Мангосуту Бутелези, ветеран южноафрикански политик и зулуски принц, почина на 95 години, съобщиха от президентството в събота.
Основателят на Партията на свободата Inkatha служи два мандата като министър на вътрешните работи в правителството след апартейда, след като зарови брадвата с управляващата партия Африкански национален конгрес (ANC) през 1994 г.
„С дълбоко прискърбие съобщавам за кончината на принц Мангосуту Бутелези, принц на КваФиндангене, традиционен министър-председател на зулуския монарх и нация и основател и почетен президент на Партията на свободата на Инката“, каза президентът Сирил Рамафоса в изявление.
Бутелези, който беше противоречива фигура по време на борбата за освобождение на апартейда, имаше процедура за болки в гърба през юли и по-късно беше приет отново в болница, когато болката не отшумя, според местния новинарски уебсайт News24.
Той основа IFP през 1975 г. като национално културно движение, което се превърна в политическа сила в днешната провинция Квазулу-Натал, а неговата партия беше въвлечена в кървави конфликти с ANC през 80-те и 90-те години.
Неговото решение в последната минута да участва в първите избори след апартейда през 1994 г. донесе мир между двете партии. Гласуването доведе ANC и неговия лидер, покойния Нелсън Мандела, на власт след десетилетия на управление на бялото малцинство.
Фондацията на Нелсън Мандела каза, че животът на Бутелези се пресича в много точки с този на Мандела и че неговото наследство е „внушително и сложно“.
„В много отношения двамата лидери олицетвориха разбиране за помирение, което нямаше нужда от прошка, нито от забравяне на миналото, нито дори от това да се научат да се харесват един друг – ставаше дума просто за решението да се справят заедно ”, се казва в изявление на фондацията.
Основната опозиционна партия на Южна Африка Демократичен алианс (DA) описа Бутелези като „велик лидер“.
„Принц Бутелези беше гигант на политическия пейзаж на Южна Африка“, каза лидерът на DA Джон Стийнхуизен.
Бутелези е израснал в традиционно домакинство, прекарвайки ранните си години като пастир. През 1953 г. той е назначен като временно изпълняващ длъжността началник на видния клан Бутелези и четири години по-късно е утвърден като началник.
Той беше женен за Ирен Мзила, медицинска сестра, избягвайки полигамията, следвана от много зулуски вождове. Те имаха трима сина и четири дъщери.
ANC съперничество
Бутелези беше защитник на своя народ и видна фигура в борбата срещу апартейда, но съперничеството му с ANC доведе до тежки дни и много кръвопролития, преди Южна Африка да успее да избере своя първи чернокож лидер.
Критиците нарекоха Бутелези „военачалник“, но за легиона му от последователи в селските райони на Зулу той беше мечтател.
В продължение на десетилетие преди края на управлението на белите през 1994 г. Бутелези – облечен в леопардови кожи и размахващ къса пръчка със сребърен връх – беше позната гледка на митинги, докато Инката беше въвлечен в конфликт с ANC.
Около 20 000 души бяха убити и стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си, докато бушуваха битки в Квазулу и в мъжки хостели, построени за настаняване на работници мигранти, които работеха в златните мини близо до Йоханесбург.
Цената за мира беше участието на Бутелези в правителство на националното единство като министър на вътрешните работи – министерство, което се превърна в нарицателно за корупция и некомпетентност под негово ръководство.
„Не е приятно, не ми е лесно. Не е лесно и за президента Табо Мбеки [наследника на Мандела] да има мен и колегите ми в кабинета. Направихме го, за да сложим край на гражданска война с нисък интензитет“, каза Бутелези в интервю за Ройтерс през юли 2003 г.
Той също беше избран за други роли, далеч от политиката.
Бутелези изигра собствения си прадядо крал Чешвайо във филма от 1964 г., Зулу, който увековечава отбраната на Рорке Дрифт от британските войски през 1879 г. срещу хиляди зулуски бойци, но също така разпространява образа на зулусите извън Южна Африка като могъщи воини.
Дълги речи
Дълголетието беляза политическата му кариера. Той се оттегли като лидер на IFP едва през 2019 г., на 90 години. Дългите речи бяха запазена марка на Бутелези. Доставени на зулу или английски, те могат да продължат с часове.
Посещавайки Черния университет във Форт Хеър от 1948 до 1950 г., Бутелези се присъединява към Младежката лига на ANC и общува в лекционните зали с много от бъдещите лидери на движението. Изгонен е заради политическата си дейност там.
Политическото му влияние ще бъде изковано в Квазулу „Бантустан“, една от така наречените самоуправляващи се родини, основани на племенна принадлежност – острови на бедност в селските райони, където повечето чернокожи южноафриканци бяха буквално затворени под апартейда.
Зулуски вожд, Бутелези става главен министър на Квазулу през 70-те години на миналия век, където опитва деликатен балансиращ акт: отказва категорична независимост и критикува расовите политики на Претория, като същевременно играе роля в родния фарс.
Това беше твърде много за ANC, чиито лидери в изгнание се опитваха да го ухажват през 70-те години на миналия век, преди да се откажат пред лицето на редовата опозиция на това, което се смяташе за сътрудничество на Бутелези с режима на апартейда.
Източник: Информационни агенции
