Бюджет 2024: Повече за заплати и за инвестиции, без реформи
Максималният застрахователен предел се подвига с 350 лева и от 1 януари ще е 3750 лева Общините ще могат да аплайват с планове за инфраструктурни промени във фонд с общ бюджет от 1 милиарда лева Държавата възнамерява да набере нови 11.9 милиарда лева дълг
Почти 50% растеж на разноските за вложения, нарастване на заплатите в обособени администрации и съвсем никакви забележими промени във значимите публични браншове. Такъв е първият прочит на оферти от финансовия министър Асен Василев план на Бюджет 2024. Той е плануван с рекордни разноски в размер на 83.8 милиарда лева или 40.7% от Брутният вътрешен продукт, с недостиг на касова основа на границата на разрешените 3% от Брутният вътрешен продукт (6.22 милиарда лева.), което значи и още нов дълг за към 12 милиарда лева, защото би трябвало да се покриват и падежиращи отговорности. С тези параметри България ще продължи да извършва критериите за равнище на дълга и на недостига. А това, което ще я притиска, е към момента високите равнища на инфлация, които евентуално ще бъдат в допълнение подхранени от растежа на заплатите.
Ако в Бюджет 2024 има вест, то тя е обвързвана с размера на оптималния застрахователен приход за следващата година - възнамерява се той да се усили с 350 лева до 3750 лева Като са заложени и планирани калкулации за сходни по мярка растежи и през идващите две години. Другата е, че Василев е спазил обещанието към работодателите от следващата година те да заплащат единствено първите два дни от болничните на чиновниците си.
Сега въпросът е дали Бюджет 2024 ще получи поддръжката на Народното събрание, поради комплицираната политическа сглобка зад държавното управление, която може да го прекрои до неразбираемост. Първоначално декларираното желание беше планът да бъде показан откакто предлаганите промени в данъчните закони минат на първо четене в Народното събрание за да се види какви са настройките и тогава да се направи сметка на предстоящите доходи. С напредването на времето обаче новата концепция е планът да влезе в Народното събрание на 22 ноември, с цел да има реален късмет да бъде признат преди коледните празници. Представените параметри са с включените промени в данъчните закони, които предлага министерството, а Асен Василев изясни, че е планувано през идващите две седмици проектобюджетът да бъде разискван с парламентарните групи и може да бъде " леко калибриран ".
Реклама Приходите - с няколко незнайни
През идната година Министерството на финансите залага приходите да набъбнат общо с 11.7% до 77.6 милиарда лева Като при данъчните приходи се залага растеж от 12.7 %. С максимален бюджетен резултат е въвеждането на енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ с генезис от Русия в размер на 20 лева за 1 мегаватчас, водещи до спомагателни доходи от 2 милиарда лева за 2024 година От таблицата с приходната и разходна част, която се разгласява към проектобюджета обаче не става напълно ясно къде са сметнати тези пари. Около 740 млн. лева повече се чакат от ограничения за увеличение на събираемостта. От въвеждането на спомагателен налог за огромни корпорации се чакат 220 млн. лева, от растежа на оптималния застрахователен предел - 302.5 млн. лева, а от отпадането на понижената ставка от 9% на Данък добавена стойност за доставката на туристически услуги и на услуга за потребление на спортни уреди - едвам 10 млн. лева
В законопроекта за държавния бюджет за 2024 година е избран 100% дял за страната от държавните сдружения и предприятия като по това перо се чакат 324.3 млн. лева
Очакванията са за обилни приходи по линия на европарите - с 1.9 милиарда лева Повече, само че евентуално тук са сметнати 1.4 милиарда лева втора вноска по Плана за възобновяване, които Брюксел ще заплати не през тази, а през идната година.
Затова и в Тригодишната бюджетна прогноза за тази година е записано, че дефицитът на касова основа ще е по-голям - вместо на минус от 4.6 милиарда лева се чака Бюджет 2023 да приключи на минус от 5.82 милиарда лева (3% от прогнозия БВП). Прогнозният недостиг на начислена остава (който гледа ЕК) остава неизменен - 2.9% от Брутният вътрешен продукт.
Реклама
От данните се вижда още, че приходната част за тази година се чака да не бъде изпълнена поради по-малко събран Данък добавена стойност с 1 милиарда лева
Разходите - за заплати и вложения
Догодина страната възнамерява да преразпредели 40.7% от Брутният вътрешен продукт или над 83.8 милиарда лева като това е с съвсем 9.8 милиарда лева повече по отношение на тази година. Най-големите нараствания са при разноските за вложения, за заплати и за пенсии. Капиталовите разноски са планувани на рекордните 12 милиарда лева (ръст от съвсем 50%), само че няма информация защо ще отидат те като се изключи че ще има един милиард Фонд за общински инфраструктурни планове.
Пенсиите се усилват по така наречен Швейцарско предписание от средата на годината с 11%, за което ще са нужни още към 2.4 милиарда лева, а за заплати са планувани 1.4 милиарда лева повече (12.9%) по отношение на 2023 година От тях една част са за компенсиране на по-високата минимална заплата, 367 млн. лева са за Министерство на вътрешните работи поради нарастването на възнагражденията в системата с 10%, считано от август тази година. Други 290 млн. лева са за нов растеж на заплатите в образованието, а 375 млн. лева, (от които 29 млн. лева за общинска администрация) - за увеличение на заплатите единствено на тези чиновници, при които има " обилни дисбаланси/неравенства в равнището на възнаграждение на едни и същи длъжности в разнообразни административни звена и структури в секторите, предоставящи обществени услуги ".
Като цяло Министерството на финансите чака компенсацията на един нает през идната година да нарасне с над 10%. Само преди дни обаче и, че продължаващо мощно повишение на заплатите може да подкопае конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа. Както и че може да генерира повече инфлация. А ниската й стойност е един от критериите за еврозоната. Правителството одобри като индикативна дата 1 януари 2025 година, само че все още страната не извършва критерия за инфлацията. Макар и българското държавно управление и Европейската комисия да излъчват сигнали, че взаимни отстъпки са вероятни, възможни ограничения, надуващи в допълнение цените, вършат това по-сложно.
Почти 50% растеж на разноските за вложения, нарастване на заплатите в обособени администрации и съвсем никакви забележими промени във значимите публични браншове. Такъв е първият прочит на оферти от финансовия министър Асен Василев план на Бюджет 2024. Той е плануван с рекордни разноски в размер на 83.8 милиарда лева или 40.7% от Брутният вътрешен продукт, с недостиг на касова основа на границата на разрешените 3% от Брутният вътрешен продукт (6.22 милиарда лева.), което значи и още нов дълг за към 12 милиарда лева, защото би трябвало да се покриват и падежиращи отговорности. С тези параметри България ще продължи да извършва критериите за равнище на дълга и на недостига. А това, което ще я притиска, е към момента високите равнища на инфлация, които евентуално ще бъдат в допълнение подхранени от растежа на заплатите.
Ако в Бюджет 2024 има вест, то тя е обвързвана с размера на оптималния застрахователен приход за следващата година - възнамерява се той да се усили с 350 лева до 3750 лева Като са заложени и планирани калкулации за сходни по мярка растежи и през идващите две години. Другата е, че Василев е спазил обещанието към работодателите от следващата година те да заплащат единствено първите два дни от болничните на чиновниците си.
Сега въпросът е дали Бюджет 2024 ще получи поддръжката на Народното събрание, поради комплицираната политическа сглобка зад държавното управление, която може да го прекрои до неразбираемост. Първоначално декларираното желание беше планът да бъде показан откакто предлаганите промени в данъчните закони минат на първо четене в Народното събрание за да се види какви са настройките и тогава да се направи сметка на предстоящите доходи. С напредването на времето обаче новата концепция е планът да влезе в Народното събрание на 22 ноември, с цел да има реален късмет да бъде признат преди коледните празници. Представените параметри са с включените промени в данъчните закони, които предлага министерството, а Асен Василев изясни, че е планувано през идващите две седмици проектобюджетът да бъде разискван с парламентарните групи и може да бъде " леко калибриран ".
Реклама Приходите - с няколко незнайни
През идната година Министерството на финансите залага приходите да набъбнат общо с 11.7% до 77.6 милиарда лева Като при данъчните приходи се залага растеж от 12.7 %. С максимален бюджетен резултат е въвеждането на енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ с генезис от Русия в размер на 20 лева за 1 мегаватчас, водещи до спомагателни доходи от 2 милиарда лева за 2024 година От таблицата с приходната и разходна част, която се разгласява към проектобюджета обаче не става напълно ясно къде са сметнати тези пари. Около 740 млн. лева повече се чакат от ограничения за увеличение на събираемостта. От въвеждането на спомагателен налог за огромни корпорации се чакат 220 млн. лева, от растежа на оптималния застрахователен предел - 302.5 млн. лева, а от отпадането на понижената ставка от 9% на Данък добавена стойност за доставката на туристически услуги и на услуга за потребление на спортни уреди - едвам 10 млн. лева
В законопроекта за държавния бюджет за 2024 година е избран 100% дял за страната от държавните сдружения и предприятия като по това перо се чакат 324.3 млн. лева
Очакванията са за обилни приходи по линия на европарите - с 1.9 милиарда лева Повече, само че евентуално тук са сметнати 1.4 милиарда лева втора вноска по Плана за възобновяване, които Брюксел ще заплати не през тази, а през идната година.
Затова и в Тригодишната бюджетна прогноза за тази година е записано, че дефицитът на касова основа ще е по-голям - вместо на минус от 4.6 милиарда лева се чака Бюджет 2023 да приключи на минус от 5.82 милиарда лева (3% от прогнозия БВП). Прогнозният недостиг на начислена остава (който гледа ЕК) остава неизменен - 2.9% от Брутният вътрешен продукт.
Реклама
От данните се вижда още, че приходната част за тази година се чака да не бъде изпълнена поради по-малко събран Данък добавена стойност с 1 милиарда лева
Разходите - за заплати и вложения
Догодина страната възнамерява да преразпредели 40.7% от Брутният вътрешен продукт или над 83.8 милиарда лева като това е с съвсем 9.8 милиарда лева повече по отношение на тази година. Най-големите нараствания са при разноските за вложения, за заплати и за пенсии. Капиталовите разноски са планувани на рекордните 12 милиарда лева (ръст от съвсем 50%), само че няма информация защо ще отидат те като се изключи че ще има един милиард Фонд за общински инфраструктурни планове.
Пенсиите се усилват по така наречен Швейцарско предписание от средата на годината с 11%, за което ще са нужни още към 2.4 милиарда лева, а за заплати са планувани 1.4 милиарда лева повече (12.9%) по отношение на 2023 година От тях една част са за компенсиране на по-високата минимална заплата, 367 млн. лева са за Министерство на вътрешните работи поради нарастването на възнагражденията в системата с 10%, считано от август тази година. Други 290 млн. лева са за нов растеж на заплатите в образованието, а 375 млн. лева, (от които 29 млн. лева за общинска администрация) - за увеличение на заплатите единствено на тези чиновници, при които има " обилни дисбаланси/неравенства в равнището на възнаграждение на едни и същи длъжности в разнообразни административни звена и структури в секторите, предоставящи обществени услуги ".
Като цяло Министерството на финансите чака компенсацията на един нает през идната година да нарасне с над 10%. Само преди дни обаче и, че продължаващо мощно повишение на заплатите може да подкопае конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа. Както и че може да генерира повече инфлация. А ниската й стойност е един от критериите за еврозоната. Правителството одобри като индикативна дата 1 януари 2025 година, само че все още страната не извършва критерия за инфлацията. Макар и българското държавно управление и Европейската комисия да излъчват сигнали, че взаимни отстъпки са вероятни, възможни ограничения, надуващи в допълнение цените, вършат това по-сложно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ