СЕТА чука на вратата
Мандатът на актуалната Европейска комисия е към своя край. През тази седмица ще забележим дали Урсула фон дер Лайен ще успее да набере нужния брой гласове, с цел да наследи Жан-Клод Юнкер на най-важния пост в Европейския съюз. Сегашният състав на управителния орган на съюза обаче ще продължи да работи най-малко още известно време, защото публично мандатът му завършва в края на октомври. И той работи – единствено за миналите две седмици бяха подписани нови търговски покупко-продажби с страните от Меркосур в Южна Америка и с Виетнам. Те ще са част от наследството, което ни оставя комисията " Юнкер ". А през това време тук, на локална почва, би трябвало да се оправяме с друга част него – съглашението СЕТА (официално на български то се назовава Всеобхватно икономическо и комерсиално споразумение), подписано през 2016 година сред Европейски Съюз и Канада. Докато хората се вълнуват повече от празните плажове по българското Черноморие, а други просто си почиват в Гърция, държавното управление на ГЕРБ реши тихомълком да внесе за ратификация комерсиалния контракт, който провокира огромна опозиция из цяла Европа поради цялостен лист от проблеми, които по никакъв метод не облагодетелстват европейците, а в противен случай. Може би помните, че белгийската федерална провинция Валония даже заплаши да не разреши то да се подпише, преди да получи специфични гаранции, че нейната селскостопанска продукция ще бъде предпазена и няма да се постанова да приема канадска ГМО соя да вземем за пример (Канада е един от водещите международни производители в тази област).
У нас, както постоянно, нещата са малко по-различни. Анализ на резултатите от съглашението дълго време не бе изработен, а държавното управление утвърди текста (1600 стр. с всички приложения) неприсъствено, даже без да го разиска, с което сподели, че не се интересува какво утвърждава. Пореден образец за отвод от отбрана на националните ползи, тъй като по-важно е " началниците " да са удовлетворени. Да, като непряк резултат от договорката бяха анулирани канадските визи за българи и румънци (големият триумф, с който държавното управление се хвали), само че, първо, това в никакъв случай не е било предмет на споразумението; второ, Канада към този момент се беше задължила да бъдат премахнати; и трето, ние даже за това мълчахме, до момента в който румънците не сложиха ултиматум. Чак тогава нашите ръководещи се усетиха, че наведената поза ги кара още веднъж да наподобяват смешни и жалки. И четвърто, резултат от рухването на визите няма – не виждаме подем на българско-канадските връзки, а до Канада са пътували едвам 8 хиляди български жители. Това е по-малко, в сравнение с през някои години, когато визи още имаше. Същото важи и за комерсиалния продан. С две думи – разменихме кон за кокошка и даже се бием в гърдите гордо. Сега СЕТА влиза в Народното събрание за ратификация. Тихомълком, тъй като негативите, които можем да претърпим, надалеч надвишават позитивите.
Какво да чакаме от СЕТА?
Може би си коства да напомним главните проблематични области в това комерсиално съглашение. На първо място, това е политическо съглашение, което ни се пробутва под прикритието на икономическо. Де факто обаче с него се задължаваме да приемем същите неолиберални предписания, които ни доведоха до ситуацията на най-бедната страна в Европа. Така да вземем за пример в СЕТА се съдържа така наречен отрицателен лист. Съгласно тази уговорка цялата стопанска система предстои на либерализация, в случай че категорично не се изиска изключение за избран бранш. Евентуалната ратификация ще значи, че България се задължава да отвори пазара си за непознати компании и няма да може да приема никакви ограничения за отбрана на локалния бизнес. Нещо повече, СЕТА споделя, че един път либерализиран, даден бранш повече не може да бъде върнат в публични ръце.
А когато някой задграничен " вложител " е неудовлетворен, той ще може да ни съди в особено основан трибунал – както направиха трите ЕРП-та, когато взеха решение, че облагите им не са задоволителни. Ще може да ни съди и при изключително преференциални условия – практиката демонстрира, че в голямата част от случаите тези арбитражи отсъждат в интерес на фирмите, а компенсациите доближават милиарди, защото разпоредбите не са ясни, доста от делата са секретни, а огромна част от съдиите през останалото време в действителност работят като корпоративни юристи. Чрез СЕТА едрият бизнес (но не българският) ще има опция също по този начин да се намесва в политиката на Европейски Съюз, защото съглашението ще сътвори и съвещателен орган за регулаторно съдействие, където представители на Канада и Европейски Съюз ще разискват бъдещите си дейности със " заинтригуваните страни ". И макар че най-заинтересованата страна са хората, обстоятелствата са, че на такива срещи над 80% от поканените неправителствени организации в действителност пазят корпоративните ползи на огромните мултинационални компании. Така националните държавни управления понижават своя суверенитет и сами си връзват ръцете при взимане на решения. На процедура това е скрита приватизация на демократичния ред в обособените страни от страна на наднационалния капитал. Случи ли се това, ще открием ненадейно, че Пеевски е дребен проблем спрямо някои от играчите на международната сцена.
Връщане обратно няма да има, тъй като СЕТА няма краен период, а прекратяването на действието й може да стане единствено посредством комплициран и сложен развой, включващ всички страни членки на Европейски Съюз. Но даже тогава главата за вложения (тази, според която се оставяме да бъдем съдени по знайни и незнайни мотиви от знайни и незнайни корпорации) ще резервира своето деяние 20 години след датата на преустановяване на контракта (чл. 30, алинея 9 от СЕТА)!
Нова комерсиална политика
Ако България желае да е сполучлива в интернационалната търговия, освен не би трябвало да ратифицира СЕТА, а би трябвало да се стреми към смяна на актуалната комерсиална политика на Европейски Съюз. Сега - и договорът с Канада доста добре илюстрира това - тя носи изгоди единствено на огромните играчи, какъвто ние не сме и по справедливи аргументи няма и да бъдем. Същия неолиберален модел откриваме и в съглашението с Меркосур, с Виетнам, в възможната бъдеща договорка със Съединени американски щати (която ще е просто възобновление на ТПТИ). Ратификацията на СЕТА не може да бъде нищо друго, с изключение на доброволна абдикация от правото да се защитят българските ползи, с цел да получим (евентуално) потупване по гърба от Брюксел. Защото, както признава и самото държавно управление, няма да спечелим нищо друго. Затова пък имаме доста за губене и е съвсем необяснимо по какъв начин толкоз значим контракт минава през държавните структури като че ли става дума за нещо нищожно и банално.
Ние от дълго време сме известни с това, че водени от провинциални комплекси и безволие, постоянно се стремим да сме по-католици от папата. За страдание, и тук казусът е подобен. Но страната ни няма никаква потребност от модел, в който задграничен капитал се употребява със специфични стопански и юридически привилегии, а властта е редуцирана до колониална администрация, чието само право е да споделя " йес, сър " и да подсигурява облагите на прехвалените вложители. И в този момент имаме проблеми с него - да вземем за пример договорите, подписани за американските " Марици " и " Софийска вода ". Никой от тях не може да бъде преустановен, без да се наложи да платим големи неустойки, макар че явно не са преференциални за нашето общество. Когато се подчиним на СЕТА, изключението ще се трансформира в обвързване.
Все повече страни отхвърлят сегашния неолиберален модел на интернационална търговия като неуспех. И по никакъв начин не е инцидентно, че измежду утвърдилите досега страни не откриваме нито Германия, нито Франция, нито Италия. Ако българските политици в действителност желаят да са в крайник с времето, би трябвало да гласоподават срещу ратификацията на СЕТА, а когато новата Европейска комисия встъпи в служба, да провокират спор по тематиката. Само по този начин ще може да се подсигурява бъдещото развиване на страната.
У нас, както постоянно, нещата са малко по-различни. Анализ на резултатите от съглашението дълго време не бе изработен, а държавното управление утвърди текста (1600 стр. с всички приложения) неприсъствено, даже без да го разиска, с което сподели, че не се интересува какво утвърждава. Пореден образец за отвод от отбрана на националните ползи, тъй като по-важно е " началниците " да са удовлетворени. Да, като непряк резултат от договорката бяха анулирани канадските визи за българи и румънци (големият триумф, с който държавното управление се хвали), само че, първо, това в никакъв случай не е било предмет на споразумението; второ, Канада към този момент се беше задължила да бъдат премахнати; и трето, ние даже за това мълчахме, до момента в който румънците не сложиха ултиматум. Чак тогава нашите ръководещи се усетиха, че наведената поза ги кара още веднъж да наподобяват смешни и жалки. И четвърто, резултат от рухването на визите няма – не виждаме подем на българско-канадските връзки, а до Канада са пътували едвам 8 хиляди български жители. Това е по-малко, в сравнение с през някои години, когато визи още имаше. Същото важи и за комерсиалния продан. С две думи – разменихме кон за кокошка и даже се бием в гърдите гордо. Сега СЕТА влиза в Народното събрание за ратификация. Тихомълком, тъй като негативите, които можем да претърпим, надалеч надвишават позитивите.
Какво да чакаме от СЕТА?
Може би си коства да напомним главните проблематични области в това комерсиално съглашение. На първо място, това е политическо съглашение, което ни се пробутва под прикритието на икономическо. Де факто обаче с него се задължаваме да приемем същите неолиберални предписания, които ни доведоха до ситуацията на най-бедната страна в Европа. Така да вземем за пример в СЕТА се съдържа така наречен отрицателен лист. Съгласно тази уговорка цялата стопанска система предстои на либерализация, в случай че категорично не се изиска изключение за избран бранш. Евентуалната ратификация ще значи, че България се задължава да отвори пазара си за непознати компании и няма да може да приема никакви ограничения за отбрана на локалния бизнес. Нещо повече, СЕТА споделя, че един път либерализиран, даден бранш повече не може да бъде върнат в публични ръце.
А когато някой задграничен " вложител " е неудовлетворен, той ще може да ни съди в особено основан трибунал – както направиха трите ЕРП-та, когато взеха решение, че облагите им не са задоволителни. Ще може да ни съди и при изключително преференциални условия – практиката демонстрира, че в голямата част от случаите тези арбитражи отсъждат в интерес на фирмите, а компенсациите доближават милиарди, защото разпоредбите не са ясни, доста от делата са секретни, а огромна част от съдиите през останалото време в действителност работят като корпоративни юристи. Чрез СЕТА едрият бизнес (но не българският) ще има опция също по този начин да се намесва в политиката на Европейски Съюз, защото съглашението ще сътвори и съвещателен орган за регулаторно съдействие, където представители на Канада и Европейски Съюз ще разискват бъдещите си дейности със " заинтригуваните страни ". И макар че най-заинтересованата страна са хората, обстоятелствата са, че на такива срещи над 80% от поканените неправителствени организации в действителност пазят корпоративните ползи на огромните мултинационални компании. Така националните държавни управления понижават своя суверенитет и сами си връзват ръцете при взимане на решения. На процедура това е скрита приватизация на демократичния ред в обособените страни от страна на наднационалния капитал. Случи ли се това, ще открием ненадейно, че Пеевски е дребен проблем спрямо някои от играчите на международната сцена.
Връщане обратно няма да има, тъй като СЕТА няма краен период, а прекратяването на действието й може да стане единствено посредством комплициран и сложен развой, включващ всички страни членки на Европейски Съюз. Но даже тогава главата за вложения (тази, според която се оставяме да бъдем съдени по знайни и незнайни мотиви от знайни и незнайни корпорации) ще резервира своето деяние 20 години след датата на преустановяване на контракта (чл. 30, алинея 9 от СЕТА)!
Нова комерсиална политика
Ако България желае да е сполучлива в интернационалната търговия, освен не би трябвало да ратифицира СЕТА, а би трябвало да се стреми към смяна на актуалната комерсиална политика на Европейски Съюз. Сега - и договорът с Канада доста добре илюстрира това - тя носи изгоди единствено на огромните играчи, какъвто ние не сме и по справедливи аргументи няма и да бъдем. Същия неолиберален модел откриваме и в съглашението с Меркосур, с Виетнам, в възможната бъдеща договорка със Съединени американски щати (която ще е просто възобновление на ТПТИ). Ратификацията на СЕТА не може да бъде нищо друго, с изключение на доброволна абдикация от правото да се защитят българските ползи, с цел да получим (евентуално) потупване по гърба от Брюксел. Защото, както признава и самото държавно управление, няма да спечелим нищо друго. Затова пък имаме доста за губене и е съвсем необяснимо по какъв начин толкоз значим контракт минава през държавните структури като че ли става дума за нещо нищожно и банално.
Ние от дълго време сме известни с това, че водени от провинциални комплекси и безволие, постоянно се стремим да сме по-католици от папата. За страдание, и тук казусът е подобен. Но страната ни няма никаква потребност от модел, в който задграничен капитал се употребява със специфични стопански и юридически привилегии, а властта е редуцирана до колониална администрация, чието само право е да споделя " йес, сър " и да подсигурява облагите на прехвалените вложители. И в този момент имаме проблеми с него - да вземем за пример договорите, подписани за американските " Марици " и " Софийска вода ". Никой от тях не може да бъде преустановен, без да се наложи да платим големи неустойки, макар че явно не са преференциални за нашето общество. Когато се подчиним на СЕТА, изключението ще се трансформира в обвързване.
Все повече страни отхвърлят сегашния неолиберален модел на интернационална търговия като неуспех. И по никакъв начин не е инцидентно, че измежду утвърдилите досега страни не откриваме нито Германия, нито Франция, нито Италия. Ако българските политици в действителност желаят да са в крайник с времето, би трябвало да гласоподават срещу ратификацията на СЕТА, а когато новата Европейска комисия встъпи в служба, да провокират спор по тематиката. Само по този начин ще може да се подсигурява бъдещото развиване на страната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ