Foreign Policy: Време е Македония да приеме компромис
Малката балканска страна Македония скоро би трябвало да бъде кръстена Северна Македония, в случай че жителите гласоподават за смяна на името на референдума, плануван за 30 септември, с което дефинитивно ще получи късмет да се причисли към общността на западните страни.
Ако жителите на страната поддържат смяната на името, Гърция съобщи, че ще спре да блокира участието на съседа си в НАТО и Европейския съюз. Това написа в собствен разбор изданието Foreign Policy.
Спорът датира от 1991 година, когато македонците оповестиха самостоятелност от Югославия със основаването на Република Македония, което насочи Гърция да се опълчи на това, потвърждавайки, че новата страна е узурпирала нейната история и има искания за нейната територия, като си е присвоила името на северния й район, именуван също по този начин Македония.
На срещата на върха в Брюксел през юли тази година водачите на НАТО дадоха обещание да поканят Македония да се причисли към Алианса след уреждането на разногласието с Гърция, с което автоматизирано Северна Македония ще стане 30-ата членка на НАТО, в случай че референдумът бъде сполучлив. И макар че присъединението към Европейски Съюз безспорно ще продължи по-дълго, позитивният миг на интеграция в НАТО ще сложи Македония на доста по-бърз път към участие в Европейски Съюз, изключително в случай че държавното управление се възползва от този подтик, с цел да форсира промените в региона на върховенството на закона.
Въпреки това, резултатът от референдума не е сигурен. Проучването, извършено от Международния републикански институт (МРИ) през юни и юли сподели, че 57 % от македонците поддържат смяна на името, само че и уличните митинги против смяната са съществени. Екстремните националисти в Македония и Гърция не желаят компромис. На някои македонци, което е разбираемо, не им харесва това, че Гърция желае да се добави прилагателно към името на тяхната страна. Някои гърци са обезпокоени от някои иредентистки възприятията на македонците, макар че имат тъкмо граница, а имат и гаранцията за групова защита в границите на НАТО. И Русия гневно се опълчва на съглашението сред Македония и Гърция, за което ще се гласоподава на референдум.
Но нито паниките за спомагателна прилагателно, нито страхът от иредентизъм са опрощение, с цел да се жертва благосъстоянието на жителите в тези две страни. Договорът, за който ще се гласоподава в този момент, е подписан през юни от македонския министър председател Зоран Заев и гръцкият министър председател Алексис Ципрас, е доста рационален и спомага за по-широките геополитически ползи на двете страни, посредством по-голяма непоклатимост и сигурност на Балканите. Гласоподавателите не би трябвало да разрешават на вътрешната или задграничната съпротива да им препречат пътя.
И до момента в който интеграцията на Македония в НАТО не съставлява военна опасност за Москва, тя ще понижи способността на Кремъл да популяризира корупционното си въздействие в района. Това накара Москва да употребява медиатори, в това число олигарси, свещеници, шпиони и дипломати, с цел да провежда и финансира опозицията против контракта.
При връзки с членове на предходното националистическо държавно управление на премиера Никола Груевски, Кремъл в този момент интензивно поддържа акцията на националистите против въпроса за името. Според някогашния началник на македонското контраразузнаване, Владимир Атанасовски, страната от дълго време е цел на " мощна подстрекателска агитация и разследваща активност ", които идват от съветското посолство в Скопие. През юли Заев сподели, че един съветски олигарх, който живее в Гърция, е прехвърлял пари на радикални македонски националистически групи, опозиционни политици и даже футболни хулигани, с цел да провеждат митинги против контракта за името.
В същото време в Гърция съветски разузнавачи бяха хванати да организират паралелна акция за опълчване на съглашението за името, пробвайки се да си сътрудничат с консервативните сили, каквито са Гръцката православна черква, националистическите организации, групите ветерани и военни офицери. След като научи за това, гръцкото държавно управление изгони няколко хипотетични съветски шпиони и популяризира безапелационна декларация: Искаме да напомним на нашите съветски другари, че нито една страна в света няма да толерира опити за а) подкупване на държавни чиновници, б) подкопаване на нейната външна политика, и в) се намесват в нейните вътрешни работи.
Успоредно с откриването на тази акция за въздействие, Кремъл продължава да насочва армията си от интернет тролове да бомбардират общественото медийно пространство в двете страни с агитация против контракта.
С разпространяването на агитация на омразата и финансиране на съпроводени с принуждение демонстрации, Русия интензивно предизвиква етнически недоволства, които за жалост остават мощна мощ в политиката на Балканите. Преди по-малко от две десетилетия в края на предходното хилядолетие Македония бе на ръба на евентуално унищожителен етнически спор. Въпреки това, за разлика от това, което преди се случи в Босна и Херцеговина и в Косово, Съединени американски щати и европейската дипломация попречиха на войната и сътвориха Охридското рамково съглашение от 2001 година, което балансира ползите на македонското (славянско) етническо болшинство и албанското етническо малцинство.
Ултрационалистическите групи, подкрепяни от Москва, нападат тези изключителни дипломатически достижения, които са източник на непоклатимост и мир в Македония през последните 17 години. За разлика от това новото държавно управление в Скопие ръководи с поддръжката на партиите, представляващи етническите албански, турски и ромски общности, удостоверение за визията на контракта за многоетническао народна власт.
Превод: БГНЕС
Ако жителите на страната поддържат смяната на името, Гърция съобщи, че ще спре да блокира участието на съседа си в НАТО и Европейския съюз. Това написа в собствен разбор изданието Foreign Policy.
Спорът датира от 1991 година, когато македонците оповестиха самостоятелност от Югославия със основаването на Република Македония, което насочи Гърция да се опълчи на това, потвърждавайки, че новата страна е узурпирала нейната история и има искания за нейната територия, като си е присвоила името на северния й район, именуван също по този начин Македония.
На срещата на върха в Брюксел през юли тази година водачите на НАТО дадоха обещание да поканят Македония да се причисли към Алианса след уреждането на разногласието с Гърция, с което автоматизирано Северна Македония ще стане 30-ата членка на НАТО, в случай че референдумът бъде сполучлив. И макар че присъединението към Европейски Съюз безспорно ще продължи по-дълго, позитивният миг на интеграция в НАТО ще сложи Македония на доста по-бърз път към участие в Европейски Съюз, изключително в случай че държавното управление се възползва от този подтик, с цел да форсира промените в региона на върховенството на закона.
Въпреки това, резултатът от референдума не е сигурен. Проучването, извършено от Международния републикански институт (МРИ) през юни и юли сподели, че 57 % от македонците поддържат смяна на името, само че и уличните митинги против смяната са съществени. Екстремните националисти в Македония и Гърция не желаят компромис. На някои македонци, което е разбираемо, не им харесва това, че Гърция желае да се добави прилагателно към името на тяхната страна. Някои гърци са обезпокоени от някои иредентистки възприятията на македонците, макар че имат тъкмо граница, а имат и гаранцията за групова защита в границите на НАТО. И Русия гневно се опълчва на съглашението сред Македония и Гърция, за което ще се гласоподава на референдум.
Но нито паниките за спомагателна прилагателно, нито страхът от иредентизъм са опрощение, с цел да се жертва благосъстоянието на жителите в тези две страни. Договорът, за който ще се гласоподава в този момент, е подписан през юни от македонския министър председател Зоран Заев и гръцкият министър председател Алексис Ципрас, е доста рационален и спомага за по-широките геополитически ползи на двете страни, посредством по-голяма непоклатимост и сигурност на Балканите. Гласоподавателите не би трябвало да разрешават на вътрешната или задграничната съпротива да им препречат пътя.
И до момента в който интеграцията на Македония в НАТО не съставлява военна опасност за Москва, тя ще понижи способността на Кремъл да популяризира корупционното си въздействие в района. Това накара Москва да употребява медиатори, в това число олигарси, свещеници, шпиони и дипломати, с цел да провежда и финансира опозицията против контракта.
При връзки с членове на предходното националистическо държавно управление на премиера Никола Груевски, Кремъл в този момент интензивно поддържа акцията на националистите против въпроса за името. Според някогашния началник на македонското контраразузнаване, Владимир Атанасовски, страната от дълго време е цел на " мощна подстрекателска агитация и разследваща активност ", които идват от съветското посолство в Скопие. През юли Заев сподели, че един съветски олигарх, който живее в Гърция, е прехвърлял пари на радикални македонски националистически групи, опозиционни политици и даже футболни хулигани, с цел да провеждат митинги против контракта за името.
В същото време в Гърция съветски разузнавачи бяха хванати да организират паралелна акция за опълчване на съглашението за името, пробвайки се да си сътрудничат с консервативните сили, каквито са Гръцката православна черква, националистическите организации, групите ветерани и военни офицери. След като научи за това, гръцкото държавно управление изгони няколко хипотетични съветски шпиони и популяризира безапелационна декларация: Искаме да напомним на нашите съветски другари, че нито една страна в света няма да толерира опити за а) подкупване на държавни чиновници, б) подкопаване на нейната външна политика, и в) се намесват в нейните вътрешни работи.
Успоредно с откриването на тази акция за въздействие, Кремъл продължава да насочва армията си от интернет тролове да бомбардират общественото медийно пространство в двете страни с агитация против контракта.
С разпространяването на агитация на омразата и финансиране на съпроводени с принуждение демонстрации, Русия интензивно предизвиква етнически недоволства, които за жалост остават мощна мощ в политиката на Балканите. Преди по-малко от две десетилетия в края на предходното хилядолетие Македония бе на ръба на евентуално унищожителен етнически спор. Въпреки това, за разлика от това, което преди се случи в Босна и Херцеговина и в Косово, Съединени американски щати и европейската дипломация попречиха на войната и сътвориха Охридското рамково съглашение от 2001 година, което балансира ползите на македонското (славянско) етническо болшинство и албанското етническо малцинство.
Ултрационалистическите групи, подкрепяни от Москва, нападат тези изключителни дипломатически достижения, които са източник на непоклатимост и мир в Македония през последните 17 години. За разлика от това новото държавно управление в Скопие ръководи с поддръжката на партиите, представляващи етническите албански, турски и ромски общности, удостоверение за визията на контракта за многоетническао народна власт.
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ