Любослав Костов: Ако получаваме 200 лв. повече, но можем да си купим по-малко от преди, значи има нещо сбъркано
Малката потребителска кошница продължава да нараства с няколко процентни пункта на фона на спадащата обща инфлация. Това сподели в “Човекът на фокус " на Радио “Фокус ", основният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Това, че понижава инфлацията не значи, че понижават цените на стоките. Инфлацията остава позитивна големина, понижава темпът на растеж на инфлацията. “Ако хлябът е поскъпвал до момента с 20 стотинки, в този момент нараства с 10 стотинки, идващият месец може да нараства с 5 стотинки, което е понижение на инфлацията ", изясни икономистът.
С 21% понижават цените на животинските и растителните масла в мазнините, само че в това време зеленчуците нарастват с сред 13 и 15 % и това е на месечна база. Това са сезонни съмнения. “Но тези темпове на растеж би трябвало да взимат под внимание инфлацията и в последна сметка да има някакво доближаване. Ако получаваме 200 лева повече, само че можем да си купим по-малко месо, зеленчуци, в сравнение с преди две години, когато сме получавали 200 лева по-малко, явно има нещо сбъркано. И проблемите на стопанството не са по верен метод адресирани от икономическата политика ", добави Любослав Костов.
Според него, минималната заплата ще стане 933 лева от 1 януари 2024 година Ръстът на приходите съумя да компенсира тази инфлация, само че ние сме на нула. “Спрямо страните от Централна и Източна Европа ние се отдалечаваме и така наречен конвергенция, към този момент е дивергенция. Това е главната причина, заради която КНСБ желае за следващата година 10% растеж на всички заплати в публичния бранш. И втората още по-важна причина е, тъй като плануваната инфлация за следващата година е 5%, ние желаеме 10%, с цел да може да има действителен растеж от към 5% ", означи специалистът.
“Това, което желаеме е 1,5 милиарда лева да бъде обезпечен в разноски за личен състав в бюджета, който 1,5 милиарда да бъде разпределен съгласно заслугите на всеки един работещ, защото страната е най-големият шеф и тя би трябвало да се грижи за своите работещи, близо половин милион души - учители, мед. сестри, здравни служащи, хора в културни институти, аграрни институти и така нататък ", акцентира Любослав Костов.
Разликата в заплатите сред нас и останалия свят е 6-7 пъти номинално, разликата в цените е 2-2,5 пъти, изключително в малката потребителска кошница. Характерното за нея е, че огромна част от нискодоходните групи и междинната класа са ориентирали над 60% от своето ползване към такива артикули. За болшинството от българите инфлацията е 10% сега. “16 години откакто станахме страна-членка на Европейския съюз, като действителна конвергенция към Западна Европа ние кой знае какъв брой не сме доближили. Вървяхме дружно в пакет с Румъния, само че към този момент не сме и с Румъния, защото в последните 4-5 години много дръпнаха. И като цяло подтикнаха потреблението на нискодоходните пластове. ", разясни икономистът.
Статистиката демонстрира, че преобладаващият вид фамилии в България са тричленни - двама работещи с едно дете. Става въпрос за чист приход за 1420-1430 лева на човек, работещ в домакинство. Основните разноски, които имаме за жизнения най-малко, така наречен самостоятелно ползване - да си платим сметките, да се храним. “Тези пари са някакъв екзистенциален най-малко, който ние желаеме дълготрайно да бъде насочен този най-малко към минималната заплата. Но с наклонност темпът на растеж на минималната да бъде по-висок от темпа на растеж на заплатата за прехрана, с цел да могат да се изравнят ", сподели още той.
По думите му, България е дребна страна, районните диспропорции са необяснимо доста на тази дребна територия. Пет-шест най-големи града в България образуват над 70% от брутния вътрешен артикул. Там са съсредоточени 2/3 от наетите по трудово и служебно правни отношения, обезлюдяват цели райони. Това са недостатъци на пазара, които би трябвало да бъдат адресирани от икономическата политика. С дейни ограничения на пазара на труда, да се диференцира производството на добавената стойност по райони, с цел да придобие икономическата карта на страната по-хомогенен вид.
Това, че понижава инфлацията не значи, че понижават цените на стоките. Инфлацията остава позитивна големина, понижава темпът на растеж на инфлацията. “Ако хлябът е поскъпвал до момента с 20 стотинки, в този момент нараства с 10 стотинки, идващият месец може да нараства с 5 стотинки, което е понижение на инфлацията ", изясни икономистът.
С 21% понижават цените на животинските и растителните масла в мазнините, само че в това време зеленчуците нарастват с сред 13 и 15 % и това е на месечна база. Това са сезонни съмнения. “Но тези темпове на растеж би трябвало да взимат под внимание инфлацията и в последна сметка да има някакво доближаване. Ако получаваме 200 лева повече, само че можем да си купим по-малко месо, зеленчуци, в сравнение с преди две години, когато сме получавали 200 лева по-малко, явно има нещо сбъркано. И проблемите на стопанството не са по верен метод адресирани от икономическата политика ", добави Любослав Костов.
Според него, минималната заплата ще стане 933 лева от 1 януари 2024 година Ръстът на приходите съумя да компенсира тази инфлация, само че ние сме на нула. “Спрямо страните от Централна и Източна Европа ние се отдалечаваме и така наречен конвергенция, към този момент е дивергенция. Това е главната причина, заради която КНСБ желае за следващата година 10% растеж на всички заплати в публичния бранш. И втората още по-важна причина е, тъй като плануваната инфлация за следващата година е 5%, ние желаеме 10%, с цел да може да има действителен растеж от към 5% ", означи специалистът.
“Това, което желаеме е 1,5 милиарда лева да бъде обезпечен в разноски за личен състав в бюджета, който 1,5 милиарда да бъде разпределен съгласно заслугите на всеки един работещ, защото страната е най-големият шеф и тя би трябвало да се грижи за своите работещи, близо половин милион души - учители, мед. сестри, здравни служащи, хора в културни институти, аграрни институти и така нататък ", акцентира Любослав Костов.
Разликата в заплатите сред нас и останалия свят е 6-7 пъти номинално, разликата в цените е 2-2,5 пъти, изключително в малката потребителска кошница. Характерното за нея е, че огромна част от нискодоходните групи и междинната класа са ориентирали над 60% от своето ползване към такива артикули. За болшинството от българите инфлацията е 10% сега. “16 години откакто станахме страна-членка на Европейския съюз, като действителна конвергенция към Западна Европа ние кой знае какъв брой не сме доближили. Вървяхме дружно в пакет с Румъния, само че към този момент не сме и с Румъния, защото в последните 4-5 години много дръпнаха. И като цяло подтикнаха потреблението на нискодоходните пластове. ", разясни икономистът.
Статистиката демонстрира, че преобладаващият вид фамилии в България са тричленни - двама работещи с едно дете. Става въпрос за чист приход за 1420-1430 лева на човек, работещ в домакинство. Основните разноски, които имаме за жизнения най-малко, така наречен самостоятелно ползване - да си платим сметките, да се храним. “Тези пари са някакъв екзистенциален най-малко, който ние желаеме дълготрайно да бъде насочен този най-малко към минималната заплата. Но с наклонност темпът на растеж на минималната да бъде по-висок от темпа на растеж на заплатата за прехрана, с цел да могат да се изравнят ", сподели още той.
По думите му, България е дребна страна, районните диспропорции са необяснимо доста на тази дребна територия. Пет-шест най-големи града в България образуват над 70% от брутния вътрешен артикул. Там са съсредоточени 2/3 от наетите по трудово и служебно правни отношения, обезлюдяват цели райони. Това са недостатъци на пазара, които би трябвало да бъдат адресирани от икономическата политика. С дейни ограничения на пазара на труда, да се диференцира производството на добавената стойност по райони, с цел да придобие икономическата карта на страната по-хомогенен вид.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ