Малцина са писателите, които умеят да пишат увлекателно за деца.

Малцина са писателите, които умеят да пишат увлекателно за деца. А още по-малобройни са тези, които пишат по този начин, че да разсънят у невръстните си читатели желанието да разсъждават. Една от тези редки автори-магьосници на словото е шведката Мария Грипе. Мая Стина Валер, както е нейното същинско име, е родена през 1923-та година в дребното градче Ваксхолм, ситуирано на Стокхолмския архипелаг, и умира на 83-годишна възраст (през 2007 г.). За толкоз дълъг живот човек вероятно става доста умен. Но това е работа на възрастните. За дребните би трябвало да пишеш ИНТЕРЕСНО. А Мария Грипе несъмнено написа забавно. За своите над 35 книги, множеството илюстрирани от нейния брачен партньор Харалд Грипе, е получила близо 20 национални и интернационалните литературни награди, а самите книги освен че са преведени на 30 езика, само че и доста от тях са екранизирани и имат голям триумф. Зад тези числа се крие огромен гений, съществени познания и доста обич – обич към литературата, само че най-много към децата.
Грипе се подрежда измежду най-талантливите и обичани скандинавски писатели на детски книги дружно с Астрид Линдгрен и Туве Янсон. Тя обича да написа за ексцентрични, разнообразни, самотни деца. Сред тематиките, които я вълнуват най-вече, са самотата, ранимостта на детската душа, житейските неволи. С неподражаемо майсторство „ забърква “ историите си с по нещо свръхестествено, тайнствено и мистично и още от първите редове разпалва любознание. А тогава и нашата фикция оказва помощ.
В изкуството и въобще във философията сянката е знак на тъмната страна, на отрицателното начало, на второто „ аз “. Сянката крие злокобни секрети, тя е безплътна, само че рискова. Именно сянката е главен знак в четирилогията на Мария Грипе, включваща „ Сянката над каменната скамейка “, „... и белите сенки в гората “, „ Деца на сенки “ и „ Скривалище на сенки “, която издателство „ Емас “ в този момент пуска на българския пазар.
В световноизвестната ѝ тетралогия действието се развива през 1911 година. Четиринайсетгодишната Берта живее в дребен град дружно с родителите си, брат си и сестра си. Един ден в дома им постъпва нова прислужница на име Каролин. Тя внася нов живот в скучното ежедневие на заможното семейство, което живее много затворено. Никой не остава апатичен към мощното ѝ наличие. Децата я боготворят, родителите са удивени от трудолюбието ѝ... Освен обаче ведро въодушевление и многообразие, Каролин внася в монотонния живот на фамилията и ужас. Тя не се свени да повдига въпроса за мястото на дамите в обществото, за равноправието сред половете; не се бои да опонира на възрастните и да им демонстрира къде грешат… Изобщо, Каролин е момиче с мнение. Тя обаче изповядва напредничави възгледи, които не намират почва у заможното, само че много консервативно семейство на Берта. При все това никой от домашните не знае съвсем нищо за младата прислужница. Миналото ѝ е забулено в тайнственост.Никой не знае от какво семейство е, по какъв начин е живяла, за какво заобикаля да приказва за себе си. Впоследствие се оказва, че Каролин и Берта са сестри – имат един и същи татко. Двете девойки изпитват мощно предпочитание да се сближат и отпътуват дружно за мистериозен палат на име „ Розов подарък “, където нескрито излизат още секрети от предишното на Каролин. „ Скривалище на сенки “ придава комплектност на вълнуващата тетралогия на Мария Грипе, тетралогия, която омагьосва читателя с приказната си атмосфера и го държи в плен на обаянието си до последната страница.
И не на последно място – Мария Грипе е носителка на най-престижната премия за детска литература в света, медала „ Х. Кр. Андерсен “. Впрочем той е бил неин обичан създател. А още по-любопитно е, че през 2005 година е учредена премия „ Мария Грипе “. Тя се присъжда годишно на шведски публицист, който „ в своите книги дава опция на читателите да се срещнат със света на фантазията и действителното “, а основният воин безусловно би трябвало да бъде млад. Какво чудно има? Нали тъкмо това намираме в нейните романи.