Голямата съветска измама в Монреал`76
Маменето на противници благодарение на допинг е от дълго време нещо нормално в спорта. Но поради трофеи и популярност спортистите са подготвени и на други удивителни действия. Една такава е на руския петобоец Борис Онишченко, който остава в историята като един от най-големите измамници на олимпийски игри.
На олимпиадата в Монреал`76 украинецът идва като един от любимците в модерния петобой – 5-кратен международен първенец, настоящ олимпийски златен медалист отборно (от Мюнхен`72) и вицешампион самостоятелно. След Мюнхен той получава звание " заслужил майстор на спорта " на Съюз на съветските социалистически републики и е награден с Орден на трудовото алено знаме.
Пред Онишченко има единствено една непокорена цел – самостоятелно олимпийско злато. Още повече – той счита, че през 1972-ра победата му е била открадната. Тогава той е преместен от унгареца Андраш Балцо в последната дисциплинираност – крос. Предния ден Балцо по време на стрелбата два пъти стреля в една цел, което е неразрешено от разпоредбите. Съдиите не виждат нарушаването и не наказват унгареца.
Състезанията на петобойците в Монреал стартират с отборния шампионат. След ездата отборът на Съюз на съветските социалистически републики е на 4-то място, само че всички са наясно: ситуацията ще се промени след фехтовката (в петобоя тя е единствено с шпага), където руските състезатели нямат конкуренция.
Онишченко стартира ослепително и елементарно побеждава първите си двама противници – британците Дани Найнтингейл и Ейдриън Паркър. Паркър обаче е първият, който вижда нещо извънредно: по време на дуела им му се сторило, че шпагата на противника не се допира до него, само че електрониката зачита точка. След протест на английския тим съдиите подробно ревизират оборудването на Онишченко, само че не откриват нищо съмнително.
Всичко се трансформира в дуела против третия британец Джереми Робърт " Джим " Фокс. Последният, който дълги години е освен противник, само че станал и другар с Онишченко, още в предходните боеве вижда странните победи на представителя на Съюз на съветските социалистически републики. Но станалото в тяхната среща излязло напълно отвън рамките.
Във фехтовката точка се зачита, когато сензорът, инсталиран на върха на шпагата, претърпи напън не по-малък от 750 грама. Тогава той включва и съдийската лампичка, която демонстрира кой състезател е нанесъл удар. В един миг Фокс внезапно се отклонява от удара на Онишченко – шпагата минава на към 15 см от гърдите на британеца, само че лампичката светва. Вече няма подозрение – в боевете с присъединяване на руския петобоец има прекалено много аномалии.
Но мисли за машинация към момента не минават в ничия глава – Фокс разказва по-късно, че е заподозрял техническа нередовност. Англия обаче още веднъж подава митинг и този път шпагата на Онишченко е взета за щателна експертиза. Дават му ново оръжие, с което той печели 8 от идващите 9 срещи, като отстъпва единствено на съотборника си Павел Ледньов.
Но на всички направило усещане, че Онишченко внезапно губи въодушевление, все едно увяхва. Фокс си спомня, че след шампионата руският петобоец отива при него и му казва: " Джим, много-много скърбя. Прости ми! ". Британецът тогава нищо не схванал и останал в неразбиране.
Но откритието на съдиите шокира всички. Те намират в ръкохватката на конфискуваната шпага вградено бутонче, прикрито под велурената навивка против потене на дланта. При натискане на копчето системата задейства лампичката за точка, без да е бил натиснат сензорът на върха на шпагата. С други думи – Онишченко, който прочее е инженер по обучение, е можел да задейства лампичката когато си изиска по време на фехтуване.
Всички шпаги минават наложителен съдийски обзор преди надпреварата, само че Онишченко е давал своята преди самото начало на шампионата, разчитайки, че няма да има доста време за детайлно изследване. А също така той бил замаскирал добре копчето.
Скандалът е голям! Независимо че множеството си боеве Онишченко е спечелил с новата " вярна " шпага, той е дисквалифициран, а отборът на Съюз на съветските социалистически републики напуща отборното съревнование в Монреал`76. Все отново другите двама от отбора – Борис Масолов и Павел Ледньов, са позволени до самостоятелното съревнование и Ледньов става олимпийски вицешампион.
Златото печели разкрилият измамата тим на Англия, пред Чехословакия и Унгария. Джим Фокс след случая с Онишченко едвам не подвежда своя отбор със едва показване в стрелбата, толкоз във вътрешността е приел нещата.
" Служил съм в английската войска, а Борис беше майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Този случай получи голям интернационален отзив. Ние не бяхме близки другари, само че постоянно пиехме водка дружно след надпревари. Така че – да, имахме положителни връзки – споделя Фокс. – Този случай е една покруса. И за самия Борис в частност. Напълно съм уверен, че неговите съотборници не са имали никакво отношение към това. Това не беше систематично шикалкавене. "
И до момента в който в западния свят гърмят за " най-голямата машинация в олимпийската история " и пресата нарича Онишченко Disonischenko (от dishonor – безчестие) и Boris The Cheat (Борис Измамника), в Съюз на съветските социалистически републики взимат твърди ограничения.
Като начало в олимпийския тим на Съветския съюз всички настръхват срещу петобоеца. Има клюки, че още същия ден волейболистите искат да го изхвърлят през прозореца на хотела. По други информации Онишченко даже е бил изолиран от останалите, с цел да не се допусне разпра с него. Факт е, че същата нощ от руското посолство изпращат кола, която го извежда незабавно от олимпийското село.
Партньорът на Онишченко – Борис Масолов, споделя: " За мен това беше сериозен удар, доста беше тежко да се съсредоточа. Това, което направи той, бе един черен ден. Когато се случи, аз не го одобрих толкоз съществено. Но с годините осъзнах, че загубата бе фантастична ".
В Съюз на съветските социалистически републики спортистът мигновено изпада в недружелюбност. По заповед на генералния секретар на комунистическата партия (КПСС) Леонид Брежнев Онишченко е изпъден от армията, изключен е от партията, лишен е от всички награди и звания, а в допълнение е санкциониран с 5000 рубли.
По-късно петобоецът получава доживотна дисквалификация и не се връща в огромния спорт в никакво качество. Сега той е на 82 години. За ориста му след скандалната 1976-а не е известно съвсем нищо. През 1977 година той става шеф на откритата в Киев учебно-тренировъчна база " Атлет ", където работи близо 30 години. С какво се е занимавал по-късно, е мистерия. Но за миналите 44 години той нито един път не признава обществено за измамата.
На олимпиадата в Монреал`76 украинецът идва като един от любимците в модерния петобой – 5-кратен международен първенец, настоящ олимпийски златен медалист отборно (от Мюнхен`72) и вицешампион самостоятелно. След Мюнхен той получава звание " заслужил майстор на спорта " на Съюз на съветските социалистически републики и е награден с Орден на трудовото алено знаме.
Пред Онишченко има единствено една непокорена цел – самостоятелно олимпийско злато. Още повече – той счита, че през 1972-ра победата му е била открадната. Тогава той е преместен от унгареца Андраш Балцо в последната дисциплинираност – крос. Предния ден Балцо по време на стрелбата два пъти стреля в една цел, което е неразрешено от разпоредбите. Съдиите не виждат нарушаването и не наказват унгареца.
Състезанията на петобойците в Монреал стартират с отборния шампионат. След ездата отборът на Съюз на съветските социалистически републики е на 4-то място, само че всички са наясно: ситуацията ще се промени след фехтовката (в петобоя тя е единствено с шпага), където руските състезатели нямат конкуренция.
Онишченко стартира ослепително и елементарно побеждава първите си двама противници – британците Дани Найнтингейл и Ейдриън Паркър. Паркър обаче е първият, който вижда нещо извънредно: по време на дуела им му се сторило, че шпагата на противника не се допира до него, само че електрониката зачита точка. След протест на английския тим съдиите подробно ревизират оборудването на Онишченко, само че не откриват нищо съмнително.
Всичко се трансформира в дуела против третия британец Джереми Робърт " Джим " Фокс. Последният, който дълги години е освен противник, само че станал и другар с Онишченко, още в предходните боеве вижда странните победи на представителя на Съюз на съветските социалистически републики. Но станалото в тяхната среща излязло напълно отвън рамките.
Във фехтовката точка се зачита, когато сензорът, инсталиран на върха на шпагата, претърпи напън не по-малък от 750 грама. Тогава той включва и съдийската лампичка, която демонстрира кой състезател е нанесъл удар. В един миг Фокс внезапно се отклонява от удара на Онишченко – шпагата минава на към 15 см от гърдите на британеца, само че лампичката светва. Вече няма подозрение – в боевете с присъединяване на руския петобоец има прекалено много аномалии.
Но мисли за машинация към момента не минават в ничия глава – Фокс разказва по-късно, че е заподозрял техническа нередовност. Англия обаче още веднъж подава митинг и този път шпагата на Онишченко е взета за щателна експертиза. Дават му ново оръжие, с което той печели 8 от идващите 9 срещи, като отстъпва единствено на съотборника си Павел Ледньов.
Но на всички направило усещане, че Онишченко внезапно губи въодушевление, все едно увяхва. Фокс си спомня, че след шампионата руският петобоец отива при него и му казва: " Джим, много-много скърбя. Прости ми! ". Британецът тогава нищо не схванал и останал в неразбиране.
Но откритието на съдиите шокира всички. Те намират в ръкохватката на конфискуваната шпага вградено бутонче, прикрито под велурената навивка против потене на дланта. При натискане на копчето системата задейства лампичката за точка, без да е бил натиснат сензорът на върха на шпагата. С други думи – Онишченко, който прочее е инженер по обучение, е можел да задейства лампичката когато си изиска по време на фехтуване.
Всички шпаги минават наложителен съдийски обзор преди надпреварата, само че Онишченко е давал своята преди самото начало на шампионата, разчитайки, че няма да има доста време за детайлно изследване. А също така той бил замаскирал добре копчето.
Скандалът е голям! Независимо че множеството си боеве Онишченко е спечелил с новата " вярна " шпага, той е дисквалифициран, а отборът на Съюз на съветските социалистически републики напуща отборното съревнование в Монреал`76. Все отново другите двама от отбора – Борис Масолов и Павел Ледньов, са позволени до самостоятелното съревнование и Ледньов става олимпийски вицешампион.
Златото печели разкрилият измамата тим на Англия, пред Чехословакия и Унгария. Джим Фокс след случая с Онишченко едвам не подвежда своя отбор със едва показване в стрелбата, толкоз във вътрешността е приел нещата.
" Служил съм в английската войска, а Борис беше майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Този случай получи голям интернационален отзив. Ние не бяхме близки другари, само че постоянно пиехме водка дружно след надпревари. Така че – да, имахме положителни връзки – споделя Фокс. – Този случай е една покруса. И за самия Борис в частност. Напълно съм уверен, че неговите съотборници не са имали никакво отношение към това. Това не беше систематично шикалкавене. "
И до момента в който в западния свят гърмят за " най-голямата машинация в олимпийската история " и пресата нарича Онишченко Disonischenko (от dishonor – безчестие) и Boris The Cheat (Борис Измамника), в Съюз на съветските социалистически републики взимат твърди ограничения.
Като начало в олимпийския тим на Съветския съюз всички настръхват срещу петобоеца. Има клюки, че още същия ден волейболистите искат да го изхвърлят през прозореца на хотела. По други информации Онишченко даже е бил изолиран от останалите, с цел да не се допусне разпра с него. Факт е, че същата нощ от руското посолство изпращат кола, която го извежда незабавно от олимпийското село.
Партньорът на Онишченко – Борис Масолов, споделя: " За мен това беше сериозен удар, доста беше тежко да се съсредоточа. Това, което направи той, бе един черен ден. Когато се случи, аз не го одобрих толкоз съществено. Но с годините осъзнах, че загубата бе фантастична ".
В Съюз на съветските социалистически републики спортистът мигновено изпада в недружелюбност. По заповед на генералния секретар на комунистическата партия (КПСС) Леонид Брежнев Онишченко е изпъден от армията, изключен е от партията, лишен е от всички награди и звания, а в допълнение е санкциониран с 5000 рубли.
По-късно петобоецът получава доживотна дисквалификация и не се връща в огромния спорт в никакво качество. Сега той е на 82 години. За ориста му след скандалната 1976-а не е известно съвсем нищо. През 1977 година той става шеф на откритата в Киев учебно-тренировъчна база " Атлет ", където работи близо 30 години. С какво се е занимавал по-късно, е мистерия. Но за миналите 44 години той нито един път не признава обществено за измамата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ