Мариана Калъчева: Животът в Щатите е спокоен, но ми липсват ароматите на Пловдив
Мариана Калъчева е родена в Пловдив. От близо 7 години тя живееи твори в Батън Руж (САЩ), където е част от дейния артистичен живот. Нейни произведения могат да бъдат открити на голям брой частни, градски и корпоративни сбирки от Калифорния, Ню Йорк и Маями в Съединени щати, до Монако, Франция, Испания, Австрия, Тайван, Португалия, Италия, България, Белгия и Турция. В годините сред 2010 и 2016 година живее в Ница, Франция, а по-късно се реалокира в Съединени американски щати.
Прочетете още
Мариана работи като професионален художник към този момент повече от 25 години. Има 19 независими и повече от 200 групови изложения по целия свят. Тя намира ентусиазъм в пътуването и откриването на нови незнайни култури. Калъчева се завръща в родния си град с галерия „ Времепространства ”, която се открива на 12 декември в изложба „ Възраждане ”.
- Мариан а, завръщаш се в родния Пловдив с галерия след 6 години неявяване. Какво ще видят феновете ти?
- Станаха шест години и половина, започнах седмата, в която не съм показвала свои произведения в Пловдив. Почитателите ми ще видят седемнадесет картини, съвсем всички в стила наив, в който ми е по този начин прелестно да създавам през последните съвсем двадесет години. Нека да уточнявам, че стилът наив не е характерен наив при мен. В него има детайли на вълшебен натурализъм и сюрреализъм, даже и на ар нуво.
Сюжетите са нормалните, с леки новости. Разработвам една тематика в последно време, в която строя архитектурни концепции на машина на времето. Можете да видите три вариации по тематиката, включени в актуалната експозиция. Друга обичана тема са героите с макове, глухарчета, несъмнено – летящите балони и пътуващите градове. Имам картини с пълнолуния, новолуния, със слънца, даже със зимни приказки.
Интересно е, че множеството ми картини са свързани с въздуха – има някаква форма на хвърчене, левитиране, рееене. Някак си – не мога да рисувам галерия, без да основа „ въздушност “ в композициите си. Последната картина, която подготвих безусловно ден преди да си стегна куфарите за България, се назовава „ Коледна ария “ и изобразява една мини коледна приказка. Ще я видите, доста се забавлявах като я работех.
- Трудно ли се твори в една нова среда, надалеч от родната аудитория?
- Разбира се. Това се случва към този момент за повторно в живота ми. Първо беше Франция, в този момент в Щатите. Не е елементарно, в случай че не си побутван от доста авторитетни хора, с цел да те виждат просто по този начин. Както се споделя, създатели има на всички места, и всеки един от тях се бори за парченце популярност и популярност. Само ще загатна, че конкуренцията в огромна страна е надлежно геометрично прогресивна на броя на артистите. Това е сложната част. По-добрата страна на нещата е, че има много фондове за просвета, които се раздават на локалната власт и надлежно в държавните културни центрове, които насочат доста благоприятни условия към артистите, с цел да могат те да се препитават почтено. Организират се изложения, маркети на открито, разнообразни експозиции, състезания с разнообразни тематики, тъй че всеки да откри своята ниша.
- Промени ли те това отделяне от българската сцена?
– Не бих споделила, че ме е трансформирало осезателно, само че все пак… Все отново може да се каже, че не пребивавам в страната интензивно от 2010 година насам и животът ми някак си закупи форма. Това обаче не значи, че не проследявам от близко събитията в страната ми, които несъмнено са притеснителни. Не мога да си обясня по какъв начин от стачките срещу статуквото през 2020-а стачкуващите се окомплектоваха с него? Невероятно, само че не е мястото да разясня тук и в този момент за протичащото се.
- Тук или в Щатите е по-трудно да се наложиш, да започнеш да правиш изложения?
– Хм, възнамерявам се! Всъщност по-лесно е несъмнено в личната ти среда, там където си израснал, там където си признат в обществото. Когато порастваме, ние поддържаме връзка с минали и сегашни другари и това основава един кръг в обществото, обществена група, която може да те избута напред и нагоре или може да ти бъде буфер в сериозни обстановки. Винаги е по-добре да поддържаш обществен нетуърк, на който ти да си в услуга и който да ти бъде в услуга, в случай че или когато се постанова. С това трябваше да се оправя и при двата опита да рестартирам в живота си отвън родината. Честно казано, не беше елементарно, тъй като множеството те гледат с съмнение, изключително когато идваш от България. Страната ни не се слави с изключително добра известност из всякакви места из Южна Франция, а в Щатите болшинството от хората даже нямат концепция къде се намира. Аз мисля, че дипломацията ни съществено куца по доста интернационалните въпроси.
- Как се стигна до решението ти да се установиш там?
- Тук ще бъда къса – бях на кръстопът, следващият в живота ми, и една инцидентно запознанство прерастна в покана с аудиенция за две седмици през 2017-а.
- Как живееш, липсва ли ти нещо от Пловдив с изключение на фамилията?
- Живея умерено, дори прекомерно умерено за моята търсеща персона. В смисъл фамилен живот, работа, работа и отново работа. Това е американският модел на живот. Ходим на почивки по празниците или когато си взимаме отпуск. В моя случай съответно, аз работя след работа, тъй че почивките леко ми липсват, само че и това ще се промени. Да, Пловдив ми липсва, изключително географски! Липсват ми миризмите му, улиците му, хората му. Обичам разходките по основната, обичам и улиците с липите при започване на юни. Обичам тишината на Стария град в ранното утро. Липсват ми заведенията за хранене, излизанията с приятелите, изложбите, театърът. Всичко ми липсва!
- Намери ли нови другари и има ли измежду тях българи?
– О, несъмнено. Тук има цяла бъргарска общественост. Те към този момент познаваха мъжа ми и аз наследих и неговите другари. От работата ми пък получих мои нови другари, които въпреки всичко не са като нас, тъй като живеят по-затворено и са по-консервативни, нямат манталитета ни, само че са другари до живот. За сметка на това пък имаме чудесна връзка и приятелиство със състудентите на мъжа ми, които без изключение са от Европа - Русия, Чехия, Украина и Румъния. Прекрасни хора, открити тук от десетки години. Обичам да извозвам с тях ваканциите си.
- Какво от техния метод на живот и на работа, в случай че привнесем у нас, ще създадем своя свят по-добър?
- Хубав въпрос. Почтеността, честността, коректността, охотата за работа, образованието, кадърността, а също по този начин и своевременните наказателни процедури за престъпните прояви са извънредно нужни в страната ни.
Тук в Щатите, наказванията работят на момента – изпреварваш с надвишена скорост – санкция, минеш на оранжево – получаваш честитка със фотография и с санкция, която да платиш до месец. Ако не я платиш, се удвоява, утроява, най-после отиваш в съда. Крадеш – вкарват те в ареста, дават ти присъда.
Убиваш – непосредствено в затвора по бързата процедура. Тук е полицейска страна и когато хората „ сгафят “, си понасят следствията незабавно! Само в случай че някой се опита да пререди останалите на пътно платно и направи непозволена маневра, бива сниман от камери и очевидци, и предаден непосредствено на полицията, ако самата полиция не те хване на идващите 500 метра и не ти даде опустошителна санкция или не те привика прокурор в съда.
Взаимоотношенията са някак си чисти. Хората вършат доста за другите, има доста доброволци в разнообразни институции и събития и това е нещо извънредно значимо.
-Как се забавляваш там?
- Как ли? Ами вървим на шопинг. Хахаха! Шегувам се. Тук забавата е основно през почивните дни, тъй като в работно време няма къде да отидеш. Повечето са фамилни с деца, и физически нямат опция да поддържат другарство отвън дома в работна седмица, в случай че не са в тесни другарски кръгове. Но, както загатнах, тук се върви на мини ваканции през уикендите. Имам другари с деца, които не пропущат уикенд без да създадат маршрут до някоя близка гора, къмпинг, резорт, или даже по-далечно пътешестване. Планината е доста надалеч и доста пострадвам от този факт, само че по тази причина пък морето е близо. Флорида е единствено на два часа път от нас. Има непрекъснато събития от всевъзможен темперамент в града и отвън него. Ако искаш да ентъртейнваш децата си, водиш ги по детски събития, карнавали,панаири, пазари, фермерски пазари, детски музеи и учебни мероприятия. Прекрасно е. Организацията е строга, притеглят се доста други странични бизнеси към тях и обиковено резултатът е уин-уин – всички са удовлетворени.
Аз се развличам като пътувам и съм доста щастлива, че с мъжа ми Марио имаме същите пристрастености към пътуването, хубавото вино, пробната кухня, музеите, науката, книгите, планините и плажовете. Да, забавляваме се и с хубаво кино, несъмнено.
Прочетете още
Мариана работи като професионален художник към този момент повече от 25 години. Има 19 независими и повече от 200 групови изложения по целия свят. Тя намира ентусиазъм в пътуването и откриването на нови незнайни култури. Калъчева се завръща в родния си град с галерия „ Времепространства ”, която се открива на 12 декември в изложба „ Възраждане ”.
- Мариан а, завръщаш се в родния Пловдив с галерия след 6 години неявяване. Какво ще видят феновете ти?
- Станаха шест години и половина, започнах седмата, в която не съм показвала свои произведения в Пловдив. Почитателите ми ще видят седемнадесет картини, съвсем всички в стила наив, в който ми е по този начин прелестно да създавам през последните съвсем двадесет години. Нека да уточнявам, че стилът наив не е характерен наив при мен. В него има детайли на вълшебен натурализъм и сюрреализъм, даже и на ар нуво.
Сюжетите са нормалните, с леки новости. Разработвам една тематика в последно време, в която строя архитектурни концепции на машина на времето. Можете да видите три вариации по тематиката, включени в актуалната експозиция. Друга обичана тема са героите с макове, глухарчета, несъмнено – летящите балони и пътуващите градове. Имам картини с пълнолуния, новолуния, със слънца, даже със зимни приказки.
Интересно е, че множеството ми картини са свързани с въздуха – има някаква форма на хвърчене, левитиране, рееене. Някак си – не мога да рисувам галерия, без да основа „ въздушност “ в композициите си. Последната картина, която подготвих безусловно ден преди да си стегна куфарите за България, се назовава „ Коледна ария “ и изобразява една мини коледна приказка. Ще я видите, доста се забавлявах като я работех.
- Трудно ли се твори в една нова среда, надалеч от родната аудитория?
- Разбира се. Това се случва към този момент за повторно в живота ми. Първо беше Франция, в този момент в Щатите. Не е елементарно, в случай че не си побутван от доста авторитетни хора, с цел да те виждат просто по този начин. Както се споделя, създатели има на всички места, и всеки един от тях се бори за парченце популярност и популярност. Само ще загатна, че конкуренцията в огромна страна е надлежно геометрично прогресивна на броя на артистите. Това е сложната част. По-добрата страна на нещата е, че има много фондове за просвета, които се раздават на локалната власт и надлежно в държавните културни центрове, които насочат доста благоприятни условия към артистите, с цел да могат те да се препитават почтено. Организират се изложения, маркети на открито, разнообразни експозиции, състезания с разнообразни тематики, тъй че всеки да откри своята ниша.
- Промени ли те това отделяне от българската сцена?
– Не бих споделила, че ме е трансформирало осезателно, само че все пак… Все отново може да се каже, че не пребивавам в страната интензивно от 2010 година насам и животът ми някак си закупи форма. Това обаче не значи, че не проследявам от близко събитията в страната ми, които несъмнено са притеснителни. Не мога да си обясня по какъв начин от стачките срещу статуквото през 2020-а стачкуващите се окомплектоваха с него? Невероятно, само че не е мястото да разясня тук и в този момент за протичащото се.
- Тук или в Щатите е по-трудно да се наложиш, да започнеш да правиш изложения?
– Хм, възнамерявам се! Всъщност по-лесно е несъмнено в личната ти среда, там където си израснал, там където си признат в обществото. Когато порастваме, ние поддържаме връзка с минали и сегашни другари и това основава един кръг в обществото, обществена група, която може да те избута напред и нагоре или може да ти бъде буфер в сериозни обстановки. Винаги е по-добре да поддържаш обществен нетуърк, на който ти да си в услуга и който да ти бъде в услуга, в случай че или когато се постанова. С това трябваше да се оправя и при двата опита да рестартирам в живота си отвън родината. Честно казано, не беше елементарно, тъй като множеството те гледат с съмнение, изключително когато идваш от България. Страната ни не се слави с изключително добра известност из всякакви места из Южна Франция, а в Щатите болшинството от хората даже нямат концепция къде се намира. Аз мисля, че дипломацията ни съществено куца по доста интернационалните въпроси.
- Как се стигна до решението ти да се установиш там?
- Тук ще бъда къса – бях на кръстопът, следващият в живота ми, и една инцидентно запознанство прерастна в покана с аудиенция за две седмици през 2017-а.
- Как живееш, липсва ли ти нещо от Пловдив с изключение на фамилията?
- Живея умерено, дори прекомерно умерено за моята търсеща персона. В смисъл фамилен живот, работа, работа и отново работа. Това е американският модел на живот. Ходим на почивки по празниците или когато си взимаме отпуск. В моя случай съответно, аз работя след работа, тъй че почивките леко ми липсват, само че и това ще се промени. Да, Пловдив ми липсва, изключително географски! Липсват ми миризмите му, улиците му, хората му. Обичам разходките по основната, обичам и улиците с липите при започване на юни. Обичам тишината на Стария град в ранното утро. Липсват ми заведенията за хранене, излизанията с приятелите, изложбите, театърът. Всичко ми липсва!
- Намери ли нови другари и има ли измежду тях българи?
– О, несъмнено. Тук има цяла бъргарска общественост. Те към този момент познаваха мъжа ми и аз наследих и неговите другари. От работата ми пък получих мои нови другари, които въпреки всичко не са като нас, тъй като живеят по-затворено и са по-консервативни, нямат манталитета ни, само че са другари до живот. За сметка на това пък имаме чудесна връзка и приятелиство със състудентите на мъжа ми, които без изключение са от Европа - Русия, Чехия, Украина и Румъния. Прекрасни хора, открити тук от десетки години. Обичам да извозвам с тях ваканциите си.
- Какво от техния метод на живот и на работа, в случай че привнесем у нас, ще създадем своя свят по-добър?
- Хубав въпрос. Почтеността, честността, коректността, охотата за работа, образованието, кадърността, а също по този начин и своевременните наказателни процедури за престъпните прояви са извънредно нужни в страната ни.
Тук в Щатите, наказванията работят на момента – изпреварваш с надвишена скорост – санкция, минеш на оранжево – получаваш честитка със фотография и с санкция, която да платиш до месец. Ако не я платиш, се удвоява, утроява, най-после отиваш в съда. Крадеш – вкарват те в ареста, дават ти присъда.
Убиваш – непосредствено в затвора по бързата процедура. Тук е полицейска страна и когато хората „ сгафят “, си понасят следствията незабавно! Само в случай че някой се опита да пререди останалите на пътно платно и направи непозволена маневра, бива сниман от камери и очевидци, и предаден непосредствено на полицията, ако самата полиция не те хване на идващите 500 метра и не ти даде опустошителна санкция или не те привика прокурор в съда.
Взаимоотношенията са някак си чисти. Хората вършат доста за другите, има доста доброволци в разнообразни институции и събития и това е нещо извънредно значимо.
-Как се забавляваш там?
- Как ли? Ами вървим на шопинг. Хахаха! Шегувам се. Тук забавата е основно през почивните дни, тъй като в работно време няма къде да отидеш. Повечето са фамилни с деца, и физически нямат опция да поддържат другарство отвън дома в работна седмица, в случай че не са в тесни другарски кръгове. Но, както загатнах, тук се върви на мини ваканции през уикендите. Имам другари с деца, които не пропущат уикенд без да създадат маршрут до някоя близка гора, къмпинг, резорт, или даже по-далечно пътешестване. Планината е доста надалеч и доста пострадвам от този факт, само че по тази причина пък морето е близо. Флорида е единствено на два часа път от нас. Има непрекъснато събития от всевъзможен темперамент в града и отвън него. Ако искаш да ентъртейнваш децата си, водиш ги по детски събития, карнавали,панаири, пазари, фермерски пазари, детски музеи и учебни мероприятия. Прекрасно е. Организацията е строга, притеглят се доста други странични бизнеси към тях и обиковено резултатът е уин-уин – всички са удовлетворени.
Аз се развличам като пътувам и съм доста щастлива, че с мъжа ми Марио имаме същите пристрастености към пътуването, хубавото вино, пробната кухня, музеите, науката, книгите, планините и плажовете. Да, забавляваме се и с хубаво кино, несъмнено.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ