Пенсионерът Манджукич - обожава животни и е женен за момич...
Марио Манджукич разгласи приключването на кариерата си.
Познаваме Марио като главния хърватски нападател през последната декада. Като огромен футболист, който се опълчи на Гуардиола. И невидимият воин на Ювентус - той се разбра с Роналдо и го направи по-силен.
Но ние не знаем съвсем нищо за индивида Марио. Той рядко дава изявленията и едвам прониква в новините по мотиви отвън футбола. В резултат на това, след над 10 години кариера в топ лигите, най-яркото събитие за множеството е финалът с Хърватия и кавгата с Пеп. Но Марио има и доста други готини истории.
Младостта на Манджукич е битка: той оцеля през войната, завоюва правото да играе като нападател, отърва се от обидния псевдоним
Детството на Марио беше класическо за балканските деца от 90-те: война, свистене на патрони и детонации от снаряди. Подобно на останалите балкански играчи от своето потомство, Марио видя разпадането на Югославия.
Манджукичите нямаха изключително шанс: те живееха доста покрай босненската граница, в град Славонски Брод. Избухна войната - и фамилията на Марио беше доста покрай епицентъра. Когато Манджукич е на пет, фамилията е насила да се реалокира в Германия.
" Имаше хора, убити тъкмо до вратата на нашата къща. Не можехме да останем там. Единствената ми грижа беше сигурността на фамилията ми “, споделя бащата Мато.
В Германия фамилията се открива сносно: Мато (също професионален футболист) е картотекиран в тима на Дитцинген, а Марио влиза в локалната футболна академия. Идилията завършва през 1996 година: немските управляващи ненадейно не възобновяват разрешението за престояване на Манджукич и фамилията се върна в Хърватия. Вкъщи 10-годишният Марио стартира са учи в учебното заведение Марсония и към този момент съществено да се занимава с футбол.
Основната драма на ранния стадий от кариерата на Марио е битката против стандартите и недоверието. Марио е невисок и слаб, само че необикновено жилест. „ На 11 години Марио избяга 3350 метра за 12 минути. За тази възраст това е приказен резултат”, спомня си треньорът му Дамир Рухек.
Обикновено Марио играе като десен полузащитник и постоянно се носи по крилоко със скоростта на светлината. Понякога той покриваше позицията на отбранителния полузащитник и някак инцидентно минава към офанзивата. Веднъж юношеският тим на „ Марсония “ играе против „ Славония “: задатъкът бе 3:0 на почивката, нападателите се умориха, а Рухек изведе Манджукич напред. Марио пропусна някои страхотни шансове, непрекъснато губеше позиция, само че въпреки всичко вкара един гол. И след мача той отишъл до Рухек: „ Треньор, желая да ви кажа доста ми хареса. Поставяйте ме по-често в офанзива, в случай че може. "
На Марио явно му липсваше техника, само че с помощта на растежа и постоянството си той се вкопчваше в топката. Той също бързо се научи да се гмурка и завоюва доста дузпи.
През 2003 година Манджукич отива чартърен в скромния Железничар от втора лига. И той незабавно прояви темперамент: „ Ще играя единствено в офанзива, треньор. Това е съвършената роля за мен. Или въобще няма да дойда на подготовка. " Онемялият треньор трябваше да одобри изискванията. Шест месеца по-късно Марио се завръща в Марсония и от този момент играе единствено като нападател.
През 2005 година Марио се реалокира в Загреб, където цари именитият треньор Миро Блажевич (определено го помните от Мондиал 1998 - той завоюва бронз с националния тим на Хърватия). Миро гледаше по какъв начин Манджукич неумело се пробва да задмине бранителите и да падне неловко в наказателното поле и измисля прякор за нападателя - Джилкос. Този израз идва от унгарския език и се превежда като „ палач “. На хърватски е много обидно: нахален, селски, скромен. В някои райони на Хърватия това е името на селяните, които са се преместили в града.
„ Това е прякорът му, назовах го на смешка поради елементарния метод на игра. Просто от време на време ме ядосваше с непрекъснатото гмуркане и молене за фалове “, изясни Блажевич.
След като публицистите схванаха за псевдонима. Хареса им и от този момент хърватските медии постоянно назовават Манджукич Джилкос. Псевдонимът толкоз разгневи Марио, че през 2011 година в изявление за Sportske novosti той изиска малко почитание:
„ Моля всички да спрат да ме назовават Джилкос. Миро Блажевич по този начин ми сподели и от този момент всички го повтарят, даже не схващат какво значи тази дума. Имам име и фамилия, апелирам, използвайте ги. "
Любимата на Марио е момиче от селото. Тя няма Instagram и обществени мрежи, съвсем няма нейни фотоси в интернет.
Приятелките и съпругите на хърватските суперзвезди съществуват, с цел да разбият стандартите.
Милан Бадел се среща с възпитанчка на Загребската музикална академия. Вратарят Ловре Калинич се ожени за момиче, което работи като криминалист. Съпругата на Ракитич е работила като барман и по тяхната история човек елементарно може да направи страхотна любовна сапунка.
Но Манджукич има най-необичайната брачна половинка. Нейното име е Ивана Микулич - и тук завършва съвсем цялата информация. Хърватските публицисти от дълго време я назовават най -загадъчната от спътниците на футболистите.
Известно е, че Ивана има тежка орис. Родена е в село Стриживойна - 2,5 хиляди поданици, на 200 километра от Загреб. Баща й Желко умря през 2002 година, до момента в който ремонтира генератор в топлоелектрическа централа в Косово. Майка и работела като продавачка и отгледала две дъщери сама. По-голямата сестра на Ивана се омъжи за човек от Стригвойна и остана в селото, до момента в който Ивана отиде в гимназия в близкия Славонски Брод, където срещна Марио. Няколко години по-късно те се реалокират дружно в Загреб (Ивана - в университета и Манджукич - с цел да пробие във футбола) и от този момент са неразделни.
Малко повече информация за мистериозната Ивана получи хърватският вестник Sportske novosti. През 2015 година те разговаряха със съседите на фамилията на Ивана в селото. „ Съседите твърдят, че Микуличи са примерно семейство “, пишат „ Спортски новости “. - Те постоянно вървят на черква и не се разграничават от другите фамилии на Стриживойна. Според съседите сестрите Микулич са скромни и красиви девойки. Те не са сюрпризирани, че Ивана заобикаля пресата. Дори в младостта си тя била необщителна и стояла надалеч от хората. "
За 10 години от живота си със суперзвездата Ивана не е придобила навиците на типичните WAG. Тя няма инстаграм, не дава изявленията и даже не отиде на стадиона в стилна розова фланелка на Юве. В интернет има единствено четири фотоси на Ивана (подобна обстановка в инста на Марио - нула фотоси със брачната половинка му). Европейските медии постоянно я бъркат със сестрата на Марио: тя също се споделя Ивана и съвсем не се появява в пресата, само че няколко пъти фотографите ги хванаха с Марио на подиума.
Ще бъдете изумени от скромността на Манджукич. Мрази публичността и купоните, главното му занимание е мопсът Лени.
Хърватските публицисти са сигурни, че брачният партньор й е повлиян от Ивана. Марио също не обича вниманието и се пробва да заобикаля пресата. Понякога не е елементарно, изключително в Италия. Веднъж, след рекламно събитие, Манджукич беше видян от публицисти: те отидоха с него напряко до колата и се пробваха да го снимат. Марио толкоз се ядоса, че отвори вратата на колата пред един от най-досадните кореспонденти: „ Момче, ти се приближи толкоз близо, може би даже ще се качиш в колата? “
И това е типичен Манджукич: той е живял отвън града (дори в дребния Торино), не обича алкохола, не се мотае, само че се забавлява посредством телефонни диалози с Лука Модрич (те са най -добри другари от Динамо Загреб).
„ Моят персонален живот ще ви се стори отегчителен. Най-хубавото е, че се усещам като вкъщи си, до кучето и момичето, сподели Манджукич пред Bild. - Едва ли имаш късмет да ме видиш в града. Някой може да откри живота ми за отегчителен, само че не и аз. "
Кучетата са главното занимание и обич на Марио. В младостта си в Хърватия той имаше шест кучета, а по-късно го забавляваше мопс на име Лени. Ако разгледате инстаграма на Манджукич, несъмнено ще намерите там десетки фотоси с Лени: те лежат дружно на дивана, вървят и гледат футбол.
Преди да замине за подготовка или посещение, Марио остави облеклата си на леглото на Лени. „ По този метод той скучае по-малко. Въпреки че, почтено казано, от време на време, вместо да упражнявам, бих предпочел да се търкалям с Лени. "
Подобно на доста играчи, Марио слага имената на обичаните си върху калеврите си. И в случай че на дясната е класика - името на брачната половинка си, то лявата се поставя на мопса.
През септември 2018 година Лени навърши 10 години. Като подарък мопсът получи вкусна торта с моркови и ориз (Марио наблюдаваше фигурата на Лени).
През 2019 година италианските медии писаха, че мопсът на Манджукич е умрял от напреднала възраст (Марио, както нормално, не удостовери и отхвърли нищо).
Манджукич обича родния си град. По време на Световното състезание през 2018 година купи бира и почерпи съгражданите си
Манджукич си спомня родния си Славонски Брод (64 хиляди население) и непрекъснато му оказва помощ.
През 2017 година в Хърватия бушуваха горски пожари. Марио освен притегли вниманието към казуса посредством Instagram, само че и се свърза с пожарната в Славонски Брод. По техен съвет Манджукич закупи съоръжение на стойност 20 000 евро за пожарникарите от Супетар (друг хърватски град). „ Марио искаше да остане неизвестен, само че ние искахме да му благодарим обществено. Когато някой е кадърен на такова свястно деяние, това е необикновено. Той го направи с цялото си сърце “, сподели представител на пожарникарите.
През 2018 година Манджукич подари 5 хиляди евро на " Ангелите на Чарли ", организация, която оказва помощ на бездомните кучета в Славонски Брод. След това той подари още 4 хиляди за храна за животни и още 3 хиляди за ветеринарни услуги за домашни любимци.
А по време на международното състезание в Русия взаимната обич сред Манджукич и Славонски Брод разцъфна с цялостна мощ.
Жителите на града гледаха мачовете на националния тим на огромен екран - кметството го конфигурира в градския парк. Преди мача Русия - Хърватия Марио купи бира за публиката (тя беше раздадена гратис по време на играта). Това струваше нападателя към 3400 евро.
На терена Манджукич излезе с обувки със знака „ Славонски Брод “ (Лени и Ивана отстъпиха място), а след полуфинала обиколи полето „ Лужники “ с необикновена версия на хърватския байрак.
Веднага след финала в Москва Марио не отиде на отмора в Съединени американски щати, а в родния си град. Специално за него кметството провежда сцена на площада, кръстен на хърватския стихотворец Иван Мазуранич. Почти целият град пристигна да благодари на Марио, а плакатите на Hvala Mario Mario („ Благодаря ти, Марио “) блеснаха измежду тълпата и по най -близките къщи.
Първо, Марио прочувствено благодари на жителите: „ Гордея се с вас. По време на шампионата гледах видеоклипове, на които радостните и празнувате победи. Това ме въодушеви. "
Тогава кметът се качи на сцената и връчи на Марио удостоверението за почетен жител на Славонски Брод:
„ Днес приветстваме нашия Марио. Това е най -великият миг в историята на хърватския футбол. Марио е вторият хърватин, вкарал във финала на международното състезание. Но на първо място Марио е човек, който не не помни града си. Това е единственият футболист, който носи на обувките си името на града, в който е роден. Когато след полуфинала Марио извади хърватското знаме с надпис Slavonski Brod, доста от тези, които гледаха мача на площада, се разплакаха. "
Тогава на сцената се качи Мирослав Шкоро (популярен хърватски музикант и политик) и дружно с Марио пееха славянски песни до мрачно. Празникът приключи с превъзходни фойерверки над река Сава.
Манджукич - идеалът на любовта към националния тим
През септември 2018 година Манджукич ненадейно приключи кариерата си в националния тим. Той игра под флага на Хърватия 11 години и стана вторият голмайстор в историята на националния тим (първият е великият Давор Шукер).
Манджукич елементарно сменяше клубовете, само че постоянно споделяше, че националният тим на Хърватия е неговият главен тим. На разлъка той написа прочувствено писмо, в което призна любовта си към почитателите, сътрудниците и Хърватия.
„ Скъпи почитатели!
Винаги съм играл на терена, тъй че писането на тези думи ми е по-трудно, в сравнение с да тичам спринт в 120 -ата минута или да избягам от съперник.
По-трудно е, тъй като знам какъв брой наслада ми носят подготвителните лагери, мачовете и успехите.
По-трудно е, тъй като слушането на Lijepa Naša domovino (името на хърватския химн, „ моя красива татковина “) преди мача е най -голямото благополучие за мен.
По-трудно е, тъй като знам каква чест е да носиш хърватска фланелка.
По-трудно е, тъй като след тези думи няма да има връщане обратно. Но знам, че е пристигнал моментът.
Сбогувам се с националния тим на Хърватия. Среброто на Световното състезание ме извърши с сила, само че и улесни това решение. Постигнахме исторически триумф и в това време почувствахме невероятна обич от нашите почитатели. Никога няма да не помни по какъв начин ни срещнаха в Загреб и Славонски Брод. Това са най -важните мемоари в живота ми.
Преди 14 години играх за юношеския народен тим и за първи път облякох свещената фланелка. Оттогава играх и работя дружно с велики играчи, треньори и личен състав.
И най-после, благодаря на почитателите. Никой от нас не е съвършен. Загубих топката и не вкарах от съвършена позиция. Но постоянно се пробвах да давам всичко от себе си и да влагам сърцето си в играта. Благодаря ви, че ме разбирате и ме подкрепяте. Сега съм измежду вас - най-верните хърватски почитатели.
Обичам Ви ".
Вдъхновен от Мондиал 2018, Манджукич имаше мощен сезон за Ювентус. И тогава Маурицио Сари се реалокира в Торино, изключи хърватина от картотеките за Шампионска лига и Марио трябваше да търси нов клуб. След това имаше къси пътувания до Катар (пет мача на Al-Duhail) и Милан. През лятото на 2021 година росонерите не възобновяват контракта си, а Марио остава свободен сътрудник.
Той по този начин и не откри нов клуб и при започване на есента 35-годишният Манджукич разгласи пенсионирането си.
Познаваме Марио като главния хърватски нападател през последната декада. Като огромен футболист, който се опълчи на Гуардиола. И невидимият воин на Ювентус - той се разбра с Роналдо и го направи по-силен.
Но ние не знаем съвсем нищо за индивида Марио. Той рядко дава изявленията и едвам прониква в новините по мотиви отвън футбола. В резултат на това, след над 10 години кариера в топ лигите, най-яркото събитие за множеството е финалът с Хърватия и кавгата с Пеп. Но Марио има и доста други готини истории.
Младостта на Манджукич е битка: той оцеля през войната, завоюва правото да играе като нападател, отърва се от обидния псевдоним
Детството на Марио беше класическо за балканските деца от 90-те: война, свистене на патрони и детонации от снаряди. Подобно на останалите балкански играчи от своето потомство, Марио видя разпадането на Югославия.
Манджукичите нямаха изключително шанс: те живееха доста покрай босненската граница, в град Славонски Брод. Избухна войната - и фамилията на Марио беше доста покрай епицентъра. Когато Манджукич е на пет, фамилията е насила да се реалокира в Германия.
" Имаше хора, убити тъкмо до вратата на нашата къща. Не можехме да останем там. Единствената ми грижа беше сигурността на фамилията ми “, споделя бащата Мато.
В Германия фамилията се открива сносно: Мато (също професионален футболист) е картотекиран в тима на Дитцинген, а Марио влиза в локалната футболна академия. Идилията завършва през 1996 година: немските управляващи ненадейно не възобновяват разрешението за престояване на Манджукич и фамилията се върна в Хърватия. Вкъщи 10-годишният Марио стартира са учи в учебното заведение Марсония и към този момент съществено да се занимава с футбол.
Основната драма на ранния стадий от кариерата на Марио е битката против стандартите и недоверието. Марио е невисок и слаб, само че необикновено жилест. „ На 11 години Марио избяга 3350 метра за 12 минути. За тази възраст това е приказен резултат”, спомня си треньорът му Дамир Рухек.
Обикновено Марио играе като десен полузащитник и постоянно се носи по крилоко със скоростта на светлината. Понякога той покриваше позицията на отбранителния полузащитник и някак инцидентно минава към офанзивата. Веднъж юношеският тим на „ Марсония “ играе против „ Славония “: задатъкът бе 3:0 на почивката, нападателите се умориха, а Рухек изведе Манджукич напред. Марио пропусна някои страхотни шансове, непрекъснато губеше позиция, само че въпреки всичко вкара един гол. И след мача той отишъл до Рухек: „ Треньор, желая да ви кажа доста ми хареса. Поставяйте ме по-често в офанзива, в случай че може. "
На Марио явно му липсваше техника, само че с помощта на растежа и постоянството си той се вкопчваше в топката. Той също бързо се научи да се гмурка и завоюва доста дузпи.
През 2003 година Манджукич отива чартърен в скромния Железничар от втора лига. И той незабавно прояви темперамент: „ Ще играя единствено в офанзива, треньор. Това е съвършената роля за мен. Или въобще няма да дойда на подготовка. " Онемялият треньор трябваше да одобри изискванията. Шест месеца по-късно Марио се завръща в Марсония и от този момент играе единствено като нападател.
През 2005 година Марио се реалокира в Загреб, където цари именитият треньор Миро Блажевич (определено го помните от Мондиал 1998 - той завоюва бронз с националния тим на Хърватия). Миро гледаше по какъв начин Манджукич неумело се пробва да задмине бранителите и да падне неловко в наказателното поле и измисля прякор за нападателя - Джилкос. Този израз идва от унгарския език и се превежда като „ палач “. На хърватски е много обидно: нахален, селски, скромен. В някои райони на Хърватия това е името на селяните, които са се преместили в града.
„ Това е прякорът му, назовах го на смешка поради елементарния метод на игра. Просто от време на време ме ядосваше с непрекъснатото гмуркане и молене за фалове “, изясни Блажевич.
След като публицистите схванаха за псевдонима. Хареса им и от този момент хърватските медии постоянно назовават Манджукич Джилкос. Псевдонимът толкоз разгневи Марио, че през 2011 година в изявление за Sportske novosti той изиска малко почитание:
„ Моля всички да спрат да ме назовават Джилкос. Миро Блажевич по този начин ми сподели и от този момент всички го повтарят, даже не схващат какво значи тази дума. Имам име и фамилия, апелирам, използвайте ги. "
Любимата на Марио е момиче от селото. Тя няма Instagram и обществени мрежи, съвсем няма нейни фотоси в интернет.
Приятелките и съпругите на хърватските суперзвезди съществуват, с цел да разбият стандартите.
Милан Бадел се среща с възпитанчка на Загребската музикална академия. Вратарят Ловре Калинич се ожени за момиче, което работи като криминалист. Съпругата на Ракитич е работила като барман и по тяхната история човек елементарно може да направи страхотна любовна сапунка.
Но Манджукич има най-необичайната брачна половинка. Нейното име е Ивана Микулич - и тук завършва съвсем цялата информация. Хърватските публицисти от дълго време я назовават най -загадъчната от спътниците на футболистите.
Известно е, че Ивана има тежка орис. Родена е в село Стриживойна - 2,5 хиляди поданици, на 200 километра от Загреб. Баща й Желко умря през 2002 година, до момента в който ремонтира генератор в топлоелектрическа централа в Косово. Майка и работела като продавачка и отгледала две дъщери сама. По-голямата сестра на Ивана се омъжи за човек от Стригвойна и остана в селото, до момента в който Ивана отиде в гимназия в близкия Славонски Брод, където срещна Марио. Няколко години по-късно те се реалокират дружно в Загреб (Ивана - в университета и Манджукич - с цел да пробие във футбола) и от този момент са неразделни.
Малко повече информация за мистериозната Ивана получи хърватският вестник Sportske novosti. През 2015 година те разговаряха със съседите на фамилията на Ивана в селото. „ Съседите твърдят, че Микуличи са примерно семейство “, пишат „ Спортски новости “. - Те постоянно вървят на черква и не се разграничават от другите фамилии на Стриживойна. Според съседите сестрите Микулич са скромни и красиви девойки. Те не са сюрпризирани, че Ивана заобикаля пресата. Дори в младостта си тя била необщителна и стояла надалеч от хората. "
За 10 години от живота си със суперзвездата Ивана не е придобила навиците на типичните WAG. Тя няма инстаграм, не дава изявленията и даже не отиде на стадиона в стилна розова фланелка на Юве. В интернет има единствено четири фотоси на Ивана (подобна обстановка в инста на Марио - нула фотоси със брачната половинка му). Европейските медии постоянно я бъркат със сестрата на Марио: тя също се споделя Ивана и съвсем не се появява в пресата, само че няколко пъти фотографите ги хванаха с Марио на подиума.
Ще бъдете изумени от скромността на Манджукич. Мрази публичността и купоните, главното му занимание е мопсът Лени.
Хърватските публицисти са сигурни, че брачният партньор й е повлиян от Ивана. Марио също не обича вниманието и се пробва да заобикаля пресата. Понякога не е елементарно, изключително в Италия. Веднъж, след рекламно събитие, Манджукич беше видян от публицисти: те отидоха с него напряко до колата и се пробваха да го снимат. Марио толкоз се ядоса, че отвори вратата на колата пред един от най-досадните кореспонденти: „ Момче, ти се приближи толкоз близо, може би даже ще се качиш в колата? “
И това е типичен Манджукич: той е живял отвън града (дори в дребния Торино), не обича алкохола, не се мотае, само че се забавлява посредством телефонни диалози с Лука Модрич (те са най -добри другари от Динамо Загреб).
„ Моят персонален живот ще ви се стори отегчителен. Най-хубавото е, че се усещам като вкъщи си, до кучето и момичето, сподели Манджукич пред Bild. - Едва ли имаш късмет да ме видиш в града. Някой може да откри живота ми за отегчителен, само че не и аз. "
Кучетата са главното занимание и обич на Марио. В младостта си в Хърватия той имаше шест кучета, а по-късно го забавляваше мопс на име Лени. Ако разгледате инстаграма на Манджукич, несъмнено ще намерите там десетки фотоси с Лени: те лежат дружно на дивана, вървят и гледат футбол.
Преди да замине за подготовка или посещение, Марио остави облеклата си на леглото на Лени. „ По този метод той скучае по-малко. Въпреки че, почтено казано, от време на време, вместо да упражнявам, бих предпочел да се търкалям с Лени. "
Подобно на доста играчи, Марио слага имената на обичаните си върху калеврите си. И в случай че на дясната е класика - името на брачната половинка си, то лявата се поставя на мопса.
През септември 2018 година Лени навърши 10 години. Като подарък мопсът получи вкусна торта с моркови и ориз (Марио наблюдаваше фигурата на Лени).
През 2019 година италианските медии писаха, че мопсът на Манджукич е умрял от напреднала възраст (Марио, както нормално, не удостовери и отхвърли нищо).
Манджукич обича родния си град. По време на Световното състезание през 2018 година купи бира и почерпи съгражданите си
Манджукич си спомня родния си Славонски Брод (64 хиляди население) и непрекъснато му оказва помощ.
През 2017 година в Хърватия бушуваха горски пожари. Марио освен притегли вниманието към казуса посредством Instagram, само че и се свърза с пожарната в Славонски Брод. По техен съвет Манджукич закупи съоръжение на стойност 20 000 евро за пожарникарите от Супетар (друг хърватски град). „ Марио искаше да остане неизвестен, само че ние искахме да му благодарим обществено. Когато някой е кадърен на такова свястно деяние, това е необикновено. Той го направи с цялото си сърце “, сподели представител на пожарникарите.
През 2018 година Манджукич подари 5 хиляди евро на " Ангелите на Чарли ", организация, която оказва помощ на бездомните кучета в Славонски Брод. След това той подари още 4 хиляди за храна за животни и още 3 хиляди за ветеринарни услуги за домашни любимци.
А по време на международното състезание в Русия взаимната обич сред Манджукич и Славонски Брод разцъфна с цялостна мощ.
Жителите на града гледаха мачовете на националния тим на огромен екран - кметството го конфигурира в градския парк. Преди мача Русия - Хърватия Марио купи бира за публиката (тя беше раздадена гратис по време на играта). Това струваше нападателя към 3400 евро.
На терена Манджукич излезе с обувки със знака „ Славонски Брод “ (Лени и Ивана отстъпиха място), а след полуфинала обиколи полето „ Лужники “ с необикновена версия на хърватския байрак.
Веднага след финала в Москва Марио не отиде на отмора в Съединени американски щати, а в родния си град. Специално за него кметството провежда сцена на площада, кръстен на хърватския стихотворец Иван Мазуранич. Почти целият град пристигна да благодари на Марио, а плакатите на Hvala Mario Mario („ Благодаря ти, Марио “) блеснаха измежду тълпата и по най -близките къщи.
Първо, Марио прочувствено благодари на жителите: „ Гордея се с вас. По време на шампионата гледах видеоклипове, на които радостните и празнувате победи. Това ме въодушеви. "
Тогава кметът се качи на сцената и връчи на Марио удостоверението за почетен жител на Славонски Брод:
„ Днес приветстваме нашия Марио. Това е най -великият миг в историята на хърватския футбол. Марио е вторият хърватин, вкарал във финала на международното състезание. Но на първо място Марио е човек, който не не помни града си. Това е единственият футболист, който носи на обувките си името на града, в който е роден. Когато след полуфинала Марио извади хърватското знаме с надпис Slavonski Brod, доста от тези, които гледаха мача на площада, се разплакаха. "
Тогава на сцената се качи Мирослав Шкоро (популярен хърватски музикант и политик) и дружно с Марио пееха славянски песни до мрачно. Празникът приключи с превъзходни фойерверки над река Сава.
Манджукич - идеалът на любовта към националния тим
През септември 2018 година Манджукич ненадейно приключи кариерата си в националния тим. Той игра под флага на Хърватия 11 години и стана вторият голмайстор в историята на националния тим (първият е великият Давор Шукер).
Манджукич елементарно сменяше клубовете, само че постоянно споделяше, че националният тим на Хърватия е неговият главен тим. На разлъка той написа прочувствено писмо, в което призна любовта си към почитателите, сътрудниците и Хърватия.
„ Скъпи почитатели!
Винаги съм играл на терена, тъй че писането на тези думи ми е по-трудно, в сравнение с да тичам спринт в 120 -ата минута или да избягам от съперник.
По-трудно е, тъй като знам какъв брой наслада ми носят подготвителните лагери, мачовете и успехите.
По-трудно е, тъй като слушането на Lijepa Naša domovino (името на хърватския химн, „ моя красива татковина “) преди мача е най -голямото благополучие за мен.
По-трудно е, тъй като знам каква чест е да носиш хърватска фланелка.
По-трудно е, тъй като след тези думи няма да има връщане обратно. Но знам, че е пристигнал моментът.
Сбогувам се с националния тим на Хърватия. Среброто на Световното състезание ме извърши с сила, само че и улесни това решение. Постигнахме исторически триумф и в това време почувствахме невероятна обич от нашите почитатели. Никога няма да не помни по какъв начин ни срещнаха в Загреб и Славонски Брод. Това са най -важните мемоари в живота ми.
Преди 14 години играх за юношеския народен тим и за първи път облякох свещената фланелка. Оттогава играх и работя дружно с велики играчи, треньори и личен състав.
И най-после, благодаря на почитателите. Никой от нас не е съвършен. Загубих топката и не вкарах от съвършена позиция. Но постоянно се пробвах да давам всичко от себе си и да влагам сърцето си в играта. Благодаря ви, че ме разбирате и ме подкрепяте. Сега съм измежду вас - най-верните хърватски почитатели.
Обичам Ви ".
Вдъхновен от Мондиал 2018, Манджукич имаше мощен сезон за Ювентус. И тогава Маурицио Сари се реалокира в Торино, изключи хърватина от картотеките за Шампионска лига и Марио трябваше да търси нов клуб. След това имаше къси пътувания до Катар (пет мача на Al-Duhail) и Милан. През лятото на 2021 година росонерите не възобновяват контракта си, а Марио остава свободен сътрудник.
Той по този начин и не откри нов клуб и при започване на есента 35-годишният Манджукич разгласи пенсионирането си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ