Искаме или не, дигитализацията идва
Марчин Олендер
© Радич Банев Още по тематиката
Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от сегашното
Главният изпълнителен шеф на Melexis пред " Капитал "
17 ное 2017
Фат Хюн: Интернет на нещата може да промени бизнес модела на цялата компания
Управляващият шеф в Telekom Austria M2M пред " Капитал "
21 ное 2016 Марчин Олендер е управител обществени политики и връзки с държавните управления за Централна и Източна Европа в Гугъл. Преди да се причисли към екипа на Гугъл, Олендер работи като юрист, както и в обществената администрация в няколко институции, в това число Министерството на цифровите работи на Полша. Там той работи по редица проблеми, свързани с интернет – от отбрана на персоналните данни до сигурността на видео на поискване. Днес работата му е фокусирана върху авторското право и аудио-визуалните политика на Европейски Съюз. Олендер е член на Съвета на полската камара за ИТ и телекомуникации и е специалист по въпроси по цифрова стопанска система към Business Center Club Poland. Той се включи в самодейността на MOVE.BG EDIT on the Road, чиято цел беше представители на цифровата стопанска система да се срещнат с представители на обичайния бизнес в разнообразни точки от страната. " Капитал " се срещна с Олендер на конференцията The Digital Unconference, която се организира през октомври в Sofia Tech Park. Там той приказва на панела, отдаден на цифровите медии.
Гугъл e най-голямата интернет група в света с пазарна капитализация 732 милиарда $. Създадена от Лари Пейдж и Сергей Брин през 1996 година, през днешния ден тя има над
72 000 чиновници в целия свят.
89.46 милиарда $ са приходите на компанията - майка на Гугъл, Alphabet за предходната година.
По време на вашия панел на Digital Unconference говорихте за битката с подправените вести и евентуалното отнасяне на интернет колосите като медии. Трябва ли Гугъл да бъде контролирана като медиа?
- Има голяма разлика сред това, което назоваваме обществени медии, и обичайните медии като телевизионните канали. Има огромна разлика в това по какъв начин оперира една обичайната медиа и по какъв начин оперираме ние. Затова би трябвало да се отнасяме към двете неща по друг метод, тъй като те нямат съвсем нищо общо. Традиционните медии имат физически ограничавания към това какъв брой наличие могат да дават. Вестниците са най-лесният образец, само че същото важи и за малките екрани, където също има стеснен брой честоти. Затова и поначало се появиха огромните регулации върху обичайните медии – тъй като те носят със себе си власт и този, който е отпред на малкия екран, е виновен за това какво хората знаят. При интернет всичко е друго. В тази тема можем да кажем, че интернет е свободен и всеки може да направи своя телевизия, всеки може да има собствен вестник, всеки може да има свое радио. Единственият проблем е да накараш някого да те гледа, да те слуша или да те чете. Няма физически предели за разнообразието от информация, няма заплаха някои хора да преобладават дебата по този начин, както преди имаше тази опция с обичайните медии. При малките екрани има да вземем за пример квоти за това каква част от времето да бъдат български излъчвания. В интернет няма такива неща и няма потребност да има.
В Полша да вземем за пример хората сами избират да гледат повече полски излъчвания. Правят го, тъй като това желаят, и няма потребност от ограничавания. Това е единствено един образец за това по какъв начин регулациите върху интернет не би трябвало да бъдат същите, както върху обичайните медии. Те просто са изцяло разнообразни.
Да, само че поради цялата история към подправените вести Европейската комисия желае по-твърди регулации върху интернет фирмите. Трябва ли да има такива?
- Виждам един уравновесен метод от страна на комисията. Те просто търсят отговори. В момента горещата тематика са подправените вести, само че в по-голям мащаб по-големият проблем са екстремисткото наличие, пропагандата от терористични групировки и незаконното наличие. С тези неща няма въпрос дали би трябвало да водим битка. Поемаме тази отговорност и не вършим компромис със свалянето на всичко незаконно. Подписали сме и правна рамка за саморегулиране, която бе направена от Брюксел, тъй че има схващане сред двете страни. Работим по свалянето по допустимо най-бързия метод на всякакво проблематично наличие. С подправените вести е малко по-сложно, тъй като е мъчно да дефинираш какво тъкмо са подправените вести. Друг проблем е, че подправените вести не са противозаконни. Не е нелегално да приказваш неистини – да, аморално е, само че не е нелегално. Така че кои сме ние като медиатор да споделяме на хората какво могат да приказват или споделят, в случай че не е незаконно? Ние желаеме да подходим по-внимателно към този проблем и считам, че комисията също не желае корав метод. Има доста неща, които можем да създадем, без да преминем границата, след която ограничаваме свободата на словото и достъпа до информацията, тъй като аз считам, че това са значими европейски полезности. Нямаме потребност от Министерство на истината.
Какви по-леки ограничения могат да бъдат взети?
- Можем да образоваме хората, да оказваме помощ на публицистите, да създаваме факт чекинг в Гугъл News, да сложим етикет на доказаните вести. Но ние не желаеме да ги цензурираме, а единствено да сложим етикет, че написаното в публикацията евентуално не е истина. Трябва да научим хората да не имат вяра на всичко в интернет. Ние сме на първо място търсачка и като такава през нас е най-лесно да се ревизира дали един факт е истина. Много хора споделят в обществените мрежи неща, които даже не са прочели. Така че макар че се съгласяваме, че това е проблем и не поддържаме подправените вести или уеб страниците, които ги пускат, би трябвало да поддържаме баланс. Все отново това е въпрос и на човешки права и независимост на словото. Смятам, че имаше миг на прекомерно прочувствена реакция.
Настрана от тези проблеми, пътувахте с екипа на EDIT и се срещнахте с бизнеса в България отвън София. Какви са наблюденията ви и от какво смятате, че има потребност бизнесът?
- Не съм сигурен, че мога да кажа от какво тъкмо има потребност бизнесът. От това, което видях, хората имат огромен възторг. Както от младите, по този начин и освен от младите. Развиват се хрумвания към новия вид стопанска система, има доста хрумвания и се случват доста неща. Има го това възприятие, че скоро ще се случи нещо. Самото общество, наподобява, се разраства и работи сплотено, което, в случай че погледнем Силициевата котловина, е едно от най-важните неща в този бизнес. Именно помощта сред сплотеното общество докара до огромния триумф на софтуерните компании. Размяната на хрумвания и опит – какво работи, какво не, всичко това е добре. Това е, което видях от - за жалост - лимитираното си време с българските бизнесмени.
Смятате ли, че бизнесът тук има потребност от повече цифровизация?
- О, това даже не е под въпрос, а е неизбежно. Искаме или не, дигитализацията на всичко идва. Данните демонстрират, че България не се цифровизира с задоволително бързи темпове. Аз не съм анализатор на българската стопанска система, само че в случай че направя прилика с родината ми Полша, която също е някогашна комунистическа република, там също има огромен взрив на стартъпи, голям интерес към точните науки, към технологиите, дигитализацията и всичко ново. Но това е единствено от една страна. От другата страна имаме проблем с по-малките обитаеми места, където бизнесът не се възползва от опциите на разрастващата се цифрова стопанска система. Пътувал съм доста из страната и тези места са доста красиви, само че никой не знае, че те съществуват. Много от хората там не са даже в интернет, а в случай че не си в интернет, никой не може да те откри. Това е приликата сред Полша и България – има един доста развъртян бранш на цифровата стопанска система и следва доста работа, до момента в който се смали разликата с останалата част от страната. Надяваме се скоро да обявим нови планове, които са ориентирани точно към тази част от популацията.
Каква е тактиката на Гугъл за тези райони от страната, които са обратно с дигитализацията?
- Проектът, който започнахме с MOVE.bg, EDIT on the Road, бе първият сходен опит за това да достигнем до тези хора, да излезем отвън София. Ще проучваме резултатите и това какво сме научили от тази обиколка. В момента имаме и безвъзмезден пакет от принадлежности, наименуван Гугъл Garage, който е ориентиран към тези хора, които се чудят дали да цифровизират бизнеса си, дали да навлязат в интернет стопанската система. Инструментите работят освен с Гугъл, само че оказват помощ и при други платформи, като Фейсбук. Навсякъде има благоприятни условия, стига да бъдат търсени. Започнахме платформата през 2016 година, тази година обиколихме страната и идната година се надяваме да създадем нещо още по-голямо.
Има ли друга тактика за България по отношение на останалата част от Източна Европа?
- Стратегията е значително същата. Всяка страна има лека разновидност в тактиката съгласно характерните проблеми. Така да вземем за пример, в случай че има доста напускащи възпитаници, обръщаме внимание на това. В България огромният проблем е, че има доста дребни и междинни бизнеси, които просто не употребяват интернет. Подобни компликации има в доста други страни.
Като приказваме за района, каква е повода Румъния да е толкоз огромен хъб за Гугъл в Източна Европа?
- Най-големият хъб за нас в района е Полша. Румъния е най-големият ни хъб за Югоизточна Европа и повода това да е по този начин е елементарна – това е най-големият пазар. Това не значи, че останалите пазари не са значими за нас. Колкото и да е изненада за хората, ние също разполагаме с лимитирани запаси и не можем да бъдем на всички места, където пожелаем.
Има ли сега Гугъл работеща връзка с държавното управление в България?
- Не бих споделил, че имаме доста близка връзка с държавното управление. Разбира се, имаме контакт и се надявам, че можем да работим дружно по въпроси като образованието, развиването на цифрови умения. Все още е рано да приказваме за детайлности, само че за нас би било добре, в случай че обединим сили.
Трябва ли да има средно- или дълготрайна тактика на България за затваряне на цифровата отдалеченост сред огромните градове и по-малко обитаемоте места?
- Да, би трябвало да има такава. Подготовката на дълготрайна тактика в днешни дни е доста комплицирана работа, тъй като не знаем какво ще се случи в идващите пет години, а идващите 10 ще ни се костват като научна фантастика. Преди 10 години даже нямаше iPhone. Но е значимо да знаем каква е посоката. Правителството би трябвало да има тактика, която даже да не е толкоз детайлна, да бъде ясно какви са крайните цели, с цел да можем да взимаме решения съгласно тях. Правителството има огромна мощ, тъй че, в случай че те се застъпят за дигитализацията, това ще бъде фактор в смяната.
Имахте опция да обиколите някои елементи на България. Къде пътувахте и какви са усещанията ви?
- Пътувах до Варна с екипа на EDIT, само че също така пътувах и по лична самодейност. Видях доста от България, само че считам, че има още доста какво да посетя. Направих една хубава обиколка на страната. Преминах през връх Ботев, след което вървях до Търново. После стигнах съвсем до границата с Румъния и се насочих към морето, където минах през Бургас, Варна, Несебър и Созопол, след което се върнах назад към София. Изкачих и Мусала. Много одобрявам планините на България. През зимата бях и в Боровец, където карах ски. Следващата ми спирка ще бъдат Родопите.
© Радич Банев Още по тематиката
Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от сегашното
Главният изпълнителен шеф на Melexis пред " Капитал "
17 ное 2017
Фат Хюн: Интернет на нещата може да промени бизнес модела на цялата компания
Управляващият шеф в Telekom Austria M2M пред " Капитал "
21 ное 2016 Марчин Олендер е управител обществени политики и връзки с държавните управления за Централна и Източна Европа в Гугъл. Преди да се причисли към екипа на Гугъл, Олендер работи като юрист, както и в обществената администрация в няколко институции, в това число Министерството на цифровите работи на Полша. Там той работи по редица проблеми, свързани с интернет – от отбрана на персоналните данни до сигурността на видео на поискване. Днес работата му е фокусирана върху авторското право и аудио-визуалните политика на Европейски Съюз. Олендер е член на Съвета на полската камара за ИТ и телекомуникации и е специалист по въпроси по цифрова стопанска система към Business Center Club Poland. Той се включи в самодейността на MOVE.BG EDIT on the Road, чиято цел беше представители на цифровата стопанска система да се срещнат с представители на обичайния бизнес в разнообразни точки от страната. " Капитал " се срещна с Олендер на конференцията The Digital Unconference, която се организира през октомври в Sofia Tech Park. Там той приказва на панела, отдаден на цифровите медии.
Гугъл e най-голямата интернет група в света с пазарна капитализация 732 милиарда $. Създадена от Лари Пейдж и Сергей Брин през 1996 година, през днешния ден тя има над
72 000 чиновници в целия свят.
89.46 милиарда $ са приходите на компанията - майка на Гугъл, Alphabet за предходната година.
По време на вашия панел на Digital Unconference говорихте за битката с подправените вести и евентуалното отнасяне на интернет колосите като медии. Трябва ли Гугъл да бъде контролирана като медиа?
- Има голяма разлика сред това, което назоваваме обществени медии, и обичайните медии като телевизионните канали. Има огромна разлика в това по какъв начин оперира една обичайната медиа и по какъв начин оперираме ние. Затова би трябвало да се отнасяме към двете неща по друг метод, тъй като те нямат съвсем нищо общо. Традиционните медии имат физически ограничавания към това какъв брой наличие могат да дават. Вестниците са най-лесният образец, само че същото важи и за малките екрани, където също има стеснен брой честоти. Затова и поначало се появиха огромните регулации върху обичайните медии – тъй като те носят със себе си власт и този, който е отпред на малкия екран, е виновен за това какво хората знаят. При интернет всичко е друго. В тази тема можем да кажем, че интернет е свободен и всеки може да направи своя телевизия, всеки може да има собствен вестник, всеки може да има свое радио. Единственият проблем е да накараш някого да те гледа, да те слуша или да те чете. Няма физически предели за разнообразието от информация, няма заплаха някои хора да преобладават дебата по този начин, както преди имаше тази опция с обичайните медии. При малките екрани има да вземем за пример квоти за това каква част от времето да бъдат български излъчвания. В интернет няма такива неща и няма потребност да има.
В Полша да вземем за пример хората сами избират да гледат повече полски излъчвания. Правят го, тъй като това желаят, и няма потребност от ограничавания. Това е единствено един образец за това по какъв начин регулациите върху интернет не би трябвало да бъдат същите, както върху обичайните медии. Те просто са изцяло разнообразни.
Да, само че поради цялата история към подправените вести Европейската комисия желае по-твърди регулации върху интернет фирмите. Трябва ли да има такива?
- Виждам един уравновесен метод от страна на комисията. Те просто търсят отговори. В момента горещата тематика са подправените вести, само че в по-голям мащаб по-големият проблем са екстремисткото наличие, пропагандата от терористични групировки и незаконното наличие. С тези неща няма въпрос дали би трябвало да водим битка. Поемаме тази отговорност и не вършим компромис със свалянето на всичко незаконно. Подписали сме и правна рамка за саморегулиране, която бе направена от Брюксел, тъй че има схващане сред двете страни. Работим по свалянето по допустимо най-бързия метод на всякакво проблематично наличие. С подправените вести е малко по-сложно, тъй като е мъчно да дефинираш какво тъкмо са подправените вести. Друг проблем е, че подправените вести не са противозаконни. Не е нелегално да приказваш неистини – да, аморално е, само че не е нелегално. Така че кои сме ние като медиатор да споделяме на хората какво могат да приказват или споделят, в случай че не е незаконно? Ние желаеме да подходим по-внимателно към този проблем и считам, че комисията също не желае корав метод. Има доста неща, които можем да създадем, без да преминем границата, след която ограничаваме свободата на словото и достъпа до информацията, тъй като аз считам, че това са значими европейски полезности. Нямаме потребност от Министерство на истината.
Какви по-леки ограничения могат да бъдат взети?
- Можем да образоваме хората, да оказваме помощ на публицистите, да създаваме факт чекинг в Гугъл News, да сложим етикет на доказаните вести. Но ние не желаеме да ги цензурираме, а единствено да сложим етикет, че написаното в публикацията евентуално не е истина. Трябва да научим хората да не имат вяра на всичко в интернет. Ние сме на първо място търсачка и като такава през нас е най-лесно да се ревизира дали един факт е истина. Много хора споделят в обществените мрежи неща, които даже не са прочели. Така че макар че се съгласяваме, че това е проблем и не поддържаме подправените вести или уеб страниците, които ги пускат, би трябвало да поддържаме баланс. Все отново това е въпрос и на човешки права и независимост на словото. Смятам, че имаше миг на прекомерно прочувствена реакция.
Настрана от тези проблеми, пътувахте с екипа на EDIT и се срещнахте с бизнеса в България отвън София. Какви са наблюденията ви и от какво смятате, че има потребност бизнесът?
- Не съм сигурен, че мога да кажа от какво тъкмо има потребност бизнесът. От това, което видях, хората имат огромен възторг. Както от младите, по този начин и освен от младите. Развиват се хрумвания към новия вид стопанска система, има доста хрумвания и се случват доста неща. Има го това възприятие, че скоро ще се случи нещо. Самото общество, наподобява, се разраства и работи сплотено, което, в случай че погледнем Силициевата котловина, е едно от най-важните неща в този бизнес. Именно помощта сред сплотеното общество докара до огромния триумф на софтуерните компании. Размяната на хрумвания и опит – какво работи, какво не, всичко това е добре. Това е, което видях от - за жалост - лимитираното си време с българските бизнесмени.
Смятате ли, че бизнесът тук има потребност от повече цифровизация?
- О, това даже не е под въпрос, а е неизбежно. Искаме или не, дигитализацията на всичко идва. Данните демонстрират, че България не се цифровизира с задоволително бързи темпове. Аз не съм анализатор на българската стопанска система, само че в случай че направя прилика с родината ми Полша, която също е някогашна комунистическа република, там също има огромен взрив на стартъпи, голям интерес към точните науки, към технологиите, дигитализацията и всичко ново. Но това е единствено от една страна. От другата страна имаме проблем с по-малките обитаеми места, където бизнесът не се възползва от опциите на разрастващата се цифрова стопанска система. Пътувал съм доста из страната и тези места са доста красиви, само че никой не знае, че те съществуват. Много от хората там не са даже в интернет, а в случай че не си в интернет, никой не може да те откри. Това е приликата сред Полша и България – има един доста развъртян бранш на цифровата стопанска система и следва доста работа, до момента в който се смали разликата с останалата част от страната. Надяваме се скоро да обявим нови планове, които са ориентирани точно към тази част от популацията.
Каква е тактиката на Гугъл за тези райони от страната, които са обратно с дигитализацията?
- Проектът, който започнахме с MOVE.bg, EDIT on the Road, бе първият сходен опит за това да достигнем до тези хора, да излезем отвън София. Ще проучваме резултатите и това какво сме научили от тази обиколка. В момента имаме и безвъзмезден пакет от принадлежности, наименуван Гугъл Garage, който е ориентиран към тези хора, които се чудят дали да цифровизират бизнеса си, дали да навлязат в интернет стопанската система. Инструментите работят освен с Гугъл, само че оказват помощ и при други платформи, като Фейсбук. Навсякъде има благоприятни условия, стига да бъдат търсени. Започнахме платформата през 2016 година, тази година обиколихме страната и идната година се надяваме да създадем нещо още по-голямо.
Има ли друга тактика за България по отношение на останалата част от Източна Европа?
- Стратегията е значително същата. Всяка страна има лека разновидност в тактиката съгласно характерните проблеми. Така да вземем за пример, в случай че има доста напускащи възпитаници, обръщаме внимание на това. В България огромният проблем е, че има доста дребни и междинни бизнеси, които просто не употребяват интернет. Подобни компликации има в доста други страни.
Като приказваме за района, каква е повода Румъния да е толкоз огромен хъб за Гугъл в Източна Европа?
- Най-големият хъб за нас в района е Полша. Румъния е най-големият ни хъб за Югоизточна Европа и повода това да е по този начин е елементарна – това е най-големият пазар. Това не значи, че останалите пазари не са значими за нас. Колкото и да е изненада за хората, ние също разполагаме с лимитирани запаси и не можем да бъдем на всички места, където пожелаем.
Има ли сега Гугъл работеща връзка с държавното управление в България?
- Не бих споделил, че имаме доста близка връзка с държавното управление. Разбира се, имаме контакт и се надявам, че можем да работим дружно по въпроси като образованието, развиването на цифрови умения. Все още е рано да приказваме за детайлности, само че за нас би било добре, в случай че обединим сили.
Трябва ли да има средно- или дълготрайна тактика на България за затваряне на цифровата отдалеченост сред огромните градове и по-малко обитаемоте места?
- Да, би трябвало да има такава. Подготовката на дълготрайна тактика в днешни дни е доста комплицирана работа, тъй като не знаем какво ще се случи в идващите пет години, а идващите 10 ще ни се костват като научна фантастика. Преди 10 години даже нямаше iPhone. Но е значимо да знаем каква е посоката. Правителството би трябвало да има тактика, която даже да не е толкоз детайлна, да бъде ясно какви са крайните цели, с цел да можем да взимаме решения съгласно тях. Правителството има огромна мощ, тъй че, в случай че те се застъпят за дигитализацията, това ще бъде фактор в смяната.
Имахте опция да обиколите някои елементи на България. Къде пътувахте и какви са усещанията ви?
- Пътувах до Варна с екипа на EDIT, само че също така пътувах и по лична самодейност. Видях доста от България, само че считам, че има още доста какво да посетя. Направих една хубава обиколка на страната. Преминах през връх Ботев, след което вървях до Търново. После стигнах съвсем до границата с Румъния и се насочих към морето, където минах през Бургас, Варна, Несебър и Созопол, след което се върнах назад към София. Изкачих и Мусала. Много одобрявам планините на България. През зимата бях и в Боровец, където карах ски. Следващата ми спирка ще бъдат Родопите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ