Малкълм Гладуел: изборът, щастието и сосът за спагети
Малкълм Гладуел написа за The New Yorker от 1996 година През 2005 година е разгласен за един от 100-те най-влиятелни персони на сп. Time. Автор е на “Повратната точка ” (The Tipping Point), “Проблясък ” (Blink), „ Изключителните “ („ Outliers: The Story of Success “) и „ What the Dog Saw And Other Adventures “, които седмици наред са оглавявали класацията на бестселърите на New York Times.
В настоящата лекция за TED той споделя за смяната в мисленето на питателните компании – от унифициране на усетите към проучване и схващане на многообразието.
***
Мисля, че трябваше да приказвам за моята нова книга, която се назовава „ Проблясък “ и е отдадена на мигновените решения и първите усещания. Тя излиза през януари и се надявам, че всички ще си купите по три бройки. Но мислейки си за това, осъзнах, че макар, че книгата ми ме прави благополучен, или най-малко ще направи майка ми щастлива,тя не е тъкмо отдадена на щастието. Затова взех решение вместо това да ви приказвам за един човек, който е направил толкоз доста за щастието на американците, колкото никой различен за последните 20 години. Човек, който е мой персонален воин. Човек, с името Хауард Московиц, който е най-известен с преоткриването на соса за спагети.
Хауард е долу-горе толкоз висок и е кръговиден. Над 60-годишен е, има големи очила и оредяваща сива коса, излъчва изумително въодушевление и жизнеспособност, има папагал, обича операта и е буен обожател на средновековната история. А по специалност е психо-физик. Тук би трябвало да ви кажа, че нямам никаква визия от психофизика,въпреки че в един интервал от живота си ходех две години с момиче, което правеше докторат по психофизика. Което би трябвало да ви приказва нещо за тази връзка.
Доколкото знам, психофизиката се занимава с измерването на всякакви неща. А Хауард доста се интересува от измерването на нещата. И по този начин, той приключи с докторат от Харвард, и отвори дребна консултантска компания в Уайт Плейнс, Ню Йорк. И един от неговите първи клиенти беше – това беше доста от дълго време, при започване на 70-те – един от първите му клиенти беше Пепси. Пепси пристигнаха при Хауард и му споделиха: „ Знаеш ли, има едно ново нещо, наречено аспартам и ние желаеме да създадем диетично пепси. Бихме желали да разберем какъв брой аспартам да сложим във всяка кутийка диетично пепси, с цел да получим съвършената напитка. “ Това звучи като необикновено елементарен въпрос и тъкмо по този начин си е мислел и Хауард. Защото Пепси са му споделили: „ Виж, ние работим в интервала сред 8 и 12 %. Всичко под осем % не е задоволително сладко, а всичко над 12 % е към този момент прекомерно сладко. Искаме да отрием коя е точката на наслада сред 8 и 12 %. “ Сега, в случай че слага тази задача на вас, вие всички бихте споделили, че е доста лесна. Ще вземем една огромна пробна серия от Пепси с друга степен на наслада – осем %, 8.1, 8.2, 8.3, и по този начин нататък до 12 – и ще ги изпробваме върху хиляди хора, ще изобразим резултатите върху крива и ще вземем най-популярната централизация. Нали? Наистина е просто.
Хауард прави опита, получава данните, изобразява ги на графика и внезапно вижда, че това не е симпатичната форма на камбана. Всъщност, данните нямат никакъв смисъл. Те са цялостна каша и са на всички места по графиката. Повечето хора в този бизнес, в света на тестването на храни, не се ужасяват, когато получените данни са комплицирани. Те си споделят: „ Е, не е елементарно да схванеш какво мислят хората за колите.Може би сме позволили неточност някъде по пътя. Нека да създадем обосновано съмнение. “ И просто избират 10 % – тъкмо по средата. Хауард, обаче, не се задоволява толкоз елементарно. Хауард е човек, който следва избрани интелектуални стандарти. Това не е било задоволително положително за него и този въпрос го е тормозел в продължение на години. Постоянно е размишлявал над него и се е питал: къде сбъркахме? Защо не можахме да получим логичен резултат от този опит?
