Малко българи знаят, че един от най-големите светии, живели на

Малко българи знаят, че един от най-големите светии, живели на Атон, е българин. По святост и чудеса Св. Козма Зографски се равнява на някои от най-големите праведници, бродили по неверната земя. Той е бил талантлив с дара на прозорливостта и ясното виждане, което през днешния ден назоваваме ясновидство или знамение. С този подарък от Св. Дух той е виждал бъдещето на обособени хора и на целия свят, само че за жалост пророчествата му не са достигнали до нас поради отлешническия му живот. За смисъла на Св. Козма индикативен е фактът, че ликът му стои до Св. Георги над входа на Зографския манастир. А след кончината си монахът е вдигнат в тяло на Небето, гласи едно атонско поверие. Тази привилегия е оказвана от Бога единствено на неколцина земляни. Иконите на Св. Козма Зографски не са известни у нас, само че той евентуално може да се застъпи за всеки и за всичко, тъй като седи покрай сърцето на Бога, имат вяра монасите на Атон.

Подстъпи
В последните 30 години от своя живот Св. Козма е живял в една труднодостъпна пещера. За благополучие нейното място е известно и към този момент е обект на поклоннически туризъм на Св. гора. Намира се на 2-3 километра северозападно в подстъпите на Зографския манастир, споделя поклонникът хаджи Георги Китанов. По думите му пътят е добър, като последната част е малко сложна. Има табелка на български език, която указва вярната посока.

В пещерата Козма е живял през последните 30 години от своя живот. В предишното той се е качвал по дървени стълби. Днес каменни стъпала водят нагоре към дома на един от най-големите български светии. Катеренето е към 5 минути, само че е толкоз стръмно, че човек би си спомнил всичките се провинения догоре.

Труднодостъпната хралупа е изсечена в меката песъчлива канара. Пространството вътре условно е разграничено на две елементи. Първата пази достоверния тип на мястото, в което преди 700 година се е подвизавал монахът Козма. Вътре може да се види иззидана ниша, знак на празния му гроб, от който е отлетял в плът и кръв на небето. Другата част е облагородена през вековете. Тя по-скоро наподобява на келия с мазилка и гредоред. Има маса и столове, където посетителите могат да отдъхнат. Наоколо има икони. В една ниша поклонниците имат опция да възпламенят свещ пред облика на Св. Козма.

Според Китанов той се отлегля в тази пещера, защото е бил малтретран от монасите в Зографския манастир. Там редът е като в казарма и тези неща са се случвали едно време. Предполага се, че поради духовните способности останалите са таяли ревнивост. Самият той е бил по-благ и отстъпчив. Оценен е чак след гибелта му, разсъждава Китанов.

Търново
Църквата тачи паметта му на 22 септември. Родил се е през втората половина на XIII век в търновско болярско семейство. Според житието му е получил солидно обучение, като знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят, само че той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света гора Атонска. Бил признат като послушник в Зографския манастир. Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Знае се още, че е получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.

Веднъж на Благовещение - храмов празник на светогорския манастир „ Ватопед ", търновлията имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света гора дами не се позволяват даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен. На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Духовникът се развълнувал, тъй като незабавно схванал, че мистериозната жена е била самата Небесна настойничка на Света гора и на целия свят Дева Мария.

Скоро Козма се помолил на Света Богородица да му уточни пътя на спасението. От една икона чул диалог сред Пресвета Дева и Господ Иисус Христос. Спасителят споделил на пресветата Си Майка за Козма: «Нека се отдалечи от манастира на мълчание! »

Така Козма напуснал Зографския манастир и се заселил в една канара в пустинна околност. Там си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостно уединение и мълчание. В тая пещера се прояснила още повече душата му и получил подарък на проницателност.

Отровеното вино
Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били сюрпризирани, когато Козма ги предизвестил да счупят кратунката и да излеят виното, тъй като вътре е влезнала отровна змия и виното е отровено. Монасите били изумени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, в действителност видели в нея змията.

На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният свещеник е починал и има огромни усложнения по митарствата: бори се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не желали да повярват, тъй като на утринното свещенодействие били видели игумена в черква. Видели го също и като отишъл в килията си да се готви за идната света Литургия. Но като ревизирали, оказало се, че игуменът в действителност е умрял скоропостижно.

Монах Дамян
На северозапад от манастира „ Есфигмен ", в дребна кeлия живеел духовник на име Дамян. Той бил получил заповед от стареца си Свети Козма в никакъв случай да не нощува на непознато място, в непозната кeлия. Веднъж просрочен по работа при различен аскет. Домакинът го поканил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, въпреки че настъпила тъмна нощ и на открито валял пороен дъжд. Тръгнал духовник Дамян в тъмнината. Отклонил се от пътя си в мрака и се изгубил посред планината. Отчаян, почнал да се моли:

«Господи, умирам. Спаси ме по молитвите на моя дъртак!

И внезапно се намерил пред своята килия, пренесен като с телепорт.

Орел му донесъл риба
Веднъж преподобни Козма болен. Поискало му се да хапне риба. Но морето било надалеч. Нямало човек, който да отиде да улови риба. Изведнъж орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата огромна прясна риба. Козма си я приготвил за ястие, само че вътрешният глас му внушил да остави половината на съседа си стареца Христофор, тъй като рибата е негова благосъстоятелност. На другия ден Христофор го посетил в килията му. Свети Козма разказал на госта си по какъв начин изискал да си хапне риба и по какъв начин орел му донесъл такава. Христофор пък от своя страна разказал, че орел сграбчил преди този момент рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до различен и благодарили на Бога, че по този начин дивно се грижи за тях.

Зверове и птици оплакали светеца
Свети Козма предала Богу дух на 22 септември 1323 година Разбрали за успението му, братята от Зографската обител - свещеници и монаси, пристигнали да извършат съгласно църковния чин опелото над светите му мощи. А Бог популяризирал и Козма след неговата гибел със следното знамение: до момента в който монасите пеели на погребението му, отвред се събраха диви зверове и птици и откакто братята погребали честните остатъци на преподобния и проливали сълзи над гроба му, всяко от тези животни викало със своя глас, като че ли и те изпращали светеца и отдавали чест на погребението му, след което се прибрали в своите места. На Атон обаче се споделя следното поверие. След няколко дни гробът му се оказал празен, защото тялото му било отнесено на небето до Второто пришествие.