Не, новата опаковка няма да убие киселото мляко. Тези слухове са обикновена търговска война
Малката неистина е като мълния - пречи ти да чуваш добре, само че в случай че се напрегнеш, има късмет да чуеш истината. Голямата неистина е като мълния - блясва и те заслепява толкоз мощно, че за известно време не можеш да видиш нормалните неща, а пред тебе е единствено илюзията от мълнията.
Лъжата, че една нова опаковка ще убие обичаното ни българско кисело мляко и ще го трансформира в презрян чуждоземски йогурт е като мълния - толкоз мощно работи на предразсъдъците, патриотизма и спомените ни за усета от детството, толкоз мощно ни заслепява от яд, че минава време, до момента в който се сетим да проверим дали има нещо правилно в нея.
А е прекомерно евентуално в нервността за българското кисело мляко, която се разигра в последния месец, да няма нищо правилно.
Лактобацилус булгарикус си живее еднообразно добре и в остарялата опаковка от полистирол, и в новата опаковка от полипропилен, настояват пред OFFNews от Трейс Ипома - компанията, която прави новите опаковки. На същото мнение са и множеството от най-големите млекопроизводители.
Вчера стана ясно, че 6 от тях са дали проби за проучване на създадено от тях кисело мляко по БДС. Пробите изследват както вкусовите качества на киселото мляко (органолептика), по този начин и състава и количеството на киселомлечните бактерии (микробиология) и по какъв начин те реагират на материала на опаковката.
Резултатите ще бъдат подготвени в края на юли. За химиците и хората, които схващат от опаковки, още занапред е ясно какъв ще е резултатът от тези проби. Те са наясно, че количеството на популярния български микроб в киселото мляко не зависи от това дали опаковката е полистирол или пролипропилен.
Всъщност никой не знае кой пусна опорната точка, че лактобацилус булгарикус ще почине в новите опаковки от полипропилен и киселото мляко ще се трансформира в йогурт. Тя е толкоз безпочвена, че още никой не е застанал с лицето и името си да я потвърждава. И няма по какъв начин да я потвърди, тъй като доказателства за това няма. Опорната точка се прокрадна в няколко медии, а по-късно избухна на всички места на едно публично разискване на новия стандарт за киселото мляко, в което имаше повече надвикване, в сравнение с причини.
Каква е истината?
Както в множеството такива случаи, истината е доста по-проста и банална. Става въпрос за конфликт сред 2 огромни предприятия. Едното създава опаковки за кисело мляко от полистирол. Другото неотдавна е почнало да създава опаковки от полипропилен. Вторите са по-евтини. Ако в нормативната база се признае, че те са най-малко толкоз качествени, колкото първите, то производителите на старите опаковки, ще изгубят част от пазарния си дял.
Сериозна заплаха за това поражда, когато 3 от огромните млечни компании пускат искане за смяна на стандарта - с изключение на в полистирол, млякото да може да се опакова и в полипропилен.
Но има ли истината значение?
Както постоянно се случва у нас, и при този проблем ще се окаже, че истината е последното нещо, което има значение. Както нормално по-важни ще се окажат парите и лобистките ползи, а не научните доказателства.
Българският институт по стандартизация, който взема решение дали да промени стандарта или не, ще вземе решението си, още преди да са излезли тестванията. Заседанието е планувано още за този петък - тъй като доста добре се знае, че резултатите от тестванията няма по какъв начин да са подготвени до тогава. Освен това е в абсурден формат - на него е извикан единствено техническия комитет за храните, а не техническия комитет за опаковките, който е надалеч по-компетентен по проблема.
Да стартираме с историята
По времето на социализма у нас работи Български държавен стандарт (БДС). Нищо не може да се създава, в случай че не е по БДС. Последният стандарт за киселото мляко е от 1972 година В него се разказва в какво може да се пакетира киселото мляко - в стъкло, керамика и полистирол.
По това време технология за пакетиране на мляко в полипропилен няма и естествено няма по какъв начин да я има в стандарта.
В края на 90-те години БДС е анулиран - всеки може да си създава каквото си изиска, стига то да е безвредно и да дава отговор на наличието, което е изписано на етикета.
През 2010 година БДС е върнат още веднъж - само че към този момент не като наложителен държавен стандарт, а като един тип гаранция за качество за избрани артикули, които са обичайни за България. Сред тях е и киселото мляко. Всеки може да създава кисело мляко, само че единствено този, който го създава по стандарта, може да постави знак, че продуктът е по БДС.
В БДС 12 от 2010 година е разказано и в какво може да се пакетира киселото мляко. Вариантите повтарят тези от 1972 година - керамика, стъкло и полистирол.
По това време в света към този момент стартират да се вършат кофички за йогурт от полипропилен, само че в България към момента няма произвеждане на такива кофички, тъй че пропускът не прави усещане на никого.
В края на 2015 година компанията Трейс Ипома внедрява линия за произвеждане на кофички от полипропилен. Няколко огромни производители на кисело мляко незабавно стартират да ги употребяват. Основната причина е, че са по-евтини. Кофичка и капачка по остарялата технология (полистирол) костват 6 стотинки, а по новата (полипропилен) 5 стотинки.
Затова 3 компании внасят искане за смяна на БДС - в него да бъде записано, че киселото мляко може да се пакетира и в кофичка от полипропилен.
За млекопроизводителите тази смяна е равна на облага от една стотинка на кофичка. За компанията, която има господстващо положение в производството на остарелия вид кофички, обаче смяната заплашва целия й бизнес.
Полезно или нездравословно?
Николай Коляндов е основен технолог в Трейс Ипома - производителят на новите кофички от полипропилен. По времето на социализма е бил технолог в " Софияпласт ", по-известно с най-старото си име " Народна република ". До 1989 година това е единственото дружество в България, което създава старите, типичен кофички от полистирол. Така че той е индивидът, който най-добре познава и остарялата и новата опаковка.
Ние не твърдим, че опаковката от полистирол би трябвало да отпадне от стандарта. Тя е задоволително добра за задачите си. В продължение на години беше най-хубавото нещо, в което можеше да се пакетира киселото мляко на допустима цена, споделя Коляндов.
Полистиролът обаче има редица непряко свързани с киселото мляко проблеми, поради които науката от години търси нещо, с което да го размени, изяснява той. Полистиролът е полимер и до момента в който е подобен с него няма проблеми. Но при по-висока висока температура или при досег с мазнини, от него се отделят мономери, които са токсични и канцерогенни. Ако поставите свинска мехлем в такава опаковка, единствено след няколко дни тя към този момент ще е токсична.
Примерът е преувеличен, тъй като на всеки технолог е ясно, че свинска мехлем не се поставя в полистирол, само че дали е ясно, че мазнини има и в сметаната, пита Коляндов. При постигане на температура от 50 градуса по Целзий количеството нездравословен стирол, което се смесва с млякото е 100 пъти повече в сравнение с при целесъобразната температура за киселото мляко. На доктрина в никакъв случай не би трябвало киселото мляко да доближава такова температура, само че нали си давате сметка, че има житейски обстановки в които това се случва.
Другият огромен проблем е разграждането на опаковките. Старите от полистирол отделят нездравословни субстанции. Новите от полипропилен са безвредни за природата. И още нещо - те са с една четвърт по-леки. Това значи, че боклукът, създаден от тях е към една четвърт по-малко като килограми, в сравнение с от старите кофички.
Заради тези проблеми международната просвета дълго търси технология, с която да размени основания още през 1930 година полистирол. Полипропиленът е основан през 1951 година Дълги години технологията не е задоволително добра за пакетиране на хранителни артикули. Пробивът настава при започване на нашия век. Някъде от 2005-2006 година технологията навлиза в Европа и единствено за няколко години става господстваща. На 14 януари 2011 година - единствено месеци след излизането на българския стандарт, чиято смяна се желае в този момент, Европейска комисия разгласява Регламент 10 за материали от пластмаса, предопределени за контакт с храни. В този правилник, който ние би трябвало да транспонираме в националното си законодателство, в детайли е разказано, че полипропиленът може да се употребява за пакетиране на храни, наедно с полистеролът.
В идващите години цяла Европа минава на полипропилен - тъй като е по-евтин, по-малко отровен и по-малко поврежда околната среда.
Ние, българите, сме царе на това вместо очевидното да забележим скрита тайна доктрина. И по този начин вместо да забележим очевидния факт, че има нова, по-евтина и по-добра технология, ние видяхме скрит план против най-милото ни.
Да, Европа пакетира съвсем 100% от йогурта си в полипропилен. Но го прави тъй като има единствено йогурт, а не тъй като затваря кисело мляко и желае да го трансформира в йогурт. И в полистирол, и в полипропилен йогуртът ще си остане йогурт, а киселото мляко ще си остане кисело мляко, стига въобще в миналото да е било такова.
Ще живее ли българският микроб?
Сигурен отговор на този въпрос ще имаме, откакто приключат тестванията, които шестте млечни компании организират.
Дотогава можем да дадем няколко косвени доказателства.
Българската компания Ел Би Булгарикум изнася обилни количества българска закваска с лактобацилус булгарикус за Япония. От нея японците вършат кисело мляко. 100% от него се пакетира в опаковки от полипропилен. Смятате ли, че японците ще внасят микроб от България, единствено поради удоволствието да го убият и вследствие на това вместо кисело мляко да получат йогурт, който могат да си създадат и без да внасят българска закваска?
Поне 3 български производители (според някои данни са 6), най-малко от година пакетират млякото си в кофички от полипропилен. Техните лаборатории са длъжни да наблюдават всяка една партида за количествата лактобацилус булгарикус в края на периода на валидност на млякото. Българската организация за сигурност на храните (БАБХ) пък неведнъж прави контролни проби дали резултатите от лабораторията дават отговор на истината. Т.е. взема проби и съпоставя резултатите от тях с резултатите от производителя. Нито един производител не е открил да са му измрели бактериите, нито един път БАБХ не е открила разминаване в резултатите.
Всички специалисти, с които OFFNews приказва, споделиха, че една опаковка може да въздейства на киселото мляко във връзка с доста неща - усет, токсичност, продължителност. Но не могат да си показват по какъв начин може да въздейства върху живота на лактобацилус булгарикус.
Вижте, кисело мляко по тези земи се прави от хилядолетия. Правило се е в мехове, в дървени съдове, в тенджери, в пластмасови бидони. Получавало се е по-вкусно или по-лошо, само че постоянно се е получавало кисело мляко. Няма по какъв начин, в случай че му сложиш български микроб да се трансформира в йогурт, постоянно ще си е кисело мляко, коментира един от специалистите.
Експертите обаче няма по какъв начин да надвикат лобистите. Затова на публичното разискване за смяната на стандарта имаше повече викове, в сравнение с разискване. Основните " бранители " на българското кисело мляко (а в действителност на производителя на старите опаковки) бяха детективът (!?) Марин Маринов и някогашният народен представител от НФСБ, а в този момент водещ в Евроком, Димитър Байрактаров. Когато един експерт (Майа Стойчева, началник на лабораторията " Алми тест " ) се опита да се изкаже, думите й бяха заглушени от освиркванията на яки момчета, неизвестно за какво пристигнали на полемиката. Стойчева се опита да каже, че съгласно нея БДС е стар, само че надали някой чу нещо от удавените в дюдюкания причини.
И капката катран в млякото
Тази публикация е за това по какъв начин една нова и сполучлива технология се стопира с неуместни, лобистки и бюрократични причини. Но това не значи, че покровителите й са бели и положителни и че всичките им дейности са безукорни.
Според закона и в този момент никой не пречи на млекопроизводителите да затварят млякото си в полипропиленови кофички. Забранява им единствено да поставят на тях маркировка БДС. Отивайки в магазина, сами можете да се уверите, че някои са поставили този знак, без да имат право на това. Добър или неприятен, стар или актуален, БДС 12 би трябвало да се съблюдава подобен, какъвто е. И компаниите, които са го сложили на кофичките си, без да имат това право, би трябвало да си понесат наказването.
А когато прочетохте това, замислихте ли се дали най-малко един път сте поглеждали дали на кофичката има знак БДС или не? Вероятно доста хора в никакъв случай не са го правили. Какъв е казусът тогава?
Проблемите са 2. Първият е, че кисело мляко без БДС не може да кандидатства по нито една социална поръчка. Което си е огромна пазарна ниша. Но това си е проблем на производителите, който надали ви интересува.
Вторият проблем е по-голям: Стандартите, тъкмо както и банките, съществуват единствено с помощта на безусловното доверие в тях. Знакът за качество " Стара планина " умря поради подозренията (обосновани или не), че в действителност нищо не значи.
БДС за млякото като знак за качество (или най-малко за обичаен продукт) може да съществува, единствено в случай че няма никакви подозрения в него. Като да вземем за пример това, че се поддържа в някакъв остарял тип, единствено с цел да обезпечи пазарната ниша на избран артикул.
Лъжата, че една нова опаковка ще убие обичаното ни българско кисело мляко и ще го трансформира в презрян чуждоземски йогурт е като мълния - толкоз мощно работи на предразсъдъците, патриотизма и спомените ни за усета от детството, толкоз мощно ни заслепява от яд, че минава време, до момента в който се сетим да проверим дали има нещо правилно в нея.
А е прекомерно евентуално в нервността за българското кисело мляко, която се разигра в последния месец, да няма нищо правилно.
Лактобацилус булгарикус си живее еднообразно добре и в остарялата опаковка от полистирол, и в новата опаковка от полипропилен, настояват пред OFFNews от Трейс Ипома - компанията, която прави новите опаковки. На същото мнение са и множеството от най-големите млекопроизводители.
Вчера стана ясно, че 6 от тях са дали проби за проучване на създадено от тях кисело мляко по БДС. Пробите изследват както вкусовите качества на киселото мляко (органолептика), по този начин и състава и количеството на киселомлечните бактерии (микробиология) и по какъв начин те реагират на материала на опаковката.
Резултатите ще бъдат подготвени в края на юли. За химиците и хората, които схващат от опаковки, още занапред е ясно какъв ще е резултатът от тези проби. Те са наясно, че количеството на популярния български микроб в киселото мляко не зависи от това дали опаковката е полистирол или пролипропилен.
Всъщност никой не знае кой пусна опорната точка, че лактобацилус булгарикус ще почине в новите опаковки от полипропилен и киселото мляко ще се трансформира в йогурт. Тя е толкоз безпочвена, че още никой не е застанал с лицето и името си да я потвърждава. И няма по какъв начин да я потвърди, тъй като доказателства за това няма. Опорната точка се прокрадна в няколко медии, а по-късно избухна на всички места на едно публично разискване на новия стандарт за киселото мляко, в което имаше повече надвикване, в сравнение с причини.
Каква е истината?
Както в множеството такива случаи, истината е доста по-проста и банална. Става въпрос за конфликт сред 2 огромни предприятия. Едното създава опаковки за кисело мляко от полистирол. Другото неотдавна е почнало да създава опаковки от полипропилен. Вторите са по-евтини. Ако в нормативната база се признае, че те са най-малко толкоз качествени, колкото първите, то производителите на старите опаковки, ще изгубят част от пазарния си дял.
Сериозна заплаха за това поражда, когато 3 от огромните млечни компании пускат искане за смяна на стандарта - с изключение на в полистирол, млякото да може да се опакова и в полипропилен.
Но има ли истината значение?
Както постоянно се случва у нас, и при този проблем ще се окаже, че истината е последното нещо, което има значение. Както нормално по-важни ще се окажат парите и лобистките ползи, а не научните доказателства.
Българският институт по стандартизация, който взема решение дали да промени стандарта или не, ще вземе решението си, още преди да са излезли тестванията. Заседанието е планувано още за този петък - тъй като доста добре се знае, че резултатите от тестванията няма по какъв начин да са подготвени до тогава. Освен това е в абсурден формат - на него е извикан единствено техническия комитет за храните, а не техническия комитет за опаковките, който е надалеч по-компетентен по проблема.
Да стартираме с историята
По времето на социализма у нас работи Български държавен стандарт (БДС). Нищо не може да се създава, в случай че не е по БДС. Последният стандарт за киселото мляко е от 1972 година В него се разказва в какво може да се пакетира киселото мляко - в стъкло, керамика и полистирол.
По това време технология за пакетиране на мляко в полипропилен няма и естествено няма по какъв начин да я има в стандарта.
В края на 90-те години БДС е анулиран - всеки може да си създава каквото си изиска, стига то да е безвредно и да дава отговор на наличието, което е изписано на етикета.
През 2010 година БДС е върнат още веднъж - само че към този момент не като наложителен държавен стандарт, а като един тип гаранция за качество за избрани артикули, които са обичайни за България. Сред тях е и киселото мляко. Всеки може да създава кисело мляко, само че единствено този, който го създава по стандарта, може да постави знак, че продуктът е по БДС.
В БДС 12 от 2010 година е разказано и в какво може да се пакетира киселото мляко. Вариантите повтарят тези от 1972 година - керамика, стъкло и полистирол.
По това време в света към този момент стартират да се вършат кофички за йогурт от полипропилен, само че в България към момента няма произвеждане на такива кофички, тъй че пропускът не прави усещане на никого.
В края на 2015 година компанията Трейс Ипома внедрява линия за произвеждане на кофички от полипропилен. Няколко огромни производители на кисело мляко незабавно стартират да ги употребяват. Основната причина е, че са по-евтини. Кофичка и капачка по остарялата технология (полистирол) костват 6 стотинки, а по новата (полипропилен) 5 стотинки.
Затова 3 компании внасят искане за смяна на БДС - в него да бъде записано, че киселото мляко може да се пакетира и в кофичка от полипропилен.
За млекопроизводителите тази смяна е равна на облага от една стотинка на кофичка. За компанията, която има господстващо положение в производството на остарелия вид кофички, обаче смяната заплашва целия й бизнес.
Полезно или нездравословно?
Николай Коляндов е основен технолог в Трейс Ипома - производителят на новите кофички от полипропилен. По времето на социализма е бил технолог в " Софияпласт ", по-известно с най-старото си име " Народна република ". До 1989 година това е единственото дружество в България, което създава старите, типичен кофички от полистирол. Така че той е индивидът, който най-добре познава и остарялата и новата опаковка.
Ние не твърдим, че опаковката от полистирол би трябвало да отпадне от стандарта. Тя е задоволително добра за задачите си. В продължение на години беше най-хубавото нещо, в което можеше да се пакетира киселото мляко на допустима цена, споделя Коляндов.
Полистиролът обаче има редица непряко свързани с киселото мляко проблеми, поради които науката от години търси нещо, с което да го размени, изяснява той. Полистиролът е полимер и до момента в който е подобен с него няма проблеми. Но при по-висока висока температура или при досег с мазнини, от него се отделят мономери, които са токсични и канцерогенни. Ако поставите свинска мехлем в такава опаковка, единствено след няколко дни тя към този момент ще е токсична.
Примерът е преувеличен, тъй като на всеки технолог е ясно, че свинска мехлем не се поставя в полистирол, само че дали е ясно, че мазнини има и в сметаната, пита Коляндов. При постигане на температура от 50 градуса по Целзий количеството нездравословен стирол, което се смесва с млякото е 100 пъти повече в сравнение с при целесъобразната температура за киселото мляко. На доктрина в никакъв случай не би трябвало киселото мляко да доближава такова температура, само че нали си давате сметка, че има житейски обстановки в които това се случва.
Другият огромен проблем е разграждането на опаковките. Старите от полистирол отделят нездравословни субстанции. Новите от полипропилен са безвредни за природата. И още нещо - те са с една четвърт по-леки. Това значи, че боклукът, създаден от тях е към една четвърт по-малко като килограми, в сравнение с от старите кофички.
Заради тези проблеми международната просвета дълго търси технология, с която да размени основания още през 1930 година полистирол. Полипропиленът е основан през 1951 година Дълги години технологията не е задоволително добра за пакетиране на хранителни артикули. Пробивът настава при започване на нашия век. Някъде от 2005-2006 година технологията навлиза в Европа и единствено за няколко години става господстваща. На 14 януари 2011 година - единствено месеци след излизането на българския стандарт, чиято смяна се желае в този момент, Европейска комисия разгласява Регламент 10 за материали от пластмаса, предопределени за контакт с храни. В този правилник, който ние би трябвало да транспонираме в националното си законодателство, в детайли е разказано, че полипропиленът може да се употребява за пакетиране на храни, наедно с полистеролът.
В идващите години цяла Европа минава на полипропилен - тъй като е по-евтин, по-малко отровен и по-малко поврежда околната среда.
Ние, българите, сме царе на това вместо очевидното да забележим скрита тайна доктрина. И по този начин вместо да забележим очевидния факт, че има нова, по-евтина и по-добра технология, ние видяхме скрит план против най-милото ни.
Да, Европа пакетира съвсем 100% от йогурта си в полипропилен. Но го прави тъй като има единствено йогурт, а не тъй като затваря кисело мляко и желае да го трансформира в йогурт. И в полистирол, и в полипропилен йогуртът ще си остане йогурт, а киселото мляко ще си остане кисело мляко, стига въобще в миналото да е било такова.
Ще живее ли българският микроб?
Сигурен отговор на този въпрос ще имаме, откакто приключат тестванията, които шестте млечни компании организират.
Дотогава можем да дадем няколко косвени доказателства.
Българската компания Ел Би Булгарикум изнася обилни количества българска закваска с лактобацилус булгарикус за Япония. От нея японците вършат кисело мляко. 100% от него се пакетира в опаковки от полипропилен. Смятате ли, че японците ще внасят микроб от България, единствено поради удоволствието да го убият и вследствие на това вместо кисело мляко да получат йогурт, който могат да си създадат и без да внасят българска закваска?
Поне 3 български производители (според някои данни са 6), най-малко от година пакетират млякото си в кофички от полипропилен. Техните лаборатории са длъжни да наблюдават всяка една партида за количествата лактобацилус булгарикус в края на периода на валидност на млякото. Българската организация за сигурност на храните (БАБХ) пък неведнъж прави контролни проби дали резултатите от лабораторията дават отговор на истината. Т.е. взема проби и съпоставя резултатите от тях с резултатите от производителя. Нито един производител не е открил да са му измрели бактериите, нито един път БАБХ не е открила разминаване в резултатите.
Всички специалисти, с които OFFNews приказва, споделиха, че една опаковка може да въздейства на киселото мляко във връзка с доста неща - усет, токсичност, продължителност. Но не могат да си показват по какъв начин може да въздейства върху живота на лактобацилус булгарикус.
Вижте, кисело мляко по тези земи се прави от хилядолетия. Правило се е в мехове, в дървени съдове, в тенджери, в пластмасови бидони. Получавало се е по-вкусно или по-лошо, само че постоянно се е получавало кисело мляко. Няма по какъв начин, в случай че му сложиш български микроб да се трансформира в йогурт, постоянно ще си е кисело мляко, коментира един от специалистите.
Експертите обаче няма по какъв начин да надвикат лобистите. Затова на публичното разискване за смяната на стандарта имаше повече викове, в сравнение с разискване. Основните " бранители " на българското кисело мляко (а в действителност на производителя на старите опаковки) бяха детективът (!?) Марин Маринов и някогашният народен представител от НФСБ, а в този момент водещ в Евроком, Димитър Байрактаров. Когато един експерт (Майа Стойчева, началник на лабораторията " Алми тест " ) се опита да се изкаже, думите й бяха заглушени от освиркванията на яки момчета, неизвестно за какво пристигнали на полемиката. Стойчева се опита да каже, че съгласно нея БДС е стар, само че надали някой чу нещо от удавените в дюдюкания причини.
И капката катран в млякото
Тази публикация е за това по какъв начин една нова и сполучлива технология се стопира с неуместни, лобистки и бюрократични причини. Но това не значи, че покровителите й са бели и положителни и че всичките им дейности са безукорни.
Според закона и в този момент никой не пречи на млекопроизводителите да затварят млякото си в полипропиленови кофички. Забранява им единствено да поставят на тях маркировка БДС. Отивайки в магазина, сами можете да се уверите, че някои са поставили този знак, без да имат право на това. Добър или неприятен, стар или актуален, БДС 12 би трябвало да се съблюдава подобен, какъвто е. И компаниите, които са го сложили на кофичките си, без да имат това право, би трябвало да си понесат наказването.
А когато прочетохте това, замислихте ли се дали най-малко един път сте поглеждали дали на кофичката има знак БДС или не? Вероятно доста хора в никакъв случай не са го правили. Какъв е казусът тогава?
Проблемите са 2. Първият е, че кисело мляко без БДС не може да кандидатства по нито една социална поръчка. Което си е огромна пазарна ниша. Но това си е проблем на производителите, който надали ви интересува.
Вторият проблем е по-голям: Стандартите, тъкмо както и банките, съществуват единствено с помощта на безусловното доверие в тях. Знакът за качество " Стара планина " умря поради подозренията (обосновани или не), че в действителност нищо не значи.
БДС за млякото като знак за качество (или най-малко за обичаен продукт) може да съществува, единствено в случай че няма никакви подозрения в него. Като да вземем за пример това, че се поддържа в някакъв остарял тип, единствено с цел да обезпечи пазарната ниша на избран артикул.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ