Исторически очерк: Как германският император и богат руски евреин помогнаха на Ленин да направи революцията
Малцина знаят, че Октомврийската гражданска война се реализира с дейната поддръжка на тогавашна Германия. Сметката на император Вилхелм Втори е елементарна: дестабилизиране на Русия за да се понижи натискът по Източния фронт, написа " Дойче веле ".
Цюрих, 9 април 1917 година: 32-ма съветски емигранти чакат на перона своя трен. Група протестиращи вика отсреща им „ Предатели, лумпени, прасета! ", само че заминаващите имат и последователи. В последна сметка, макар опитите да се блокира коловозът, влакът си пробива път и поема към Русия.
Този ексклузивен трен е възложен от немския император Вилхелм Втори, който си е сложил за цел да налее още масло в огъня на съветската гражданска война. В един от вагоните се е настанил не различен, а персонално Владимир Илич Улянов, наименуван Ленин. С немска помощ той напуща своето швейцарско леговище и седмица по-късно доближава задачата си: Петроград. В Русия преди малко е приключила Февруарската гражданска война, която е свалила от трона цар Николай Втори и е конфигурирала по този начин нареченото „ краткотрайно държавно управление ". Следващата огромна гражданска война към този момент чука на вратата.
В Берлин с огромно внимание наблюдават завръщането на фамозния бежанец Владимир Илич в Русия. „ Пристигането на Ленин мина сполучливо. Работи напълно съгласно желанията ", написа немското Главно командване в депеша до външното министерство. Истински политически абсурд: Вилхелм Втори се съюзява с комуниста Ленин. Германският император цели едно: дефинитивно да отслаби Русия, с която по този начин наречените „ централни сили " Германия и Австро-Унгария водят война от 1914 година.
Сметката на Берлин е елементарна: Ленин и неговите болшевики би трябвало да дестабилизират Русия и по този метод да понижат натиска по Източния фронт през Първата международна война. Планът сработва. Германската империя сполучливо се възползва от едно остаряло дипломатическо предписание: врагът на моя зложелател е мой другар.
Човекът, който написа сюжета за революцията Израил Лазаревич Гелфанд
Идеята и концепцията не са нови. Техен създател е един човек, който носи комунистическия псевдоним „ Парвус " („ Малкият " ): Израил Лазаревич Гелфанд. Той е богат съветски евреин, който още през 1914 година предлага на немския дипломат в Цариград „ съюз сред немския байонет и съветския пролетарски пестник ". Парвус счита, че ползите на Германия и на съветските революционери са идентични. Първоначално предложенията му срещат смесени реакции, само че след известно време Парвус е поканен в Берлин.
Парвус, който обича да живее нашироко и да е заобиколен от хубавици, за пръв път се появява в Германия още през 1891 година. По това време написа под разнообразни псевдоними за леви вестници и се среща с комунистически водачи като Роза Люксембург, Карл Кауцки, Ленин и Троцки. Но като го гледат по какъв начин живее, те не му се доверяват изключително.
След „ кървавата неделя " на 22 януари 1905 година, когато царят подрежда да се открие огън против стачкуващите в Петербург, Гелфанд и Троцки са измежду първите съветски емигранти, които се завръщат в родината си. Двамата оглавяват работен препоръки, само че полицията ги арестува. Гелфанд е заточен в Сибир, само че съумява да избяга, след което прави в Цариград бърза и сполучлива бизнес-кариера. Понеже има компании и банки, неговите тогавашни приятели-комунисти му обръщат тил. Троцки даже написа „ Некролог за един жив другар ". После обаче избухва войната и пред Парвус се открива опцията още веднъж да се намеси в политиката.
След диалога си с немския дипломат в Цариград, Парвус е поканен от немското външно министерство, за което създава сюжет за гражданска война. Сценарий, който месеци по-късно в действителност се реализира. На 23 машинописни страници Парвус в детайлности разказва по какъв начин в Русия може да се извърши прелом, подсилен извън. В сюжета се приказва за пари, саботажи и събаряне на държавното управление. Месец по-късно ковчежничеството на император Вилхелм отпуска 2 милиона марки за „ поддръжка на революционната агитация в Русия ".
Парвус не остава пасивен и отсега нататък. Още повече, че при него мъчно може да се направи разграничаване сред политически цели и бизнес-интереси. Парвус е типичният представител на тези, които не се свенят да се облажат от войната. Търгува с всичко: оръжие, метали, коняк, хайвер, платове. Тъй като фронтът е затворил комерсиалните пътища сред Изтока и Запада, хората на Парвус прекарват стоките си през финландско-шведската граница - по това време тази територия е част от Руската империя. Щом чуят паролата „ Нося поздрави от Олга ", подкупените граничари пропущат какви ли не колета, предопределени за съветските революционери: пропагандни материали, оръжия, динамит. С помощта на тези „ дарове от Германия " революционерите потапят кораби в Архангелск и провеждат палежи на пристанища. Дейността на Парвус се координира от немския дипломат в Копенхаген граф Улрих декор Брокдорф-Ранцау.
" Ще инсценираме сходна гражданска война и в Германия "
Така шеметният проект на Парвус в действителност се реализира. На 7 ноември 1917 година е осъществен прелом, който влиза в историята под името „ Октомврийска гражданска война ". Временното държавно управление е свалено, препоръките поемат властта, а седмици по-късно Русия напуща военния съюз с Франция и Англия, прочут още като Антантата. С това за Русия войната на процедура завършва. Отслабването ѝ Вилхелм Втори заплаща със сума, която през днешния ден би възлизала на половин милиард евро.
Самият Парвус работи като пряк медиатор на немския император. Той е „ сводникът на империализма ", както по-късно го назовава немската марксистка Клара Цеткин. През 1924 година Парвус умира едвам 57-годишен от мозъчен удар в Берлин. Историческата му роля е обгърната в безмълвие както от Съветския съюз, по този начин и от формален Берлин. Ленин на 17 април 1917 - ден след идването му в Петроград
По-малко от година след Октомврийската гражданска война Ленин признава публично, че превратът е бил сбъднат с немски пари. И прибавя следното: „ Никога не съм отричал този факт, само че желая да допълня, че с съветски пари ще инсценираме сходна гражданска война и в Германия ".
Цюрих, 9 април 1917 година: 32-ма съветски емигранти чакат на перона своя трен. Група протестиращи вика отсреща им „ Предатели, лумпени, прасета! ", само че заминаващите имат и последователи. В последна сметка, макар опитите да се блокира коловозът, влакът си пробива път и поема към Русия.
Този ексклузивен трен е възложен от немския император Вилхелм Втори, който си е сложил за цел да налее още масло в огъня на съветската гражданска война. В един от вагоните се е настанил не различен, а персонално Владимир Илич Улянов, наименуван Ленин. С немска помощ той напуща своето швейцарско леговище и седмица по-късно доближава задачата си: Петроград. В Русия преди малко е приключила Февруарската гражданска война, която е свалила от трона цар Николай Втори и е конфигурирала по този начин нареченото „ краткотрайно държавно управление ". Следващата огромна гражданска война към този момент чука на вратата.
В Берлин с огромно внимание наблюдават завръщането на фамозния бежанец Владимир Илич в Русия. „ Пристигането на Ленин мина сполучливо. Работи напълно съгласно желанията ", написа немското Главно командване в депеша до външното министерство. Истински политически абсурд: Вилхелм Втори се съюзява с комуниста Ленин. Германският император цели едно: дефинитивно да отслаби Русия, с която по този начин наречените „ централни сили " Германия и Австро-Унгария водят война от 1914 година.
Сметката на Берлин е елементарна: Ленин и неговите болшевики би трябвало да дестабилизират Русия и по този метод да понижат натиска по Източния фронт през Първата международна война. Планът сработва. Германската империя сполучливо се възползва от едно остаряло дипломатическо предписание: врагът на моя зложелател е мой другар.
Човекът, който написа сюжета за революцията Израил Лазаревич Гелфанд
Идеята и концепцията не са нови. Техен създател е един човек, който носи комунистическия псевдоним „ Парвус " („ Малкият " ): Израил Лазаревич Гелфанд. Той е богат съветски евреин, който още през 1914 година предлага на немския дипломат в Цариград „ съюз сред немския байонет и съветския пролетарски пестник ". Парвус счита, че ползите на Германия и на съветските революционери са идентични. Първоначално предложенията му срещат смесени реакции, само че след известно време Парвус е поканен в Берлин.
Парвус, който обича да живее нашироко и да е заобиколен от хубавици, за пръв път се появява в Германия още през 1891 година. По това време написа под разнообразни псевдоними за леви вестници и се среща с комунистически водачи като Роза Люксембург, Карл Кауцки, Ленин и Троцки. Но като го гледат по какъв начин живее, те не му се доверяват изключително.
След „ кървавата неделя " на 22 януари 1905 година, когато царят подрежда да се открие огън против стачкуващите в Петербург, Гелфанд и Троцки са измежду първите съветски емигранти, които се завръщат в родината си. Двамата оглавяват работен препоръки, само че полицията ги арестува. Гелфанд е заточен в Сибир, само че съумява да избяга, след което прави в Цариград бърза и сполучлива бизнес-кариера. Понеже има компании и банки, неговите тогавашни приятели-комунисти му обръщат тил. Троцки даже написа „ Некролог за един жив другар ". После обаче избухва войната и пред Парвус се открива опцията още веднъж да се намеси в политиката.
След диалога си с немския дипломат в Цариград, Парвус е поканен от немското външно министерство, за което създава сюжет за гражданска война. Сценарий, който месеци по-късно в действителност се реализира. На 23 машинописни страници Парвус в детайлности разказва по какъв начин в Русия може да се извърши прелом, подсилен извън. В сюжета се приказва за пари, саботажи и събаряне на държавното управление. Месец по-късно ковчежничеството на император Вилхелм отпуска 2 милиона марки за „ поддръжка на революционната агитация в Русия ".
Парвус не остава пасивен и отсега нататък. Още повече, че при него мъчно може да се направи разграничаване сред политически цели и бизнес-интереси. Парвус е типичният представител на тези, които не се свенят да се облажат от войната. Търгува с всичко: оръжие, метали, коняк, хайвер, платове. Тъй като фронтът е затворил комерсиалните пътища сред Изтока и Запада, хората на Парвус прекарват стоките си през финландско-шведската граница - по това време тази територия е част от Руската империя. Щом чуят паролата „ Нося поздрави от Олга ", подкупените граничари пропущат какви ли не колета, предопределени за съветските революционери: пропагандни материали, оръжия, динамит. С помощта на тези „ дарове от Германия " революционерите потапят кораби в Архангелск и провеждат палежи на пристанища. Дейността на Парвус се координира от немския дипломат в Копенхаген граф Улрих декор Брокдорф-Ранцау.
" Ще инсценираме сходна гражданска война и в Германия "
Така шеметният проект на Парвус в действителност се реализира. На 7 ноември 1917 година е осъществен прелом, който влиза в историята под името „ Октомврийска гражданска война ". Временното държавно управление е свалено, препоръките поемат властта, а седмици по-късно Русия напуща военния съюз с Франция и Англия, прочут още като Антантата. С това за Русия войната на процедура завършва. Отслабването ѝ Вилхелм Втори заплаща със сума, която през днешния ден би възлизала на половин милиард евро.
Самият Парвус работи като пряк медиатор на немския император. Той е „ сводникът на империализма ", както по-късно го назовава немската марксистка Клара Цеткин. През 1924 година Парвус умира едвам 57-годишен от мозъчен удар в Берлин. Историческата му роля е обгърната в безмълвие както от Съветския съюз, по този начин и от формален Берлин. Ленин на 17 април 1917 - ден след идването му в Петроград
По-малко от година след Октомврийската гражданска война Ленин признава публично, че превратът е бил сбъднат с немски пари. И прибавя следното: „ Никога не съм отричал този факт, само че желая да допълня, че с съветски пари ще инсценираме сходна гражданска война и в Германия ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ