Френски аристократ е открил еволюцията 100 години преди Дарвин
Малко откакто Чарлз Дарвин разгласява своя труд " Произход на типовете " през 1859 година, той стартира да чете малко прочут 100-годишен труд на богат френски благородник, написа " Гардиън ".
Съдържанието му било много изненадващо. " Цели страници [от книгата му] са смехотворно сходни на моите ", написа Дарвин на собствен другар. " Удивително е какъв брой откровен е човек, когато вижда своето мнение в думите на различен човек. "
В по-късните издания на " Произход на типовете " Дарвин признава Жорж-Луи Леклерк, граф дьо Бюфон, за един от " малцината " хора, които са разбрали, че типовете се трансформират и еволюират, преди самия Дарвин.
Сега една нова книга ще се опита да хвърли светлина върху изключителните достижения и революционните хрумвания на френския естествоизпитател, които датират от 40-те години на XIX век. " Бюфон е един от първите хора, които постулират смяната на типовете с течение на времето ", споделя Джейсън Робъртс, създател на новата книга " Всяко живо създание ", която ще бъде оповестена идната седмица, на 11 април. " Той не го назовава еволюция - тази дума е измислена по-късно - само че е един от първите хора, които приказват за това и допускат, че има някаква система ".
В Histoire Naturelle, 36-томна книга, върху която Бюфон работи в продължение на 50 години, той излага и концепцията, че животните изчезват по време, когато множеството естествоизпитатели имат вяра, че " Бог в никакъв случай не би позволил някой тип да изчезне или да се появи с течение на времето ", съгласно Робъртс. " Концепцията за смяната и изгубването на типовете е била доста спорна ".
По същия метод наблюденията на Бюфон за възпроизводството изпреварват откриването на ДНК: " Той допуска, че би трябвало да има някакъв вътрешен механизъм за оформяне - че животът съществува на органично клетъчно равнище и че би трябвало да има някаква рецепта или " вътрешна форма ", която възпроизводството следва, с цел да сглоби градивните детайли на клетките в избран тип организъм ".
След като наследява благосъстояние от отдалечен родственик, равняващо се на към 28 млн. паунда през днешния ден, Бюфон употребява част от благосъстоянието си, с цел да трансформира 100-акровия парк, който има в Бургундия, в " екологична лаборатория ", където " оставя нещата да се развихрят и по-късно следи какво се случва ", споделя Робъртс.
" Всъщност той е определян като първия еколог в света, тъй като е първият човек, който в действителност учи даден тип в неговата лична среда, а не просто образец от мъртъв организъм ".
Бюфон е следил всичко, което се е случвало в неговия парк - от размножителните привички на лисиците до моделите на птиците и дърветата, които са избирали за гнездене. " Той е първият академик, който учи живота в неговия подтекст и прави живи контекстуални наблюдения ", споделя Робъртс. " Плащаше големи суми пари за екземпляри от живи животни, с цел да може да ги види и да взаимодейства с тях ".
Вместо еволюция Бюфон употребява термина " недъгавост ", с цел да отбелязя натурален развой " отвън нормалния развой на възпроизводство ", който води до смяна на даден тип. По това време терминът не е имал негативна конотация.
Но Бюфон по този начин и не схванал по какъв начин в действителност се прави тази смяна на типа: Дарвин и неговата доктрина за естествения асортимент хвърлили светлина върху този развой.
Дори без това основно просветление Бюфон постулира, че би трябвало да се появяват нови типове и да се трансформират с течение на времето, до момента в който някои типове би трябвало да са изчезнали. " По това време това е била доста, доста радикална концепция и Бюфон е бил охулен за нея от Сорбоната: той е трябвало да напише декларация, в която обществено да се откаже от всичко, което е написал ", споделя Робъртс. По-късно Бюфон е публично упрекнат в разкол поради догатката, че Земята е по-стара от библейските записи./БГНЕС
