултатите от външните оценявания) слагат политическите решения под риск да бъдат вземани въз основата на частична информация, по вътрешен глас или лобизъм на една или друга заинтригувана страна.
Очевидна става нуждата от насърчаване на стабилен изчерпателен и проучвателен капацитет, да вземем за пример посредством основаването на от дълго време дискутирания Институт по образованието или сходно независимо или интегрирано в друга конструкция аналитично-изследователско звено, което да има опциите и потенциала да изследва данни, да ги събира, обвързва и проучва, да следи просветителния развой и неговите резултати, да проучва трендове и недостатъци в него, да изготвя самостоятелни настоящи разбори и по-дългосрочни проучвания за разнообразни аспекти от просветителната политика и да насочва рекомендации към политиците, в това число надграждайки някои от дейностите на Националния инспекторат по образованието в това отношение.
Преразглеждане на отговорности на звената в системата
Известна е натовареността на политикоправещия орган - МОН - с методико-експертни функционалности по създаване на образователно наличие (a към това - и с мениджмънт на национални стратегии и европейски проекти). Аргументът, че това е обичайната роля на министерството, " олеква " на фона на постиганите неудовлетворителни резултати. Въпросът, който следва да си зададем, е дали да продължаваме с опити за " правене на същите неща по-добре ", или да обмислим и разновидността с " правене на други неща ". В министерството ли е мястото за тази активност, налична ли е експертизата по повод с изключение на на наличие, също и на познаване на условията на актуалния свят, нови технологии и цифровизация (особено в професионалното образование) и на поколенческите характерности на актуалните възпитаници?
Реклама
Доколко работи механизмът за прибавяне на експертиза с включване на " външни специалисти " в лицето на академични преподаватели и учители - в някои случаи едни и същи от години, евентуално в по-редки - без последователност сред годините? Какви други модели съществуват в други администрации в България и по света?
Друг образец в България е Министерството на труда и обществената политика, където на дирекции с политикоправещи функционалности дават отговор съответните изпълнителни организации на оперативно равнище, които също така имат и своите териториални структури. Там оперативни принадлежности, стратегии и платформи се създават и управляват от съответната изпълнителна организация или сертификационен център. Малкото на брой държавни чиновници в съответната дирекция на собствен ред се занимават с създаване и наблюдаване (не надзор!) на политики.
Много и работещи са образците за " изнесени " експертни функционалности от министерствата в национални/изпълнителни организации или бордове по образованието (Финландия!) и/или институти/методически центрове. Това с изключение на всичко друго води и до основаването на устойчива професионална експертна общественост (не безусловно със статута на държавни служители), мощно изчистена от административни отговорности и политически смени и зависимости, както и до понижаване на натиска върху учителската общественост, с изключение на да преподава наличие, също по този начин и да го написа - доста постоянно под натиска на къси административни периоди и за сметка на лятната отмора.
Един бърз финансов обзор на средствата, отделяни все още за заплати, възнаграждения, образования, работни групи и механизми, би дал отговор на въпроса дали основаването на подобен вид независим или като част от съществуваща конструкция институт или методическо звено би коствал на бюджета по-скъпо в съпоставяне със съществуващата обстановка. Дори и при малко по-скъп вид с изнасяне на съдържателно-експертно-методически функционалности от МОН (по опция - и функционалности за оперативно ръководство на планове!), следва да се вземат поради упоменатите нагоре явни преимущества.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ