Мария Чемширова – здраво тяло и още по-здрав дух в една нездрава държава
Мария Чемширова е едно от най-силните девойки у нас. Буквално. Тя е повторен републикански първенец по силов трибой – спорт, който се състои от три придвижвания – клякане с щанга, повдигане от лег и мъртва двигателна сила. Втората си купа завоюва на 6 септември тази година в категория над 84 кг – най-тежката от всички. Но за 39-годишната софиянка спортът не е просто съревнование, а лекуване както за тялото, по този начин и за душата.
„ Бях в дълбока меланхолия. Преди две години и половина брат ми претърпя тежка интервенция и беше сред живота и гибелта. Грижех се за него в продължение на година. После майка ми счупи тазобедрена става, а по време на самата интервенция получи инсулт. Започнах да се грижа за нея. Образува се затворен кръг – гледаш един непосредствен, след това различен и по някакъв метод спортът ми даде целенасоченост. Имаш цел, за която работиш. Залата ме изкара от депресията, в която се намирах, тъй като се занимавах с нещо, от което виждах резултат. Успях да смъква и над 20 кг. Спортът в действителност оказва помощ за психическото здраве, стига да намерите това, което ви подхожда “, споделя Мария с усмивка. Спортните ѝ постижения обаче идват с цената на доста ограничения и взаимни отстъпки.
„ Изправена съм пред проблем – не мога да заплащам за треньор. А силовият трибой изисква да тренираш с него, тъй като тези придвижвания са рискови и би трябвало да има кой да ме пази. Преди година се контузих навръх едно от придвижванията. Тренировката коства 20 лева, а би трябвало да тренираш 3 или 4 пъти седмично. Спортът е безценен и от позиция на хранене, тъй като би трябвало да приемаш главно месо, белтъчини. Нужна е и екипировка. Аз до последно не можах да намеря, тъй като в България няма такива огромни размери. Трябва да се поръча от чужбина, само че доставката коства повече от самата екипировка. Но в случай че реша да се появя на европейско или международно състезание, какъвто е смисълът на тази купа, няма да мога да си покрия подготовката.
А имам късмет. Имам потенциал… Имам опция да представям страната.
Жалко е освен за мен – има и други републикански първенци в останалите категории, само че никой не ти дава една стотинка награден фонд. А това е труд, действително работиш, лишаваш се от доста неща и най-после не те подтикват по никакъв метод. Това не е и проблем на федерацията, а на самата страна. Ако страната не е отпуснала средства, няма по какъв начин. “
Явяването ѝ на републиканското състезание до последно е под въпрос – преди няколко месеца Мария получава тежка травма и стартира да се обездвижва. Лекарите ѝ заявяват, че има херния и не би трябвало да подвига повече от 1 кг. Ала волята ѝ се оказва по-силна от диагнозата. Тя съумява да се възвърне посредством Су Джок терапия – корейски лековит способ, съгласно който избрани точки на дланите и стъпалата са свързани с разнообразни органи в човешкото тяло. Самата Мария е теляк и съумява сама да ползва техниката върху себе си.
По време на карантината тренира сама, въпреки тренировките за силовия трибой да изискват асистенция поради огромните тежести. Но упоритостта не ѝ позволява да се откаже. „ Ходих в едно мазе, нямаше кой да ме пази, слагах спомагателни тежести, което не беше доста безопасно… Само и единствено да подкрепям форма, тъй като всички зали бяха затворени “. През юни резултатите са обещаващи – доближава до 160 кг, а на една от тренировките съумява да издърпа даже и 180 кг. За страдание възходът й е пресечен, откакто при започване на юли се разболява от ковид.
И още...
„ Бях в дълбока меланхолия. Преди две години и половина брат ми претърпя тежка интервенция и беше сред живота и гибелта. Грижех се за него в продължение на година. После майка ми счупи тазобедрена става, а по време на самата интервенция получи инсулт. Започнах да се грижа за нея. Образува се затворен кръг – гледаш един непосредствен, след това различен и по някакъв метод спортът ми даде целенасоченост. Имаш цел, за която работиш. Залата ме изкара от депресията, в която се намирах, тъй като се занимавах с нещо, от което виждах резултат. Успях да смъква и над 20 кг. Спортът в действителност оказва помощ за психическото здраве, стига да намерите това, което ви подхожда “, споделя Мария с усмивка. Спортните ѝ постижения обаче идват с цената на доста ограничения и взаимни отстъпки.
„ Изправена съм пред проблем – не мога да заплащам за треньор. А силовият трибой изисква да тренираш с него, тъй като тези придвижвания са рискови и би трябвало да има кой да ме пази. Преди година се контузих навръх едно от придвижванията. Тренировката коства 20 лева, а би трябвало да тренираш 3 или 4 пъти седмично. Спортът е безценен и от позиция на хранене, тъй като би трябвало да приемаш главно месо, белтъчини. Нужна е и екипировка. Аз до последно не можах да намеря, тъй като в България няма такива огромни размери. Трябва да се поръча от чужбина, само че доставката коства повече от самата екипировка. Но в случай че реша да се появя на европейско или международно състезание, какъвто е смисълът на тази купа, няма да мога да си покрия подготовката.
А имам късмет. Имам потенциал… Имам опция да представям страната.
Жалко е освен за мен – има и други републикански първенци в останалите категории, само че никой не ти дава една стотинка награден фонд. А това е труд, действително работиш, лишаваш се от доста неща и най-после не те подтикват по никакъв метод. Това не е и проблем на федерацията, а на самата страна. Ако страната не е отпуснала средства, няма по какъв начин. “
Явяването ѝ на републиканското състезание до последно е под въпрос – преди няколко месеца Мария получава тежка травма и стартира да се обездвижва. Лекарите ѝ заявяват, че има херния и не би трябвало да подвига повече от 1 кг. Ала волята ѝ се оказва по-силна от диагнозата. Тя съумява да се възвърне посредством Су Джок терапия – корейски лековит способ, съгласно който избрани точки на дланите и стъпалата са свързани с разнообразни органи в човешкото тяло. Самата Мария е теляк и съумява сама да ползва техниката върху себе си.
По време на карантината тренира сама, въпреки тренировките за силовия трибой да изискват асистенция поради огромните тежести. Но упоритостта не ѝ позволява да се откаже. „ Ходих в едно мазе, нямаше кой да ме пази, слагах спомагателни тежести, което не беше доста безопасно… Само и единствено да подкрепям форма, тъй като всички зали бяха затворени “. През юни резултатите са обещаващи – доближава до 160 кг, а на една от тренировките съумява да издърпа даже и 180 кг. За страдание възходът й е пресечен, откакто при започване на юли се разболява от ковид.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ