Защо трябва да спрете да купувате маргарин?
Маргаринът е основан през далечната 1870 година във Франция, като е пренесен в Съединени американски щати още през Първата Световна война. Тогава той е бил най-изгодният метод за изхранване на популацията. И от 1998 година до в този момент Съединени американски щати имат патента за производството на маргарин. Евтин, с огромна валидност и елементарно наличен, този артикул е доста употребен и през днешния ден макар потвърдения нулев коефициент на потребни деяние.
Той съставлява примес от хидрогенирани растителни масла, емулгатори, витамини, оцветители и други. И в случай че не е боята в него, надали някой би си и помислил да го купува и употребява. Обичайният му цвят е сивеещ и компактен и в последна сметка доста необщителен.
Богат на трансмазнини, маргаринът оказва неподходящо влияние върху здравословното положение на индивида и колкото по-твърд е той на стайна температура, толкоз е по-богат на трансмазнини.
Тези масти покачват неприятния холестерол и по този начин се усилва рискът от развиване на коронарна болест на сърцето. Освен това понижава стойностите и на положителния HDL холестерол. Изследване, направено в Бостън, демонстрира, че при хората, които употребяват повече растителни мазнини, има два пъти по-високи рисковете от поява на сърдечен удар.
Проучвания потвърждават, че трансмазнините покачват риска и от развиването на злокачествено заболяване на гърдата. Доказано е, че маргаринът понижава и качеството на кърмата, тъй като става богата на трансмазнини.
Нещото, което може да ви откаже да купувате маргарин, е, че неговата консумация води до понижаване на имунния отговор, създавайки условия за лесна заболеваемост. Не по-малко значим е и фактът, че понижава и инсулиновия отговор. Трансмазнините усилват кръвните равнища на инсулина, увеличавайки риска от развиване на диабет.
Във времето се оказва, че даже наситените мазнини, съдържащи се в чистото масло, са по-благоприятни, в сравнение с тези в маргарина. Разбира се, не би трябвало да се прекалява с приема и на масло, което важи и за други храни, съдържащи наситени масти. Такива са да вземем за пример животинските мазнини, кашкавалът и сиренето, ядките и семената, тъмният шоколад и други.
