Манастирът Св. Атанасий“ край Чирпан е най-старият действащ в Европа,

Манастирът „ Св. Атанасий “ край Чирпан е най-старият настоящ в Европа, той е към Старозагорската митрополия, съобщи кореспондентът на БГНЕС. Смята се, че е учреден през 344 година от самия светец, по това време – Александрийски патриарх, който посещава днешните български земи по отношение на Вселенския събор в Сердика, извършен в 343-344 година. Самият Св. Атанасий е живял тук.

Манастирът е ситуиран над самото село Златна морава, на десния бряг на Стара река, измежду красива природа и е една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се добавя и от локалните митове за лековитата вода в неговия бунар, свързани с основаването и покровителството му от свети Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира, населявана от светеца и неговите следовници в дни на пост.

В момента е девически манастир, като монахини няма, последната е умряла преди към 7 година, а в него живее само архимандрит Борис.

Целогодишно идват доста хора в манастира и поради аязмото, и поради историческата стойност на манастира.

Манастирът " Св. Атанасий " неведнъж е разрушаван. Според локалните митове на това място се е крил и Апостолът на свободата Васил Левски.

В двора на манастира се намира аязмо с дълбочина от към 6 м. Местните митове описват, че всяка година на 2 май, когато се празнува храмовият празник на манастира най-праведните виждат във водата лика на светеца.

Златна морава се намира на към 15 км. от Чирпан. Името на селото идва от извънредно плодородните му ливади и богати градини. През 30-те година на предишния век тук е издигната и първата частна селска електроцентрала. По това време с нея се зареждат мелницата, общината и няколко къщи. Пътят от Чирпан до Златна Ливада е относително добър и до манастира се стига много бързо. Има и пътека, която води от Златна Ливада до манастира.

Св. Атанасий Архиепископ Александрийски (ок. 296-373г.) още ранната християнска черква уважава като " Велик " поради значимия му принос в богословието, той е считан за " Баща на православието " и за приносителя на монашеството от Египет на европейския континент. Британският историк сър Джулиан Хъксли - един от огромните престижи в актуалната историческа просвета, акцентира категорично тази заслуга на св. Атанасий за развиването на европейската християнска цивилизация в своите писания още преди към тридесет години.

Светецът по всяка възможност персонално е основал тази обител в далечната 344 година Тогава Александрийският патриарх посещава днешните български земи по отношение на Вселенския събор в Сердика (343 - 344 г.) и като четем в житието му, отсяда по пътя си покрай Берое (дн. Стара Загора) и основава манастир.

Това дело не е инцидентно - св. Атанасий е един от огромните радетели за чистотата на православната вра и най-много нейния принцип за Светата троица в битката против настоящата в това време разкол на арианството (отричащо божествената равнопоставеност на Иисус Христос).

Нему светата черква дължи разгромяването на арианската разкол и основаването на Никео- Цариградския знак на врата (325г.) А точно Мизия и Тракия, населявани тогава от траки и готи, са едни от главните арени на битката сред двете съществени тогава течения в християнското вероучение.

Мястото, където е учреден манастирът е определено освен, тъй като е покрай стратегическия тогава път Константинопол - Сердика. То се намира също така в подножието на значима цитадела, чиито остатъци се виждат и до през днешния ден над манастира, а също по този начин и до тракийски нимфей. Него очевидно светецът " прекатурва " от езическо в християнско водно светилище - процедура, типична за онази ера на преход към новата християнска религия.

Уникалността на този най-стар европейски манастир (следван от " Кандида каса " в Шотландия, учреден през 360г. и от двата манастира, учреден през 373 - 375 година от св. Мартин в днешна Франция) се добавя и от постницата в скалите над него. Това е чудотворна дупка, населявана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и уединение, през която поклонниците минават за здраве и благополучие. Такива постници са част от духовния и архитектурен отбор нормално на най-значимите манастирски обители, каквато да вземем за пример у нас е постницата на св. Иван Рилски до Рилския манастир.

В своята близо 1700-годишна история манастирът неведнъж е разрушаван и изграждан още веднъж. Има неоспорим археологически материал за неговото битие през Средновековието. Легендите описват, че тук са се крили Апостолът на свободата Васил Левски и други участници в освободителното придвижване.

По време на комунизма манастирът изначало е трансфорат в овчарник, само че както споделя една от многочислените митове за него в близкото село Златна морава с помощта на св. Атанасий (който нормално се явява на сън при вземането на съдбоносни решения), още веднъж е възобновен като монашеска обител. Нещо повече - при започване на 80-те години по концепция на Людмила Живкова е издигната нова, огромна постройка на манастира, която и по размер, и по архитектурна внушителност го подрежда и през днешния ден измежду първенците български манастири. /БГНЕС